Решение № 75 от 17.02.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Велико Търново, 16.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодорина Д.а

Членове:

Любка Милкова

Явор Данаилов при участието на секретаря Галина Д. Занчева като разгледа докладваното от Явор Данаилов Въззивно гражданско дело № 20224100500857 по описа за 2022 година

Производството по в.гр.д. № 857/2022г. по описа на Окръжен съд- Велико Търново е образувано въз основа на въззивна жалба против Решение №1270/23.11.2022г., постановено по гр.д.№ 1963/2022г. по описа на Районен съд- Велико Търново, от ищеца по делото М. Д. О. чрез адв. К. Т.. С постановеното решение съдът е отхвърлил предявения от М. Д. О. с ЕГН ********** срещу Частен съдебен изпълнител И. Ц., с рег.№ 896 на КЧСИ иск по чл.441 от ГПК вр. чл. 74 от ЗЧСИ вр. чл.45 от ЗЗД за обезщетение на имуществени вреди в размер на сумата 1721 лв., представляваща сбор от допълнителни възнаграждения на персонала, пряко зает с дейности по отношение на пациенти с COVID-19 и поставяне на ваксини срещу COVID-19 в размер на 779 лв., постъпили през месец декември 2021г., и 942 лв., постъпили през месец януари 2022г., претендирани като събрани от ищеца неправомерно във връзка с насочено срещу него принудително изпълнение по изпълнително дело №20218960400581/2021г. по описа на ЧСИ И. Ц., ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на исковата молба /14.06.2022г./ до окончателното изплащане, като неоснователен и недоказан и го е осъдил да заплати на Ю. М. М.- адвокат от ВТАК, пълномощник на ЧСИ И. Ц., рег. №896 на КЧСИ сумата от 350 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.1 т.3 от ЗА.

В депозираната от О. въззивна жалба се иска постановеното решение да бъде отменено, като изразява становище за нищожност, недопустимост и неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост в неговата мотивационна част, както и мотивира нарушение на материалноправните норми. Излага твърдения, че ответникът по делото ЧСИ И. Ц. е нарушила императивните правила, уреждащи несеквестируемостта. Счита, че при постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд не е приложил императивната разпоредба на чл. 5, ал. 2 от ЗМДВИП. Счита, че налагането на запор по сметките на физическо лице като обезпечителна мярка, макар и допусната от съда, е изключено по силата на специалния закон за периода на извънредното положение, като 1 намира, че същото води до очевидна неправилност на решението. Моли решението да бъде прогласено за нищожно и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за постановяване на ново съдебно решение, като в условията на евентуалност то да бъде обезсилено и върнато за произнасяне по същество. Намира, че е налице нарушение на съдопроизводствените правила поради изготвяне на непълен или неточен доклад, тъй като първоинстанционният съд в доклада си трябва да посочи правната квалификация на всички претендирани от страните права и на всички направени възражения, реплики, но в случая такава конкретност липсвала. Счита, че не е направена преценка на събраните по делото доказателства, които съдът е кредитирал еднопосочно, поради което е направен погрешен правен извод. Намира, че наложеният запор на парично вземане е несъвместим с несеквестируемостта по арг. от чл. 444, т. 8 от ГПК вр. с чл. 5, ал. 2 и ал. 5 от ЗМДВИП.

Твърди, че ищецът е претърпял имуществени вреди, като са му били събрани несеквестируеми доходи в банкова сметка на стойност 1721 лв. Поради наведените съображения намира решението за неправилно и моли за неговата цялостна отмяна като неправилно. Претендира разноски.

