Решение № 260176 от 14.06.2021, Апелативен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 260176 гр.Пловдив, 14.06.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Гражданско отделение, ІІІ - ти състав, в открито заседание на…деветнадесети май…през…две хиляди двадесет и първа година,………………….в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова

ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева

Величка Белева при участието на секретаря……Мила

Тошева……..разгледа докладваното от съдията……...Пенчева….В.търговско дело №219 по описа за 2021 година,…за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №260033/28.01.2021г., постановено по търг. д. №365/2019г. по описа на Окръжен съд С.З., ответникът „З.К.У.” АД - гр.С., ЕИК ********* е осъден да заплати на А.Т.А., ЕГН ********** следните суми: 9 000лв., представляваща обезщетение за претърпени от А.Т.А. неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки, страдания и неудобства, получени в резултат на ПТП, настъпило на 17.08.2016г. в с.Д., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.08.2016г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен искът над сумата 9 000лв. до предявения размер от 37 000лв.; 83,06лв., представляваща законна лихва върху сумата от 13 000лв. за периода от 05.06.2019г. до 27.06.2019г.; 40 лв., представляваща остатък от обезщетение за претърпени от А.Т.А. имуществени вреди, следствие от ПТП-то /конкретно посочени/, ведно със законната лихва върху сумата от 40лв., считано от датата на заплащането им - 24.08.2016г., до окончателното изплащане на сумата. „З.К.У.” АД е осъдено да заплати на адв. З.П.К. от АК-Ст.З. сумата 786.15лв., представляваща адвокатско възнаграждение, като сумите следва да се заплатят на служебна банкова сметка ***.** от Закона за адвокатурата в „У.“АД, клон С.З. с IBAN:***,

BIC:***, с титуляр адв.З.П.К.. „З.К.У.” АД е осъдено да заплати по сметка на Окръжен съд - С.З. сумата от на 364.92лв. държавна такса.

Срещу така постановеното решение, в отхвърлителната му част, с която искът за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен над уважената част от 9 000лв. до пълния претендиран размер от 37 000лв., е постъпила въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство – А.Т.А.. Жалбоподателят счита, че решението в обжалваната част е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Незаконосъобразността на решението се обосновава с неправилна преценка на данните по делото, несъобразяване с критериите за справедливост, съответно – нарушение на материалния закон – чл.52 от ЗЗД, в която насока са развити подробни съображения.

Иска се отмяна на решението в обжалваната част, както и да се постанови друго, с което предявеният иск да бъде уважен в пълен размер – 37 000лв.

Ответник – жалбата „З.К.У.” АД, в представения отговор по чл.263 ал.1 от ГПК, оспорва изцяло въззивната жалба.

С подадената въззивна жалба и постъпилия отговор не са предявени доказателствени искания.

Всяка от страните претендира сторените по делото разноски.

Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон.

Въззивната жалба е допустима, като депозирана в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение.

Същото е постановено по предявен иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ. Ищецът в първоинстанционното производство – А.Т.А., е изложил фактически твърдения за наличие на предпоставките по чл.432 ал.1 от КЗ, а именно: На 17.08.2016г., около 16.00ч., в село Д., общ.С.З. на ул. „В.” пред дом №*, е настъпило ПТП, предизвикано от водача на лек автомобил с рег.№ *********, марка „М.“, модел Ц*** - Ж.Г.Ж.. Подробно е описана обстановката, при която е настъпило ПТП-то и механизмът на същото. В резултат на произшествието трето лице - М.А.А., получил травми, несъвместими с живота, вследствие на които починал. Ищецът А.А. получил следните травматични увреждания: в лявата тилна област на главата разкъсно-контузна рана с неравни и кръвонаседнали ръбовен размер 1,5 х 1 см; лявата ушна мида - охлузване; в дясната поясна област - охлузване с размер 12x10 см; по гръбните повърхности на двете длани - множество охлузвания с неправилна форма; счупване на лява ключица и имобилизация на левия горен крайник; предна повърхност на ляво коляно - охлузване с размер на 3x2 см; разкъсно-контузна рана на дясното коляно отзад с размери 10x5 см и гипсова лонгета, като счупването на лявата ключица му е причинило трайно затрудняване на движението на лявата ръка за повече от 30дни и възстановяването продължило около 2-3 месеца. След настъпването на ПТП пострадалите били откарани с линейка до ЦСМП гр.С.З., където били прегледани, като пострадалият А.Т.А., бил прегледан и обработен от медицинския екип и след това освободен за домашно лечение. Оказана му била медицинска помощ в СТК на УМБАЛ „Проф. д- р.Ст. К.“ АД С.З.. Съгласно изготвено на 24.08.2016г. съдебномедицинско удостоверение на живо лице №283/2016г. от специалист - съдебен лекар били констатирани гореописаните травматични увреждания. Ищецът се позовава на образувано по повод процесното ПТП ДП №***/2016г. по описа на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - гр.С.З. и съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, а впоследствие и НОХД №420/2018г. на Окръжен съд - гр.С.З.. С постановената на 11.12.2018г. присъда №50 по НОХД № 420/2018г. на Окръжен съд С.З. Ж.Ж. е призната за виновна за това, че на 17.08.2016 г., около 16:00 ч., в село Д., община С.З., на ул.„В.“ №*, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил - марка „М. Ц***“, с peг. № *******, нарушила правилата за движение, предвидени в Закона за движение по пътищата, а именно: чл.5, ал.3, т.1 предл. „първо“ от ЗДвП; чл.20, ал.1, във вр. с ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост е причинила смъртта на М.А.А. и средна телесна повреда на А.Т.А., като деянието е извършено в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта на водача над 0,5 на хиляда, а именно 1,59 на хиляда, установено по надлежния ред с протокол за химическа експертиза №539 от 19.08.2016г. по описа БНТЛ при ОД на МВР - С.З. и от него е настъпила смърт на едно лице и средна телесна повреда на друго лице - престъпление по чл.343, ал.3, предл.

„първо“ и предл. „трето“, буква „а“ предл. „второ“ и буква „б“ предл.

„първо“, във вр. с ал.4 предл.

„първо-алт.1“ и предл. „второ-алт.I“ във вр. с ал.1 във вр. с чл.342, ал.1 от НК. Присъдата е влязла в сила с постановено решение №153/25.09.2019г. по наказателно дело №615/2019г. на ВКС /оставено е в сила въззивно решение, с което Ж. е оправдана за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 предл. първо от ЗДвП и на чл.20 ал.2 изр.второ от ЗДвП/.

Ищецът твърди, че след поставянето на ортопедична гипсова лонгетна имобилизация върху десния долен крайник и имобилизацията на левия горен крайник му е било назначено да се движи с помощни средства. В резултат на инцидента и получените от него множество травматични увреждания и в частност - счупване на лява ключица, е претърпял и продължава да търпи болки и страдания. След напускането му на болницата на 17.08.2016г. ищецът се възстановявал при домашни условия в собствения си дом, в продължение на около 25-30 дни в много тежко състояние - бил е абсолютно неподвижен, изпитвал силни болки, не можел, а и не му било позволено от лекуващите лекари да стъпва, респ. да си служи с травмираните крайници и е бил на легло през цялото време, зависим от помощта на близките си.

Нуждата от чужда помощ му е била необходима в продължение на повече от 30 дни. Налагало му се в продължение на около 30 дни всекидневно да приема обезболяващи медикаменти. В нередки случаи и към настоящия момент продължавал да приема в определени моменти по лекарско предписание болкоуспокояващи медикаменти, тъй като болката била нетърпима в определени дни. От момента на имобилизация на двата крайника в продължение на повече от месец е трудно подвижен, не може да спи нощем от силната болка в областта на левия горен крайник и десния долен /най-вече в областта на коляното/ и все още не може да легне на лявата част на тялото си. След като почти месец бил на легло, по препоръка на лекарите, близките му започнали да го раздвижват. Всяко минимално движение било свързано, както с остра болка в областта на травмираните места, така и с болки по цялото тяло. По лекарско предписание му било позволено да направи опит да си служи с травмирания крайник, но у него се е появил панически страх, че трябва да ползва крайника си и че няма да успее. Преодоляването на този страх ставало постепенно. Непосредствено след инцидента, а и в процеса на възстановяване /повече от месец и половина/, ищецът се предвижвал единствено и само с помощта на близките си и не можел да се движи самостоятелно. Понастоящем се движи самостоятелно, но продължава да усеща болки в областта на нараняванията. Наред с описаните физически болки, представляващи неимуществени вреди, А. претърпял и болки от морално естество - преживените притеснения, стрес при възникване на травмата и изживяната интервенция, ограниченията в битовото му ежедневие.

Невъзможността да разчита на себе си по време на необходимото раздвижване и излизане от дома за разходка и изпитваното чувство за непълноценност и зависимост от грижите на близките му хора също го притеснявали. За продължителен период от време е нарушен обичайният му и установен начин на живот в битово и трудово отношение и това става причина за постоянен душевен дискомфорт. Твърди се, че не е налице пълно възстановяване – ищецът продължава да изпитва постоянна болка в областта на горния ляв крайник. Движенията му са силно болезнени при извършване на елементарни дейности. От момента на злополуката почти всяка нощ се събужда през нощта със силни болки в травмираното място. Изложени са фактически твърдения и за претърпени имуществени вреди.

Отговорността на ответника в исковото производство се ангажира с оглед наличие на сключена задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите при ответника със застрахователна полица №***************, сключена на 19.01.2016г. с покритие - 20.01.2016г. до 19.01.2017г. за управлявания от Ж.Г.Ж. лек автомобил с рег. № *********, марка М., модел *****.

Съгласно чл.380 от КЗ ищецът отправил до ответника писмена застрахователна претенция на 20.05.2019г. за заплащане на застрахователно обезщетение, като е образувана щета №**********/21.05.2019г. във връзка с депозираната застрахователна претенция. С уведомление изх. № 17530419/28.05.2019г., получено от ищеца на 31.05.2019г., ответникът уведомил, че щетата е разгледана и компетентната комисия се произнесла, че претенцията на ищеца е основателна до размера от 10 000лв. за претърпените от него неимуществени вреди и 140лв. – имуществени и е изплатена сума в размер на 16 835лв. на 27.06.2019г. Ищецът счита, че за претърпените от него неимуществени вреди справедливото обезщетение е в размер на 50 000лв. и не е съгласен с размера на определеното и изплатено обезщетение от застрахователя. След като с отговора на исковата молба ответникът е конкретизирал естеството на изплатеното обезщетение в общ размер 16 835лв., /от които: 16 695лв. за неимуществени вреди - 13 000 - лв. главница и 3694,15 лв. - законна лихва за периода 17.08.2016г. - датата на настъпване на ПТП до 05.06.2019г. и за претърпените имуществени вреди в размер на 140лв./, претенцията за неимуществени вреди /пренесена пред въззивната инстанция/ е заявена за сумата от 37 000лв., ведно със законната лихва, считано от 29.08.2016г. - датата, на която ответното дружество е уведомено за настъпилия пътен инцидент с пострадали лица, до окончателното й изплащане.

В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба ответникът „З.К.У.” АД е оспорил исковата претенция с аргументи, че определеното и изплатеното обезщетение -

13 000лв., е съответстващо на претърпените неимуществени вреди, а претендираният размер е завишен.

Разпечатката съдържа 32 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/525d3682-7c91-45f7-8d17-4a0a4825b4f5