Решение № 258 от 15.11.2022, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 258 гр. Враца, 15.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Пенка П. П.

Калин Тр. Т. при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова като разгледа докладваното от Пенка П. П. Въззивно гражданско дело № 20221400500309 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

С Решение №64/31.03.2022 година, постановено по гр. дело 20211410101483 по описа за 2021г. на Районен съд Бяла Слатина, съдът е признал за незаконосъобразна и е отменил Заповед № РД- 409/20.07.2021г. на Кмета на Община Хайредин, с която К. А. П. е временно отстранена от работа, считано от 20.07.2021г.

С решението си съдът е осъдил Община Хайредин, ЕИК *** с адрес с.*** представлявана от Кмета Т. А. Т., да заплати на К. А. П. с ЕГН ********** от с.***, общ.Хайредин, обл.Враца, чрез адв.И. Т. Ц. от САК на основание чл.214 от КТ сумата от 3951,36 лв./Три хиляди деветстотин петдесет и един лева и тридесет и шест стотинки/, съставляваща обезщетение поради временно отстраняване от работа, за периода от 20.07.2021г. до 20.01.2022г.(за 6-месечен период), както и сумата от 1250 лв./Хиляда двеста и петдесет лева/, сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Община Хайредин, ЕИК *** е осъдена още да заплати в полза на държавата, по сметка на РС-Бяла Слатина, общата сума от 398,05 лв., от която: 208,05 лв. съставляваща държавна такса по двата обективно съединени иска, сумата от 190,00 лв. разноски за вещо лице по ССчЕ, както и 5.00 /пет/ лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за събиране на вземането.

Против решението на РС Бяла Слатина е постъпила въззивна жалба вх.

1

№2352/25.05.2022г./п.к.23.05.2022г/ по описа на РС Бяла Слатина, депозирана от Община Хайредин, с адрес: с. Хайредин,представлявана от кмета Т. Т..

В депозираната жалба се твърди, че Районен съд - Бяла Слатина премълчава наличието на експертно решение на ТЕЛК от 2021-ва година, а се е концентрирал само върху експертно решение на ТЕЛК при УМБАЛ „Св. И. Рилски“ ЕООД гр. Козлодуй № 0625 от 041/14.03.2018 година.

Второто ЕР на ТЕЛК от 2021 г. на ищцата е със срок за 1 година -до 01.06.2022 г., същото безспорно не е връчвано на работодателя - Община Хайредин. С това ЕР на ТЕЛК от 2021 г. ответната община се запознала едва като приложение към исковата молба на ищцата К. П..

И в двете експертни решения неправилно е записано, че "лицето не работи", който запис е по данни на самата ищца К. А. П.. С това поведение тя е погазила правата на работодателя, който би имал правото да обжалва експертното решение на ТЕЛК пред Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК? или най-малко да иска допълването/произнасяне и по този неверен текст. Поради това и въпреки тежките диагнози, записани в двете експертни решения от 2018 година и от 2021 година при 73 % неработоспособност липсва/няма произнасяне дали лицето може да изпълнява длъжността "***", село ***. Община Хайредин.

По делото няма спор, че К. П. е в трудово правоотношение с работодателя Община Хайредин.

Районният съд очевидно не е оценил поотделно и в съвкупност двете експертни решения на ТЕЛК, а неоснователно критикува предявеното писмо № 907/20.11.2019 г. на д-р Е. Г. - председател на ТЕЛК. Това е така защото становището на д-р Г. - писмено и в устните му показания не се вписва в изначално застъпената теза на съда, че няма да изследва колко тежки са условията на труд, включително и физическите усилия при изпълнение на длъжността „*** /вж. мотиви на съда, постановени в открито съдебно заседание, проведено на 07.02.2022 г.. в което отказал и повторна СМЕ и посочил, че предмет на делото било ЕР на ТЕЛК !?! /.

С това незаконосъобразно процесуално поведение съдът вторично /без основание по ГПК и неофициално е разпределил доказателствената тежест, като по този начин предварително игнорира всякакви доказателства - писмени и/или устни свидетелски показания, респективно заключение на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза.

