Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1070 от 28.09.2023, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 1168/2023
Вид
Решение № 1070
Подписан
28.09.2023
В сила
09.12.2024
Състав
Константин Димитров Иванов, МАЯ НЕДКОВА, Златина Иванова Кавърджикова

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1070 гр. Варна, 28.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Мая Недкова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело № 20233100501168 по описа за 2023 година

Производството е образувано по въззивни жалби вх.№ 29921 от 21.04.2023г. и вх.№ 19983/15.03.2023г. на Я. К. К., чрез процесуален представител против Решение № 421/10.02.2023г.,поправено с

Решение № 893/17.03.2023г., постановено по гр.д.№

6165/2022г. по описа на ВРС, с което е Е ДОПУСНАТА ДЕЛБА на жилище, представляващо АПАРТАМЕНТ № 211, находящ се в гр.Варна, ул.“Студентска“, бл.14, вх.

В, девети етаж, със застроена площ от 101,50 кв.м., състоящ се от входно антре, дневна с ниша, две спални, хол, баня, тоалет и две тераси, с прилежащото му избено помещение № II - 10, с площ 8,43 кв.м. на втория сутерен, при съседи на избеното помещение дворно място, коридор, изба № II -11 и общо помещение, както и от 0,5519 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно дворно място разположени в 23ти /двадесети трети/ подрайон на гр. Варна, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК МЕЖДУ съделители С. К. К., ЕГН: **********, адрес: гр. Варна, ул. „Мир" 5, вх.А, ет.4, ап.11 и Я. К. К., ЕГН:**********, съдебен адрес: гр. Варна, ул. „Баба Тонка" 14Б,при КВОТИ:

- 1/2 ид.ч. за С. К. К., ЕГН: **********

- 1/2 ид.ч. за Я. К. К., ЕГН:**********

Жалбите са с идентично съдържание и в тях решението се оспорва като неправилно.

Твърди се, че съда неправилно е кредитирал събраните по делото доказателства.Излага се, че от съвкупната им преценка, въззивника е доказал наведените в отговора на исковата 1 молба твърдения за придобиване на 1/ 6 ид. част , а именно частта която ищцата е придобила по наследство от общия им наследодател, от процесната недвижимост по давност, упражнявано от него трайно, явно и необезпокоявано владение от 2008г. до дата на подаване на исковата молба в съда. Цитира практика на ВКС.

Претендира отмяна на решението и допускане на делба на процесния имот при квоти 2/6 ид.части за С. К. К. и 4/6 ид.ч. за Я. К. К..

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор от С. К. К., чрез процесуален представител, с който въззивните жалби се оспорват като неоснователни. Твърди, че за ответника не е изтекла придобивна давност. Същия не е владял за себе си , а е държал процесната 1/6 ид.част от имота, получена от С. К. по наследство, доколкото не е доказал по делото своенето на имота. Претендира потвърждаване на решението и присъждане на разноски.

В съдебно заседание по същество въззивника, чрез процесуалния си представител поддържа жалбите, претендира уважаването им, както и присъждане на разноски. Прави възражение по чл.78 ал.5 от ГПК.

В съдебно заседание по същество въззиваемия, чрез процесуалния и представител, оспорва жалбите, претендира потвърждаване на обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, както и присъждане на разноски.

За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:

Производството пред ПРС е образувано по иск на С. К. К. против Я. К. К. с правно основание чл. 34 ал. 1 от ЗС за допускане и извършване делба на недвижим имот жилище, представляващо АПАРТАМЕНТ № 211, находящ се гр.Варна, ул.“Студентска“, бл.14, вх. В, девети етаж , със застроена площ от 101,50 кв.м., състоящ се от входно антре, дневна с ниша, две спални, хол, баня, тоалет и две тераси, с прилежащото му избено помещение № II - 10, с площ 8,43 кв.м. на втория сутерен, при съседи на избеното помещение дворно място, коридор, изба № II -11 и общо помещение, както и от 0,5519 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно дворно място разположени в 23ти /двадесети трети/ подрайон на гр. Варна, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК МЕЖДУ съделители С. К. К., ЕГН: **********, адрес: гр. Варна, ул. „Мир" 5, вх.А, ет.4, ап.11 и Я. К. К., ЕГН:**********, съдебен адрес: гр. Варна, ул. „Баба Тонка" 14Б,при КВОТИ:

- 1/2 ид.ч. за С. К. К., ЕГН: **********

- 1/2 ид.ч. за Я. К. К., ЕГН:**********

В исковата молба се твърди, че страните са наследници по закон на родителите си – К.Д. К. –поч. на 01.05.1993г. и С.Я. К. –поч. на 12.04.2021г. , като процесният имот е придобит от тях през 1974 г. в режим на СИО. След смъртта на К., през 1993 г. С. продала собствените си 4/6 ид.ч. от имота на Я. К. по време на брака му с Н.Д., като запазила пожизнено правото си на ползване. Бракът на ответника с Н.Д. бил прекратен с Решение по гр.д. 13783/2016 г. по описа на ВРС. На 05.05.2022 г. Н. продала на ищеца собствените си 2

2/6 ид.ч. от имота. Сочи се, че ответникът ползва имота от 1993г. насам. Излага, че непосредствено след сделката на 05.05.2022г. ищцата е отправила до ответника по пощата писмо с искане да й бъде заплащана ежемесечно сумата от 400.00 лева представляваща половината от 800.00лв. – наем за ползването на имота, респективно обезщетение за ползата от която е лишена на основание чл.31 ал.2 от ЗС. Претендира допускане на делба на имота при равни квоти.

