Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 545 от 25.05.2023, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Гражданско дело 1632/2022
Вид
Решение № 545
Подписан
25.05.2023
Състав
Ивайло Юлианов Колев

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 227 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 113 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 116 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 117 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 25 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 432 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 15 · Наказателен кодекс
  • чл. 15 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 545

*********, 25.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивайло Юл. Колев при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело № 20221720101632 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Я. И. В., К. И. Ж. и И. Й. Ж. срещу ЗК „Уника“ АД, с която са предявени частични искове за осъждане на ответника да заплати на всеки един от ищците сумите от 1500,00 лева, като част от общо дължими суми в размер на по 100000,00 лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди от застрахователно събитие- ПТП, настъпило на ******* г. около **** часа в ********* на ***** км. ******, с посока от ***** към *********, с МПС марка ****** модел **** с рег. № ******, управлявано от Т. В. С., притежаващ валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с полица № *********** с начало на действие 16.05.2020 г. и край 15.05.2021 г., при което е била причинена смъртта на К. П.Ж., с ЕГН **********, починала на мястото на произшествието, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Ищците твърдят, че на ******* г. около **** часа в ********* на ***** км.

*****, с посока от ***** към *********, управлявайки МПС марка ****** модел****с рег. № ******, Т. В. С. е блъснал с дясната си странична част пресичащата от дясно наляво пешеходка К. П.Ж., починала на мястото на произшествието. Сочат, че К.П.Ж. е била майка на Я. И. В. и К. И. Ж. и съпруга на И. Й. Ж.. Релевират доводи, че Т. С. е допуснал нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и чл. 25 ЗДвП, като не се е съобразил с предупредителен знак А-40 и е предприел изпреварване на аварийно спиращия пред него лек автомобил вместо да намали скоростта и по този начин Т. С. е причинил смъртта на пресичащата К. П.Ж. Поддържат, че в този район непрекъснато пресичат пешеходци поради липсата на пешеходни пътеки в него и невъзможността да се пресече безпрепятствено на друго място. На следващо място ищците излагат съображения за причинени им от смъртта на К. Ж.а неимуществени вреди, изразяващи се в силен шок, мъка и страдания, които не могат да бъдат преодолени. Твърдят, че са били сплотено семейство в близки и безконфликтни отношения. Посочват, че 1 ответникът е застраховател по валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с полица № *********, с начало на действие 16.05.2020 г. и край 15.05.2021 г. на лекия автомобил с рег. № ******. Навеждат доводи, че са уведомили застрахователя за настъпилото ПТП с уведомление, връчено на ответника на 20.10.2020 г., като са отправили претенция за доброволно плащане с молба, получена по пощата на 09.02.2022 г., но ответникът е постановил отказ за плащане на обезщетение с писмо с изх. № ****** Поради изложените съображения молят исковете им да бъдат уважени, като съдът приеме, че приносът за пострадалата за настъпване на ПТП е 30 %.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружеството е депозирало писмен отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни и моли същите да бъдат отхвърлени. Признава наличието валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с полица № *********, с начало на действие 16.05.2020 г. и край 15.05.2021 г., на МПС марка ****** модел *** с рег. № ******, във връзка с което се противопоставя да бъде задължен да представи копие на полицата. Посочва, че съгласно Постановление за прекратяване на наказателно производство на ОП- Перник по пр.пр. № ***** г. Т. В. С. не е имал виновно поведение, което да е станало причина за смъртта на К.П. Ж.. Оспорва настъпване на ПТП да е настъпило по вина на Т. С., като намира за виновна единствено пострадалата. Счита, че претенциите по размер са прекомерни и прави възражение за съпричиняване на вредата от страна на пострадалата.

С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявените искове.

В съдебно заседание страните се представляват и поддържат така изложените си тези.

С определение на съда от 06.10.2022 г. по делото като страни са конституирани К. К. Г. и Ц. К. Г., наследници на починалия в хода на производството К. И. Ж..

Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд Перник е сезиран с активно субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Съобразно релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните юридически факти, които ищците следва да установят пълно и главно: 1. валидно застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" между делинквента и застрахователя и 2. кумулативно елементите от фактически състав на деликта: деяние /действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и вредата (конкретен размер на неимуществените вреди). Вината на причинителя по правилото на чл. 45, ал. 2 ЗЗД се презумира.

В тежест на ответната страна е било да проведе обратно доказване на презумпцията за вината (настъпване на случайно деяние), да установи пълно и главно наличие на съпричиняване или че е погасил задължението си.

Иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД не е предявяван, поради което съдът не дължи произнасяне. Това е така, защото този иск представлява капитализирана лихва от твърдЯ.та дата на забава до датата на исковата молба, а в конкретния случай се претендира единствено лихва от датата на исковата молба, като законна последица от уважаване на предявените искове.

По делото за безспорно и ненуждаещо се от доказване е обявено, че МПС марка ****** модел *****с рег. № ******, управлявано от Т. В. С., е имало валидно 2 сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗК „Уника“ АД с полица *********** с начало на действие 16.05.2020 г. и край 15.05.2021 г. Не се спори и по фактите относно датата, времето, мястото и осъществяването на ПТП. Не се спори кой е делинквентът, както и какъв е резултатът – смъртта на К. Ж., поради което съдът приема за доказани елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, за които ищецът носи доказателствена тежест (без размера на вредите).

