Решение № 252 от 08.07.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 252 гр. Пазарджик, 05.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Д. П. Бозаджиев при участието на секретаря Петя Кр. Борисова като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20245200500292 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на Пазарджишки районен съд №171 от 12.02.2024г. постановено по гр.д.№20235220101397 по описа на същия съд за 2023г., СА ОТХВЪРЛЕНИ предявените от Д. К. Х., ЕГН ********** от с. В. д., общ. С., ул. „Д. и ч." №* против Община С., ЕИК *********, адрес: гр. С., ул. „А. С." №***, представлявана от кмета В. Й. Р., искове за заплащане на сумата от 9360 лв., представляваща коректно изчисленото трудово възнаграждение на ищеца като кмет на К. В. д. за периода от 01.03.2022 г. до 31.03.2023г., както и лихва за забава в размер на 1 029.60 лв., дължима за периода от 01.03.2022 г. до 31.03.2023 г. Със същото решение е ОСЪДЕН Д. К. Х., ЕГН ********** от с.

В. д., общ. С., ул. „Д. и ч." №*, да заплати на Община С., ЕИК *********, адрес: гр. С., ул. „А. С." №***, представлявана от кмета В. Й. Р., разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 800 лв.

Решението се обжалва изцяло с въззивна жалба с вх.№5591 от 01.03.2024г. подадена от ищеца в производството пред първата инстанция Д. К. Х. от с.В. д., обл.Пазарджик, в срока по чл.259 ал.1 от ГПК, с доводи за порочност като 1 неправилно, с искане да бъде отменено , включително и в частта за разноските. Жалбоподателят не оспорва мотивите на съда по отношение опорочената процедура по приемането на решение №782 от 31.03. 2022г. на ОбС-С., а се оспорва коректното изчисляване на размера на трудовото възнаграждение за конкретен времеви период при действащо и към момента Решение №476/2021г. на Общински съвет -гр.С., касаещо утвърждаване на възнаграждение от 1410лв, служещо като база за прилагане на конкретното ПМС и увеличение на заплатата до размера на 1692лв.. Счита за неправилни изводите на съда, че не следва да бъде анализирана целесъобразността на приетото решение №782 от 31.03.2023г. на същия общински съвет, тъй като това било в правомощията на гражданския съд и упражняващ косвен съдебен контрол по чл.17 ал.2 от ГПК при наличие на решения на общинските съвети, съдържащи пряка дискриминация, ощетяващи кметовете. Поддържа, че незаконосъобразността и нецелесъобразността на процесното решение на ОбС-С. се потвърждавала и от Решение №54 от 30.01.2024г. на същия общински съвет, по което била спазена процедурата по приемането му и при коректно изчислената заплата на Кмета на с.В. д., която не го ощетява, нито дискриминира-възнаграждение от 2000лв при основа от 1692лв. Счита, че решение №54 от 30.01.2024г. на ОбС-С. представлява новооткрит и новонастъпил факт по смисъла на чл.260 т.5 от ГПК и следва да бъде взет в предвид от въззивния съд доколкото същият следва времево обявяването на делото за решаване от първоинстанционния съд. Жалбоподателят цитира и решение №65 от 19.02.2024г. на Комисията за защита от дискриминация /КЗД/, установило пряка дискриминация на признак „обществено положение“ , при посочена липса на еднакъв и обективен критерий при изчисляване на увеличението на заплатата на жалбоподателя в сравнение с останалите кметове на кметства в Община С.. Поддържа, че и това решение е от категорията на фактите, визирани в чл.260 т.5 от ГПК, и следва да бъде обсъдено от въззивната инстанция. По отношение на разноските поддържа, че същите са прекомерни, доколкото обичайните такива ненадвишават 400500лв, и че ответникът е станал причина за завеждането на делото, поради наличие на ощетяване и дискриминация, поради което не следва да му бъдат присъждани. Моли да се приемат като доказателства по делото посочените решения и се отмени изцяло обжалваното решение и се уважи предявения иск.

Прилага като писмени доказателства Решение на ОБС-С. №54 от 30.01.2024г.