В срок е подаден отговор от ответника по делото ЧСИ И. Ц. чрез адв.Ю. М., в който се изразява становище за валидност, допустимост и правилност на постановеното решение и моли то да бъде потвърдено. Намира за несъстоятелни и лишени от теоретичноправна и законова обосновка съображенията, изложени от жалбоподателя, за нищожност и недопустимост на съдебното решение, като сочи, че нито сочената от въззивника очевидна неправилност на съдебния акт, нито противоречието на решението с „абсолютно императивни" правни норми правят съдебния акт нищожен или недопустим. Заявява, че соченото във въззивната жалба нарушение на чл.146, ал.1, т.2 от ГПК е формално и не отговаря на реално извършените от съда процесуални действия, като в първото съдебно заседание процесуалният представител на ищеца е заявил, че няма възражения по доклада и няма искания по него, а в определението от 04.10.2022г. ясно е определено кои обстоятелства следва да бъдат доказани от ищеца. Взема становище, че сочените бланкетно процесуални нарушения от съда не могат да бъдат квалифицирани като съществени, тъй като не са предопределили съществената правно-релевантна воля на съда. Счита, че първоинстанционният съд е отхвърлил иска не като недоказан, а като неоснователен поради това, че съдът е квалифицирал сумите изплащани от „Център за Спешна Медицинска Помощ“, предмет на иска, като такива, които нямат характер на изцяло несеквестируем доход и не попадат в категорията посочена в чл.446 и чл.446а от ГПК, нито в категорията на чл. 444, т.8 ГПК, както и че задължението на съдебния изпълнител да зачете несеквестируемостта възниква, когато той бъде уведомен за произхода на постъпленията по сметка, било от банката, било от длъжника, а от приложения препис на изпълнителното дело не се установява такова уведомяване досежно процесиите суми. Намира за правилен извода на съда, че няма нанесена вреда на ищеца, тъй като изпълнителното дело е спряно през февруари и събирането на тези суми от ищеца по изпълнителното дело е отнесено за погасяване на негово задължение, подлежащо на принудителни изпълнение. Моли да бъде отхвърлена подадената въззивна жалба и моли да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за осъществената процесуална помощ на колега на основание чл. 38 ал.1, т.З от ЗА.

В проведеното на 18.01.2023г. открито съдебно заседание жалбоподателят чрез своя процесуален представител заявява, че поддържа изцяло въззивната жалба. Сочи, че съдебният изпълнител е наложил запор преждевременно, като не е изчакал 14-дневния срок за доброволно изпълнение, посочен в поканата и закона. Заявява, че са правени многобройни покани за репатриране на неоснователно задържаната сума, като същата не е възстановена.

Сочи, че доколкото претендираните суми представляват обезщетение, заплатено заради работата на О. като медицинско лице в епидемична обстановка, то запорът на средствата противоречи на императивната норма на чл. 5, ал. 5 от ЗМДВИП. Сочи, че действията на съдебния изпълнител не попадат в обхвата на чл. 435 от ГПК, поради което не може да ги обжалва по този ред. Моли да бъде прогласена нищожност на решението и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд, алтернативно моли за постановяване на решение, с 2 което да бъде отменено изцяло съдебното решение и да бъде уважена исковата претенция, както и сторените разноски и определено адвокатско възнаграждение.

В проведеното открито съдебно заседание процесуалният представител на ответника се придържа към отговора на въззивната жалба, като сочи, че за пръв път в съдебното заседание се прави възражение за това, че запорът е бил наложен от ЧСИ преждевременно.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.

Относно валидността:

Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.

Относно допустимостта:

Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба.

Противно на наведените във въззивната жалба твърдения, че евентуалното неприлагане на императивна правна норма от първоинстанционния съд или очевидна неправилност на решението, водят до нищожност или недопустимост на постановения съдебен акт, обжалваното решение, както е посочено по-горе, отговаря на всички законови изисквания за валидност и допустимост на решението. Нарушението на процесуалните норми, гарантиращи установяване на извънпроцесуалните факти и обстоятелства, неправилното приложение на материалния закон от съда, необосноваността на фактическите изводи, когато те се отклоняват от правилата на логиката, науката и опита могат да доведат до неправилност, но не и до нищожност и недопустимост на постановеното решение.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението за правилно.

Съображенията за този извод са следните:

