Определение № 1609 от 17.06.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1609 гр. София, 17.06.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгений Стайков

Членове:

Галина Иванова

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Галина Иванова Касационно търговско дело № 20238002900939 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Национална здравноосигурителна каса, гр. София чрез адвокат С.

С. обжалва решение № 57 от 24.02.2023 г. по в.т.д. № 731/2022 г. на Апелативен съд - Варна, I състав, в частта, с която е потвърдено решение № 48 от 05.10.2022 г. по т.д. № 460/2021 г. на Окръжен съд – Шумен в обжалваната част, с която настоящият жалбоподател е осъден да заплати на „Многопрофилна болница за активно лечение - Велики Преслав“ ЕООД, гр.

Велики Преслав сумата 34 303,00 лв., представляваща сборна стойност на извършена по договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 270308/19.05.2017 г., отчетена от болничното заведение, но незаплатена от НЗОК „надлимитна“ болнична медицинска дейност през месеците март, април, май и октомври 2017 г., на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл.

59, ал. 1 от ЗЗО, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяването на иска 08.04.2021 г. до окончателното ѝ изплащане, както и сумата 10 452,87 лв., представляваща сборно обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъдената дължима главница, за период на забавата от 08.04.2018 г. до 08.04.2021 г., на основание чл. 86 от ЗЗД В касационната жалба сочи основания по чл. 281, т. 3 от ГПК – нарушение на материалния закон. Счита, че с оглед ЗБНЗОК и ЗЗО, както и на основание сключения договор, съдът неправилно и в нарушение на уговореното между страните е приел, че на заплащане подлежат дейности, които не са в рамките на предварително определените стойности по реда на ЗБНЗОК. Позовава се на ограничението, въведено в чл. 4 и 5 от ЗБНЗОК и във всеки последващ годишен ЗБНЗОК, чиято конституционосъобразност била потвърдена с Решение 2 от 22.02.2008 по к.д. 12/2006 г.

Изтъква противоречие на изводите на въззивния съд с нормата на чл. 59, 1 ал. 7 ЗЗО, която разпоредба въвеждала категорично изискване за конкретизиране на същественото съдържание на индивидуалните договори на изпълнителите на болнична помощ с НЗОК на съответната територия.

Изводите на въззивния съд били погрешни. Лимитирането на обема на стойностите на медицинската дейност в индивидуалните договори с изпълнителите не били в противоречие с правото на достъп до здравеопазване, напротив, осигурявали го за всички ЗОЛ, съобразно ограничен държавен ресурс.

Счита, че решението е постановено и в нарушение на чл. 55 а от ЗЗО, въвеждащо изрична забрана за закупуване от изпълнител на болнична медицинска помощ, недоговорена с индивидуален договор. Излага подробни съображения за наличие на забрана , предвидена в чл. 55 а , ал. 2 от ЗЗО, НЗОК да заплаща оказана от лечебните заведения медицинска и дентална помощ в нарушение на посочените в техните индивидуални договори по чл.

59, ал.1 ЗЗО, обеми и стойности.

Моли да се отмени обжалваното решение.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК сочи следните правни въпроси, които били основание по чл. 280, ал. 1 , т. 3 от ГПК за допускане на решението до касационно обжалване:

1.Какво е значението на установените лимити за закупуване и заплащане от страна на НЗОК на извършени медицински дейности но отношение правата и задълженията на страните по договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и/или клинични процедури във връзка и с правото на здравноосигурените лица за достъп до медицинска помощ?

2.Действителна ли е уговорка между страни по облигационно отношение, дефинираща конкретни параметри за извършване на медицинска дейност и за последващото и закупуване от НЗОК? Същата уговорка противоречи ли на Конституцията на Република България? Същата уговорка противоречи ли на правото на здравноосигурено лице до достъп до медицински услуги на територията на Република България?

3.На основание действащата към момента законодателна уредба - чл.55а от ЗЗО, допустимо ли е НЗОК да закупува от изпълнител на болнична медицинска помощ недоговорена с индивидуален договор дейност?