2 и решение №65 от 19.02.2024г. на КЗД. Доказателствените искания са оставени без уважение поради неотносимостта им към предмета на спора и поради липса на данни решението на КЗД да е влязло в законна сила.

В производство по чл.248 от ГПК с определение №1143 от 19.04.2024г.

Пазарджишкият окръжен съд е оставил без уважение искането на жалбоподателя Д. Х. направено във въззивната си жалба за изменение на решението в частта за разноските, което не е обжалвано от страните и е влязло в законна сила.

В срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната по спора страна-Община С., с вх.№10980 от 26.04.2024г. чрез пълномощника адв. П. И. от АК-Пловдив, в който жалбата се оспорва изцяло като неоснователна, недоказана и необоснована и се моли да бъде потвърдено обжалваното решение. Счита, че представените от жалбоподателя писмени документи-решение на КЗД се тълкуват превратно и в противоречие с нормативната уредба. По отношение на решението на КЗД, същото не било влязло в сила, защото било оспорено от ОбС-С. пред Адм.съд Пазарджик адм.д. №313/2024г., насрочено за 09.05.2024г. от 11.00ч.. Счита, че съдът е направил цялостен и задълбочен анализ на доказателствата и на правните норми и е постановил правилен, обоснован и законосъобразен акт. Счита, че жалбоподателят не сочи конкретни пороци на решение на ОбС-С.,№782 от 31.03.2022г. водещи до неговата незаконосъобразност, и което е взето от компетентния за това орган, съдържа фактически и правни основания за издаването му, при правомощия на ОбС за определя трудовите възнаграждения на кметовете, действайки при условията на оперативна самостоятелност, при извършена от съвета преценка по целесъобразност и при липса на законодателно регламентирани критерии или нормативно определени граници, с които общинският съвет да е обвързан при определяне на трудовото възнаграждение на кметовете, с изключение на максималния му размер. Коментира се от ответника по въззивната жалба, нередовност на исковата молба която се поддържа и в отговора на исковата молба по чл.131 от ГПК поради противоречие на обстоятелствена част и неясен петитум като заключава, че в случая е налице ненадлежно упражняване правото на иск, липса на процесуална легитимация , липса на субективно материално право, липса на фактическа обстановка и на факти, на които се основава ищеца. От една страна ищецът искал заплащане на некоректно начислена заплата, а от 3 друга, че сумата се обогатила с тази сума за сметка на обедняването на ищеца.

Допълнено е, че кметът на К. е изборна длъжност, като отношенията с Общината възникват въз основа на избор, което изключва трудов спор, тъй като не е налице трудово правоотношение, но че правоотношенията на кметът на К. са приравнени на трудовите. Не ставало ясно дали ищецът обжалва решение №782/2022г. като незаконосъобразно и срещу кого е заявената искова претенция ОбС-С. или срещу Общината, при неяснота кой е допуснал грешката при изчисляването на заплатата на ищеца и къде е допусната грешката, и доколкото незаконосъобразни са само тези решения на ОбС, които са отменени по съдебен ред и че същите се изпълняват от Кмета на общината такива каквито са приети. Оспорен е иска по основание и по размер, че възнаграждението на кмета е определено с решение на ОбС-С. №573 от 29.07.2021г. в размер на 760лв, и посочено в подписано от ищеца споразумение с което се е съгласил; с последващо увеличение на размера с 20% с решение №782 от 31.03.2022г.; че са налице влезли в сила като необжалвани три решения на ОбС-С. изпълнявани от общинска администрация, като с първото по време решение №476 от 26.02.2021г. е определен размер на индивидуалните основни месечни възнаграждения за кмет на К., изменено с решение №573 от 29.07.2021г., и последващо увеличение на месечните възнаграждения с решение №782 от 31.03. 2022г.

