Решение № 78 от 20.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. София, 20.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-23, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даяна К. Топалова при участието на секретаря Димитринка Анг. Иванова като разгледа докладваното от Даяна К. Топалова Търговско дело № 20251100900749 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.74, ал.1 от ТЗ Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е съдружник в ответното дружество, притежаващ 15 дяла с номинална стойност от 10 лева всеки. Твърди, че на 02.04.2025 г. другият съдружник в дружеството, Л.Х., в качеството си на едноличен собственик на капитала, е взел следните решения: 1. К. М. К. да бъде заличен в ТРРЮЛНЦ като съдружник в дружеството; 2. Във връзка с прекратяването на участието в дружеството на съдружника К. М. К., неговият дял се поеме от Л.Й.Х.. 3. Да приеме нов Учредителен акт на дружеството, 4. Възлага на управителя на Дружеството да предприеме действия за уреждане на имуществените последици от прекратяването на членството на К.

М. К.. За тези решения твърди, че събрание не е свиквано и не е уведомен за такова, а отделно от това видно от чл.20, ал.1 от дружествения договор не е от компетентността на общото събрание да заличава съдружник от търговския регистър. Относно решението по т.1 сочи, че обявяването в несъстоятелност на едноличния търговец няма за последица обявяване в несъстоятелност на физическото лице К. К., доколкото не е приет закон за личния фалит и такъв институт не съществува в правния мир. Относно решението по т.2 за поемане на дружествения дял от другия съдружник твърди, че доколкото върху дружествения дял на К. М. К. са наложени два запора, в полза на кредитора НАП, вписани под № 20220628145224 и № 20220907162556, е налице забрана, като последица от чл.451, ал.1 ГПК, за раэпоредителни действия със запорираното материално право, в това число и поемане на дела от другия съдружник, тъй като охранява интереса на кредитора по запора, поради което е незаконосъобразно. Останалите две решения са предпоставени от предходните, поради което също са незаконосъобразни.

1

В първоначалния отговор на исковата молба, ответникът оспорва исковете с твърдения, че предвид обстоятелството, че участието на ищеца в дружеството е прекратено по силата на закона, от момента на прекратяването той няма качеството на съдружник, поради което и не разполага с членствени права, включително право да участва и гласува в Общото събрание на съдружниците, съответно да бъде канен и да участва в Общото събрание. Относно възраженията за липса на компетентност на общото събрание твърди, че доколкото решенията не са вменени в компетентност на друг орган следва, че именно общото събрание е компетентно да се произнесе по тези въпроси. Отделно от това доколкото решението по т.1 от процесния протокол от 02.04.2025 г., няма конститутивно действие, по отношение на прекратяването на членството на ищеца в дружеството, а единствено установява настъпването на това обстоятелство, то дори да бъде прието, че Общото събрание на съдружниците не е следвало да вземе решение за заличаване, това обстоятелство не би оказало влияние на законосъобразността на останалите решения от процесния протокол от 02.04.2025 г., тъй като същите се основават на обстоятелството, че участието на ищеца е прекратено ( още на 26.08.2022 г.), а не на решението по т.1. Относно настъпване на предпоставките за прекратяване на членственото правоотношение твърди, че хипотезата на чл.125, ал. 1, т. 4 от ТЗ – прекратяване на участие при обявяване в несъстоятелност, се отнася както за съдружниците - юридически лица, така и за съдружниците – физически лица. Обстоятелството, че законодателят не е изключил приложението на цитираната разпоредба по отношение на физическите лица, се установява и от факта, че той е предвидил и други хипотези, в които физическо лице може да бъде обявено в несъстоятелност, а именно чл. 610 от ТЗ.

Твърди да е налице първата хипотеза на несъстоятелност на физическо лице, а именно – на едноличен търговец, какъвто е К. М. К., в търговското си качество на ЕТ “К.

