Решение № 37 от 02.04.2026, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Самоков, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САМОКОВ, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Янко В. Чавеев при участието на секретаря Дарина Ив. Николова като разгледа докладваното от Янко В. Чавеев Административно наказателно дело № 20241870200365 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано за ново разглеждане на жалба на „ДГ Ф.“ ООД, гр. С. срещу Наказателно постановление № .. г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда С. област“ със седалище С. към Главна дирекция Инспектиране на труда в Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, отменено с решение № ..г. по АНД № ..2022 г. по описа на РС – С., което с решение № .. г. по КАНД № .. г. по описа на Административен съд – София-област е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на РС – С..

При новото разглеждане на делото жалбоподателят се представлява от пълномощника си адв. Н. Г., който заявява, че поддържа жалбата и в хода на съдебните прения изразява становище за нейната основателност с искане обжалваното наказателно постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.

Въззиваемата страна директор на Дирекция „Инспекция по труда С. област“ със седалище гр. С. се представлява от упълномощения от него процесуален представител Е. А., на длъжност началник на отдел „Административно, правно и информационно обслужване“ в същата дирекция, която в хода на съдебните прения изразява становище за неоснователност на жалбата и отправя искане обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено.

Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства, 1 намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е по Глава Трета, раздел V от ЗАНН.

Жалбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок против подлежащо на обжалване пред РС – Самоков наказателно постановление (НП), поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Административно-наказателното производство срещу жалбоподателя е образувано по реда на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН със съставяне на .. г. на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) от свидетелката К. Г. К., на длъжност „главен инспектор” в дирекция „Инспекция по труда С. област“ със седалище гр. С., за това, че при проверка, извършена на .. г. в магазин „Л..“ – С., бул.

„И.“ № ..и по документи в периода от .. г. до .. г. в дирекция „Инспекция по труда С. област“ – С., бул. „В.“ № .. е установено, че жалбоподателят „ДГ Ф..“ ООД, ЕИК .., в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда (КТ) не е изпълнил задължително за изпълнение предписание, дадено му с т. 1 по протокол за извършена проверка № ПР ..от .. г., а именно „Работодателят да изпълни задължението си да държи на разположение на контролните органи документи, екземпляр от правилника за вътрешния и документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа, в т. ч. заповеди за полагане на извънреден труд, за установяване на непълно работно време и поименни графици за работа за периода, за които е установено сумираното изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл. 403а, ал. 1 от КТ. С краен срок за изпълнение .. г.“ Посочено е в АУАН, че с така описаното си деяние жалбоподателят е нарушил чл. 415, ал. 1 от КТ, като нарушението е извършено на .. г. и е установено към датата на извършване на проверката в обекта за контрол – .. г.

В обжалваното НП административно-наказващият орган изцяло е възприел описаните в АУАН факти; счел е, че нарушението е трайно продължено във времето от изтичане на определения срок за изпълнение на задължителното предписание до момента на установяването му при проверката на .. г.; приел е, че с деянието си жалбоподателят виновно е нарушил чл. 415, ал. 1 от КТ; квалифицирал го е като административно нарушение съгласно тази разпоредба и е наложил на жалбоподателя за това административно нарушение имуществена санкция в размер 2000 лв.

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Фактическите констатации на актосъставителя, обосновали фактическите и правните изводи на административнонаказващия орган в обжалваното НП обаче не се подкрепят от събраните по делото доказателства за правно значимите факти, относими към реализацията на имуществената санкционна отговорност на жалбоподателя на 2 посоченото в НП основание.

Съображенията на съда за това са следните:

С т. 1 от предписанията, дадени с протокол № .. от .. г. за извършена проверка на .. г. в обект на контрол: охрана на магазин Л. – С., бул. „И.“ № ..и в периода от .. г. до .. г. по документи, на жалбоподателя е предписано „да изпълни задължението си да държи на разположение на контролните органи документи, екземпляр от правилника за вътрешния и документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа, в т. ч. заповеди за полагане на извънреден труд, за установяване на непълно работно време и поименни графици за работа за периода, за които е установено сумираното изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл. 403а, ал. 1 от КТ“. Срокът за изпълнение на това предписание е .. г.