Събраните доказателства и доказателствени средства очевидно за съда не изясняват обективната истина, който неоснователно претендира, че само експертно решение на ТЕЛК би било валидно доказателство. Променяйки предмета на доказване заради телкови непълноти, районният съд е обявил неоснователно за незаконосъобразна заповед № РД-409/20.07.2021г. на Кмета на Община Хайредин за отстраняване на ищцата К. П. от работа поради тежкото й здравословно състояние - на основание чл. 199 от Кодекса на труда.

По недопустим начин районният съд фаворизира непълното заключение на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза, който се произнася извън всякакви компетентности по нормативната уредба за издаване на експертни решения на ТЕЛК, недостойно коментира и свидетелските показания на д-р Е. Г.. Твърди, че въпреки поисканото от него допълнително/друго заключение по същите задачи на експертизата, но 2 изпълнено от друг, обективен експерт, съдът неоснователно отказал!

Районният съд неправилно тълкува и писмото на свидетеля д-р Г. от 2019 година, който изрично заяви, че ищцата не може да изпълнява предвид здравния си статус на длъжността „***“, село *** поради преживяния мозъчен инсулт и увреждане на междупрешленните дискове, нарушен слух и болест на Крон. Това писмо на д-р Г. е произнасяне в период между предходното ЕР на ТЕЛК на П. от 2018 г. до 2021 г. и представлява медицинско произнасяне в този период от време, когато ТЕЛК не се е произнасял. А и изпълнението на ЕР на ТЕЛК е възложено на председателя на Комисията.

Очевидно е, че ищцата умишлено не е съобщила, че работи по трудово правоотношение. Поради това е абсолютно неоснователна критиката на съда и на вещото лице Г., че липсвала оценка от Службата по трудова медицина, каквато съществува при община Хайредин. По какви индикации да се произнася Службата по трудова медицина, когато работодателят не е сезиран за издаване на съответната документация, вкл. производствена характеристика за длъжността и работното място.

Неоснователни са критиките на съда и на в.л. д-р Г., който се бил разходил в рамките само на 5-10 минути в деня на съдебното заседание на 07.02.22г. в сградата на Домашен социален патронаж в с. *** и незабавно бил разкрил, че опасност за здравословното състояние на П. нямало. Но пък бил предизвикал стрес на работници и служители в Дома с командния си подход, без на практика да проучи как се прилага длъжностната й характеристика, респ. да посети Община Хайредин и наетата Служба по трудова медицина с оглед на служебно изготвяне на производствена характеристика за длъжността „***. село ***. Поради това неверни и неправилни са изводите на експерта д-р Г., че ищцата К. А. П. можела да изпълнява длъжността. Това изкривено становище бе уважено от страна на съда и неправомерно с него се опровергават по недопустим процесуален начин писмените и устните и свидетелски показания на председателя на ТЕЛК д-р Е. Г..

Уваженото от районния съд обезщетение по чл. 214 от Кодекса на труда за период от 6 месеца е без правно основание, срокът е избран от ищцата произволно. Кодексът на труда предвижда друг срок.

Неоснователен и незаконосъобразен е и осъдителния диспозитив и в частта на решението за присъждане на разноските на ищцата. За да допълни свръх петитум до пълния прекомерен размер на адв. възнаграждение, съдът е определил и по 100 лв. за явяване на пълномощник в съдебно заседание по Наредба № 1/ 2009 г. на ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Тези 100 лева на съдебно заседание се отнасят за наказателни дела, а настоящето производство по трудов спор е гражданско дело.

В срока по чл. 263 ал. 1ГПК е депозиран отговор от К. А. П., чрез адв. И. Т. Ц. -САК, с който оспорва изцяло депозираната жалба, като неоснователна.

Според въззиваемата Решение № 64/31.03.2022г., постановено по гр. дело № 20211410101483 по описа за 2021г. на Районен съд Бяла Слатина за допустимо, валидно, правилно и обосновано. Съдът в цялост е преценил събраните по делото доказателства и подробно е развил в мотивите защо уважа и ползва част от доказателства и защо не се цени друга част от тях.

