Решение № 260183 от 27.05.2021, Софийски окръжен съд

Р Е Ш Е Н И Е

Гр.

С., 27.05.2021 год.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИРИНА СЛАВЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ

ВАНЯ ИВАНОВА, при участието на секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдия Славчева гр. дело № 101/2021 год. по описа на СОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 128728/25.05.2017 год. по гр.д. № 40359/2016 год. СРС е осъдил С.р.с. да заплати на Д.П.Б. *** сумата 5 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване на дело в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, по което дело ищецът е бил подсъдим – нохд. № П-21/2008 год. на СРС, 111 НС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска – 20.07.2016 год. до окончателното изплащане, както и обезщетение за забава върху главницата в размер на 940 лева за периода 30.09.2014 год. – 20.07.2016 год. и направените по делото разноски в размер на 640 лева, като съдът е отхвърлил иска за заплащане на обезщетение за забава върху главницата за периода 25.09.2014 год. – 29.09.2014 год., като неоснователен. С решението съдът е отхвърлил предявения от Д.Б. иск срещу С.г.с. за заплащане на сумата 5500 лева – обезщетение за неимуществени вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване на дело в разумен срок, по което ищецът е бил подсъдим – нохд. № С-254/2013 год. на СГС, 11-ти състав, ведно със законната лихва от 20.07.2016 год. до окончателното изплащане, както и за заплащане на законна лихва върху главницата за периода 25.09.2014 год. – 20.07.2016 год. в размер на 940 лева, като неоснователен.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца в частта, с която съдът е отхвърлил предявения от него иск срещу С.г.с. с твърдения, че същото е постановено в нарушение на закона и в противоречие със събраните по делото доказателства. Моли съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявения иск.

Ответникът СГС оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди решението на районния съд.

Решението е обжалвано и от С.р.с. в осъдителната му част с твърдения, че същото противоречи на събраните по делото доказателства, тъй като не е доказано по несъмнен начин настъпването на твърдяните неимуществени вреди, както и причинно-следствената връзка между тях и забавеното разглеждане на съдебното производство. Сочи също така, че причина за продължителността на процеса е фактическата и правна сложност на делото, многократното спиране на съдебния процес, както и свръхнатовареността на съдиите в СРС. Твърди още, че присъденото обезщетение е несъразмерно на твърдяните неимуществени вреди, тъй като е в значително завишен размер, който не е съобразен с принципа на справедливо възмездяване на претърпените вреди.

Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли предявения иск срещу СРС или да намали размера на присъденото обезщетение.

Ищецът обжалва подадената от СРС въззивна жалба и моли съда да потвърди решението в осъдителната му част.

Ответникът по делото СГС е подал и частна жалба срещу определение от 29.06.2017 год. по гр.д. № 40359/2016 год. на СРС, с което по реда на чл. 248 от ГПК съдът е отхвърлил претенцията на СГС за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по делото.

Ищецът оспорва подадената частна жалба.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Ищецът твърди в исковата молба, че с постановление от 24.10.2005 год. по сл.д. № II-П 3/2005 г. по описа на Софийска военно-окръжна прокуратура е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.

