Решение № 781 от 11.05.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 1494/2023
- Вид
- Решение № 781
- Подписан
- 11.05.2023
- В сила
- 31.05.2023
- Състав
- Момчил Александров Найденов
Цитирани разпоредби
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.91, ал.3 · Закон за автомобилните превози
- чл.93, ал.1, т.1 · Закон за автомобилните превози
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.43 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.44 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.31, ал.1, т.1 · Наредба № 34 от 6 декември 1999 г. за таксиметров превоз на пътници
РЕШЕНИЕ
№ 781 гр. Пловдив, 11.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Момчил Ал. Найденов при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно наказателно дело № 20235330201494 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 36-0000781 о т 03.11.2022г. издадено от Н. П. М., на длъжност – *** РД „Автомобилна администрация“ – Пловдив, с което на В. П. К., ЕГН:**********, с адрес - ***, на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози е наложена административно наказание - глоба в размер на 2 000 лв. (две хиляди лева), за нарушение на чл.31, ал.1, т.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници, издадена от министъра на транспорта.
В жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, постановено при грубо нарушение на процесуалните правила, а наложеното наказание е несправедливо, в който смисъл взема становище и предлага същото наказателно постановление да бъде отменено. Процесуалният предствител на жалбоподателя – адвокат У. поддържа жалбата на изложените основания, също предлага наказателното постановление да бъде отменено, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответната страна – *** РД „Автомобилна администрация“ – Пловдив не изпраща представител, в съпроводителното писмо взема становище, че 1 атакуваното наказателно постановление е съобразено с материалните и процесуалните правила и предлага същото да бъде потвърдено, в условията на евентуалност – присъденото адвокатско възнаграждение да бъде намалено до предвидения минимум.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
На първо място следва да се съобрази, че на разглежданото наказателно постановление е изписано „Влязло в сила на 10.02.2023г. чл.58, ал.2/ЗАНН“.
Въпреки това и въпреки че съдът е изискал с разпореждането си за насрочване на делото от 10.03.2023 г. доказателства, че е изпълнена процедурата по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, такива доказателства не са представени. В този смисъл, към днешна дата се представят доказателства, а именно върнати в цялост известия за доставяне, от които е видно, че пратката не е потърсена, но процедурата по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН изисква да бъде направен опит за установяване на нов адрес на лицето, както и известният адрес да е посетен, а не само да е отбелязано, че оставената пратка не е потърсена. Данни в този смисъл, включително – протокол от извършено подобно действие и др. подобни по делото липсват, поради което и съдът не може да приеме, че е изпълнена процедурата по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, че НП е влязло в сила.
На следващо място, при преценка срочността на жалбата, следва да се съобрази, че на процесното НП са отбелязани две дати на връчване, а именно 26.01.2023 г. и 27.02.2023 г.
В същото време, от постъпилото писмо на *** *** на РД „АА“ – Пловдив се стига до извод, че процесното НП все пак е връчено лично на В.
К. на 27.02.2023 г. От тази дата до подаване на жалбата на 07.03.2023 г. съгласно отразения входящ номер не е е изтекъл 14-дневният срок за обжалване, поради което и с оглед на всичко посочено съдът следва да приеме, че жалбата е депозирана в срок.
Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.
2
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 12.05.2022г., около 07:30 часа, в гр.Пловдив, ЖК „Тракия“, ул.
„Съединение“, след автобусна спирка № 215, свидетелят И. Л. П. – в качеството му на *** в Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Пловдив, извършил проверка на таксиметров автомобил – „Хюндай Айоник“ с рег.№ „***“, като установил, че последният автомобил, бил с водач – жалбоподателят на В. П. К., както и че същият извършвал таксиметрова дейност, като изчаквал клиенти, таксиметровият автомобил бил приведен в работно състояние, с включен електронен таксиметров апарат с фискална памет, с открита табела „такси“, видно от фискален бон № 6161/12.10.2022г., пътен лист № 000006, пътна книжка серия АН № 2047/05.10.2022г.. При същата проверка жалбоподателят К. не представил издадено от Община Пловдив разрешение за извършване на таксиметрова дейност. В тази връзка свидетелят П. провел и телефона с неустановен служител на Община Пловдив, който също потвърдил липсата на съответното разрешително.
С оглед на горното, на 12.10.20 22г. свидетелят П. съставил АУАН с № 324927/12.10.2022г. срещу В. П. К. за нарушение на чл.31, ал.1, т.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници, издадена от министъра на транспорта, който АУАН бил съставен в присъствието на и подписан от жалбоподателя. Въз основа на същия акт било издадено обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел И. Л. П.. Същият помни случая, като описва начина на извършване на проверката и сторените при последната констатации. Съдът намира същите показания за последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност, поради които ги кредитира изцяло. От последните се установява начина на констатиране твърдяното като извършено нарушение, фактите по същото, както и процедурата по съставяне на акта.
