Определение № 4169 от 14.08.2026, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1757/2026
- Вид
- Определение № 4169
- Подписан
- 14.08.2026
- В сила
- 14.08.2026
- Състав
- Диана Колева Стоянова, Цветелина Георгиева Хекимова, Деница Добрева
Цитирани разпоредби
- чл.390, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.391, ал.1, т.1 и т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.391, ал.1, т.1 и т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.396, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.266, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4169 гр. Варна, 14.08.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Диана К. Стоянова
Членове:
Цветелина Г. Хекимова
Деница Добрева като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно частно гражданско дело № 20263100501757 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба вх. №56547/14.07.2026г. от К. Н. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.*, ж.к. „*" №*, вх. *, ет.*, ап.* срещу определение №8721/26.06.2026г., постановено по ч. гр. дело №20263110104577/2026г. по описа на Районен съд – Варна, с което допуснато обезпечение на бъдещия иск с правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД, който ще бъде предявен от „ПЕТКОВ СТРОЙ” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ***, ет. 2, ап. 6, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписвания с ЕИК 205701480, представлявано от управителя П. Ц. П. срещу жалбоподателката, за осъждането й да заплати сумата в размер от 12 660.00 евро на основание чл.3,ал.2 от Договор за възлагане на извършване строеж на самостоятелни обекти от 23.06.2022г. чрез налагане на обезпечителна мярка „запор“ върху вземанията на бъдещия ответник за суми по всички банкови сметки, открити на територията на Република България,до покриване на размера на вземането от 12660.00 евро, ПРИ УСЛОВИЕ, ЧЕ молителят представи доказателства за внесена парична гаранция в размер на 1266 евро по депозитна сметка на РС-Варна.
В жалбата се излага, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Изложени са доводи за недопустимост на бъдещия иск, поради липса на правен интерес и процесуална легитимация. Счита се, че 1 договорът за строителство е прекратил своето действие, тъй като сградата и обектът са въведени в експлоатация и по него е заплатено в цялост възнаграждението. Допълнителната индексация на възнаграждението не е подкрепено с допълнителни доказателства.
На следващо място се оспорва наличието на обезпечителна нужда. За заплащане на възнаграждението е била учредена договорна ипотека върху правото на строеж на недвижимия имот, предмет на договора с нот. акт №23, нот. дело №11936/24.06.2022г. На 07.07.2026г. молителят е подал молба за заличаване на договорната ипотека. Това според жалбоподателката е индиция, че липсва вземане.
Отделно от това няма доказателства, че жалбоподателката е предприела действия по разпореждане с имущество, укриване на активи, изтегляне на средства от сметки, напускане на страна.
По изложените съображения моли съдът да постанови определение, с което да отмени обжалвания акт и да отхвърли молбата за обезпечение.
По делото е постъпил отговор от „Петков строй“ ЕООД, в който оспорва подадената частна жалба. Счита се, че са налице всички предпоставки за допускане на обезпечение, като са представени убедителни доказателства. Не се оспорва, че за заплащане на възнаграждението е била учредена договорна ипотека. Поради добросъвестност и в изпълнение на договора молителят е подал молба за заличаване на същата.
По изложените съображения моли съдът да отхвърли подадената частна жалба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Частната жалба е подадена в срока по чл.396, ал.1 от ГПК, което я прави процесуално допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с молба с правно основание чл.390, ал.1 от ГПК за допускане на обезпечение на бъдещия иск с правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД, който ще бъде предявен от „ПЕТКОВ СТРОЙ” ЕООД срещу К. Н. С. за осъждане на бъдещата ответница да заплати сумата в размер от 12 660.00 евро, на основаниечл.3,ал.2 от Договор за възлагане на извършване строеж на самостоятелни обекти от 23.06.2022г. чрез налагане на 2 обезпечителна мярка „запор“ върху вземанията на бъдещия ответник за суми по всички банкови сметки, открити на територията на Република България.
Молителят излага твърдения, че между него и К. Н. С. е сключен договор за възлагане на извършване строеж на самостоятелни обекти от 23.06.2022г., а имено изграждане на апартамент №17 с идентификатор №***, находящ се на етаж 4 във вход В с площ от 53.61 кв.м. срещу възнаграждение в размер на 37 255 евро.