Съгласно чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ това предписание представлява принудителна административна мярка.

Това предписание задължава жалбоподателя - работодател да държи на разположение на контролните органи описаните в него документи в обект, в който наети от него работници полагат наемен труд по трудово правоотношение – в случая в магазин „Л..“ – гр. С., бул. „И.“ № ... Това означава тези документи да са на разположение на контролните органи, когато те изискат представянето им – без в предписанието да се поставят изисквания мястото, на което те се намират, да е общодостъпно, видно и пр. Поради това на изследване в настоящото производство подлежи доказаността на факта на неизпълнение на това предписание с оглед конкретното му съдържание. От тази изходна позиция следва да се оценяват доказателствата за процесното нарушение.

На .. г. служители на дирекция „Инспекция по труда С. област С. област“ – С. извършили последваща проверка в обект на контрол: охрана на магазин Л. – С., бул.

„И.“ № ..и в съставения протокол за извършена проверка № .. от .. г. посочили, че жалбоподателят не е изпълнил т. 1 от предписанията, съдържащи се в горепосочения протокол за извършена проверка № .. от .. г. Посочено е в обжалваното НП, че този свой извод те обосновали с обстоятелството, че в призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК с № .. г. (очевидно датата на призовката е сгрешена в НП, тъй като с такъв номер по делото е приобщена призовка от .. г.) било посочено, че документите съгласно предписанието от протокола от .. г. не са представени.

Действително, в призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК с № ..от .. г. е посочено, че на обекта са изискани и не са представени Правилник за вътрешния трудов ред и графици за работа. По делото обаче не се установява служителите на дирекция „Инспекция по труда – С. област“ – С. да са изискали в обекта представянето на тези документи от длъжностно лице, което да е писмено определено от работодателя съгласно 3 изискването на чл. 403а, ал. 2 от КТ да го представлява пред контролните органи на инспекцията по труда. Само бездействието на така определено от работодателя длъжностно лице да представи на контролните органи по време на проверка в обекта документи, описани в т. 1 от предписанията в протокола за извършена проверка с № .. г., би могло да обоснове несъмнен извод, че работодателят не е изпълнил предписанието. Свидетелката К. К. (актосъставител) сочи в показанията си, че при проверката в обекта като отговорник бил представен И. Й. и при поискване той не представил Правилник за вътрешния трудов ред и графици за работа, но свидетелката не може да се ангажира с категорични показания дали той е бил лице с представителна власт по чл. 403а, ал. 2 от КТ. Към датата на проверката (..г.) със заповед № .. г. на управителя на дружеството - жалбоподател „ДГ Ф..“ ООД (приобщена като доказателство още при предходното разглеждане на делото от друг състав на РС – С.) за такова лице вече е бил определен свидетелят З. З., на длъжност „ръководител охранителна дейност“ в дружеството-жалбоподател. Съвсем отделен е въпросът дали тази заповед отговаря в пълнота на чл. 403а, ал. 2 от КТ досежно изискването така определеният представител да е длъжностно лице в самия обект, в който се полага наемен труд, но евентуалното неизпълнение или неточно изпълнение на предписанието по т. 2 от протокола за извършена проверка № .. г. за определяне на такъв представител в обекта е извън предмета на настоящото производство.

