Решение № 260014 от 16.05.2025, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260014

В ИМЕТО НА НАРОДА гр. Пловдив, 16.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН

СЪД - ПЛОВДИВ, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХI състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ОКРЪЖЕН

СЪДИЯ: МИГЛЕНА ПЛОЩАКОВА при секретаря Ваня Казакова, като разгледа докладваното от съдията т. д. № 676 по описа за 2019 г., намери за установено следното:

Производството по делото е образувано по исковата молба, постъпила първоначално в ОС - Плевен на 06.12.2018 год., подадена от „Юробанк България“ АД против Д.А.В. и С.М.В..

Производството пред ОС - Плевен е прекратено с определение от 01.07.2019 год. на Апелативен съд – Велико Търново и делото е изпратено по подсъдност на съда по настоящия адрес на ответниците - ОС – Пловдив, пред който е образувано под номер 676/2019 год. В хода на делото, на 11.11.2023 год. ответницата С.М.В. е починала и с определение от 07.12.2023 год. е заличена като страна, като на основание чл. 227 ГПК на нейно място са конституирани наследниците й по закон Д.А.В. и А.Д.В..

С исковата молба са предявени осъдителни искове за присъждане на парични суми на договорно основание.

Исковите претенции се основават на следните фактически обстоятелства:

Твърди се, че на 09.05.2007 год. между „Юробанк България“ АД /с предишни наименования „Българска пощенска банка“ и „Юробанк И Еф Джи България“/ от една страна, в качеството на кредитор и Д.А.В. и С.М.В., от друга страна, в качеството на кредитополучатели, е сключен договор за банков кредит, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателите кредит в размер на 50 000 евро. Същият бил отпуснат целево - 19 000 евро са за придобиване на недвижим имот в **, а остатъкът от 31 000 евро е бил предвиден за други разплащания. Кредитът бил усвоен на 11.05.2007 год., еднократно и в пълен размер, чрез заверяване на заемната сметка, открита на името на В..

Кредитът подлежал на издължаване чрез 192 равни месечни вноски в първоначален размер на 419,54 евро, който подлежи на изменение в случай на промяна на лихвения процент. Договорената лихва била формирана от базов лихвен процент /БЛП/, който към момента на сключването на договора бил 6% плюс договорна надбавка от 0,5 пункта. Постигнато било съгласие при просрочие на дължимите вноски или при предсрочна изискуемост кредитополучателите да дължат лихва в размер на договорната лихва, увеличена с 10 пункта.

С договор за цесия банката прехвърлила вземанията си, произтичащи от договора за кредит, на „Бългериън ритейл сървисиз“ АД, с който били предоговорени някои от условията на договора.

С последващ договор за цесия, сключен на 05.03.2014 год., банката придобила обратно вземанията по договора за кредит. Сключено било допълнително споразумение от 07.10.2014 год., в което били констатирани текущите задължения, кредиторът упражнил правото да преоформи сумата на съществуващи просрочия /главница, лихва, такси/ чрез натрупването им към непогасената главница; въведен бил период на облекчено погасяване; лихвата била определена в размер на действащия РЛП Прайм /към този момент в размер на 4,55%/ плюс надбавка от 2,24 пункта; в периода на облекчено погасяване вноската била фиксирана в размер на 300 евро.

Поради забава в плащанията на три вноски с падежи съответно 10.11.2015 год., 10.12.2015 год. и 10.01.2016 год., на основание чл. 18, ал. 2 от договора банката направила изявление за трансформацията на кредита в предсрочно изискуем. Изявленията на банката били връчени на кредитополучателите чрез нотариус и им били връчени на 18.10.2016 год. След връчването на изявлението били извършени частични плащания, с които били погасени най-старите погасителни вноски.

