Решение № 261041 от 30.06.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е № гр. София, 30.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,

VІ-16 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:

СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА при секретар Диляна Цветкова разгледа докладваното от съдията търговско дело № 294 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на „Н.Е.К.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище ***, предявена срещу „А.Т.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище ***, с предмет обективно, кумулативно, съединени осъдителни искове, с правна квалификация чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата 51866,67 лева (след допуснато изменение на петитума), представляваща дължимо възнаграждение за предоставена услуга водоподаване, съгласно сключени договор № 14ИД-Х60В056/19.08.2014 г. и договор № 19ИД-Х60В041/12.07.2019 г. за периода 28.02.2018 г. – 31.10.2019 г., за което са издадени 16 фактури и сумата 4593,32 лева (след допуснато изменение на петитума) – обезщетение за забава върху главницата по всяка фактура, считано от изтичане на 7-дневен, респ. 15-дневен срок от получаването й от ответника до предявяване на исковата молба.

Ищецът твърди, че извършва в полза на „А.Т.Б.“ ЕООД услугата водоподаване от язовир „Кърджали“, съгласно договор № 14ИД-Х60В056/19.08.2014 г. при цена 0,00237 лв/куб. м. без ДДС, който бил със срок на действие 5 години, след което между страните бил сключен договор № 19ИД-Х60В041/12.07.2019 г. също за 5-годишен период при същата цена на подаден воден обем. За периода 28.02.2018 г. – 31.10.2019 г. ищецът доставил на ответника водни обеми, за които му се дължало възнаграждение в общ размер от 51866,68 лева с ДДС, като забавеното плащане пораждало и задължение за престиране на мораторна лихва, който била в размер на общо 3316,46 лева, определена след изтичането на 7, респ. 15 дни от получаване на издадената на ответника фактура. Тези суми ответникът не заплатил и поради това се претендира осъждането му в настоящото производство.

В отговора на исковата молба ответникът „А.Т.Б.“

ЕООД счита исковете за допустими, но неоснователни и недоказани, тъй като водите и самият язовир „Кърджали“ били публична собственост и само държавата би могла да предоставя услугата водоподаване. От договорите било ясно, че водоподаването се осъществявало за производство на електрическа енергия от ВЕЦ, а ответникът не разполагал с такава. Оспорва да са му подадени твърдените от ищеца обеми. Представените протоколи били подписани от лице, което не било служител на дружеството и затова същото възразявало те да го обвързват. Част от количествата не били измерени и съответно не били реално доставени. Твърди, че дружеството било собственик на стоманен промишлен водопровод, от който с вода от язовир „Кърджали“ се снабдявали за собствени промишлени нужди 11 търговци, които прави искане да бъдат конституирани като негови помагачи, тъй като цялото количество вода било получено от тези трети лица, срещу които и предявява обратни искове.

В допълнителната искова молба ищецът поддържа исковете, като твърди, че „Н.Е.К.“ ЕАД поддържа и експлоатира язовирните стени и съответните хидро-технически съоръжения и без да е техен собственик, като услугата водоподаване не представлявала продажба на воден ресурс, а осигуряването му за нуждите на „А.Т.Б.“ ЕООД чрез съхраняването му и провеждането му чрез хидротехническите съоръжения на язовир „Кърджали“. На ответника било издадено разрешително за водовземане и без значение било дали същият притежавал водноелектрическа централа или не, той бил страна по сключените договори и носител на задълженията, възникнали от тях. Лицето, подписвало протоколите било едно и също включително за минал период, за който ответникът бил заплатил задълженията си. Ако водните количества не били измерени, това било резултат от неизпълнение на задължението на „А.Т.Б.“ ЕООД да монтира измервателно устройство. Счита, че липсва какъвто и да било правен интерес от конституиране на трети лица-помагачи и приемане на обратните искове, насочени към тях, които не били и родово подсъдни на сезирания съд.

