Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 247 от 31.05.2021, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1337/2021
Вид
Определение № 247
Подписан
31.05.2021
В сила
31.05.2021

Цитирани разпоредби

  • чл. 127, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 250 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 247 гр. Пловдив , 31.05.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ в закрито заседание на тридесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Елена З. Калпачка като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно частно гражданско дело № 20215300501337 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 19466/19.04.2021г. от адв. З.Ц. от САК, със съдебен адрес: гр. ............, ж. к. „.................“, ул. „........................“ № ..., ет. ..., като пълномощник на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 130460283 против определение № 1872/01.04.2021г., постановено по гр. д. № 2547 по описа за 2021г. на Пловдивски районен съд, XV гр. с., с което се връща искова молба вх. № 6288/11.02.201г., подадена от „Теленор България“ ЕАД, ЕИК 130460283 срещу Й. З. И., ЕГН ********** и се прекратява производството по гр. д. № 2547 по описа за 2021г. на Районен съд Пловдив, XV-ти гр. с.

В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението.Търси се отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по предявените искове.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена от легитимира страна – ищец в първоинстанционното производство, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.Разгледана по същество, тя е и основателна.

Видно е от материалите по приложеното ч. гр. д. № 5914 по описа за 2020г. на Пловдивски районен съд, VIII с., че същото е било образувано по заявление на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК 130460283 чрез пълномощника адв. З.Ц. от САК против длъжника Й.

З. И., ЕГН ********** за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за сумата от 415, 11 лв., включваща неизпълнени задължения на длъжника, произтичащи от следните договори между него и заявителя: договор за мобилни услуги № 618904810 от 04.11.2017г., допълнително споразумение№ 014844441 към договор за мобилни/фиксирани услуги и договор за лизинг от 05.02.2018г., индивидуализирани по размер и основание в издадени от него фактури с № 7268778221/15.02.2018г., № 7270073561/15.03.2018г. и № 7272771374/15.05.2018г.В т. 12 от заявлението са конкретизирани обстоятелствата, от които произтича вземането: Твърди се, че длъжникът не е изпълнявал задълженията си да заплаща цената на получените услуги, лизинговите вноски за предоставените устройства и задълженията си за неустойки, възникнали вследствие на предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги по вина на потребителя, поради изпадането му в забава, 1 начислени в издадени от заявителя фактури, както следва: неизпълнено задължение в размер на 39, 13 лв. по фактура № 7268778221/15.02.2018г. с настъпил падеж на 02.03.2018г.; неизпълнено задължение в размер на 34, 65 лв. по фактура № 7270073561/15.03.2018г. с настъпил падеж на 30.03.2018г.; неизпълнено задължение в размер на 341, 33 лв. по фактура № 7272771374/15.05.2018г. с настъпил падеж на 30.05.2018г., включващо неустойки поради предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер на 284, 84 лв. и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски в размер на 56, 49 лева.Общата стойност на неизплатените парични задължения по издадените фактури била в размер на 415, 11 лв.

С издадената заповед № 2964 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 18.06.2010г. по образуваното ч. гр. д. № 5914 по описа за 2020г. на Пловдивски районен съд, VIII с., е разпоредено длъжникът Й. З. И., ЕГН ********** да заплати на кредитора „Теленор България“ ЕАД, ЕИК 130460283 сумата 415, 11 лв. – главница, представляваща неизплатени задължения по фактура № 7268778221/15.02.2018г., фактура № 7270073561/15.03.2018г. и фактура № 7272771374/15.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 08.05.2020г. до изплащане на вземането, както и разноските по делото в размер на 25 лева – ДТ и 360 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение.Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на заявителя е указано, че може да предяви иск за установяване съществуването на вземането си в едномесечен срок, като довнесе следващата се ДТ.Съобщението за това е връчено на 13.01.2021г., а искът е предявен в едномесечния срок.

С исковата молба на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 130460283 чрез адв. З.Ц. от САК против Й. З. И., ЕГН **********, са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК.Твърденията в обстоятелствената част на исковата молба са, че между страните по делото били сключени следните договори за предоставяне на услуги: договор за мобилни услуги № 618904810 от 04.11.2017г., допълнително споразумение № 014844441 към договор за мобилни/фиксирани услуги и договор за лизинг от 05.02.2018г.Съгласно допълнителното споразумение за мобилен номер *** влизал в сила нов абонаментен план /със стандартна месечна абонаментна такса 30, 99 лв. с ДДС или 25, 82 лв. без ДДС/, а на клиента бил предоставен мобилен телефонен апарат NOKIA 3 Black.Предоставянето на устройството било уредено от страните в отделен договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ била 116, 87 лв. с ДДС.За ползването й на основание чл. 3, ал.1 от договора за лизинг лизингополучателят се задължавал да извърши една първоначална лизингова вноска в размер на 55 лв. с ДДС и двадесет и три месечни лизингови вноски по 2, 69 лв. с ДДС, като било предвидено те да се фактурират, заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.Твърди се, че ответникът не е изпълнил свои парични задължения, начислени му по 3 бр. фактури, издадени в периода м. февруари 2018г. – м. май 2018г., както следва: по фактура № 7268778221/15.02.2018г., издадена за отчетен период 15.01.2018г. – 14.02.2018г., включваща задължения за мобилен номер *** – месечна абонаментна такса в размер на 36, 16 лв. и ползвани услуги – 1, 12 лв. SMS и разговори към „Грижа за клиента“ – 0, 10 лв., общо в размер 44, 74 лв. с ДДС, лизингова вноска за мобилен телефонен апарат NOKIA 3 Black – 2, 69 лв. с ДДС.Общата сумата по фактурата била 47, 43 лв., като след приспадане на надвнесено плащане за задължение от предходен отчетен период в размер на 8, 30 лв., претедираната сума по тази фактура била 39, 13 лв.; по фактура № 7270073561/15.03.2018г., издадена за отчетен период 15.02.2018г. – 14.03.2018г., включваща задължения за мобилен номер *** – месечна абонаментна такса 25, 82 лв., такса за спиране на номер 0, 75 лв. и ползвани услуги 0, 06 лв., в общ размер 31, 96 лв. с ДДС, лизингова вноска за мобилен телефонен апарат NOKIA 3 Black – 2, 69 лв. с ДДС.Общата начислена сума по фактурата била 34, 65 лв.След предсрочното прекратяване на сключения договор за мобилни услуги по вина на потребителя, поради изпадането му в забава, операторът издал фактура № 7272771374/15.05.2018г., включваща задължения за заплащане на неустойка за предсрочното му прекратяване в размер 284, 84 лв., както и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за предоставеното с договора за лизинг мобилно устройство в общ размер 56, 49 лв. с ДДС.Неустойката представлявала сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за ползвания мобилен номер – по 77, 46 лв., ведно с добавена разликата в размер на 207, 38 лв. между стандартната цена на устройството без отстъпка и дължимата обща преференциална цена по договор за лизинг от 05.02.2018г., съответстваща на оставащия срок от договора за мобилни услуги.Настъпването на предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски била уредена в чл. 12 от 2

