Решение № 7096 от 22.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7096 гр. София, 22.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20231110146092 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Б. В. Л., А. Л. и К. М. Л., с която са предявени при условията на субективно съединяване осъдителни искове за осъждането на ответниците да платят при условията на разделна отговорност следните суми: 153, 66 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия, доставена до топлоснабден имот с абонатен № ******, с адрес в ***********************************, дължима за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането, 17, 31 лв. – мораторна лихва върху главницата за цена за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 31.08.2022 г., 9, 09 лв. – главница, представляваща цена на извършваната услуга дялово разпределение по отношение на топлоснабдения имот за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането, както и сумата от 1, 03 лв. – лихва върху главницата за извършена услуга дялово разпределение за период от 14.09.2019 г. до 31.08.2022 г., като сумите се претендират при следните квоти: 4/6 от Б. В. Л., 1/6 от А. Л. и 1/6 от К. М. Л.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им 1 приемане. Сочи, че ответниците са законни наследници на И. К. Л., която преживе е придобила правото на собственост върху процесния имот и в качеството си на собственици, наследници по закон са потребители на топлинна енергия. Сочи, че в случая деистващи между страните са Общите условия, одобрени с Решение на ДКЕВР от 2016 г. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно - не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно чл. 33 , ал. 1 и ал. 2 ОУ потребителите дължат плащане в 45-дневен срок след изтичане на периода, за които се издава фактура, а при неизпълнение в срок на задълженията по изравнителната сметка, клиентите дължат обезщетение за забава.

Сочи, че въз основа на чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. С решение на общото събрание на етажната собственост на сградата е взето решение дяловото разпределение да се извършва от „Топлоконтрол“ ООД, което дружество е изготвило изравнителни сметки на база реален отчет на уредите на дялово разпределение.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор адв. Г. Р. в качеството и на особен представител на ответниците Б. В. Л., А. Л. и К. М. Л.. Оспорва се пасивната материална легитимация на ответниците, като се твърди, че не са представени доказателства, от които да е видно, че към процесния период същите са собственици на имота. Възразява се, че вземанията са погасени по давност. Възразява се срещу количеството претендирана за доставена топлоенергия.

С определение от 14.12..2024 г. като трето лице-помагач на ищеца е конституирано „Топлоконтрол“ ООД. Третото лице-помагач не изразява становище по делото.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.

2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявените субективно съединени искове намират правната си квалификация в л.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за него е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през исковия период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания размер.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима 2 редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период) потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик на имот, които ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, при съвкупна преценка на събраните писмени доказателства, съдът намира, че ответниците са легитимирани да отговарят по предявените искове. Видно от приетия като доказателство по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 06.12.1996 г. И. К. Л. е придобила апартамент № 81, в бл. 207, вх. 1, ет. 11, находящ се в ************* по силата на разпоредителна сделка. Видно от приетото като доказателство по делото Удостоверение за наследници приобретателката е починала на 13.01.2018 г. и е наследена от наследниците си по закон: Б. В. Л. – съпруг, А. Л.-дъщеря и К. М. Л. – син, които са ответници по делото.

От изискания Акт за женитба № 923 се установява, че бракът между Б. В. Л. /В. д. . Л./ и И.

К. Г. е сключен на 29.07.1969 г. От събраните писмени доказателства се установява, че придобитият по време на брака през 1996 г. апартамент № 81 в *************** от И. К. Г. принадлежи общо и на двамата съпрузи, независимо от това на чие име е придобит – чл. 13 от Семейния кодекс (обн. ДВ, бр. 23 от 22.03.1968 г.) – отм., т.е. имотът е придобит при условията на съпружеска имуществена общност, същата е прекратена със смъртта на съпругата И. К. Л., настъпила на 13.01.2018 г. – арг. чл. 14, ал. 1, предл. 1 СК (обн. ДВ, бр. 23 от 22.03.1968 г.) – отм. Съгласно чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от Закона за наследството преживелият съпруг наследява част, равна на частта на всяко дете, следователно след смъртта на съпругата и прекратяването на съпружеската общност, преживелият съпруг се легитимира като собственик на ½ ид.ч. от придобития през 1996 г. апартамент и наследник на 1/6 от него, а децата А. Л. и К. М. Л. са наследили по 1/6 ид.ч. от имота. От изложеното следва да бъде направен изводът, че ответниците се легитимират като съсобственици на процесния имот, като Б. В. Л. е собственик на 4/6 ид.ч., А. Л. е собственик на 1/6 ид.ч., а К.

М. Л. е собственик на 1/6 ид.ч., ето защо и се доказва същите да са потребители на топлинна енергия, като до квотите в съсобствеността ответниците отговарят за заплащането на дължимата цена на доставена топлинна енергия и цената на услугата дялово разпределение.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните отношения между страните се регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Тези общи условия се публикуват наи-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. По делото са представи доказателства, че на 27.06.2016 г. във вестник „Монитор“ са публикувани Общи условия за 3 проажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД.

Следователно, приемането на общите условия от абонатите е станало по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такИ.. По делото нито се твърди, нито се доказва ответниците да са възразили срещу прилаганите от ищеца общи условия или да са предложили сключването на индивидуално споразумение с него, поради което и с оглед изложените по-горе съображения, че в рамките на исковия период същите са били собственици на процесния недвижим имот съдът прави извод, че между тях и ищеца е възникнало договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.

Задължението за заплащане на цената за дялово разпределение следва от разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от Общите условия, съгласно която клиентите заплащат на Продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях търговец. Освен това съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца, клиентите заплащат цена за услугата „дялово разпределение“, извършвана от избран от клиента Търговец /ФДР/, като стойността й се формира от цената за обслужване на партидата на клиента, вкл. изготвянето на изравнителните сметки и цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на Клиента, за отчитане на уредите за дялово разпределение извън обявените от търговеца дати, се заплаща допълнителна цена, по ценоразпис определен от Продавача. Редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата.

По делото е приет като доказателство Протокол от 02.09.2008 г. от проведено Общо събрание на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесният имот, на което е взето решение за сключване на договор с “Топлоконтрол” ООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Представени и приети като доказателства по делото са документи, установяващи извършването на дялово разпределение от „Топлоконтрол“ ООД за процесния период. Решението на ОС на ЕС обвързва собствениците на обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от услугата дялово разпределение- така и в ТР № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС. По делото е представен Договор от 26.05.2017 г. между „Топлофикация София” ЕАД и “Топлоконтрол” ООД и Допълнително споразумение към него от 10.05.2019 г. относно обстоятелството, че ищецът и това лице са валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и точно отчитане на доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на етажната собственост. Предвид изложеното съдът намира за доказано, че сградата в режим на ЕС, намираща се на процесния адрес е била топлоснабдена през целия исков период, което обстоятелство не се оспорва от ответника.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от 4 топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.