В допълнителния отговор ответникът поддържа възраженията за неоснователност на предявените искове по изложените в първоначалния отговор съображения.

Направените от ответника искания за привличане на трети лица-помагачи, поради това, че те реално са ползвали доставените от ищеца водни обеми, са приети за неоснователни. Участието на трето лице-помагач се обуславя от наличието на правен интерес, който предполага постановеното решение да рефлектира в правната сфера на помагача, да се отрази на материално-правното му положение. Такъв правен интерес в случая не е налице. Предявените в производството права на вземания на ищеца се основават на възникнали между страните облигационни (релативни, относителни) отношения, като за дължимостта на цената на предоставената от ищеца услуга водоподаване е изцяло без значение кои конкретни правни субекти са я ползвали фактически чрез притежавано от ответника съоръжение. Всяко от тези трети лица се намира в съответното правоотношение единствено и само с ответника, съдържанието на което не зависи от отношенията между страните по спора. Дали третите лица са ползвали или не вода от съоръжение, собственост на ответника, е без всякакво значение по отношение на факта предоставена ли е услугата водоснабдяване от страна на ищеца на ответника и в какъв конкретен обем. Иррелевантни за настоящия спор са и въпросите в какви други правоотношения се намира ответника, на кои правни субекти същият доставя или не водни количества и на какво конкретно основание, като нито в рамките на настоящото производство следва да се решават претенциите на ответника към 11 лица и то основани на изравняване на неоснователно обогатяване, нито някое от тези лица има интерес от отхвърляне на предявените искове, тъй като това не би го освободило от задълженията към „А.Т.Б.“ ЕООД, ако такива са възникнали. Определението, с което привличането на помагачи е отказано, е влязло в сила на 18.05.2021 г..

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Ответникът не оспорва, че е страна по договор за водоподаване, сключен на 19.08.2014 г., със срок на действие 19.05.2019 г. (т. 24 от договора), съгласно който ищецът се задължил да му предоставя услугата водоподаване срещу цена в размер 0,00237 лева за кубичен метър, без ДДС. За следващ 5-годишен период страните сключили договор за услугата водоподаване № 19ИД-Х60В041/12.07.2019 г. при идентични условия и цена за подадените водни обеми.

В споразумителен протокол за разсрочено плащане от 09.07.2018 г. ползвателят на услугата водоподаване, „А.Т.Б.“ ЕООД, признало възникнали задължения за заплащане на дължимата цена за подадените водни обеми за период както предхождащ процесния, така и за част от него, по отношение на който отношенията между страните се регулирали от договор № 14ИД-Х60В056/19.08.2014 г., а именно по фактура № ********** от 28.02.2018 г. на стойност 4425,26 лева, фактура № 6000002102 от 31.03.2018 г. на стойност 4425,26 лева, фактура № 6000002174 от 30.04.2018 г. на стойност 1857,64 лева и фактура № 6000002237 от 31.05.2018 г. на стойност 1711,50 лева. Със споразумението „А.Т.Б.“ ЕООД се задължило да погаси задълженията си чрез месечни вноски, но само по отношение на задължението по фактура № **********/28.02.2018 г. извършил частично плащане с погасителен ефект, до сумата 863,30 лева, с включен ДДС. Не се установява да са осъществени други погащения на изрично признатите задължения, нито погасяване е налице по отношение на задълженията, за които след 31.05.2018 г. са издадени 12 броя фактури.

От неоспореното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като съответно на останалите събрани в производството доказателства, се установява, че от доставчика на услугата водоподаване са издадени 16 броя фактури на обща стойност 55428,80 лева, с ДДС, като само по най-страрата от тях - № **********/28.02.2018 г. е отразено плащане в размер на 3562,13 лева с ДДС, a крайната дължима сума по издадените и незаплатени фактури е в размер на 51866,67 лева. Данните за общата сума, така и за всяка фактура поотделно са абсолютно идентични в счетоводствата на страните. Процесните фактури са отразени в дневниците за продажби по ЗДДС на ищеца без изключение, а в дневниците за покупки по ЗДДС на ответника са отразени всички процесни фактури, с изключение на последната - № **********/31.10.2019 г., за която не са открити данни. При ответника всички фактури са с право на пълен данъчен кредит.