Първоинстанционното производство е образувано въз основа на искова молба, подадена от М. Д. О. против ЧСИ И. Ц., рег. № 896 в КЧСИ. Ищецът твърди, че е солидарен длъжник по Изпълнително дело № 20218960400581/2021г. по описа на ЧСИ И. Ц., рег. № 896 в КЧСИ. Ищецът е поръчител по договор за потребителски кредит с № 096LD-R003132/12.06.2015 година, сключен между главния длъжник и кредитополучател М. А.М. и кредитодател „Първа инвенстиционна банка“ АД. Твърди се, че по изпълнителното дело му е наложен запор от 13.12.2021г. върху всичките му вземания по лична разплащателна сметка в „Обединена българска банка“ АД, по която получава и своите трудови възнаграждения и добавки към тях. Сочи, че с Постановление от 10.02.2022г. ЧСИ Ц. е спряла изпълнителното производство по делото и е ограничено приложното поле на наложения запор върху вземанията по банкови сметки, като не могат да се правят удръжки върху трудовите му доходи и други възнаграждения за труд. Твърди, че е изпратил многобройни искания до ответника за възстановяване на неоснователно събрани вземания за полагащо се допълнително възнаграждение като медицинско лице, които получава на основание Решение № 338 на МС от 2021г. за осигуряване на условия на продължаване заплащането през 2021г. на допълнителни възнаграждения на персонала, пряко зает с дейности по отношение на пациенти с COVID-19 и поставяне на ваксини срещу COVID-19. Счита, че посочените вземания са несеквестируеми, като се позовава на чл. 99, ал. 2 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2021г. Намира, че съдебният изпълнител е нарушил разпоредбите, уреждащи несеквестируемостта и неправомерно взетите му средства 3 следва да бъдат върнати и моли съдът са осъди частния съдебен изпълнител да заплати сумата в размер на 1721 лв.- представляваща сбор от полагащите му се допълнителни възнаграждения на персонала, пряко зает с дейности по отношение на пациенти с COVID-19 и поставяне на ваксини срещу COVID-19 за месец декември 2021г. в размер на 779,00 лева и за месец януари 2022г. в размер на 942 лв., събрана от него неправомерно във връзка с насочено индивидуално принудително изпълнение чрез обезпечителна мярка запор на вземания на парични средства по банкова сметка, която е открита на негово име в „Обединена българска банка“ АД по изпълнително дело № 20218960400581 по описа на ЧСИ И. Ц., ведно със законната лихва върху същата сума, считано от датата на завеждане на исковата молба.

По делото е депозиран отговор от Частен съдебен изпълнител И. Ц., в който взема становище за неоснователност на предявения иск. Твърди, че по молба на взискателя „Първа инвестиционна банка“ АД и въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 552/2021г. по описа на Районен съд- Велико Търново, ЧСИ И. Ц. е образувала изпълнително дело № 20218960400581/2021г. срещу солидарните длъжници К.З.З., М. Д. О., К. Г. Т. и М.

А.М. за сумите по изпълнителния лист. Описана е последователността на извършените действия спрямо длъжниците. „Центърът за спешна медицинска помощ“ гр. Велико Търново е уведомен, че изпълнителното дело е спряно с Постановление от 10.02.2022г. и запорът остава наложен, но не следва да се изпълнява, съответно трябва да се превежда трудовото възнаграждение на длъжника в пълен размер, „ОББ“ АД също е уведомена, че запорът върху банковите сметки на О. не следва да се изпълнява върху постъпващите трудови възнаграждения. Посочено е, че след спиране на изпълнението по делото са постъпили молби от О. за възстановяване на суми, представляващи трудово възнаграждение, които са били удържани, като същи са били възстановени от съдебния изпълнител. Ответникът описва подробно какви суми са постъпили от М. О. по делото. Ответникът сочи, че в запорното съобщение, изпратено до „ОББ“ АД, е вменено задължение за проверка за несеквестиуемостта на основание чл. 446а, вр. с чл. 446 ГПК, тъй като съдебният изпълнител не разполага с информация относно движението на средства по банковата сметка на длъжника, доколкото същото представлява банкова тайна. Поради изложеното, ответникът счита, че е уведомил всички трети задължени лица с инструкции по отношение на несеквестируемостта. Позовава се на т. 13 от ТР № 2/26.05.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Намира, че действията на ЧСИ Ц. по делото са били законосъобразни и правилни и от тях не произтичат нито пряка, нито косвена последица посочените в исковата молба вреди, като е задължение на третото задължено лице да прецени каква част от възнаграждението е секвестируема, след като спази указанията, дадени от съдебния изпълнител в запорното съобщение и съответно да ги преведе в изпълнение на запорното съобщение. Моли така предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, като сочи, че твърдените имуществени вреди не са доказани нито по основание, нито по размер, нито е доказана причинно-следствената връзка между тях и изпълнителното производство. Претендира направени в производството разноски.