Определение № 8213 от 18.02.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8213 гр. София, 18.02.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ............... като разгледа докладваното от ............... Гражданско дело № 20221110155262 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК.

С определение № 22296 от 30.05.2024 г. съдът е прекратил производството по делото, поради липса на пасивна процесуална лрегитимация на ответното дружество.

Против така постановеното определение е постъпила частна жалба № 187173 от 07.06.2024 г., от страна на ищеца, като въз основа на същата е образувано в.ч.гр. д. № 9919 по описа за 2024 г. на СГС. Същото е приключило с влязло в законна сила определение № 15214 от 01.10.2024 г., с което въззивната инстанция е отменила определение № 22296 от 30.05.2024 г. и е върнала делото за продължаване на процесуалните действия от 59 състав.

Видно от материалите по делото обаче, в т. 16 и 17 от подадената частна жалба № 187173 от 07.06.2024 г., ищеца е поискал след евентуалната отмяна на определението по делото същото да бъде върнато на друг състав. Това искане е мотивирано с това, че според ищеца в настоящия случай съществуват „други обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в […] безпристрастие[то]“ на съдията, постановил обжалваното определение.

Съставът на Софийския районен съд вече е изразил категорично становище по въпроса за материалната и процесуалната легитимация на ответника да участва като страна в съдебното производство, поради което ищецът изпитва реално съмнение, че делото му ще бъде разгледано в съответствие с изискванията на чл. 6, параграф 1 от Конвенцията за защита на правата на 1 човека и основните свободи. Счита, че в случая въззивният съд следва да приложи по аналогия решението на Европейския съд по правата на човека по жалба № 62199/19, Босев срещу България, като цитира следва подробен цитат от същото.

Искането за връщане на делото на друг състав е оставено без уважение от въззивната инстанция, поради което и доколкото изказаните съмнения навеждат на предположение, че ищеца може би иска отвод на съда, и доколкото изводите на въззивната инстанция не променят съществено вътрешното убеждение на съдията – докладчик, с определение № 49215 от 03.12.2024 г. съдът е указал на ищеца по делото в едноседмичен срок от връчването на определението да заяви пред съда дали доводите, изказани от него в т. 16 и 17 от подадената частна жалба № 187173 от 07.06.2024 г., представляват съмнения в безпристрастността на съда и прави ли искане за отвод на състава.

Указанията на съда са изпълнени, и с молба № 22075 от 22.01.2025 г. ищеца по делото заявява, че на осн. чл. 23, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК, моли съда да се отведе от по – нататъшно участие в производството по горепосоченото дело поради причините, изложени в т. 17 от частната жалба на ищеца срещу Определение № 22296 от 30.05.2024 г. на СР С , както и поради обстоятелството, че в Определение № 49215 от 03.12.2024 г. настоящият съдебен състав е отбелязал, че „изводите на въззивната инстанция, съдържащи се в Определение № 15214 от 01.10.2024 г. на Софийския градски съд, с което е отменено определението на първоинстанционния съд за прекратяване на производството по делото, не променят съществено вътрешното убеждение на съдията-докладчик.

След като се запозна с материалите по делото, както и постъпилите допълнителни молби, съдът установи от фактическа и правна страна следното:

В постановеното по в.ч.гр. д. № 9919 по описа за 2024 г. на СГС влязло в законна сила определение № 15214 от 01.10.2024 г., с което въззивната инстанция е отменила определение № 22296 от 30.05.2024 г. и е върнала делото за продължаване на процесуалните действия от 59 състав, е записано, че „Следва да се посочи, че оплакване за разглеждане на иск спрямо субект, който не е надлежна страна по материалното правоотношение, сочи на 2 неправилност, не и на недопустимост. Процесуалната легитимация на страните се определя от твърденията на ищеца и е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск, поради което за наличието й съдът следи служебно, докато материалноправната се установява при разглеждане на материалноправния спор, което става с решението.“ С оглед горното следва очевидно да се приеме, че с определението за прекратяване на производството по делото съдът е изложил, макар и неволно, становище по същество на спора, поради което и за да няма съмнения в безпристрастността и обективността на съдията–докладчик, както и за да се избегнат всякакви съмнения за наличие на предубеденост при разглеждане и решаване на делото, съдията-докладчик следва да се отведе от разглеждането на делото на основание чл.22, ал.1, т.6 ГПК.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТВЕЖДАМ СЕ като съдия - докладчик по гражданско дело номер № 55262 по описа за 2022 г. на СРС, на осн. чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК.

ДЕЛОТО да се докладва на разпределящия гражданските дела в СРС за определяне на друг съдия – докладчик.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3