Горната фактическа обстановка се установява и от приложените по административната преписка писмени доказателства – фискален бон № 6161/12.10.2022г., пътен лист № 000006, пътна книжка серия АН № 3
2047/05.10.2022г. от които се осъществява факта на извършване на таксиметрова дейност от жалбоподателя на 12.10.2022г..
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи нужните правомощия за тези действия, като материалната компетентност на административнонаказващия орган се установява от така представената Заповед № РД-08-30/24.01.2020г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, а тази на актосъставителя следва от разпоредбата на чл.92, ал1, от ЗАвП, вр. чл.91, ал.3 от ЗАвП. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно - наказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Въпреки горното съдът намери, че в хода на съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, не се установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което В. П. К., ЕГН:**********, на 12.05.2022г., около 07:30 часа, в гр.Пловдив, ЖК „Тракия“, ул.„Съединение“, виновно да е нарушил разпоредбата на чл.31, ал.1, т.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници, издадена от министъра на транспорта.
Дака по делото безспорно се установи, че жалбоподателят К. е извършвал таксиметрова дейност. на
12.10.2022г.
Въпреки това, не се установява същият да е извършвал това без да притежава разрешението за извършване на таксиметров превоз, валидно за територията на община Пловдив.
4
В този смисъл по делото е представено Разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници № 01478, издадено от Община Пловдив за лек автомобил с рег.№ „***“, на „НОВА 2021“ ЕООД (същото дружество, посочено като превозвач в пътна книжка серия АН № 2047/05.10.2022г., валидно от 12.10.2022г. до 31.12.2022г .. Същото Разрешително е неоспорено от въззиваемата страна като липсва всякакво основание за съда да не цени същото.
Още следва да се посочи, че в последното Разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници № 01478 няма дата на издаване, няма и посочен час на начало валидността, а само дата – 12.10.2022г., поради което и трябва да бъде прието, че същото има действие към 12.10.2022г., без значение часа.
Още по делото е неустановимо поради каква причина неизвесният служител от Община Пловдив е уведомил свидетеля П. за липсата на разрешително и какви са причините за същото – действително отсъствие на такова към 7:30 часа или несвоевременна информация в този смисъл.
Ето защо и съдът следва да приеме, че към дата 12.10.2022г. за МПС с рег.№ „***“ е било налице Разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници № 01478, издадено от Община Пловдив.
Предвид това наказателното постановление се явява незаконосъобразно, а именно – по същество неправилно, доколкото не се установява на посочените време и място жалбоподателят К. да е нарушил виновно нормата на чл.31, ал.1, т.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници, издадена от министъра на транспорта.
Последното мотивира отмяната на същото наказателно постаовление.
С оглед изхода на спора, на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.144 от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени извършените от него разноски в настоящото производство за заплатено възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство от упълномощен от него адвокат в размер на 500 лева.
От страна жалбоподателя е направено своевременно искане за присъждане на разноските в настоящото производство, а именно – още в жалбата, както и са представени оправдателни документ за тяхното извършване – Договор за правна защита и съдействие, в който е посочено 5 договорено и изплатено възнаграждение в размер на 980 лева /лист 18 от делото/.
Същевременно – налице е искането на въззиваемата страна за намаляване размерна на присъденото възнаграждение за процесуално представителство на жалбоподателя до минималния такъв, посочен в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет. В случая следва да намери приложение хипотезата на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от същата Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет. Съгласно последната - при интерес от 1000 до 10 000 лв. минималното възнаграждение е - 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв., или в случая – този размер е 500 лева.
Ето защо искането на въззиваемата страна по реда на чл.63д, ал.2 от ЗАНН, е основателно до размера от 500 лева, доколкото настоящото дело очевидно не представлява никаква фактическа и правна сложност, разгледано е в рамките на две съдебно заседание, с кратка продължителност, с разпит на единствен свидетел, поради което е липсват основания за присъждане разноски в размер над посочения минимален такъв.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, вр. ал.2, т.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 36-0000781 о т 03.11.2022г. издадено от Н. П. М., на длъжност – *** РД „Автомобилна администрация“ – Пловдив, с което на В. П. К., ЕГН:**********, с адрес - ***, на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози е наложена административно наказание - глоба в размер на 2 000 лв. (две хиляди лева), за нарушение на чл.31, ал.1, т.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници, издадена от министъра на транспорта.
Разпечатката съдържа 44 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/52639011-e82d-469b-854c-de8991d6ccad