Обектът бил изграден в срок.
Съгласно чл.3, ал.1 от договора изпълнителят има право да коригира цената по договора с размера на инфлационния индекс взет с натрупване за периода от подписване на настоящият договор за СМР до въвеждането на сградата в експлоатация. За определяне на размера на увеличението са приложими данните на НСИ. В случая е налице инфлация от 34% през периода на изграждане на обекта от 01.07.2022г. до 31.12.2025г. С този процент на инфлация следва да бъде коригирана стойността на възнаграждението, която молителят изчислява в размер на 12660 евро.
До бъдещата ответница е изпратена покана, но същата не е заплатила дължимата сума.
По изложените съображения за ищецът се е породил правния интерес от воденото на бъдещ иск и моли съда да постанови определение за допусне исканата обезпечителна мярка.
Съдът по основателността на молбата за обезпечение, съобрази, че за да бъде допуснато обезпечение на предявен или бъдещ иск, следва да са налице следните кумулативно дадени предпоставки: искът да е процесуално допустим, същият да е вероятно основателен според представените доказателства или да бъде представена гаранция съгласно двете алтернативи на чл.391, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, да се установи наличието на обезпечителна нужда, както и предложената обезпечителна мярка да съответства на обезпечителната нужда.
От анализа на съдържанието на молбата за обезпечение съдът констатира, че същата съдържа твърдения, обосноваващи иск за реално изпълнение по чл.79, ал.1, пр.1, вр.чл.266, ал.1 от ЗЗД за заплащане на възнаграждение за извършени строително – ремонтни работи.
Бъдещият иск настоящата съдебна инстанция намира за допустим и ще бъде предявен от процесуално легитимирана страна с правен интерес.
3
Съдът приема, че са налице достатъчно убедителни писмени доказателства, установяващи валидна облигационна връзка - договор за СМР – та. Сградата където е ситуиран обекта на СМР е въдена в експлоатация.
Следователно е изискуемо възнаграждението по договора – 7 дни от датата на подписване на акт обр. 16 и въвеждане в експлоатация.
Съгласно чл.3, ал.1 от договора изпълнителят имат право да коригира цената на имота с инфлационният индекс от НСИ взет с натрупване за периода от подписване на договора.
По делото не са ангажирани доказателства, които да сочат начина на изчисляване на инфлационния индекс и размера на възнаграждението, както и, че договорът, които е двустранен е изменен с анеск, в частта за дължимо възнаграждение, което да предпостави отговорността на бъдещата ответница.
С оглед тези мотиви е налице съмнение за вероятната основателност на бъдещия иск.
В тази връзка е налице втората алтернатива на чл. 391, ал.1, т.2 от ГПК и обезпечението следва да бъде допуснато при гаранция.
Налице е обезпечителна нужда, като за неоснователно съдът намира възражението за липса на такава. Договорната ипотека, която е била учредена е обезпечавала възнаграждението в размер на 37255 евро, видно от нот. акт №92/24.06.2022г., нот. акт №686/2022г., но тя не се разпростира върху допълнителният размер от 12660 евро.
Исканата мярка, досежно запор е подходяща и адекватна на търсената с предявения иск защита, въпреки, че не са посочени банките, в които са открити банковите сметки на бъдещата ответница. Този недостатък на искането за обезпечение е преодолян постфактум с наложения вече запор /сметка в „ДСК“ АД“/.
Обезпечението следва да бъде допуснато при внесена гаранция в размер на 1266.00евро, който е определен на база предполагаемите бъдещи вреди.
По изложените съображения съдът намира, че молбата е основателна и следва да бъде уважена, а първоинстанционния акт подлежи на потвърждаване.
Разноски в настоящото производство не се следват и такива не следва да бъдат присъждани. Същите могат да бъдат поискани в основното исково 4 производство, съобразно Тълкувателно решение №6/2012г. т.5 на Върховен касационен съд.
По изложените правни съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №8721/26.06.2026г., постановено по ч. гр. дело №20263110104577/2026г. по описа на Районен съд – Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5