Общите условия на оператора за договорите за лизинг, като предпоставка за упражняването на това право било неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя, в т. ч. по свързаните договори за мобилни услуги.За мобилно устройство NOKIA 3 Black предсрочно изискуемият остатък от лизингови вноски бил общо в размер 56, 49 лв. с ДДС.Общата начислена сума по фактурата била 341, 33 лв.Изискуемостта на вземанията на кредитора по всяка от фактурите настъпвала петнадесет дни след издаването й.Поради липса на изпълнение от длъжника, било подадено заявление по реда на чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 5914/2020г. и издадена заповед за изпълнение.Същата била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на заявителя били дадени указания за предявяване на иск за установяване съществуването на вземането.Искането на ищеца е да се приеме за установено наличието на вземане към ответника по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 5914/2020г. по описа на РС Пловдив за сумата от 415, 11 лв., представляваща общ сбор на дължимите суми по фактура № 7268778221/15.02.2018г., фактура № 7270073561/15.03.2018г. и фактура № 7272771374/15.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата по фактурите, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.Претендират се и направените разноски в заповедното и в исковото производство.

Във връзка с оставяне на исковата молба без движение за формулиране на петитум в съответствие с обстоятелствената част, като се посочат отделните пера, формиращи сумата от 415, 11 лв., за която са издадени описаните в исковата молба фактури, с допълнителна молба ищецът е заявил следния петитум: да се приеме за установено наличието на вземането по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 5914/2020г. по описа на РС Пловдив, 8-ми състав, против длъжника – ответник Й. З. И., ЕГН ********** на обща стойност 415, 11 лв., представляваща общ сбор на суми съгласно фактура № 7268778221/15.02.2018г., фактура

№

7270073561/15.03.2018г. и фактура

№

7272771374/15.05.2018г., претендирани на основание следните правоотношения между страните: 353, 24 лв. – главница, дължима на основание договор за мобилни услуги № 618904810, изм. с Допълнително споразумение № 014844441 към договор за мобилни/фиксирани услуги от 05.02.2018г., включваща 68, 40 лв. – незаплатени такси и ползвани услуги и 284, 84 лв. неизплатено задължение за неустойка, поради предсрочно прекратяване на договора, както и сумата 61, 87 лв. – главница за неизплатени лизингови вноски на основание договор за лизинг от 05.02.2018г. и законната лихва върху общата сумата от 415, 11 лв. от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, съотв. направените деловодни разноски в заповедното производство в общ размер 385 лв., от които 25 лв. ДТ и 360 лв. адвокатско възнаграждение.Претендирани са и разноските за исковото производство.

С обжалвания в настоящето производство съдебен акт заповедният съд е приел, че между сумата, за която е издадена заповедта и сумите, претендирани в исковото производство, липсва идентичност.С исковата молба и уточнението към нея са формулирани обективно кумулативно съединени искови претенции, докато от прочита на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК се извежда заключение, че вземането е едно.Посочено е, че при хипотезата на иск, предявен по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК, е налице обусловеност между заповедното и исковото производство – изпълнителната сила на заповедта по чл. 410 от ГПК настъпва след влизане в сила на съдебното решение по установителния иск, което се ползва със сила на присъдено нещо.Поради това недопустимо би било установителният иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, да бъде формулиран за претенции с качествено различно съдържание от тези, за които е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение.Заповедният съд е счел, че без значение в случая е, че в т. 12 от заявлението кредиторът е разбил по пера своето вземане, тъй като исковото производство не се базира на подаденото заявление /и не чепри основанието си от него/, а на издадената заповед за изпълнение на парично задължение.В случай, че кредиторът счита, че издадената заповед за изпълнение на парично задължение не съответства на заявеното от него, то пътят му на защита преминава през процедурата по чл. 247 от ГПК или чл. 250 от ГПК, които намират приложение в заповедното производство.Доколкото такива производства не са реализирани и приемайки, че е налице пълно разминаване между сумата по издадената заповед за изпълнение и исковата молба, районният съд е преценил, че същата следва да бъде върната, а производството по делото прекратено.