131, ал. 1, т. 4 вр. чл. 130, ал. и 2 от НК, като му е взета мярка за неотклонение „подписка“. С първоначалния обвинителен акт, внесен в Софийски военен съд на 20.12.2005 год. му било повдигнато обвинение и бил подсъдим за деяние по чл. 131, ал. 1, т. 4, т. 9 и т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 и ал. 2 от НК – за причинена лека телесна повреда, като по това обвинение била постановена присъда N П 307/13.09.2006 год. по нохд. 307/2006 год. по описа на Софийски военен съд, с която на основание чл. 78а от НК бил освободен от наказателна отговорност и му било наложено административно наказание „глоба“. С решение № П-160/05.12.2007 год. Военно-апелативният съд гр. С., без да има процесуална възможност за това, тъй като въззивното производство било инициирано от подсъдимия и липсвал подаден протест, приел, че се касае за тежка телесна повреда и отменил присъдата на Софийски военен съд и върнал делото на прокурора за ново разглеждане. Въз основа на това решение бил внесен нов обвинителен акт, по повод който било образувано нохд. № П-21/2008 год. на СРС за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4, т. 9 и т. 12 вр. чл. 128, ал. 2 от НК за тежка телесна повреда. Отново бил проведен съдебен процес на две съдебни инстанции, като пред С.р.с. делото продължило 5 години, 8 месеца и 23 дни; били проведени 21 открити съдебни заседания, като между някои от тях имало неразумно дълги интервали от време, а някои съдебни заседания се отлагани поради неизготвяне на заключения на вещи лица, отсъствие на съдебни заседатели или неявяване на свидетели и вещи лица. Счита, че това са все причини, за които съдът отговаря, защото е длъжен да осигури провеждането на насрочените съдебни заседания и извършването на съответните процесуални действия. Освен това мотивите към присъдата били изготвени 5 месеца след изтичането на законоустановения 30-дневен срок за това. При разглеждането на делото от СГС съдът провел съдебно заседание на 19.03.2014 год., а решението било постановено на 30.09.2014 год., т.е. повече от 6 месеца след провеждане на съдебното заседание.

Твърди, че всички тези действия са довели до разглеждане на делото в неразумен срок. Деянието, за което му било повдигнато обвинение, било извършено на 09.04.2005 год., а окончателният съдебен акт е постановен след почти 9 години и половина – на 30.09.2014 год.

През целия този период от време бил подложен на непрекъснат стрес, живеел в несигурност, защото не знаел как ще приключи процесът Психиката му била разстроена, влошило се и здравословното му състояние, а отношението на неговите близки и приятели към него се променило, като голяма част от тях престанали да общуват с него. През целия този период от време бил с наложена мярка за неотклонение и трябвало да съобразява живота на семейството си с датите на десетките проведени съдебни заседания, на които винаги се явявал и пропуснал най-хубавите моменти от живота си – сватбата на децата си, които живеят в чужбина и раждането на внуците. Също така се наложило да се връща от почивка и да прекъсва назначено му лечение, тъй като те съвпадали по дати с някои от многобройните съдебни заседания. Освен това преди обвинението ищецът работел в системата на МВР и поради наличието на висящо наказателно производство след решението на въззивния съд при първоначалното разглеждане на делото бил пенсиониран предсрочно – 4 години по-рано. Това го лишило от възможността да получава възнаграждението на държавен служител, което било в значително по-висок размер от определената му пенсия. Ищецът бил в трудоспособна възраст, бил разстроен от предсрочното му освобождаване от служба, бил притеснен от продължителността на наказателното производство.

В законоустановения 6-месечен срок след приключване на съдебното производство ищецът подал чрез Инспектората към ВСС до Министерство на правосъдието заявление с вх. РС-2015-119/23.03.2015 год. за констатиране нарушаване правото му на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Предложено му било обезщетение в размер на 1400 лева, но ищецът не бил съгласен с така определеното му обезщетение, тъй като счита, че този размер е твърде занижен и не обезщетява всички причинени му неимуществени вреди, които е претърпял през периода на наказателното производство. Претендира ответниците да бъдат осъдени да му заплатят солидарно обезщетение в размер на 5500 лева за претърпените неимуществени вреди вследствие нарушаване на правото му на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата 940 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 25.09.2014 год. /датата на постановяване на окончателния съдебен акт/ до датата на подаване на исковата молба в съда.

В писмените отговори на исковата молба СРС и СГС оспорват исковете. Не оспорват сроковете, в рамките на които се е провело съдебното производство, както и описаната в исковата молба фактическа обстановка във връзка с развитието на процеса. Считат обаче, че тези срокове не са „неразумни“ и не са последица от противоправно поведение на съда. Оспорват и вида и размера на твърдяните от ищеца вреди и причинната им връзка с наказателното производство. Молят съда да отхвърли изцяло предявените искове.