3

Според изложеното в отговора на жалбата на първо място ищецът е провел пълно и главно доказване на исковите си претенции. Наведените твърдения са доказани и съдът правилно е посочил в мотивите, че "Съгласно разпоредбата на чл.199,ал.1 от КТ Работодателят или непосредственият ръководител може да отстрани временно от работа работник или служител, който се явява в състояние, което не му позволява да изпълнява трудовите си задължения, употребява през работно време алкохол или друго силно упойващо средство.

Отстраняването от работа е акт, с които временно се преустановява изпълнението на трудовото задължение, без то да се прекратява, По своята правна природа то е принудителна превантивна мярка, а не проява на дисциплинарна отговорност, дори когато причината за налагането й е дисциплинарно нарушение. ”

За да е законосъобразна така издадената заповед, работодателят следва да докаже, че описаните в заповедта причини, са били налице, но по делото не са ангажирани доказателства затова. Работодателят в мотивите на заповедта се е позовал на съдебните решения по предходен трудов спор/чл.344 от КТ/, на Експертно решение на ТЕЛК при МБАЛ „Св. И. Рилски" ЕООД гр.Козлодуй № 625/14.03.2018 г. и писмо per. № 907/20.11.2019 г. на Председателя на ТЕЛК при МБАЛ „Св. И. Рилски.“ ЕООД К. - д-р Е. Г., а именно, че ищцата е със заболявалия, които не й позволяват да изпълнява длъжността „***“ с месторабота с.***, като изпълнението им може да доведе до необратими последици за здравето на работничката. Подробни мотиви са развити защо се ползват показанията на вещото лице (безпристрастен експерт, избран от списъка с вещи лица) пред тези дадени от д-р Г. - председател на ТЕЛК комисия, която е издала посоченото Решение и който е автор на цитираното писмо per. № 907/20.11.2019 г.

Въпреки изложеното от д-р Г. в съдебното заседание, съдът правилно е преценил, че „налице непълнота на Експертното решение от 14.03.2018 г., която обаче не може да бъде преодоляна чрез запитване от страна на работодателя и становище на Председателя на ТЕЛК при МБАЛ „Св. И. Рилски “ ЕООД Козлодуй. Писмото на Председателя на ТЕЛК до кмета на Общината от 20.11.2019 г. е ирелевантно в конкретната хипотеза, тъй като еднолично лекар-член на ТЕЛК, няма правомощия да изследва въпросите, свързани с наличието на здравни противопоказания за изпълнение на възложената работа и тяхното отражение с оглед конкретното здравословно състояние на служителя, който я изпълнява.

Законодателят е предоставил такива правомощия на колективен медицински орган какъвто е ТЕЛК" С други думи, въпреки изложеното от свидетеля д-р Г., законодателят не е представил възможност на председателя на ТЕЛК да изменя Решения взети колективно от комисията еднолично.

Съгласно императивната разпоредба на чл. 103, ал. 4 от Закона за здравето експертизата на вида и степента на увреждане, степента на трайно намалената работоспособност и професионалните болести се извършва от ТЕЛК и НЕЛК. Според чл. 61, ал. 1, т. 7 и т. 8 от Наредба за медицинската експертиза на трайно намалената работоспособност включва определяне на противопоказаните условия на труд и трудоспособно ли е лицето за работното си място и необходимостта от трудоустрояване.

Действително в чл. 39, ал. 1, т. 4 от Правилника за устройството и организацията на 4 работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи е предвидено правомощие на Председателя на ТЕЛК да контролира пълното и точно попълване на експертното решение, но това правомощие касае контрол към момента на издаване на експертното решение, не и последващ такъв, като не е предвидено председателят да може да допълва вече издадени експертни решения.

Според въззиваемата противно на изложеното във въззивната жалба, вещото лице д-р Г. е представил обосновано и пълно заключение по поставените въпроси. В детайли е обяснено състоянието на К. П. и нейната годност да извършва дейност като ***. Вещото лице е посетило работното място на ищцата и се запознало с извършваната от нея дейност.