4.Намира ли приложение нормата на чл.59, ал.7 от ЗЗО, определяща същественото съдържание на индивидуалния договор между възложител и изпълнител на болнична помощ, относно конкретизирането на вида, обема и цените на оказваните медицински услуги, като основание за тяхното заплащане?

Твърди и че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК – противоречие с решение № 2 от 22.02.2007 г. по конституционно дело № 12/2006 г. на Конституционния съд на Република България.

2

Освен това сочи и допълнително основание съгласно чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК.

Не е постъпил отговор от ответната страна „Многопрофилна болница за активно лечение - Велики Преслав“ ЕООД, гр. Велики Преслав.

Върховен касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Подадената касационна жалба е допустима, подадена в предвидения в чл. 283 от ГПК срок, от легитимирано да обжалва решението лице.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между Национална здравноосигурителна каса и „МБАЛ Велики Преслав“ ЕООД е сключен договор № 270308 от 19.05.2017 г. на основание чл.59 от ЗЗО и при действие на НРД за 2017 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, като възложителят е поел задължение да закупува и заплаща стойността на дейностите за болнична медицинска помощ съгласно Приложение № 2 към индивидуалния договор, коригирани последователно с поредица от допълнителни споразумения (първото от които договорено на 15.06.2015 г. по изрично искане за изплащане на надлимитни дейности и последното от 02.10.2017 г. с посочени актуализирани стойности до м. декември 2017 г). Установено е (с неоспорени заключения на вещите лица по назначени от съда няколко експертизи), че извършването на лечебните дейности по обслужване на приети пациенти в рамките на четирите процесни месеца, съответства както на критериите за добра клинична практика, така и на изискванията за надлежно документиране и включване в ежедневните електронни отчети, като услуга по само едно заявено направление от май 2017 е било отхвърлено при последващ контрол. При съпоставка на така заявените за закупуване услуги с одобрени до рамките на лимитите плащания, вкл. и след завишаване на планирания разход за м. юни с допълнително закупени услуги от м. май, с първото допълнително споразумение, вещите лица са установили, че след изплащането с бюджетни трансфери на фактурирани до лимитите стойности са останали незаплатени обявени като надлимитни следните суми за остойностени по нормираните в НРД цени за отчетени и реално извършени услуги както следва: през м. март 2017 - 3 861 лв.; м. април 2017 - 4 487 лв.; м. май 2017 - 16 812 лв. и м. октомври 2017 - 9 143 лв.

Прието е, че страните не спорят, че ответникът е отказал да закупи услугите за тези стойности само поради надхвърлянето на определената за конкретния месец стойност на медицинските услуги, въпреки че изпълнителят изрично е поискал допълнително заплащане за такива услуги през май 2017, но е получил съгласие за корекция само до 3 % от планирания бюджет, като не се оспорва, че видът на дейностите е съобразно сключения договор и че дейностите, чието заплащане се иска са извършени, предоставени на лицата, имащи право на здравна помощ.

Прието е, че спорът между страните пред въззивния съд, на първо 3 място, се отнасял до основанието за пораждането на задължението на възложител, който не одобрил изрично като закупени надлимитните дейности и така е осуетил и съставянето на фактурите и спецификациите към тях като финансово - отчетни документи, предвидени със специалните правила за разходване на публичните средства с трансфери от бюджета на НЗОК.

Съдът е съобразил, че сключеният договор (както е посочено изрично в предмета на сделката) има типов характер, т.е. съдържанието на престациите не е договаряно индивидуално между страните, а е възприето от тях въз основа на предварителна регламентация, предвидена в чл. 25 от Национален рамков договор за медицинските дейности между НЗОК и БЛС, по силата на изрична уговорка между страните действал от 01.04.2017 г. за процесния период (НРД 2017), като уреждал и предоставената преди това здравна помощ. Договорът имал съдържание на типов договор за възлагане на услуги по оказване на медицинска помощ на лечебни и здравни заведения. Прието е, че този вид формиране на воля на договарящите се, изцяло съответства на спецификата на обществените отношения по разпределяне на публични средства, какъвто е бюджета на общественото осигуряване и характера на извършваните от изпълнителите услуги в обществен интерес, предоставяни на бенефициенти - граждани, ползващи права като осигурени лица. В процесния случай е прието, че действието на този договор е фиксирано в рамките на конкретен бюджетен период, определен с начало 01.04.2017 г.

(пар.2 от ПЗР на договора) и това времево действие е изцяло съответно на нормативната уредба на специфичните отношения по възлагане на обслужване на пациенти, които са осигурени лица и плащанията на тяхното обслужване са заложени в съответния бюджет, приет с ЗБНЗОК за 2017 г. и определени като единични стойности на клинични пътеки в НРД за медицинските дейности за 2017 г. Установено е, че до тази начална дата са действали правилата на НРД за медицинските дейности за 2015 г. (пар. 13 от ЗБНЗОК 2016 г.), но по изключение само за целите на закупуване на останали неизкупени дейности, извършени в периода 01.12.2016 г. - 30.11.2017 г., действието на новоизменения НРД за 2017 г., е разширено и за нови разходи, подлежащи на заплащане от бюджета за 2017 г. след допълването му с допълнително планирани средства от резерви и преизпълнени приходи (пар.

30 от ПЗР от РЕШЕНИЕ № РД-НС-04-10-1 от 29.01.2018 г.). Така въззивният съд е приел, че заплащането на всички здравни дейности, извършени от изпълнителя на болнично обслужване на пациенти в процесния период попада във възложените с процесния договор медицински услуги, за които НЗОК е договорило покритие от своя бюджет.

Въззивният съд е посочил, че не може да бъде възприет довода на въззивника НЗОК за ограничаване на задължението му за заплащане на стойността на болнична помощ само до размери, утвърдени като стойности за плащане през всеки един от месеците, посочени в нарочното приложение № 2 (текущо актуализирани със анексите до 02.10.2017 г.), тъй като се основава на неправилно тълкуване на уговорките за поет от възложителя ангажимент за 4 бюджетно обезпечаване на здравното обслужване на пациенти, ползващи здравно-осигурителни права. Въззивният съд е съобразил рамковия характер на договорите, сключени на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗО и в съответствие със съответни НРД между НЗОК и БЛС, с които на изпълнителите на медицинска помощ се гарантира право да получат в пълен размер заплащане на извършените дейности, извършени и отчетени при условията и по реда на сключените между страните договори. За договорите от вида на процесния, е прието, че те предвиждат рамково задължение за възложителя да заплаща определените във всеки един от тях обеми и цени на извършена отчетена болнична медицинска помощ по клинични пътеки. Направен е извод, че конкретно са уговорени само единични цени на отделни услуги, но общият размер на дължими плащания не може да бъде фиксиран, респективно и лимитиран при сключване на договора, тъй като зависи от конкретен брой на обслужени през съответен месец пациенти и подлежи на установяване през следващия месец, когато възложителят се произнася по отчетите на изпълнителя и определя стойност на прието по обем изпълнение. В тази връзка въззивният съд е преценил, че определените в приложението към индивидуалния договор стойности не могат да се възприемат като твърдо фиксирани по волята на договарящите се страни размери на гарантираните от бюджета възнаграждения. Напротив, прието е, че стойностите са ориентировъчни и служат за планиране на разпределение на разходите на възложителя, като могат да се коригират в рамките на съгласувано преразпределение с двустранните анекси, с оглед правомощията на регионалните каси по администриране на бюджетната рамка (чл. 37 - 39 от процесния договор). Въззивният съд е посочил, че същевременно самият договор предвиждал гарантирани регулярни плащания в уговорените срокове само на изрично одобрени за плащане в тази бюджетна рамка услуги, но допускал (чл.40 от договора) макар и по изключение и разходване на допълнителни, над планираните в съответен бюджет лимити, средства за „верифицирани“ след цялостна проверка на дейността на изпълнителя и корекции на национално ниво, като горници за стойности по обслужването на пациенти, които са били отхвърлени текущо поради надвишаване на планираните разчети (чл. 31, ал. 10 вр. ал.12 т. 7 от договора) и затова не са били изрично „закупени“ с издадени от изпълнителя финансово отчетни документи и включени в периодичните трансфери на бюджетните средства като месечни плащания по съответния договор.

Разпечатката съдържа 36 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/526269b0-807e-4f7d-8426-00b9c31c2bbf