Решение № 8 от 07.01.2024, Районен съд - Ихтиман
- Съд
- Районен съд - Ихтиман
- Дело
- Административно наказателно дело 710/2023
- Вид
- Решение № 8
- Подписан
- 07.01.2024
- В сила
- 17.06.2024
- Състав
- Боряна Красимирова Иванова Гащарова
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 41, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, ал. 1, т. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 83 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 118, ал. 4 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 185, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 185, ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
- параграф 1, т. 41 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 14, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№8 гр. Ихтиман, 07.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Боряна Кр. Иванова Гащарова при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА като разгледа докладваното от Боряна Кр. Иванова Гащарова Административно наказателно дело № 20231840200710 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Настоящото дело е образувано въз основа на жалба, подадена от „*“ ЕООД с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „*“ № 3, ет. 7, ап. 26, представлявано от управителя *, против наказателно постановление № 709659- F699514/27.06.2023 г., издадено от *, на длъжност началник на отдел „Оперативни дейности“- София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 700 лева, на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, за нарушение на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
С жалбата се излагат съображения, според които оспореният акт е неправилен и незаконосъобразен, и се настоява за неговата отмяна, алтернативно се иска намаляване на наложената имуществена санкция.
В проведеното открито съдебно заседание, жалбоподателят не се явява лично и не изпраща представител.
Въззиваемата страна, *, на длъжност началник на отдел „Оперативни дейности“- София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, също не се явява лично, не изпраща представител. В приетата по делото писмена защита се излагат подробни доводи, обосноваващи тезата, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно. Претендира направените по делото разноски.
Съдът, след като служебно провери атакуваното наказателно 1 постановление, доводите на страните и събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 11.03.2023 г., в 23 часа, 35 мин. е извършена проверка от свидетелите Г. Х. Ю., на длъжност старши инспектор по приходите в ЦУ на НАП – Главна дирекция „Фискален контрол“, ОД - Велико Търново и И. Л. И., служител в ГД „Фискален контрол“ към ЦУ на НАП, на търговски обект по смисъла на параграф 1, т. 41 от ДР на ЗДДС, а именно клуб „*“, находящ се в гр. *, ул.
„*“ № 9, стопанисван от „*“ ЕООД с ЕИК: *.
Свидетелите, в качеството си на орган по приходите, извършили контролна покупка на напитки на стойност 43,50 лв., за която е бил издаден касов бон на 11.03.2023 г., с час 23,35 часа.
Около 00 часа, 27 мин., на 12.03.2023 г., служителите на НАП се легитимирали и извършили проверка в обекта, като били извадени 3 броя междинни финансови отчета. Проверили наличните, в 3-те броя каси, парични средства, като установили, че в две от тях има разминаване между наличните в касата парични средства, съгласно изведените междинни отчети и фактическата наличност.
При извършената проверка на фискално устройство модел „DATECS DP – 150“ с ИН на ФУ DT934351 и ИН на ФП № 02934351, регистрирано в НАП с потвърждение № 4589729/26.09.2022 г. установили, че съгласно изведен междинен отчет от фискалната памет № 0000355/12.03.2023 г. наличните в касата парични средства, следвало да са в размер на 60.00 лв., а фактическата наличност в касата била в размер на 85,00 лв., съгласно изготвен опис на паричните средства в касата. Посоченото фискално устройство притежава функциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми. Установената е разлика, промяна в касовата наличност в размер на (+) 25,00 лв., която представлява въвеждане на пари в касата, което не е отразено на фискалното устройство в момента на извършването му.
Резултатите от проверката са обективирани в протокол серия АА № 0106780 с дата 11.03.2023 г., с който са иззети: фискален бон, 3 броя фискални отчета, 3 броя описа на паричните средства и др.
На жалбоподателя е бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) сер. AN № F699514/14.03.2023 г., съставен от И. Л. И. на длъжност инспектор по приходите при Централно управление.
АУАН е редовно предявен и връчен на *, в качеството му на пълномощник на нарушителя на 14.03.2023 г.
В срока по чл. 41, ал. 1 от ЗАНН не е постъпило възражение.
Въз основа на АУАН срещу жалбоподателя е съставено наказателно постановление № 709659- F699514/27.06.2023г., издадено от *, на длъжност началник на отдел „Оперативни дейности“- София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 700 лева, на основание чл. 185, ал. 2 от 2
ЗДДС, във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, за нарушение на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
Фактическа обстановка, съдът приема за установена от приетите писмени и гласни доказателства, и доказателствени средства, като съдът кредитира изцяло показания на свидетелите Г. Х. Ю., на длъжност старши инспектор по приходите в ЦУ на НАП – Главна дирекция „Фискален контрол“, ОД - Велико Търново и И. Л. И., служител в ГД „Фискален контрол“ към ЦУ на НАП.