Съществено е, че към датата на проверката на .. г. И. Й. не е бил определен по реда на чл. 403а, ал. 2 от КТ за представител на работодателя пред контролните органи на инспекцията по труда. Поради това неговото бездействие да им представи Правилник за вътрешния трудов ред и графици за работа не може да обоснове отговорност на работодателя за неизпълнение на даденото му предписание – принудителна административна мярка. С оглед този обективен факт съдът не намира основание да не кредитира показанията на св. З. З., който сочи пред съда, че след като бил определен със заповед да представлява работодателя пред контролните органи на инспекцията по труда, той установил, че държаните в обекта документи относно спазването на трудовото законодателство се съхранявали там при лоши условия – в незаключен шкаф в служебно помещение, до което имали достъп не само работниците в дружеството жалбоподател, но и работниците в магазин „Л..“, поради което взел мерки като заключил шкафа и взел у себе си ключа. Именно в тази връзка следва да се цени призовката по чл. 45, ал. 1 от АПК с № ..г. На първо място, в нея е посочено, че тя се връчва на И. Й., с посочване на длъжността му „охранител“, а не „отговорник“ или „длъжностно лице – представител по чл. 403а, ал. 2 от КТ“. И на следващо място, което е много по-съществено – самото съставяне и връчване на призовката красноречиво сочи, че за контролните органи на инспекцията по труда е било съвършено ясно, че изискването и непредставянето от И. Й. на документите, посочени в предписанието, само по себе си не е достатъчно за извод, че предписанието не е 4 изпълнено, защото това лице не е било никакъв представител по чл. 403а, ал. 2 от КТ на дружеството - жалбоподател. Това е така, защото ако И. Й. е имал такова качество и не е представил при поискване документите, които работодателят е следвало да държи в обекта на разположение на контролните органи, то самото това негово поведение би ангажирало отговорността на работодателя за неизпълнение на принудителна административна мярка, а последващото изискване с призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК на същите документи от работодателя би било напълно безсмислено, особено ако с необоснована лекота – каквато явства от АУАН и от НП – се приеме, че представените в изпълнение на тази призовка документи са били антидатирани за нуждите на проверката.

Тук е мястото специално да се отбележи, че буди драстично недоумение у настоящия състав опитът да се „обоснове“ в АУАН и в НП извод, че изисканите Правилник за вътрешния трудов ред и графици за работа били антидатирани. Не следва да се игнорират случаи в практиката по такива дела, в които се констатира антидатиране на документи, но в случая такъв извод не се подкрепя от доказателствата по делото.

За да достигне до такъв извод, административнонаказващият орган, в съответствие с посоченото в АУАН е посочил следното, което с оглед обстоятелствата се налага да се цитира дословно:

„При изискване на документите за изпълнение на предписанията с призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК е посочен неправилен номер на протокол. Работодателят представя документи, които са датирани с дата преди призовката, които са с възприет погрешен номер на протокола. Това навежда на извод, че документите са антидатирани, доколкото работодателят няма как да знае за бъдеща грешка.“ Действително, в призовката по чл. 45, ал. 1 от АПК с № .. г., връчена на И. Й. на .. г. е посочено, че адресатът „ДГ Ф..“ ООД следва да се яви на .. г. в .. ч. лично/чрез законен представител/чрез упълномощен представител в дирекция „Инспекция по труда С. област“, на адрес гр. С., бул. „В.“ №.. и да представи документи, удостоверяващи изпълнението на предписанията от протокол № .. г. Номерът на този протокол е погрешно посочен в призовката – действителният му номер е ... от същата дата .. г. С писмо изх. № .. г., т. е. 5 дни след връчване на призовката на И. Й. жалбоподателят представя на дирекция „Инспекция по труда С. област“ заверени копия на документи, изискани с призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК от . г. и в това писмо от . г., и единствено в него, сочи, че това са документи, удостоверяващи изпълнението на предписанията по протокол № .. г. Вярно е, че и в писмото протоколът е посочен с грешен номер, но е очевидно, че писмото следва призовката и възпроизвежда грешка в нея, което от гледище на начин на водене на административна кореспонденция е дори разбираемо – адресатът на призовката се стреми да докаже изпълнението на предписаното именно с тази, а не с друга призовка, сочейки протокола, както е записан в призовката, независимо че това е погрешно. Но да се прави от това извод, че 5 самите приложени към писмото документи били с „възприет погрешен номер на протокола“ и че адресатът нямало как „да знае за бъдеща грешка“, е напълно доказателствено необосновано – нито приложеният Правилник за вътрешния трудов ред (допълнително представен при първото разглеждане на делото от друг състав на РС – С.), нито приложените графици за работа, нито дори гореобсъдената Заповед № .. г. за определяне на св. З. З. за представител на работодателя по чл. 403а, ал. 2 от КТ, или който и да е друг приложен към писмото документ, носят какъвто и да е номер (верен или грешен) на протокол за извършена проверка и това е очевидно от формата и съдържанието на тези документи. Вярно е, че административнонаказващият орган има право на преценка, че определени документи са антидатирани и създадени единствено за нуждите на административнонаказателното производство, но в случая аргументите за това са очевидно несъстоятелни.