Решение № 389 от 17.08.2025, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 389 гр. *, 17.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – * в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Райна Русева при участието на секретаря Татяна Кишанова като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело № 20255440100236 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правното основание на чл. 55, ал.1 от ЗЗД от ищеца Д. Н. Р. срещу ответниците „*“ ЕАД и „*“ ЕООД, с който се иска да бъде осъден ответника „*" ЕАД с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: * (сграда А), ет. 4, Бизнес център "*", представлявано от * - Изпълнителен директор, да заплати на Д. Н. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес град *, община * сумата от 1259,87 лева, представляваща недължимо платени суми за лихви, такси и други възнаграждения, за периода от 31.05.2021г. до 31.12.2023г. по договори за потребителски кредити, сключени между страните, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска 04.02.2025г. до окончателното й изплащане, както и да бъде осъден ответника „*" ЕООД" ЕООД с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: * (сграда А), ет. 4, Бизнес център "*", представлявано от * управител, да заплати на Д. Н. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес град *, община * сумата от 2 999,60 лева, представляваща недължимо платени суми по договор за възлагане на поръчителство, сключени за периода от 31.05.2021г. до 31.12.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска 04.02.2025г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че между ищеца и първия ответник през периода от

31.05.2021г. до

31.12.2023г. съществували трайни взаимооотношения, в рамките на които „*" ЕАД с ЕИК * , е предоставял на ищеца потребителски кредити, за всеки от които е бил сключван договор за кредит, но екземпляр от договорите е приложенията им не ми е бил предоставян и не разполага с техни преписи. Сключените между страните 1 договори по своята правна характеристика и съдържание представляват договори за потребителски кредит, поради което за тяхната валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.

За обезпечаване на задълженията му по договорите за кредит било необходимо да сключи договор с втория ответник, по силата на който „*" ЕООД се задължава да отговаря пред „*" ЕАД солидарно с кредитополучателя за изпълнението на всички задължения на кредитополучателя, възникнали съгласно съответния договор за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на ищеца по Договора за потребителски кредит („Договор за поръчителство"). За поемането на задължението за поръчителстване по кредита, кредитополучателят дължи на поръчителя възнаграждение за обезпечаването на изпълнението на задълженията му по Договора за потребителски кредит в размер и при условия, които отново поради липса на екземпляр от сключения договор ищецът да конкретизирам. Възнаграждението за поръчителство в полза на „*" ЕООД е заплащано по сметка на „*" ЕАД заедно със съответната погасителна вноска от договора за кредит.

По отношение преценката относно действителността на договора за кредит и договора за предоставяне на поръчителство/гаранция следва да намерят приложение общите правила на ЗЗД и ЗЗП, тъй като ищецът като физическо лице е потребител по смисъла на §13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

I. На 31.05.2021г. му бил отпуснат кредит в размер на 1600,00 лева, за погасяване на който заплатил сумите както следва:

1. На 08.07.2021г. с Разписка № * на „*" АД - 270,00 лева 2. На 03.08.2021г. с Разписка № * на „*" АД - 270,00 лева 3. На 11.08.2021г. чрез рефинансиране -1554,00 лева Общо заплатената сума е 2094,37 лева.

II. На 11.08.2021г. му бил отпуснат кредит в размер на 2000,00 лева, за погасяване на който заплатил сумите както следва: 1. На 22.10.2021г. с Разписка № * на „*" АД - 260,00 лева 2. На 01.10.2021г. с Разписка № * на „*" АД - 270,00 лева 3. На 06.01.2022г. с банков превод - 2370,82 лева Общо заплатената сума е 2900,82 лева.

III. На 30.03.2022г. му бил отпуснат кредит в размер на 3000,00 лева, за погасяване на който заплатил сумата от 3748,00 лева с банков превод на 03.05.2022г.

IV. На 29.06.2022г. му бил отпуснат кредит в размер на 1500,00 лева, за погасяване на който на 02.08.2022г. с банков превод заплатил сумата от 1742,70 лева.

V. На 25.11.2022г. му бил отпуснат кредит в размер на 1600,00 лева, за погасяване на който заплатил сумите както следва:

1. На 20.12.2022г. с Разписка № * на „*" АД - 235,00 лева 2. На 16.01.2023г. с Разписка № * на „*" АД - 235,00 лева 3. На 27.02.2023г. с Разписка № * на „*" АД - 250,00 лева 4. На 23.03.2023г. с Разписка № * на „*" АД - 260,00 лева 2

5. На 03.04.2023г. с рефинасиране - 1267,42 лева Общо заплатената сума е 2247,42 лева.