К.”, ЕИК 128513530. ЕТ „К. К.“ е обявен в несъстоятелност, при което, с оглед на факта, че ЕТ „К. К.“ и К. М. К. са един и същ правен субект, следва изводът, че по отношение на К.

М. К. е налице обявяване в несъстоятелност. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 125, ал. 1, т. 4 от ТЗ, съгласно която участието на съдружника в дружеството се прекратява при обявяване в несъстоятелност, участието на К. М. К. в дружеството е прекратено. С оглед обстоятелството, че решението за откриване на производство по несъстоятелност подлежи на незабавно изпълнение, съгласно чл. 634 от ТЗ, участието на К. М. К. в дружеството е прекратено още при постановяване на първоинстанционното решение в производството по несъстоятелност, а именно на 26.08.2022 г.

Относно решението за поемане на дела на ищеца твърди, че законът прави разлика между „дружествен дял“ и „дял от капитала“, като запорът е наложен именно върху дружествения дял, който единствен подлежи на прехвърляне и наследяване, съгласно чл. 129 от ТЗ, а не върху дяловете от капитала, които са непрехвърлими и могат да бъдат променяни единствено по реда за увеличение или намаление на капитала, съответно при поемане от друг съдружник в случай на прекратяване на участието на съдружник по реда на чл. 125 от ТЗ. При прекратяването на участието на ищеца в дружеството неговият дружествен дял не 2 се прехвърля, а се трансформира във вземане от дружеството по реда на чл. 125, ал. 3 от ТЗ.

Аргумент за горното следва и от разпоредбата на чл. 517, ал. 3 от ГПК, която предвижда, че при прекратяване участието на длъжника в дружеството „съдът отхвърля иска, ако се установи, че дружеството е изплатило на взискателя припадащата се на съдружника длъжник част от имуществото, определена съгласно чл. 125, ал. 3 от Търговския закон“.

Следователно законодателят предвижда, че при прекратяването на членството на съдружника, чийто дружествен дял е запориран кредиторът/взискателят, в чиято полза е наложен запорът, би имал право да се удовлетвори от изплащането на вземането по чл. 125, ал. 3 от ТЗ. С оглед действието на запора, а именно длъжникът се лишава от правото да се разпорежда с притежаваните дялове, като в случай, че такова разпореждане бъде извършено, то не може да бъде противопоставено на взискателя и на присъединените кредитори, се налага извод, че длъжникът се лишава от правото да се разпорежда единствено чрез правна сделка, каквото разпореждане не е налице. Предвид законосъобразността на предходните решения, счита, че са законосъобразни и предпоставените от тях решения по т.3 и т. 4 от протокола.

В допълнителната искова молба ищецът развива тезата за законово разграничение между несъстоятелсността на търговците и физическите лица с приемане на Закона за несъстоятелност на физическите лица, от НС на 19.06.2025 г., който не е бил действащо право при приемането на ТЗ, поради което чл.125, ал.1, т.4 ТЗ е неприложим. Сочи съдебна практика, относно твърдението, че с обявяване в несъстоятелност на едноличния търговец физическото лице губи качеството си търговец, но не и възможността да участва като съдружник в дружеството.

В допълнителния отговор ответникът поддържа твърденията, изложени в първоначалния отговор. Твърди неотносимост на Закона за несъстоятелност на физическите лица и сочената съдебна практика, доколкото същата не е постановена по съществото на спора, а по отношение на спиране на регистърното производство.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:

Активната легитимиция за предявяване на конститутивния иск по чл.74 ТЗ произтича от качеството на лицето съдружник в търговското дружество, тъй като искът е процесуално правно средство за осъществяване защита на членствени права, които се твърди да са неблагоприятно засегнати от оспорените решения, като членственото правоотношение следва да е съществувало към момента на вземане на тези решения.

Решението по т.1 от протокола от 02.04.2025 г., отмяната на което се иска, констатира вече настъпил факт на прекратяване на членственото правоотношение на съдружника, по силата на закона, поради обявяване на съдружника в несъстоятелност, а останалите решения са обвързани от тази последица, поради което въпросът, относно качеството съдружник е основният спорен по делото и решаването му би обосновал извод за недопустимост, съответно основателност на исковете.

