Решение № 48 от 26.02.2026, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. гр. Добрич, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Галина Д. Жечева

Жечка Н. Маргенова Томова при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело № 20253200500611 по описа за 2025 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от П. Д. А.,починал в хода на производството по делото и заместен на основание чл.227 от ГПК от наследниците си по закон И. И. И.,Й.

П. И.,М. Х. М. и И. Х. М.,както и жалба от А. Д. Г.,Н. Д. А.,Р. С. М.,А. С. М.,А.

Д. А.,Д. Д. Д.,М. Д. Д.,Д. Г. И. и И. Г. К. срещу решение №73/21.07.2025 г. по гр.д.№278/2024 г. на Т.ския районен съд,с което са отхвърлени предявените от въззивниците,всички в качеството им на наследници по закон на Р. Д. А.,б.ж. на село Ч.,с ЕГН **********,починала на 27.09.1994 година,срещу Община Т.гр.Т.,Булстат 000852925,с адрес гр.Т.,ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ №8,представлявана от кмета С. Г. С.,и при трето лице-помагач на ответника В. Г. С. с ЕГН ********** от гр.С. отрицателни установителни искове съдът да признае по отношение на ищците,че ответникът Община Т. при участието на третото лице-помагач не е собственик на процесния недвижим имот:Дворно място застроено и незастроено,отредено за строителство на „Ф.“ кв.13,УПИ IX по РП на село Ч.,общ.Т.,площ на имота 2674 кв.м.,при граници: изток- ул. „ П.“, запад УПИ VIII- 163, север - улица * и юг Стопански двор,за 1 който има съставен Акт за частна общинска собственост №5794,досие на имота 5218 171/2023 година,вписан при Службата по вписванията гр.Т. вх. рег.

№752 от 25.04.2023 година,акт №39,том 3,дело №471/2023 година,като е отразено,че решението е постановено при участие на трето лице-помагач на ответника-В. Г. С. с ЕГН ********** от гр.С..

Изложени са в жалбата доводи за незаконосъобразност на атакуваното първоинстанционно решение.Сочи се,че процесният имот бил собственост на наследници на Р. Д. А.,която го била закупила с договор за покупко-продажба от 22.10.1951 г.Детайлно е възпроизведено съдържанието на заключението по допуснатата от районния съд съдебно-техническа експертиза.Набляга се,че въпреки наличието на изградена в имота Ф. наследниците на Р. А. не били отстранени от имота и продължавали да упражняват явно и необезпокоявано владение върху него.Характерът на исковете изисквал ответната Община да установи по безспорен начин правото си на собственост върху процесния имот.Същата представила акт за държавна собственост от 1972 г.,в който празното дворно място от 1 800 кв.м било дописано допълнително,като не били налице обаче доказателства за проведена отчуждителна процедура.Представянето единствено на акта за държавна собственост не било достатъчно,тъй като същият имал само декларативен характер и не създавал право на собственост.При липса на отчуждителна преписка и платено обезщетение се изключвала възможността да се приеме само въз основа на регулационен план без доказан придобивен способ,че имотът е станал държавен или общински.Първоинстанционното решение почивало на предположения и не съобразявало събраните доказателства,поради което се настоява за отмяната му и за уважаване на исковете.Претендират се от въззивниците сторените от тях разноски в двете инстанции.

В писмен отговор въззиваемата страна Община-гр.Т. след обстойно обсъждане на доказателствата изразява становище за правилност на атакуваното решение и настоява за потвърждаването му,както и за присъждане на сторените в настоящата инстанция разноски,вкл. и юрисконсултско възнаграждение.Навежда възражение за прекомерност на изплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.Аргументира прилагане на разпоредбата на чл.78 ал.2 от ГПК и възлагане на отговорността за разноски в тежест на ищците очевидно в случай на уважаване на исковете с 2 довод,че Общината не била дала повод за завеждане на делото.

Третото лице-помагач В. Г. С. не е подал отговор на въззивната жалба и не изразява становище по същата.

Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивниците са получили препис от първоинстанционното решение на 05.08.2025 г.,а жалбата им срещу решението на ТРС е подадена чрез куриер на 19.08.2025 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 19.08.2025 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирани лица /страна в производството по делото/ с правен интерес от атакуване на неизгодното за тях първоинстанционно решение.Разгледана по същество,същата е неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо като постановено по предявените допустими активно субективно съединени отрицателни установителни искове.По същество като краен резултат е правилно,като съображенията за този извод са следните:

Гр.д.№278/2024 г. на Т.ския районен съд е образувано по повод искова молба вх.№1726/14.08.2024 г.,с която са предявени активно субективно съединени отрицателни установителни искове на основание чл.124 ал.1 от ГПК от П. Д. А. с ЕГН ********** от с.Ч., общ.Т., обл.Д., ул. „*,починал в хода на производството по делото и заместен на основание чл.227 от ГПК от наследниците си по закон И. И. И. с ЕГН ********** от с.Ч., общ.Т., обл.Д., ул.“*, Й. П. И. с ЕГН ********** от гр.Д.***,М. Х. М. с ЕГН ********** и И.

Х. М. с ЕГН **********, последните двама от гр.Т.,ул.“*; от А. Д. Г. с ЕГН ********** от с.Ч., общ.Т., обл.Д.,ул.„П.“ **, Н. Д. А. с ЕГН ********** от гр.Д., ул.**, Р. С. М. с ЕГН ********** от гр.С., ул.„**, А. С. М. с ЕГН ********** от гр.Св., ул***, А. Д. А. с ЕГН ********** от с.Ч., общ.Т., ул.„*” *, Д. Д. Д. с ЕГН ********** от гр.С.,ул.***, М. Д. Д. с ЕГН ********** от с.Ч.,общ.Т.,ул.„*” *, Д. Г. И. с ЕГН ********** от грВ., ул.*** и И. Г. К. с ЕГН ********** от гр.С., ул.„*** срещу Община-гр.Т., ЕИК 000852925, със седалище гр.Т.,ул.“Св.св.Кирил и Методий“ №8, за признаване за установено в 3 отношенията между страните,че Община-гр.Т. не е собственик на дворно място с площ от 2 674 кв.м, съставляващо УПИ ІХ в кв.13 по ПУП на с.Ч.,общ.Т.,обл.Д..

Изложено е в исковата молба,че ищците били съсобственици по наследство на нива от 5 дка в землището на с.Ч., общ.Т., придобита от тяхната обща наследодателка Р. Д. А. по силата на договор за покупко-продажба от 22.10.1951 г. Владението върху имота било установено през 1951 г.С плана на селото от 1955 г. горната нива била включена в регулация,като за имота били отредени парцел VІ-163,VІІ-163,VІІІ-163 и ІХ,всичките в кв.13.Част от парцел VІ-163 влизала в стопанския двор;в парцели VІІ-163 и VІІІ-163 наследодателката Р. Д.А. и синовете й построили къщи,в които живеели и до днес,а парцел ІХ,който по плана от 1955 г. бил отреден за „К.“,се ползвал от семейството за отглеждане на овощни дръвчета,лозе и зеленчуци.През 1963 г. в парцел ІХ,кв.13 била изградена сграда-Ф.,достъпът до която се осъществявал откъм улицата,а поземления имот Р. и семейството й продължили да ползват и обработват като лозе и зеленчукова градина.Процедура по отчуждаване на имота и учредяване право на строеж за изграждане на Ф.та не била извършвана.На 17.09.1972 г. от ОНС-с.А. бил съставен Акт №426/6992 за собственост на недвижим имот-Ф. с площ от 125 кв.м,построена в парцел ІХ,кв.13 по плана на с.Ч..През 1986 г. синът на Р.-С.

