Решение № 306 от 16.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 306 гр. София, 16.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Цветомир М. Минчев

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20241100508221 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 2721 от 16.02.2024 г., постановено по гр. дело № 34084/2022 г. по описа на СРС, 28-ми състав, е отхвърлен предявеният от Д. И. М. срещу “Уиз еър Унгария Црт.“, чрез клона в България, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 7, пар. 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. за признаване за установено по отношение на „Уиз еър Унгария Црт.“, чрез клона в България, че дължи на Д. И. М., сумата от 488, 96 лева (четиристотин осемдесет и осем лева и 96 ст.), представляваща обезщетение с повече от 3 часа на полет W6 4376, който на 19.06.2021 г. е следвало да изпълни полет от Катания (на о-в Сицилия, Италия) до София съгласно билет с код XJ2JKK, ведно със законната лихва за периода от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 17.09.2021 г., до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение № 12266/21.09.2021 г. по частно гражданско дело № 54283/2021 г. на Софийския районен съд, 28 състав.

Със същото решение Д. И. М. е осъдена да заплати на „Уиз еър Унгария Црт.“, чрез клона в България, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 765, 00 лв., представляваща разноски в исковото производство и 300, 00 лв., представляваща разноски в исковото производство.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца Д. И.

1

М., чрез пълномощника й – адв. С. Б., с надлежно учредена представителна власт, с оплаквания за неправилност на същото поради нарушение на материалния закон и необоснованост на изводите. Поддържа, че от събраните по делото доказателства не се установява наличието на “извънредно обстоятелство“, което да изключва отговорността на ответното дружество за констатираното закъснение от 17 часа и 10 минути, както и че превозвачът не е взел необходимите мерки за избягване му, поради което и счита за неправилен извода на съда за неоснователност на предявения иск.

Сочи, че по делото не е установено наличието на лоши метеорологични условия, които да са направили невъзможно провеждането на полетите на ответното дружество, с оглед на което кацането на самолети при конкретните метеорологични условия на летище Катания е било допустимо и разрешено, като посочва, че експлоатирането на самолетите в метеорологични условия с наличието на разпръсната пепел в атмосферата е присъщо на нормалното упражняване на дейността на въздушните превозвачи. Счита, че съгласно представените по делото доказателства процесното летище е било затворено на 19.06.2021 г. в 21:48 часа универсално часово време (към което следва да се добавят два часа, за да се получи местното време на летището в Катания) до 09:00 часа сутринта местно време на следващия ден – 20.06.2021 г., но липсват данни относно обстоятелството наложило изпълнение на полета едва в 14:30 часа местно време на 20.06.2021 г. Наред с това поддържа, че дори и да се да се приеме, че конкретните метеорологични условия са затруднили провеждането на полети по разписание със самолет Airbus тип А21N с регистрация HA-LVF, то превозвачът е следвало да предприеме своевременно действия за намиране на подходящ самолет за провеждане на процесния полет с оглед на метеорологичните условия. Моли решението да бъде отменено, като предявеният иск бъде уважен.

Претендира разноски за първоинстанционното и въззивното производство.

Въззиваемият ответник – “Уиз Еър Унгария Црт. – клон България“ не е подал отговор на въззивнната жалба в законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК. С молба от 03.10.2025 г. изразява становище за нейната неоснователност и моли решението да бъде потвърдено.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна по следните съображения:

2

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, а по конкретно наведените във въззивната жалба доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира следното:

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.

Предвид разясненията, дадени с решение на СЕС по дело С-402/07 от 19.11.2009 г., членове 5, 6 и 7 от Регламент № 261/2004 трябва да се тълкуват в смисъл, че пътниците на закъснели полети може да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагането на правото на обезщетение и че така те могат да се позовават на правото на обезщетение по член 7 от този регламент, когато поради закъснение на полет претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от три часа, с други думи — когато достигат своя краен пункт на пристигане три часа или повече след предварително планираното от въздушния превозвач време за пристигане по разписание.

За да възникне право на обезщетение по чл. 7 от Регламент (ЕО) 261/2004 в тежест на ищеца е да докаже съществуването на валидно правоотношение с ответника по договор за въздушен превоз, за който ищецът има потвърдена резервация, а в тежест на ответника е да установи, точното изпълнение по договора за въздушен превоз. В Регламент (ЕО) 261/2004 относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голяма закъснение на полети е уредено правото на парично обезщетение на пътниците за претърпяната вреда от загуба на време поради неизпълнението на задължението на въздушния превозвач да осъществи въздушния превоз, като регламентът определя конкретен /твърд/ размер на дължимото парично обезщетение в зависимост от разстоянието на полета. Отговорността на превозвача обаче е изключена при възникване на извънредни обстоятелства, които се намират извън ефективния контрол на въздушния превозвач, при наличие на посочените условия. Съгласно чл.5, § 3 от Регламент (ЕО) №261/2004, опериращият въздушен превозвач не е длъжен да изпаща 3 обезщетение по чл. 7, ако може да докаже, че отмяната или закъснението са причинени от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки. В тежест на въздушния превозвач е да установи наличието на „извънредни обстоятелства“, станали причина за закъснението на процесния полет – по аргумент от разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК, като доказването трябва да е пълно и главно, доколкото се касае до правоизключващо отговорността обстоятелство. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 19 от Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз т.нар Монреалска конвенция, към която препраща Регламент (ЕО) №261/2004.