Предвид изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което осъди ответниците при условията на солидарна отговорност да заплатят на „Юробанк България“ АД следните суми:

- Сумата 47 513,64 евро главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба - 06.12.2018 год.;

- Сумата 1 584,30 евро договорна възнаградителна лихва за периода от 10.06.2017 год. до 13.06.2018 год., дължима на основание чл. 5 от допълнително споразумение от 07.10.2014 год.;

- Сумата 8 008,33 евро мораторна лихва за периода от 10.06.2017 год. до 13.06.2018 год. – този иск първоначално е предявен за сумата 1 380,53 евро, но с протоколно определение от 17.04.2025 год. е допуснато изменение на размера на тази искова претенция на основание чл.

214 ГПК;

- Сумата 106,52 евро такси за периода от 09.07.2017 год. до 13.06.2018 год.;

- Сумата 34,17 евро застраховки по договора за периода от 04.05.2018 год. до 13.06.2018 год.;

- Сумата 612,58 лева разноски по кредита за подновяване на учредена ипотека и връчване на нотариални покани за предсрочна изискуемост за периода от 09.07.2017 год. до 13.06.2018 год.

С уточняваща молба от 28.12.2023 год., постъпила след конституирането на наследниците на починалата С.В., е посочено, че по отношение на наследника А.Д.В. се претендира ½ от задължението по кредита, тъй като същият наследява права и задължения от наследодателя си при квота ½, но с последваща молба от 16.01.2024 год. е посочено, че на първо място ищецът претендира вземанията по процесния договор срещу наследниците на С.М.В. при условията на солидарна отговорност, а в случай, че претенцията не се уважи по този начин, то при условията на разделност да се осъди всеки от Д.В. и А.В. да заплатят задълженията, възникнали в тежест на С.В., при квоти ½.

Претендират се сторените по настоящото дело разноски.

Първоначалните ответници Д.В. и С.В. в подадения писмен отговор заявяват, че считат исковете за неоснователни. Изразените от първоначалните ответници становища впоследствие се поддържат и новоконституирания ответник А.В..

Изрично е заявено, че не се оспорват договора за кредит и допълнителните споразумения към него; усвояването на заемната сума и получаването на нотариалните покани, съдържащи изявление на банката за предсрочна изискуемост.

Но се оспорва към датата на изявлението на банката за предсрочна изискуемост и на връчването на изявленията й да са били налице обективните предпоставки за обявяването на тази изискуемост, а именно виновно неизпълнение на описаните три погасителни вноски; правото да се трансформира кредита в предсрочно изискуем не било и надлежно упражнено, доколкото в изявлението си банката не е посочила размерите на просрочените вземания и конкретните разпоредби от договора и ОУ, които предвиждат предсрочна изискуемост.

Към датата на подписването на допълнителното споразумение от 07.10.2014 год. кредитната институция не е била кредитор на ответниците, тъй като не им е било връчено уведомлението за цесията. Поради това и допълнителното споразумение от тази дата нямало правно действие. Към датата на подаването на исковата молба банката нямала материалната легитимация на кредитор.

Към споразумението от 2014 год. ответниците не са подписвали погасителен план, в който да се конкретизират вноските по размер и да е уточнено съотношението на главница и лихва при формирането им. Погасителни планове не са били подписвани и при сключването на допълнителните споразумения с „Българиън Ритейл Сървисиз“ АД. Възразява се срещу извършваните с допълнителните споразумения капитализиране на просрочени лихви, като са развити конкретни доводи в тази насока. Ако капитализирането не бе взето предвид, посочените от банката вноски не биха били просрочени.

Въведени са възражения за нищожност на клаузи от договора като противоречащи на норми от ЗЗП.

Твърди се, че след получаването на нотариалната покана е била проведена среща със служител на банката и е било постигнато съгласие за „връщане на кредитната експозиция в редовност с изчистването на натрупаните просрочия“. Така, на 30.01.2017 год. за погасяване на задълженията по кредита била внесена сумата 8 314 евро, чрез която са погасени посочените в исковата молба и в нотариалната покана вноски, а впоследствие са извършване и други плащания.

Във връзка с допуснатото изменение на размера на иска за мораторна лихва за забава /наказателна лихва/, е формулирано възражение за погасяване на увеличената част от иска по давност.