Коментира се предявен иск по чл.55 от ЗЗД, каквато правна квалификация на предявения иск не е възприета от първоинстанционния съд. Като последен аргумент ответника Община С. поддържа, че е оспорила не само размера на иска, но и претендираната наказателна /мораторна/ лихва за забава при неяснота как е формиран от ищеца размера й. Моли да се потвърди обжалваното решение, с присъждане на разноските. Прилага определение на Адм.С-Пазарджик по насрочването на адм.д.№313/2024г. по описа на същия съд във връзка с обжалване на решението на КЗД №65 от 19.02.2024г.

Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на ищеца Д. К. Х. и постъпилия отговор от насрещната по спора страна Община С. и за да се произнесе взе в предвид следното:

Предявени са искове с правно основание в чл.21 ал.1 т.5 във връзка с чл.38 4 ал.7 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ и по чл.86 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.

В исковата си молба против Община С., ЕИК ********* представлявана от кмета В. Й. Р., ищецът Д. К. Х. от с.В. д., обл.Пазарджик, ЕГН-********** твърди, че е кмет на К. с.В. д., обл.Пазарджик, като ответникът Община С., въпреки действащо решение №476/2021г. на ОбС-С., касаещо месечното му възнаграждение в размер на 1410лв, ведно с предвиденото увеличение в размер на 1692лв (1410лв + 282лв/20% x1410лв/), съгласно ПМС и решение №782/2022г. на ОбС-С., същото не се изпълнява от администрацията за период от 12месеца. Твърди се, че вместо това с решение №782/2022г. възнаграждението му е редуцирано необяснимо и в противоречие на правната и житейска логика, до 912лв.Твърди, че за основа за редуцирането е използвано решение №573/2021г. на ОбС-С., с което се намалява заплата на Кмета на К. с.В. д., поради факта, че тогава е назначен временно изпълняващ длъжността /ВРИД/, Кмет на К.то, който едновременно осъществява и длъжността на старши специалист „АПОН“ в К.то. Поддържа, че към момента на приемане на решение №782/2022г. на ОбС-С., К.то вече има избран кмет, отново в лицето на ищеца и потребността от подобно редуциране на възнаграждението отпада. Допълва, че поведението на общината е дискриминационно по характера си, и че подобно поведение и отношение противоречи и на конкретни разпоредби на закона за публичните финанси /ЗПФ/.Счита, че във все още действащото решение №476/2021г. на ОбС-С. е разписано, че следва ищецът да получава освен редуцираното възнаграждение и още едно-факт, който бил отчетен в Споразумение №005/18.03.2022г. между кмета на общината и ищеца, но неотчетен в заповедта за назначаването му.

Счита, че се касае за спор по трудовото правоотношение, възникващо от избор-кмет на К. В. д., област Пазарджик. Посочва, че по този начин Община С. неоснователно се обогатява без основание за сметка на обедняването на ищеца-кмет на с.В. д.. Моли да се осъди ответната община да заплати на ищеца сумата от 9360лв представляваща коректно изчислена месечна заплата за периода 01.03.2022г. до 31.03.2023г. и наказателна мораторна лихва за забава в размер на 1029.60лв.

По повод оставянето на исковата молба за конкретизиране на обстоятелствата и петитума на същата, с допълнителна молба вх.№10625 от 04.05.2023г./л.15/ ищецът сочи, че претендираната сума от 9360лв не 5 представлява неизплатено възнаграждение от 912лв месечно, доколкото тази сума му е превеждана редовно; че тази сума не представлява и разликата от 1410лв, която би получавал, ако възнаграждението му е било 1410лв по решение №476/2021г. на ОбС-С.. Уточнява, че сумата от 9360лв представлява разликата която е следвало да получи, при коректно приложение на решение №782/2022г. на ОбС-С., при действащо решение №476/2021г. на същия ОбС, респективно коректно изчисление-разлика от получаваната сума от 912лв, до сумата от 1692лв за посочения период от време или по още 780лв. месечно.

Посочва че периодът, за който претендира лихвата, е периодът за който претендира и коректно изчислената разлика от 912лв до 1692лв, представляваща главницата-времевия период от 01.03.2022г. до 31.03.2023г.

Разпечатката съдържа 24 от 86 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5258db24-db74-4127-93b1-b2f0520abff8