VI. На 03.04.2023г. му бил отпуснат кредит в размер на 3000,00 лева, за погасяване на който заплатил сумите както следва:

1. На 18.05.2023г. с Разписка № * на „*" А Д - 460,00 лева 2. На 16.06.2023г. с Разписка № * на „*" А Д - 460,00 3. На 19.07.2023г. с Разписка № * на „*" АД - 450,00 лева 4. На 07.08.2023г. с Разписка № * на „*" АД - 450,00 лева 5. На 08.08.2023г. с рефинасиране - 2603,80 лева Общо заплатената сума е 4423,80 лева.

Общият размер на направените от ищеца плащания по сметка на „*" ЕАД за периода от 31.05.2021г. до 08.08.2023г. за погасяване на задължения по договори за кредита и договори за поръчителство/гаранция, обезпечаващи кредитите, е 17 157,11 лева.

Част от преведените суми, представляващи разликата между чистата стойност на кредитите и направените плащания, са платени без основание, тъй като сумите са преведени по договори за кредит, които са недействителни на основание чл.22 от Закона за потребителския кредит поради сключването им в нарушение на чл.10 и чл.11 от същия закон. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи (чл.23 ЗПК).

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

Първият ответник - кредитодател е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключените договори между ищеца и „*" ЕАД по своята правна характеристика и съдържание представлява такива за потребителски кредити, поради което за тяхната валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.

Според чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.

11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на 3 кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. 4 Съгласно чл. 11, ал.

1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Спазването на това изчисление дава информация на потребителя, какъв е размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Годишният процент на разходите, представлява така нареченото "оскъпяване" на кредита и включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. В ГПР следва да бъдат изрично описани всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В настоящия случай предвид наличието на два договора с потребителя липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита - кои компоненти точно са включени в него и как се формира същия. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. В контекста на дадената дефиниция в чл.

19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки иди косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Уговореното възнаграждение, дължимо за ангажиране на поръчител за обезпечаване на задълженията на кредитополучателя по кредита съставлява възнаграждение по усвояване, отпускане и управление на кредита, поради което същото следва да се включи в годишния процент на разходите - чл. 19 ал. 1 от ЗПК. В случай че Договора за кредит възлага в тежест за заемателя да осигури едно измежду няколко обезпечения /например да предостави на ответника банкова гаранция в срок от 10 дни от сключване на договора за всички задължения по сключения договор за кредит или одобрено от заемодателя дружество - поръчител/, при съпоставянето на такава клауза с естеството на сключения договор за паричен заем, се налага разбирането, че по своето същество тя представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то. Житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция в размер от всички задължения по договора за кредит.

Обективно длъжникът би могъл да си позволи да представи като обезпечение единствено одобрено от ответника „*" ЕАД дружество. Това дружество е именно другият ответник в настоящия процес - „*" ЕООД, който е и свързано лице с кредитора по договора за заем, доколкото видно от извършена справка в търговския регистър „*" ЕАД е едноличен собственик на капитала на „*" ЕООД.

4

Двата договора - за кредит и за предоставяне на поръчителство не само, че са свързани, но възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, е предвидено да се заплаща на падежите и по начините, по които се изплаща съответната погасителна вноска по договора за кредит.

Доколкото в договора за кредит е уговорено обезпечаването му чрез поръчителство, таксата за допълнителната услуга, която макар и формално да е дължима по друг договор, се явява част от договора за кредит като включена в съдържанието му и всъщност представлява скрито възнаграждение по договора за потребителски кредит, което следва да бъде включено в размера на ГПР. Тъй като се касае до възнаграждение за услуга в полза на кредитодателя, поставена като изискване за предоставянето на заема, това допълнително плащане се отнася до разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер надхвърля законовото ограничение по чл.

19, ал. 4 от ЗПК.

С оглед недействителността на договорите за потребителски кредити и нищожността на договорите за поръчителство получените суми се явяват платени при начална липса на основание и подлежат на връщане от ответниците на ищеца.

В отговора на „*“ ЕООД се заявява, че за погасяване на задълженията на ищеца по процесните договори за предоставяне на поръчителство са постъпили плащания в общ размер на 2 999,60 лева.