От разпит на свидетелите Г. Х. Ю. и И. Л. И. се установява, че при проверката е установена разлика в касовата наличност в размер на 25 лева.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – лице, спрямо което е издадено атакуваното наказателно постановление и същата е депозирана пред надлежния съд.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
При издаването на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Административно-наказващият орган не е спазил разпоредбата на чл.
57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Съгласно разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗАНН и чл.
57, ал, 1, т. 5 от ЗАНН актът за установяване на административното нарушение и наказателното постановление трябва да съдържат датата и мястото на извършване на нарушението. От приетите по делото протокол серия АА № 0106780 и фискален бон се установява, че проверката е започнала с контролирана покупка, за която е издаден фискален бон на стойност 43,50 лева на 11.03.2023 г., в 23 часа, 35 мин. Отразено е, че в 00, 27 часа на 12.03.2023 г., е изваден междинен отчет, след което е установена фактическата наличност в касата. Това означава, че нарушението, ако е извършено такова, е осъществено на 12.03.2023 г., а не на посочената от административнонаказващия орган дата - 11.03.2023 г.
Дори да се приеме, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а описаното деяние е съставомерно, в случая е налице самостоятелно основание за отмяна на НП, като издадено в нарушение на материалния закон и несъответствието му с целта на същия.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 ЗАНН, във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В 3 тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
Съгласно тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по т. д. № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, преценката на административнонаказващия орган за „маловажност“ на случая по чл. 28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Посоченото е относимо и към неизпълнението на задълженията на юридическите лица и едноличните търговци към държавата и общините при осъществяване на дейността им по смисъла на чл.
83 от ЗАНН. Преценката за “маловажност на случая” се прави въз основа на критерии свързани с естеството на засегнатите обществени отношения, липсата или незначителността на настъпилите общественоопасни последици и обстоятелствата, при които неизпълненото правно задължение е намерило проявление в обективната действителност - време, място, обстановка, механизъм и т. н. В тази връзка, принципно вярно е, изложеното от АНО в приетата по делото писмена защита, че за наличието на съставомерност по чл.
33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. не се изисква настъпването на вредни последици, но в конкретния случай посоченото неизпълнение не е било от естество да засегне интересите на държавния фиск и дейността на органите по приходите, отчитайки незначителния размер на неотразеното въвеждане на пари в касата в размер на 25 лева.
Преследваната от санкционната норма на чл. 185, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДДС цел, в контекста на нарушението по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., е свързана с гарантиране на проследимостта на паричните потоци при данъчнозадължените субекти. В тази връзка, с процесното НП, е определена санкция в размер на 700, 00 лв., същата не може да се определи като незначителна и поради това не постига целта, за която е предвидено да бъде наложена. Определената на нарушителя санкция, макар и да е нормативно предвидена, се явява несъразмерна с тежестта на извършеното, надхвърля границите на необходимото за контрол и като такава, противоречи на принципа на пропорционалността.
На следващо място, по делото не са представени доказателства за наличието на други нарушения на ЗДДС и подзаконовите актове по неговото прилагане, които биха завишили степента на обществена вредност и на неизпълненото правно задължение, предмет на настоящото производство, напротив, в НП е отразено, че нарушение е извършено за първи път, а при самата контролирана покупка е издадена касова бележка, което налага извод, че се касае за инцидентност на противоправното бездействие. Евентуалното налагане на „имуществена санкция“ в размер на 700, 00 лв., която надхвърля 28 пъти стойността на констатираната разлика в касата, би се отразило неблагоприятно върху юридическото лице.
Предвид изложеното, съдът намира, че неизпълнението на посоченото правно задължение, в конкретния случай, само формално изпълва признаците на нарушението по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. и не разкрива достатъчна по интензитет степен на обществена опасност, която да оправдава неговото санкциониране.
4
Всички тези обстоятелства, преценени самостоятелно и в съвкупност, обосновават извода, че процесният случай е маловажен и че наказващият орган е допуснал порок при формиране на вътрешното му убеждение по правото, като декларативно е отказал да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Предвид изложеното, съдът приема, че обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно следва да бъде отменено изцяло.
Мотивиран от изложеното съдът и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление
№
709659F699514/27.06.2023 г., издадено от *, на длъжност началник на отдел „Оперативни дейности“- София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на „*“ ЕООД с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „*“ № 3, ет. 7, ап. 26, представлявано от управителя *, е наложена имуществена санкция в размер на 700 лева, на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, за нарушение на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
Решението на съда може да бъде обжалвано в четиринадесетдневен срок от съобщението му на страните, като жалбата се подава до Административен съд – София област, чрез Районен съд - Ихтиман.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________ 5