В конкретния случай не е спорно между страните, а и от представените по делото доказателства се установя, че помежду им е сключен договор за превоз на пътници за полет № W6 4376 от летище Катания (Сицилия) за София, който е следвало да пристигне в София в 0:05 ч. (българско време) на 20.06.2021 г., както и че същият е забавен с повече от 3 часа – в случая забавянето е било около 17 часа.

Спорният между страните въпрос, който в съответствие с разпоредбата на чл. 269 ГПК очертава и предмета на въззивната проверка, е относно това дали забавянето на процесния полет се дължи на извънредно обстоятелство, което изключва отговорността на превозвача.

От представена по делото информация от Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация“ /л. 160 от делото пред СРС/ се установява, че за дата 19.06.2021 г. е имало планиран полет с полетен номер WZZ3704 по маршрута София – Катания, който е излетял от летище София в 12: 34 часа и е напуснал страната в 12:45. Установява се, че за същата дата е бил планиран полет с полетен номер WZZ6332 по маршрут Катаня – летище София, който е отменен в 21:28 часа, съгласно получено полетно съобщение CNL. На 19.06.2021 г. в 21:33 часа е получен полетен план за полет с полетен номер WZZ6332 със заявено време на излитане 12:30 часа на дата 20.06.2021 г. Въздухоплавателното средство е излятало в 12:52 часа, съгласно постъпило съобщение DEP и е кацнало на летище София в 14:19 часа на 20.06.2021 г., съгласно постъпило съобщение ARR.

По делото са представени NOTAMN съобщение и метеорологична информация, за разчитането на които е изслушана съдебно-техническа експертиза, изводите на която настоящият състав на съда намира за обективно и компетентно дадено и кредитира с доверие. Установява се, че в 18:20 часа на 19.06.2021 г. вулканът Етна е изригнал с изхвърляне на пепел, като е разяснено, че облакът с вулканична пепел е възможно да достигне височина от 6000 m, като в случая е обявен червен код за авиацията. Обявено е, че облакът с вулканична пепел се движи на юг, т.е. към летище Катания, което се намира на 30 k m почти южно от вулкана. Посочено е, че полетите през видима или различима вулканична пепел следва да се избягват особено 4 ако видимостта на пепелта е затруднена (например при приборни метеорологични условия или през нощта).

Заключението на вещото лице е пояснено в открито съдебно заседание от 13.09.2023 г., като съгласно заявеното от вещото лице летището е затворило на 19.06.2021 г. в 21:48 часа (като следва да се добавят два часа, за да се получи местното време) и е било затворено до 9:00 часа сутринта местно време на следващия ден – 20.06.2021 г. Посочило е, че полетът от Катаня до София е излетял в 12: 30 часа универсално време, тоест в 14: 30 местно време на 20.06.2021 г., при липса на конкретни данни защо полетът е изпълнен в този час. Като вероятна причина вещото лице е посочило затварянето на летището и наличието на друг график, който е трябвало да се изпълни. Полетът за 12:30 е заявен на 19.06.2021 г. в 21: 33 часа със съответен полетен план. Установява се, че съобщението за затваряне на летището е обявено на 19.02.2021 г. в 21: 48 часа универсално време и е пристигнало в 21:47 часа, към който момент вероятно е имало данни за изригване на вулкана.

Вещото лице е разяснило, че дали е допустимо кацането на самолети при вулканично изригване и пепел зависи от кода на опасност, като по принцип самолетите може и да продължат да летят в зависимост от интензивността на вулканичната пепел, но ако командирът реши, че има опасност за полета, може да извърши кацане на близкото летище.

В първоинстанционното производство е прието и заключение по допълнително съдебно-техническа експертиза, изводите на която настоящият състав на съда, като обективно и компетентно дадени, също кредитира с доверие. Установява се, че на 19.06.2021 г. на летище Катаня са кацнали 10 въздухоплавателни средства – 8 от тях кацнали следобед, последният от които в 18: 52 часа и са излетели 11 въздухоплавателни средства на авиационния превозвач – 8 от които са излетели следобед, последният от които в 18:52 часа. Установява се, че METAR съобщенията от 19.06.2021 г. показват наличие на вулканичен прах в района на летището във времевия интервал от 20:20 часа – 22:20 UTC, като видимостта е повече от 10 км. Установява се, че процесният полет е изпълняван със самолет тип A21N, като голяма част от кацащия и излитащ трафик на 19.06.2021 г. е използвал същия тип самолет. Вещото лице е посочило, че не са намери категорични данни относно наличието на технически причина, с оглед на които да е било възможно или необходимо да бъдат извършвани процесните излитания и кацания, като е разяснило, че всеки полет е специфичен по отношение на сектора, от който идва за кацане, както и по кое време, тъй като има наличие на премествал се вулканичен облак.