Д. А. се снабдил с нотариален акт за собственост по наследство и давностно владение за дворното място,съставляващо парцели VІ-163 и VІІ-163 в кв.13 ведно с построените в парцел VІІ къща,баня,изба и сайвант.През 2007 г. синът на Р.-Д. Д. А. се снабдил с нотариален акт за собственост по давностно владение и писмени доказателства за дворното място,съставляващо парцел VІІІ-163,кв.13 ведно с построените върху него жилище,лятна кухня и гараж.Парцел ІХ в кв.13,в който била изградена Ф.,продължавал да е общ на наследници на Р. Д. А..Последните искали да го поделят,поради което посетили през пролетта на 2024 г. Община-Т.,за да се снабдят с необходимите документи за делбата.Същите с изненада узнали,че за парцел ІХ в кв.13 бил съставен Акт за частна общинска собственост №5794/18.04.2022 г.,според който Община-Т. била собственик на имота на основание §7 от ПЗР на ЗМСМА.Имотът никога не бил отнеман физически от ищците,които го владеели.Същият бил ограден и достъп до него имали само ищците,а за Ф.та достъпът се осъществявал от улицата.Отчуждителна процедура не била 4 провеждана и имотът се владеел от ищците в границите му такива,каквито били при закупуването му от Р. Д. А..Община-Т. с претенцията си,че е собственик на имота,препятствала възможността ищците да се снабдят с документ за собственост.Горното пораждало правен интерес за ищците да предявят настоящите отрицателни установителни искове,за да отрекат правото на собственост на ответната Община.

Ответната Община-гр.Т. в писмения отговор на исковата молба /вх.

№2064/08.10.2024 г. на лист 61 от делото на ТРС/ изразява становище за недопустимост на предявените искове,без да излага конкретни аргументи за сочената недопустимост.По същество намира исковете за неоснователни.В договора от 22.10.1951 г.,по силата на който Р. Д. А. закупила нива от 5 дка,имотът не бил индивидуализиран точно по местонахождение.Позовава се за своите права на Акт №426/6992,съставен на 17.11.1972 г. от ОНСс.А.,относно сградата-Ф.,построена в парцел ІХ,кв.13 през 1963 г.,и празно дворно място с площ 1 800 кв.м.Ф.та през 1994 г. била продадена от ТКЗС-Т. /в ликвидация/ на ЗК „Прогрес“-с.Ч..Признава се,че в процесния парцел ІХ,кв.13 била изградена горната Ф. и част от дворното място било асфалтирано,а останалата част била оградена и се обработвала от Д. Д. А. /син на Р.

Д.А./,който през 2004 г. подал молба до Община-Т. за установяване на грешка в кадастралните граници на частта от имот с пл.№163,която владеел.На 18.04.2022 г. Община-Т. съставила Акт за частна общинска собственост №5794 за процесното дворно място.Претенции за собственост върху Ф.та и дворното място имало и трето лице-В. Г. С. от гр.С..

По молба на ответната Община-Т. с определение,постановено в открито съдебно заседание на 25.11.2024 г.,първоинстанционният съд е конституирал като трето лице-помагач на ответника В. Г. С. с ЕГН ********** от гр.С..Същият не е изразил конкретно становище по исковете,като уточнява в съдебно заседание на 27.02.2025 г. пред ТРС,че е собственик понастоящем само на построената в процесното дворно място сграда-Ф.,която закупил /в тази насока нотариален акт за покупко-продажба №98,т.ІV,рег.№1596,дело №222/2005 г. на нотариуса Р.Д. с район на действие РС-Т. на лист 94 от делото на ТРС/.Същият не заявява свои права върху дворното място в парцел ІХ,кв.13,за което знаел,че е държавно или общинско.

В тежест на ищците е да удостоверят правния си интерес от предявените 5 отрицателни установителни искове за отричане правото на собственост на ответната Община-Т. върху процесния поземлен имот.В контекста на Тълкувателно решение №8/27.11.2013 г. по тълк.д.№8/2012 г. на ОСГТК на ВКС ищците следва да изложат и да представят доказателства за следните обстоятелства:1./дали заявяват самостоятелни свои права върху процесния имот или 2./дали целят да защитят едно фактическо съС.ие като напр. упражнявано от тях владение върху имота или 3./дали за тях съществува възможност да придобият процесния имот на оригинерно основание или по реституция,ако отрекат правата на ответника,или 4./дали отричането на правата на ответника ще обуслови възможността ищците да защитят/реализират други свои права върху имота,като уточнят кои са тези техни права,чието упражняване зависи от отричането правата на Общината върху процесния поземлен имот.В случая от изложеното в исковата молба недвусмислено личи,че ищците заявяват и защитават свое право на собственост върху процесното дворно място,като считат,че са негови собственици по наследяване от общата им наследодателка Р. Д. А.,която от своя страна придобила собствеността по силата на договор за покупкопродажба от 22.10.1951 г.