Определение № 2375 от 19.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2375 гр. София, 19.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ СТ. Д. като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. Д. Гражданско дело № 20251110150262 по описа за 2025 година

Производство е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба вх. № 6698/12.01.2026 г., подадена от Д. Ерг. Г. за изменение на Решение № 23822/30.12.2025 г., постановено по гр.д. № 50262/2025 г. по описа на СРС, II ГО, 77 състав, в частта за разноските.

Молителят Д. Ерг. Г. сочи, че с решението съдът неправилно е приел, че заплатения и присъден размер от 4800,00 лева (2475,00 евро) – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на насрещната страна е съобразен с фактическата и правна сложност на делото, броя предявени искове и извършените процесуално действия. Поддържа, че съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, минималното адвокатско възнаграждение за предявените искове възлиза на 3839,00 лева (1979,57 евро). Навежда твърдения, че разликата между предвиденото в Наредбата и присъденото възнаграждение е значителна, че съдът не е обвързан от минималните размери като в процесния случай е било налице основание за присъждане на възнаграждение под минималния размер поне наполовина. Оспорва да е направена индивидуализация на присъденото адвокатско възнаграждение спрямо конкретния принос на процесуалния представител, което счита, че води до неоснователно облагодетелстване за сметка на другата по-слабата насрещна страна, която е в уязвима социална и икономическа позиция. Моли съда да намали размера на присъденото адвокатско възнаграждение за процесуално представителство минимум наполовина.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна Институт по микробиология Стефан Ангелов към Българска академия на науките заема становище за неоснователност на молбата. Счита, че заплатеният адвокатски хонорар е съобразен със солидния обем на исковата молба и доказателствата, размера на осъдителната претенция. Поддържа, че уговореният и заплатения размер на адвокатско възнаграждение е близък до заплатения от насрещната страна и върху него е начислен ДДС. Моли съда да 1 отхвърли молбата.

Съдът, след като обсъди доводите на молителя, данните по делото и съобразно императивните разпоредби на закона, намира за установено следното:

Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта за разноските. Предвид посоченото, с оглед нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК и доколкото молбата за изменение на решението в частта за разноските е депозирана от легитимирана страна, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, в срока за обжалване, като е представен списък по чл. 80 ГПК (лист 161 от делото), съдът намира, че същата е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество молбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

В постановеното по делото решение съдът е приел, че заплатеният от ответника размер адвокатско възнаграждение за процесуално представителство е съобразен с фактическата и правна сложност на делото, броя предявени искове, както и с извършените процесуални действия..

Изложеното становище на съда остава непроменено и към настоящия момент.

Съгласно решение С-438/22 г. на СЕС, и формираната съдебна практика на ВКС, при произнасяне по искане по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на адвокатско възнаграждение поради прекомерност, или по искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., съдът не е обвързан от приетите в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа минимални размери, които могат да служат само като ориентир за съда при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение.

Националният съд следва да остави неприложена тази национална правна уредба, която противоречи на норма от правото на ЕС, конкретно на чл. 101 ДФЕС. Следователно в случая не може да се определи следващия се размер на адвокатското възнаграждение съгласно посочената Наредба. Посочените в нея размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда.

Тези размери, както и приетите за подобни случаи размери на възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда, като от значение са следните критерии: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и фактическата и правна сложност на делото. Следователно за да определи точния размер на справедливото и обосновано адвокатско възнаграждение, следва да бъдат съобразени релевантните съгласно чл. 36, ал.

2 ЗАдв. критерии /без да се взема предвид препращането към посочената Наредба/.

В контекста на изложеното, настоящият състав счита, че исковото производство, с оглед бързия му характер, интереса, наведените твърдения и 2 отправените искания, се характеризира с по-висока от обичайната правна и фактическа сложност, събирани са доказателства и е проведено едно открито съдебно заседание. Извършените от процесуалния представител на ответника действия са своевременни за всеки отделен етап на производството като претендираното от ответника адвокатско възнаграждение не надвишава съществено и необосновано размера на заплатеното от ищеца такова.

На следващо място, с решение на Съда на Европейския съюз, по съединени дела С-427/16 г. и С428/16 г., съдът е разяснил, че не следва да се стига до двойно начисляване на ДДС при предоставяне на адвокатски услуги.

Е настоящото производство, съдът намира, че няма такова двойно начисляване на ДДС. Ориентировъчните размери на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, не са с включен ДДС, следователно при окончателното им определяне, следва да се съобрази ДДС в размер на 20 %, тогава когато адвокатът е регистриран по ДДС. Когато адвокатът предоставя услуга и е регистриран от ДДС, той начислява ДДС, посочва го в отделен ред от фактурата, но данъчната основа, следва да определя размера на дължимото възнаграждение.

С оглед размера на възнаграждението, което се заплаща за осъществена правна защита по дело като настоящото, определената степен на правна и фактическа сложност на делото, извършените от адвоката действия и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намира, че справедливата парична оценка на предоставената адвокатска услуга в производството възлиза на заплатената такава – 4000,00 лева без ДДС /4800,00 лева с ДДС/. Съдът не дължи допълнителна индивидуализация на присъденото адвокатско възнаграждение спрямо всеки елемент от приноса на процесуалния представител на насрещната страна.

Поради изложеното подадената молба за изменение на решението в частта за разноските е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Така мотивиран и на основание чл. 248 ГПК, настоящият състав на Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 6698/12.01.2026 г., подадена от Д. Ерг. Г. за изменение на Решение № 23822/30.12.2025 г., постановено по гр.д. № 50262/2025 г. по описа на СРС, II ГО, 77 състав, в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3