В срока по чл. 131 от ГПК ответника оспорва иска , като твърди , че имота е негова собственост по наследство, въз основа на покупко-продажба и по давност чрез упражнявано продължително, явно и необезпокоявано владение от 2008 г. насам. Излага се, че е придобил по давност 1/6 ид.ч. от правото на собственост, което ищцата твърди, че е придобила по наследство от баща им и 2/6 ид.ч., които твърди, че е закупила от бившата съпруга на ответника. Ответникът сочи, че след закупуването на ид.ч. през 1993 г. той и семейството му са живели в имота, а ищцата никога не е държала или владяла части от него. Сочи се, че той и бившата му съпруга Н. са били във фактическа раздяла от 2007 г. и когато тя е напуснала имота и не се е връщала повече в него. Излага се, че в началото на месец януари 2008 г. той е сменил ключалката на входната врата, като нито С. К., нито Н.Д. са имали ключ. Сочи, че след този момент ответникът е извършил преустройства и подобрения в имота, сменил е ВиК инсталацията, ремонтирал е банята, сменил е дограмата, ремонтирал е всички стаи, сменил е обзавеждането, с което е демонстрирал своене на имота. Излага, че ищцата и бившата му съпруга са знаели за осъществяваното от него владение, но не са се противопоставили. Поради изложеното счита, че придобил 3/6 ид.ч. от имота по давност и не е налице съсобственост между него и ищцата.Претендира отхвърляне на иска.

В съдебно заседание страните поддържат тезите си.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено , следното:

Жалбите, инициирали настоящото въззивно произнасяне, са подадени в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което са допустими и следва да бъдат разгледан по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона намира за установено следното от фактическа и правна страна :

Основателността на претенцията по чл. 34, ал.1 от ЗС, предполага безспорна установеност по делото на следните кумулативни предпоставки: наличие на съсобственост върху вещите, предмет на делбата; същите да съществуват към момента на предявяване на иска и съсобствеността да не е прекратена.

3

Предмет на настоящото произнасяне е наличието на описаните по-горе предпоставки по отношение на процесната недвижимост - жилище, представляващо АПАРТАМЕНТ № 211, находящ се в гр.Варна, ул.“Студентска“, бл.14, вх. В, на девети етаж, със застроена площ от 101,50 кв.м., състоящ се от входно антре, дневна с ниша, две спални, хол, баня, тоалет и две тераси, с прилежащото му избено помещение № II - 10, с площ 8,43 кв.м. на втория сутерен, при съседи на избеното помещение дворно място, коридор, изба № II -11 и общо помещение, както и от 0,5519 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно дворно място разположени в 23ти /двадесети трети/ подрайон на гр. Варна, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК .

Имуществено правният режим и обемът на притежаваните от съделителите права по отношение на имота на общо основание се определят от основанието и момента на придобиване на правото на собственост. Ищцата се позовава на наследствено правоприемство от баща си К.Д. К., починал на 01.05.1993г. за 1/ 6 ид.ч. и покупко – продажба от 05.05.2022г. обективирана в нотариален акт № 152, том 2, рег.№ 3804,дело № 174 от 2022г. по описа на варненски нотариус за 2/6 ид.ч.

По делото са представени доказателства, а и няма спор относно фактите:

Страните са наследници по закон на К. К. починал на 01.05.1993 г. и оставил за свои наследници - С.Я. К. / съпруга/, Я. К. К. / син/ и С. К. К. / дъщеря/. С. К. е починала е починала на 12.04.2021 г. и е наследена от Я. К. и С. К..

На 29.09.1974г. с нотариален акт за собственост върху жилище от сграда, построена върху дворно място, отчуждено от кооперативното жилищно строителство № 81 ,том10,дело 3944/1974 г. .К.Д. К. и С.Я. К. са придобили придобили в режим на СИО , процесната недвижимост.

След смъртта на съпруга си на 12.08.1993г., С.Я. К. е продала своите 4/6 ид.ч. от процесния недвижим имот на сина си Я. К. К./ по време на брака му с Н.Д. К./ , като сделката е обективирана в нотариален акт за продажба на недвижим имот № 135, том 34, дело 8469/1993 г. от 12.08.1993 г. В същия е отбелязано, че прехвърлителят е запазил безвъзмездно и доживотно правото на ползване върху имота.

Видно от Решението от 20.12.2016 г. по гр.дело № 13783по описа на ВРС за 2016г. , сключения между ответника и Н.Д. К. на 19.12.1986 г. брак е прекратен с развод по взаимно съгласие на основание чл.50 от СК, считано от 20.12.2016г.

С договор за покупко - продажба на недвижим имот от 05.05.2022г., обективиран в нотариален акт № 152, том 2, рег.№ 3804,дело № 174 от 2022г. по описа на варненски нотариус , Н.Д. е продала на ищцата С. К. К., собствените си 2/6 ид. части от процесния имот.

От ищцата е представена приходна квитанция 5305204301/27.4.2022 г., от която се установява, че са заплатени дължи данъци и такси за делбения имот за периода от 2015 г. до 2021 г.

Спорно по делото е придобил ли е Я. К. К. 1/6 ид. част получена по наследство от ищеца от техния баща, в тази връзка спорно е какви са квотите в съсобствеността, респективно притежават ли страните равни по ½ ид.ч. от имота , каквито са твърденията в 4 исковата молба.

Следва да се има предвид , че във въззивната жалба не се подържат възраженията на ответника за придобиване по давност на 2/6 ид. части от имота – предмет на прехвърлителната сделка между бившата съпруга на ответника и ищцата. В тази връзка ирелевантно за настоящия спор е посоченото в споразумението по чл.50 от СК , с което брака между страните е прекратен , че същите не притежават недвижимости в режим на СИО.

Възраженията на въззивника, относно неправилността на обжалвания съдебен акт, настоящия съдебен състав намира на неоснователни, по следните съображения.