Съдът намира за установено от събраните по делото писмени доказателства, че на 12.04.2005 год. в 3-то РПУ – СДВР постъпила жалба от Ц. П. Л., в която съобщава за нанесен на 09.04.2005 год. в гр. С. побой на 10-годишния й син М. Л. от неизвестен мъж, като въз основа на това било образувано бързо полицейско производство. Със заключително постановление от 26.04.2005 год. дознанието било изпратено на СРП по компетентност, като от извършените оперативно-издирвателни мероприятия било установено, че извършител на деянието е Д.П.Б. – служител на РЗПАБ-СДВР. На 13.07.2005 год. на основание чл. 388, ал. 1 от НПК /отм./ СРП изпратила дознанието на Софийска военно-окръжна прокуратура. Дознанието с № ЗМ 1023/2005 год. по описа на 3-то РПУ-СДВР било преобразувано в предварително производство срещу Д.Б. за това, че на 09.04.2005 год. около 14.00 ч. в гр. С., ул. „Т. у.“ № 105 пред бл.

9 причинил средна телесна повреда на малолетното лице М. И.Л. на 10 години, изразяваща се в черепно-мозъчна травма, предизвикала разстройство на здравето, временно опасно за живота - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4 вр. чл.

129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. С постановление от 24.10.2005 год. срещу извършителя е взета мярка за неотклонение „подписка“, а на 25.10.2005 год. разследването е предявено на обвиняемия. На 09.11.2005 год. Б. е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4 вр. чл. 130, ал. 1 и ал. 2 от НК. На

20.12.2005 год. по внесения обвинителен акт срещу Д.Б. е образувано нохд. № П-307/2005 год. по описа на СВС. В о.с.з. на 20.02.2006 год. съдът е приел за съвместно разглеждане в наказателния процес предявения от И. И. Л. и Ц. П. Л. – родители на пострадалото лице срещу подсъдимия граждански иск за нанесени от престъплението неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, разпитани са девет свидетели, трима експерти – вещи лица по извършена СМЕ, като впоследствие делото е отлагано многократно за разпит на свидетели. В о.с.з. на 13.09.2006 год. е приключено съдебното дирене и е даден ход на съдебните прения. След съвещание съдът е постановил присъда № П-307/2006 год., с която е признал подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4 вр. чл. 130, ал. 1 и ал. 2 от НК и на основание чл. 78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 600 лева, като е уважен частично и предявения граждански иск. С определение от 13.09.2006 год. съдът е потвърдил наложената мярка за неотклонение „подписка“. На 26.06.2006 год. срещу присъдата са подадени въззивни жалби от подсъдимия и от гражданските ищци и частни обвинители. На 17.10.2006 год. делото ведно с жалбите е изпратено на ВАпС, като е образувано внохд. № П-172/2006 год., по което са проведени пет открити съдебни заседания, като в о.с.з. на 07.11.2007 год. съдът е дал ход на делото по същество. С решение № П-160 от 05.12.2007 год. ВАпС е отменил обжалваната присъда на СВС и е върнал делото на прокурора за ново разглеждане, тъй като в хода на съдебното производство са събрани нови доказателства, от които е видно, че в резултат на нанесения му побой пострадалият е получил черепно-мозъчна травма и впоследствие е развил посттравматична епилепсия, която води до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота и по този признак деянието представлява тежка телесна повреда, за което не му е повдигнато обвинение. На 28.01.2008 год. Б. е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4, т. 9 и т. 12 вр. чл. 128, ал. 2 от НК. На 19.02.2008 год. СВОП е внесла в СВС обвинителен акт срещу подсъдимия Б. за извършеното на 09.04.2005 год. деяние – нанасени удари с юмрук в областта на главата и лицето на малолетния М. Л., с което е причинил на пострадалия тежка телесна повреда, изразяваща се в кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, отоци в лявата слепоочна област и тила и кръвонасядания, което е довело до причиняване на постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4, т. 9 и т.

Разпечатката съдържа 30 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/525a1f31-24a4-4a8e-b3e8-eb1c838e35d0