Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2635 от 12.12.2019, Административен съд - Пловдив

Съд
Административен съд - Пловдив
Дело
Касационно административно наказателно дело 2849/2019
Вид
Решение № 2635
Подписан
12.12.2019
Състав
ЙОРДАН РОСЕНОВ РУСЕВ, ДИЧО ИВАНОВ ДИЧЕВ, СВЕТЛАНА БОЙКОВА МЕТОДИЕВА

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2635 гр. Пловдив, 12 декември 2019г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Пловдивският административен съд, ХХ състав в публично съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЧО ДИЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН РУСЕВ

СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА при участието на секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА и прокурора ВЛАДИМИР ВЪЛЕВ, като разгледа докладваното от съдия Йордан Русев КАНД № 2849 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Дванадесета от

Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от „Бонидекс“ ООД, ЕИК *********, чрез адв. П.Д.-пълномощник, срещу Решение № 1340 от 16.07.2019г., постановено по АНД № 8133 по описа на РС гр. Пловдив за 2018г., с което е потвърдено НП № К-0047721 от 16.10.2018 г., издадено от Директора на КЗП, РД Пловдив, с което на касатора е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 3500 /три хиляди и петстотин лева/ за нарушение на чл.122, ал.4 от Закон за виното и спиртните напитки /ЗВСН/ на основание чл.209 от ЗВСН и наказание „Имуществена санкция” в размер на 3500 /три хиляди и петстотин лева/ за нарушение на чл. 170, ал.1, т.1, 5, 6, 7, 8, 9 и 10 от ЗВСН на основание чл.219 от ЗВСН.

Касаторът счита, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК вр. чл. 63 от ЗАНН. Оспорва се извода на районния съд за липсата на предпоставки за прилагане на чл. 28 ЗАНН. Претендира се отмяна на оспореното съдебно решение и отмяна на наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба- КЗП, РД Пловдив, редовно призован, не взема становище по депозираната касационна жалба.

Участващият в процеса прокурор от Окръжна прокуратура-Пловдив изразява становище, че жалбата е неоснователна.

Настоящата съдебна инстанция след проверка на оспорения съдебен акт за наличието на наведените в жалбата отменителни основания и относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл. 211, ал.1 от АПК, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

От събраните по делото доказателства, РС правилно е установил от фактическа страна релевантните и относими за спора обстоятелства, които настоящата инстанция приема и не е необходимо да се повтарят.

Настоящата инстанция намира правните изводи на ПРС за правилни.

Неоснователно касаторът оспорва установените по делото факти. Районният съд е възприел установената в АУАН и наказателното постановление фактическа обстановка, която се подкрепя както от събраните в хода на административнонаказателното производство писмени доказателства /Констативен протокол № К-2641442/12.06.2018год.; протоколи за проверка по документи, протоколи за вземане на проба и експертно становище/, така и от свидетелските показания на актосъставителя, дадени при разпита му пред въззивната инстанция. Въпреки предоставената му възможност оспорващият търговец не е ангажирал никакви доказателства, които да оборят констатациите в АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление. АУАН № К-0047721/16.08.2018 г. е съставен в присъствието на управителя на дружеството, който го е подписал с отбелязване, че ще представи възражение. Такива не са подадени в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, поради което касационният съд приема, че тъй като не са били налице възражения и не са изтъкнати спорни обстоятелства, административнонаказващият орган /АНО/ не е нарушил разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства по категоричен и безсъмнен начин се установява, че "Бонидекс" ООД е нарушило разпоредбата на чл. 122, ал.

4 от ЗВСН, според който за напитки с означението "спиртни напитки", предлагани за консумация в търговската мрежа, не се разрешава означаване с допълнителни думи или изрази, като "род", "вид",

"тип", "метод", "имитация", "стил",

"марка", "с вкус на", "с аромат на" или други сходни наименования. В конкретния случай, в одобрената от Министерството на икономиката и енергетиката и от Министерството на здравеопазването техническа спецификация никъде не е разрешено на дружеството да поставя друго търговско наименование различно от спиртна напитка (аперитив), нито е посочено, че спиртната напитка представлява такава с натурално-идентична ароматна композиция "Уиски", както се твърди в жалбата. Според техническата спецификация описанието на спиртната напитка е "карамел натурално-идентична ароматизираща композиция". Изложеното обуславя извод, че предлаганата от касационния жалбоподател спиртна напитка „John Regal“ не отговаря на изискванията за означаването с допълнителни думи и изрази като "род", "вид", "тип", "метод", "имитация",

"стил", "марка", "с вкус на", "с аромат на" или други сходни наименования, поради което правилно с оспореното пред РС-Пловдив наказателно постановление административнонаказателната отговорност на "Бонидекс" ООД е ангажирана на основание чл. 209 от ЗВСН.

По делото безспорно е доказано, че при етикетирането на спиртната напитка „John

Regal“, произведена за българския пазар, касаторът не е вписал в картонената опаковка задължителни данни на български език/арг. по чл. 170, ал.1, т. 1,

5,6,7,8,9 и 10 от ЗВСП/.

Неоснователно в касационната жалба се поддържа, че са налице основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Извършеното нарушение не е маловажно по смисъла на цитираната разпоредба, тъй като не представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите нарушения от същия вид. Обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път, не може да обоснове извод за маловажност на същото. Ако се приеме обратното, то всяко първо нарушение би следвало да се квалифицира като маловажен случай, а не това е целта на обективирания в чл. 28 от ЗАНН правен институт. Възраженията относно липса на умисъл при извършване на нарушението също са неоснователни. Тъй като, в конкретния случай е ангажирана административнонаказателната отговорност на юридическо лице, субективната страна на нарушението не се изследва, защото въпросът за вината в този случай е ирелевантен - юридическите лица, съобразно разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН, носят обективна, безвиновна отговорност. С оглед на изложеното, и отчитайки засегнатите с извършеното нарушение обществени отношения - защита на установените от българското и европейското законодателство условия за търговия със спиртни напитки, се налага извод, че правилно въззивният съд е приел, че процесният случай не следва да бъде квалифициран като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Касационната инстанция счита, че наложената имуществена санкция правилно е определена от АНО в размер, надвишаващ с малко минимално предвидения в санкционната норма. Така определеният размер на имуществената санкция съответства на тежестта на обществената опасност на деянието и дееца и ще допринесе в най-пълна степен за реализиране целите на административното наказание по смисъла на чл. 12 от ЗАНН.

С оглед на изложеното обжалваното решение на

Пловдивския районен съд не страда от посочените в жалбата пороци, което обуславя липсата на касационни основания за отмяна по чл. 348, ал. 1 от НПК във връзка с чл. 63, ал. 1, предложение второ от ЗАНН.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК

Административен съд – Пловдив, ХХ състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1340 от 16.07.2019г., постановено по АНД № 8133 по описа на РС - Пловдив за 2018г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :