Определение № 759 от 06.08.2024, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 431/2024
- Вид
- Определение № 759
- Подписан
- 06.08.2024
- В сила
- 09.10.2024
- Състав
- Даниела Каролова Телбизова-Янчева, Мариана Мавродиева Мавродиева, Веселина Косева Мишова
Цитирани разпоредби
- чл. 127, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.278, ал.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.278, ал.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 759 гр. С.З., 06.08.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева
Членове:
Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно частно гражданско дело № 20245500500431 по описа за 2024 година Производството по делото е образувано по частна жалба на „В.К.“ ЕООД, гр. С.З., чрез адв. П. К. против Определение № 871 от 11.04.2024г., постановено по гр.д. № 1001/2023г. по описа на К. районен съд, с което е прекратено производството по делото поради неотстраняване нередовността на исковата молба.
Частният жалбоподател „В и К“ ЕООД гр.С.З., чрез процесуалния си представител счита обжалвано определение за неправилно и незаконосъобразно. Намира изводите на съда за нередовност на исковата молба за неясни и немотивирани. Излага съображения по съществото на спора. Твърди, че процесните парични вземания били достатъчно индивидуализирани по основание и размер.
Моли да се отмени обжалваното определение.
Ответникът по частната жалба С. И. Г., чрез назначения му по делото особен представител адв. М. Д. оспорва частната жалба като неоснователна.
Счита, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено.
Съдът, след като обсъди направените в жалбата оплаквания и становището на другата страна, намери за установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока за обжалване, срещу подлежащ на обжалване акт, внесена е дължимата държавна такса за въззивното производство от частния жалбоподател.
С обжалвано определение районният съд е прекратил производството по 1 делото, поради неотстраняване на нередовността в исковата молба. Изложил е съображения, че след като съдът е дал указания за пореден път на ищеца да посочи основанието /обстоятелствата от които произтича/ вземането му, ищецът не е направил това.
Гражданско дело №1001/2023г. по описа на КРС е образувано по искова молба от „В.К.“ ЕООД, С.З., чрез адвокат П. К., против ответника С. И. Г..
Ищецът твърди, че се намирал в отношения с ответника, по силата на които открил партида на името му за имот в гр. К.. За периода месец април 2018г. – май 2019г. ищецът доставил на ответника питейна вода, за което били издадени фактури, посочени подробно. Ответникът не заплатил задълженията си по фактурите в размер на 288. 75 лв. Излага съображения, че ответникът дължи и законна лихва при неизпълнение на задълженията в срок от първия ден след настъпване на падежа. Ищецът сочи, че подал заявление по чл. 410 ГПК, но ответникът подал възражение в срок. Петитумът на иска е съдът да признае за установено, че ответникът С. И. Г. дължи на В.К. ЕООД С.З., сумата 288. 75 лв., представляваща главница по подробно посочени фактури, сумата 21.99 лв. – мораторна лихва за забава и законна лихва от датата на заявлението.
Ответникът С. И. Г., чрез особения си представител адв. Д. оспорва иска по основание и размер. Прави възражение за погасителна давност на вземането.
В съдебно заседание на 26.03.2024г., съдът е констатирал нередовност на исковата молба, тъй като в петитума на исковата молба не е посочено основанието, от което произтича вземането. Посочил е, че и в обстоятелствената част на исковата молба следва да се посочи от какво произтича вземането на ищеца.
Ищецът „В.К.“, ЕООД С.З. чрез пълномощника си адв. К., е изложил съображения в съдебно заседание, че в исковата молба ясно и конкретно е посочено основанието на иска. Счита, че единствено и само фактурите са счетоводния документ, който материализира вземането и въз основа на това претендира плащането.
В дадения едноседмичния срок за поправка на исковата молба, ищецът не е отстранил констатираната от съда нередовност на исковата молба и не е посочил от какво произтича вземането му в обстоятелствената част и в петитума.
В разпоредбата на чл. 127, ал.1 ГПК е посочено какво трябва да съдържа исковата молба, съгласно т. 4 – изложение на обстоятелствата, на които се основава искът и в т.5 – в какво се състои искането. За да може да влезе в сила постановеното по делото съдебно решение между страните по делото и за конкретното основание, от което произтича вземането, това основание следва да бъде посочено в петитума на исковата молба и съдът да го възпроизведе в диспозитива на решението си. В случая, петитума на иска не съдържа конкретното основание, на което се претендира вземането. Както правилно е приел КРС основанието на вземането не може да бъде – главница по фактури, 2 подробно посочени с номера и дати. За издаване на посочените фактури трябва да има правно основание, което следва да бъде посочено от ищеца в петитума.
Предвид изложеното съдът намира, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Постановеното определение като правилно, следва да бъде потвърдено.
Водим от горните мотиви и на основание чл.278, ал.1 и 2 от ГПК, Окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 871 от 11.04.2024г., постановено по гр.д. № 1001/2023г. по описа на К. районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му на страните, с частна жалба пред ВКС гр.С., при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3