Решение № 910 от 04.10.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 910 гр. Бургас, 04.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Албена Янч. Зъбова Кочовска

Таня Т. Русева Маркова при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20222100500124 по описа за 2022 година

С Решение № 1518 от 06.12.2021г., постановено по гр. дело № 3743/2021г. по описа на Районен съд – Бургас, е отхвърлена молбата на В. Н.

С., действаща като майка и законен представител на децата Г. С. К. и Б. С. К., както и е отхвърлена молбата на А. С. К., действаща със съгласието на своята майка В. Н. С., за даване от съда на заместващо съгласие на бащата С. В. К., за пътуване на децата в чужбина, придружавани от своята майка или от трето упълномощено от нея лице, за срок до навършване на пълнолетие от децата, но не по-малък от пет години, за пътувания до страните от Европейския съюз, В., С., Т., Ш., Н., Л. и И., във времево отношение, както следва: през лятната ваканция, по време на Коледните и Новогодишните празници - от 20.12. до 10.01., когато е краят на коледната ученическа ваканция, по време на великденските празници, по време на зимната и пролетната ваканция, официалните празници, уикенди, както и когато децата пътуват организирано от училище или извънкласни форми на образование, спортни клубове и пр., като пътуванията да се осъществяват така, че да не пречат на реализирането на режима на контакти на бащата с децата, ако той желае да го осъществи, 1 като това не се отнася за пътувания, организирани от училище или извънкласни форми на образование, спортни клубове и други.

Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от Г. С.

К. и Б. С. К. – малолетни, действащи чрез своята майка и законен представител - В. Н. С., както и от А. С. К. - непълнолетна, действаща лично и със съгласието на своята майка В. Н. С., с която се претендира да бъде отменено първоинстанционното решение и да бъде постановено ново решение по същество на спора, с което предявените претенции да бъдат уважени. Излагат се съображения за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, като се твърди, че при постановяването му, съдът не е съобразил константната съдебна практика и събраните по делото доказателства.

Изтъкват се факти и обстоятелства, установени чрез разпит на свидетели в първоинстанционното производство и приложените по делото документи.

В жалбата се посочва, че съдът е постановил незаконосъобразно решение, дистанцирано изцяло от текста и духа на чл. 127а от СК, превратно е преценил и тълкувал събраните по делото доказателства, изнесъл е неустановени в процеса фактически констатации, което е довело до неправилни и необосновани правни изводи, които пък от своя страна са довели до отхвърляне на ищцовата претенция. В жалбата се подчертава се, че до настоящия момент, родителите не са решили спора относно пътуването на децата в чужбина. Посочва се, че с нарочна молба, подадена на 14.10.2021г., ищцата е заявила искане за постановяване предварително изпълнение за пътуване на децата до И., с цел – гостуване на тяхната леля по коледните празници, придружени от майка си, но бащата не е дал разрешение. Пояснява се, че въззиваемият разрешил единствено детето Г. да пътува за състезание, като съгласието било дадено на неговата треньорка. Изразява се несъгласие с изложеното в мотивите на решението, че съдът се произнасял само по спор, касаещ конкретно пътуване. В жалбата се оспорват наведените от ответника в първоинстанционното производство твърдения относно психическото и емоционално състояние на майката. Излагат се аргументи за наличие на предпоставките за уважаване на иска по чл. 127а от СК, тъй като се сочи, че заявените от ищците претенции са съобразени с изискванията на Тълкувателно решение № 1/2016г. по описа на ВКС на РБ. Подчертава се, че в случая се касае за спор между родителите относно даване разрешение за 2 пътуване на децата извън страната, като в исковата молба се посочват конкретните дестинации и срокове, изрично съобразени с режима на лични отношения с бащата. Развиват се подробни съображения в тази насока, като се подчертава, че пътуванията по никакъв начин не застрашават интересите на децата.

Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото разноски в двете инстанции.

В съдебно заседание въззивниците чрез своя процесуален представител поддържат своята жалба и считат, че следва да бъде уважена и да бъде отменено атакуваното първоинстанционно решение.

Ответната страна по въззивната жалба - С. В. К., чрез своя процесуален представител -адвокат Генчо Димов депозира по делото писмен отговор, в който посочва, че подадената въззивна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Посочва в отговора, че съдържащите се в жалбата твърдения в голяма част не отговорят на действителността, а изложените аргументи не могат да намерят правна подкрепа нито в закона, нито в правната теория, нито в константната съдебна практика. Сочи се, че заявените искови претенции са в противоречие с духа и целите на закона.

Подчертава се, че чрез предвидената от законодателя правна рамка се цели гарантиране интересите на децата - техният живот, здраве и развитие.

Подчертава се, че въззиваемият, в качеството си на родител изпълнява задълженията си за полагане на необходимите грижи, но имал и право на преценка относно определени ситуации, свързани с пътуване на децата извън страната. Навеждат се доводи, че постановеното решение на районния съд е правилно и законосъобразно, постановено съобразно събраните по делото доказателства, като се иска неговото потвърждаване.

Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответната страна по въззивната жалба – С. К. лично и чрез своя процесуален представител оспорва въззивната жалба и счита, че следва да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено атакуваното първоинстанционно решение.

Бургаският окръжен съд като взе предвид разпоредбите на закона, 3 исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск от В. С. в качеството си на майка и законен представител на своите две малолетни деца – Г. С. К., родена на ***г. и Б. С.