Преди обаче да се изследва размерът на твърдените неимуществени вреди, съдът дължи произнасяне по правния въпрос дали презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД е оборена – налице ли случайно деяние (чл. 15 НК) - изключващо вината на дееца при извършено обществено опасно действие или бездействие. По процесния случай е било образувано досъдебно производство, прекратено с постановление на прокурор, поради което същото не обвързва съда и не се коментира. Това досъдебно производство обаче съставлява част от писмените доказателства по делото, поради което съдът може да ползва тези от тях, относими по спора – в конкретния случа, токсикологичния анализ на Т. В. С., съгласно който по време на ПТП той не е управлявал автомобила под въздействието на алкохол и/или упойващи вещества.

Вината при гражданския деликт, за разлика от вината при наказателната отговорност, не се доказва, а се предполага. Както бе посочено, в гражданския процес в доказателствена тежест на делинквента е да установи отсъствието на предположеното от закона негово виновно поведение за причинените вреди, респ. да докаже случайния характер на деянието като обстоятелство изключващо вината. В негова тежест е да докаже, че не по своя вина не е могъл да избегне настъпването на вредите. Чл. 15 НК изисква да се установи, че деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици.

В тази връзка по делото са допуснати първоначална и допълнителна САТЕ. В първоначалната вещото лице В. въз основа на материалите по делото подробно е изследвало правнорелевантни за отговорността на шофьора, респективно ответника застраховател въпроси. Анализирал е в цялост доказателствата по делото като е изготвил пълно заключение, отговарящо на поставените задачи, което съдът изцяло кредитира. В САТЕ се достига до извод, че процесното ПТП е осъществено при следния механизъм:

На *******г. в *********, по ПП 1-6, с посока към град***** и скорост от****км/ч се движи л.а. „****“. МПС се движи в дясната пътна лента, в светлата част от денонощието и при наличието на умерена мъгла, с надлъжна видимост не по-малка от 150 метра. Пред него, в същата лента и посока, със скорост от около **** км/ч се движи л.а. „****“. В района непосредствено преди км 80, около изхода на незначителна хоризонтална крива - ляв завой, водачът на л.а. „******“ забелязва пешеходец, който прескача еластичната ограда, изградена в дясно спрямо МПС, и започва напречно пресичане на платното за движение, претичвайки през него.

Моментът в който пешеходката стъпва на платното за движение съвпада с момента, когато водачът на л.а. „**** реагира за спиране. В това време водачът на т.а. „****“ не разполага с видимост към пешеходката. 1,2 секунди по-късно стоп светлините на л.а.

„****“ се задействат, като водачът на л.а. ****“ все още не разполага с видимост към пострадалата, която навлязла на над 1,8 метра в ляво от десен край на платното за движение. Предвид разликата в скоростите на двете МПС, както и възприетите стоп светлини от водача на т.а. ****** той решава да предприеме изпреварване на т.а.

„*****“. До този момент траекториите на двете МПС са практически успоредни, а коридорите им на движение са един зад друг, в резултат на което видимостта за водача на л.а. „**** напред е ограничена практически с напречния габарит на л.а. „****“. При предприетата маневра за изпреварване, траекторията на л.а. „*****“ се променя, в 3 резултат на което видимостта за неговия водач напред и в дясно започва да се разширява. Около 0,4 секунди след предприетата маневра за изпреварване, предвид променената траектория на МПС, както и продължаващото движение на пострадалата с посока към левия край на платното за движение, водачът на л.а. ***** придобива физическата възможност да забележи пострадалата. В този момент предната част на МПС се намира на разстояние от 24,8 метра преди линията на мястото на удара. При скоростта си на движение от***км/ч т.а. „***“ изминава това азстояние за време от около 1,42 секунди, стойност която се явява по-малка от общото сумарно време за реакция при конкретните условия. В резултат от това, както и предвид продължилото движение на пострадалата към ляв край на платното за движение, траекториите на л.а.

„****“ и пешеходката се пресичат на около два метра преди приетия ориентир и на около 4,7-4,8 метра в ляво от десен край. Ударът е между дясното странично огледало за обратно виждане на МПС и предната част на тялото, на височина от малко над 1,2 метра от настилката, което се явява над масовия му център. В резултат от това, както и предвид значителната разлика в масите и скоростите на двамата участници, тялото на пострадалата извършва сложно равнинно движение с едновременна ротация и транслация.

Вещото лице обосновава този извод като изследва конкретните фактори и детайли от значение за изясняване на фактите по делото, прилагайки съответните научни методи. В своя анализ вещото лице сочи, че я района на ПТП пътното платно се състои от две платна за движение. Между двете платна за движение е изграден разделителен остров с монтирана върху него двойна СПО /мантинела/. Платното за движение в посока от ***** към ****** се състои от две пътни ленти, всяка с ширина от 3,7 метра, разделени от ясно изразена единична прекъсната линия, а двата края на платното за движение са очертани от бяла непрекъсната единична линия. В дясно от десния край на платното за движение, на разстояние от 0,45 метра, се наблюдава монтирана предпазна мантинела. Непосредствено в дясно от нея, на разстояние от 0,5 метра в дясно от десен край на ПД, се наблюдава монтирана вертикална тръба - основа на знак с надпис „Забранено!!! Преминаването на път 1-6 и ж.п. линията опасно за живота. Табелата е разположена по такъв начин, че същата да се чете от преминаващите с направление перпендикулярно спрямо оста на пътя, насочващи се към левия край на платното за движение гледано в посока огледа. Липсват данни за наличието на пешеходни пътеки, обособени за преминаването на пешеходци през платното за движение на ПП 1-6. Вещото лице не е отговорило дали на мястото е бил поставен и знак „А 40“ „Внимание участък с концентрация на ПТП“, тъй като информация за постявянето на такъв не е налична. На мястото важи правило, ограничаващо скоростта до 60 км/ч. - пътен знак „Б26“ с цифрово означение „60“.