3

По делото е установен като безспорен фактът, че на 02.04.2025 г. са взети решения на едноличния собственик на капитала на „Графкар“ ЕООД по т.1 от представения по делото протокол К. М. К. да бъде заличен в ТРРЮЛНЦ като съдружник в дружеството на основание чл.125, ал.1, т.4 ТЗ; по т.2 във връзка с прекратяването на участието в дружеството на съдружника К. М. К., неговият дял се поема от Л.Й.Х.; по т.3 да се приеме нов Учредителен акт на дружеството и по т.4 да се възложи на управителя на дружеството да предприеме действия за уреждане на имуществените последици от прекратяването на членството на К. М. К..

Обявен е за общоизвестен фактът, че с Решение № 1020 / 26.08.2022 г. по т. д. № 2725/2021 г. по описа на Софийски градски съд по отношение на ЕТ “К. К.” е открито производство по несъстоятелност и е обявен в несъстоятелност.

Предвид изложеното спорен по делото е въпросът прекратено ли е членственото правоотношение на ищеца в ответното дружество с ограничена отговорност, резултат от обявяването на ищеца в несъстоятелност като едноличен търговец.

Отговорът следва от тълкуването на чл.125, ал.1, т.4 ТЗ, което следва да бъде направено в контекста на особеностите на дружеството с ограничена отговорност и производството по несъстоятелност.

Съгласно посочената разпоредба на чл.125, ал.1, т.4 ТЗ участието на съдружника се прекратява при обявяване в несъстоятелност. При обявяване в несъстоятелност на търговец юридическо лице съдът, с решението си освен, че прекратява дейността на предприятието му /чл. 711, т. 1 ТЗ/ прекратява и правомощията на неговите органи /чл. 711, т. 3 ТЗ/. Като последица от това решение органите на управление на обявеното в несъстоятелност дружество са с обем правомощия и дееспособност на практика сведен единствено до възможността за защита в производството по несъстоятелност в посочени от закона изрични хипотези.

Същевременно, с оглед смесения персонален и капиталов характер на дружеството с ограничена отговорност, съществен елемент от членственото правоотношение на съдружника е личният принос и участие в дружествените работи, съответно личността на съдружника. Тези особености на членството в ООД обуславят несъвместимост на качеството съдружник и обявен в несъстоятелност търговец – юридическо лице, при посочените по – горе ограничения на правомощията на органите му, поради което законът е предвидил прекратяване членственото правоотношение на дружеството и откриване на възможността за осребряване на имущественото вземане, резултат от прекратяване на правоотношението.

От друга страна, регистрацията на физическо лице като ЕТ, има за последица възникване на търговско качество за този правен субект, съответно обявяването му в несъстоятелност, като краен резултат, би довело до загубване на това качество, но няма каквито и да е последици, относно неговата правоспособност и дееспособност, поради което не е налице пречка за участие като съдружник в дружество с ограничена отговорност, поради което и законът не е предвидил за ЕТ прекратяване на членственото правоотношение 4 като последица от решение за обявяване в несъстоятелност.

Предвид изложеното и с оглед даденото тълкуване на чл.125, ал.1, т. 4 ТЗ следва да се приеме, че тази разпоредба предвижда обявяването в несъстоятелност, като прекратително основание, единствено на съдружник юридическо лице, но не и по отношение на едноличен търговец.

Следователно обявяването в несъстоятелност на ЕТ “К. К.” няма за последица прекратяване на членственото правоотношение на съдружника К. М. К. в ответното дружество „Графкар“ ООД, поради което решението на едноличния собственик на капитала на „Графкар“ ЕООД по т.1 от протокол от 02.04.2025 г. като взето въз основа на неосъществени факти е материално незаконосъобразно и следва да се отмени.