К., роден на ****г., както и от А. С. К. – непълнолетна със съгласието на своята майка В. С. против С. В. К. от с. К., Община Р., област П., с който се претендира да бъде постановено решение, по силата на което да се замести съгласието на ответника С. В. К. трите деца да пътуват извън територията на Република България, придружавани от тяхната майка или трето, упълномощено от нейна страна лице за срок до навършване пълнолетие на децата, но не по-малко от пет години за пътувания до страните от Европейския съюз, В., С., Т., както и Ш., Н., Л. и И. във времево отношение подробно посочено в исковата молба, както и иск, с който се претендира да бъде заместено съгласието на бащата да се издаде паспорт на трите деца.

В исковата молба се посочва, че по повод на организирано международно състезание за детето Г., В. С. е отправила искане към бащата на Г. – С. К. да даде своето съгласие всички деца заедно за пътуват за състезанието и да придружат сестра си по време на състезанието, но бащата на децата не е отговорил при получаване на документите, а впоследствие е заявил, че няма да даде своето съгласие за пътуване на децата по принцип, а ще дава своето съгласие за всяко конкретно пътуване.

Ответната страна по предявения иск – С. В. К. оспорва предявения иск, като сочи, че никога не е отказвал възможността на децата да пътуват, но желае това да се случва с негово знание като израз на отговорност и загриженост от негова страна. Посочва, че е контактувал с треньора на Г. и е разбрал, че децата няма да участват на това състезание, тъй като са пропуснали квалификациите в България, а следващото състезание – през септември – 2021г. е предоставил пълномощно за снабдяване на децата с паспорти. Изрично заявява, че не желае да даде безспорно пълномощно, с което майката на децата да извежда децата извън граница, а само такива за определен период от време и по конкретен повод.

За да отхвърли предявената претенция, първоинстанционният съд е приел, че предявената молба е неоснователна, тъй като в случая не е установен спор между родителите за пътуване на децата в чужбина, каквото е 4 изискването на чл. 127а, ал. 2 от СК, за да се налага администриране на отношенията им от съда, нито се установи бащата да е осуетил пътувания на децата в чужбина, поради недаване на съгласие за това.

Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не се спори, а и от представените доказателства се установява, че В. Н. С. и С. В. К. са родители на трите деца – А. С. К., родена на **** – понастоящем на * години, Г. С. К., родена на **** – понастоящем на *** и Б. С. К., роден на ****г. – понастоящем на * години. По делото не се спори и относно обстоятелството, че сключеният между родителите на децата граждански брак е прекратен през 2019г. с влязъл в сила съдебен акт и упражняването на родителските права по отношение на трите деца е предоставено на тяхната майка – В. С.. По делото не се спори и относно обстоятелството, че трите деца заедно със своята майка живеят в с. Т., Община Б., а техния баща живее в с. К., област П..

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че първоначално А. К., а впоследствие и Г. К. са тренирали активно спортна акробатика и са участвали в международни спортни мероприятия, което от своя страна налага напускане на страната, но само след изразено изрично съгласие за това и на двамата й родители.

По делото не се спори и относно обстоятелството, че по повод на състезание на детето Г. през месец юни – 2021г. първоначално майката на децата е отправила искане, бащата на децата да даде своето разрешение децата да напускат пределите на страната за неограничен период от време, което искане той не е уважил, а едва впоследствие – на дата – 07.09.2021г. е дал своето писмено нотариално заверено пълномощно единствено детето Г. да пътува и пребивава сама в чужбина за периода от 07.09.2021г. до 07.11.2021г.

На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на наведените оплаквания. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира 5 обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт, липсват нарушения на императивни материалноправни норми.

По отношенията на възраженията за неправилност на първоинстанционното решение с оглед оплакванията във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, БОС намира следното:

На основание чл. 127а, ал. 1 от ГПК въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите. На основание ал. 2 от цитираната разпоредба когато родителите не постигнат съгласие по ал. 1, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето. Предвид липсата на конкретна нормативна регламентация, съдебната практика в Тълкувателно решение № 1/2016г. от 3.07.2017г. , постановено по тълкувателно дело № 1/2016г. на ОСГК на ВКС, т. 1 изяснява въпроса при какви ограничения, с оглед интересите на детето, съдът следва да разреши по реда на чл. 127а СК пътуването му в чужбина без съгласието на другия родител, като изрично е прието, че това може да стане само за пътувания за определен период от време и/ или до определени държави, респективно държави, чийто кръг е определяем.

В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че съдебното производство по чл. 127а от СК е такова по спорна съдебна администрация на гражданските правоотношения, в рамките на което съдът прави преценка по целесъобразност. Интересът на детето за пътуване в чужбина се преценява конкретно за всеки отделен случай съобразно установените по делото обстоятелства. Изискването за съществуването на конкретно защитен интерес на детето при пътуването му извън страната налага разрешението за това да бъде дадено за определен период от време, в определена държава или в държави, чийто кръг е определяем или за неограничен брой пътувания, през определен период от време, но също до определени държави. Изрично е прието, че интересът на детето при дадено разрешение за пътуване в чужбина, не е защитен в достатъчна степен, защото не е извършена предварителна преценка на мястото, условията и средата, при които детето ще пребивава в даден момент, за да се прецени има ли конкретен риск за него.