Общият размер на дължимите мораторни лихви по процесните фактури с отразено частично погасяване от 13.12.2018 г. по най-старата фактура **********/28.02.2018 г. е в размер на 4593,32 лева.

Неотразената в счетоводството на „А.Т.Б.“ ЕООД фактура № *********/31.10.2019 г. на стойност 3717,61 лева не носи подпис на представител на получателя, но е издадена въз основа на протокол от 31.10.2019 г., подписан отХ.И., в качеството му на представител на „А.Т.Б.“ ЕООД, в който протокол е отразено доставеното през месец октомври 2019 г. количество вода за производство на електроенергия и промишлено водоснабдяване. Фактурата е изпратена на „А.Т.Б.“ ЕООД с писмо, изх. № 90-И-1898/06.11.2019 г., с известие за доставяне, видно от което е получена от адресата на 12.11.2019 г.. Част от счетоводно отразените в търговските книги на ответника фактури също са издадени въз основа на протоколи, в които са отчетени показанията на водомер, които протоколи са подписани от същото лице – Х.Г.И., действащ като представител на „А.Т.Б.“ ЕООД.

Други доказателства от значение за спора не са представени, а необсъдените, съдът третира като изцяло неотносими.

По отношение на главния осъдителен иск с правна квалификация чл. 266, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

Основателността на главния иск се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало между страните правоотношение, елемент от съдържанието, на което да е задължението за заплащане на претендираната парична сума, представляваща възнаграждение (цена) за предоставена услуга водоподаване; настъпила изискуемост на задължението и релевирано неизпълнение от страна на задълженото лице. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на претенцията за реално изпълнение, предвидена в чл. 266, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

С оглед разпоредбата на чл.

154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест за установяване на фактите, съставляващи основание на иска и имащи характер на положителни такива, се носи от ищеца, който трябва да проведе пълно и главно доказване. По отношение на неизпълнението, което като отрицателен факт от действителността – а именно неосъществяване на дължимо поведение за престиране на съответната парична сума (възнаграждение за предоставената услуга), е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва – точно изпълнение. В случая, ответникът не твърди да е изпълнил задълженията си по процесните фактури.

Въз основа на кредитираното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, съдът прие за установено, че в периода 28.02.2018 г. – 31.10.2019 г. от ищеца на ответника са издадени 16 данъчни фактури, всяка от които без последната - фактура № *********/31.10.2019 г. на стойност 3717,61 лева, е отразена в дневниците за покупките на „А.Т.Б.“ ЕООД и в подадените справки-декларации по ЗДДС, съответно по всяка от отразените от ответника фактури, е ползван пълен данъчен кредит.

Сключените процесни договори с предмет предоставяне на услугата водоподаване по правната си характеристика представляват договори за изработка, със съществено съдържание: задължението на изпълнителя да осигури доставката на водни обеми на ползвателя посредством съответните хидротехнически съоръжения срещу заплащане на възнаграждение, който извод съответства на легалната дефиниция на термина "водни услуги", дадена в § 1, ал. 1, т. 74 ДР на ЗВ - всички услуги за осигуряване на вода за домакинствата, обществените институции и за всяка стопанска дейност чрез водовземане, акумулиране, събиране в резервоари, обработка и доставка на повърхностни или подземни води, както и събирането, отвеждането и третирането с пречиствателни съоръжения на отпадъчните води, които след това се заустват в повърхностни водни тела. За тази услуга доставчикът има право на възнаграждение, което се определя на база доставения воден обем;