Настоява се предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.

При условията на евентуалност, ако съдът счете исковите претенции за изцяло или частично основателни, са въведени възражения за прихващане с насрещни вземания на ответниците за сумата в общ размер на 20 000 евро. Възраженията за прихващане не са приети за съвместно разглеждане в рамките на настоящото производство.

В допълнителната искова молба ищецът развива съображения, поради които оспорва възраженията на ответниците за неоснователност на исковете. В договора и споразуменията към него липсвали неравноправни клаузи. Преоформянето на просрочията в редовен дълг било следствие на взаимно съгласие на страните, изразено в допълнителните споразумения и било наложено от финансовите затруднения на длъжниците.

Оспорват се доводите на ответниците за това, че споразумението от 2014 год. нямало действие, тъй като със самото споразумение същите били уведомени за цесията.

Законът не предвиждал форма на валидност на уведомлението. Освен това правните последици на уведомлението били релевантни единствено досежно изпълнението на длъжника на надлежния кредитор и не рефлектирали върху волята на страните по цесията да се обвърже приобретателя със събирането на вземането.

В отговора на допълнителната искова молба са развити съображения предимно във връзка с преюдициалния характер на висящото към онзи момент /23.04.2019 год./ гр.д. № 16460/2018 год. по описа на РС - Пловдив и местната подсъдност на спора.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, като разгледа събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

Въз основа на становищата на страните с доклада по делото като безспорни между тях са очертани следните факти и обстоятелства: сключването на договора за кредит и на допълнителните споразумения към него; усвояването на заемната сума; получаването на изявленията на банката за предсрочна изискуемост; факта на отнасяне към главницата на просрочени задължения.

Производството по настоящото дело е било спряно до приключването с влязло в сила съдебно решение на преюдициалния спор по гр.д. № 16460/2018 год. на РС – Пловдив, развило се между същите страни. С влязлото в сила решение по това дело исковете по чл. 143, ал. 2, т. 5, т. 10 и т. 12 ЗЗП на кредитополучателите В. против „Юробанк България“ АД за прогласяване на нищожността на чл. 3, ал. 3 от договора за кредит /със следното съдържание: „при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница, договорена за съответния период на издължаване на кредита, съгласно ал. 1, плюс наказателна надбавка от 10 пункта“/, са отхвърлени като неоснователни.

С влязлото в сила решение в останалата си част исковете на В. са уважени, като са прогласени като нищожни като неравноправни на основание чл. 146, ал. 1, във вр. с чл. 143 ЗЗП следните клаузи:

Клаузата на чл. 5, ал. 3 от Договор за кредит за покупка на недвижим имот от 09.05.2007 г., със следното съдържание: „В случай, че по време на действието на настоящия договор банката промени базовия лихвен процент на БПБ АД за жилищни кредити в евро, размерът на погасителните вноски се променя автоматично, в съответствие с промяната, за което кредитополучателят с подписване на договора дава своето неотменяемо и безусловно съгласие“;

Клаузата на чл. 4, ал. 2 от

Допълнително споразумение от 07.10.2014 г. към Договор за кредит за покупка на недвижим имот от 09.05.2007 г., със следното съдържание: „след изтичане на периода на облекчено погасяване върху дълга се натрупва начислената, но непогасена през периода на облекчено погасяване лихва, за което с подписване на настоящото допълнително споразумение кредитополучателят дава своето изрично и неотменимо съгласие, оправомощава и възлага на банката“;

Клаузата на чл. 10 от Допълнително споразумение от 07.10.2014 г. към Договор за кредит за покупка на недвижим имот от 09.05.2007 г., със следното съдържание: „с подписването на настоящото допълнително споразумение към договора за жилищен кредит банката и кредитополучателят декларират, че нямат претенции един към друг, произтичащи от или свързани с договора за жилищен кредит, включително и относно начина на формиране и изчисляване на дължимите от кредитополучателя погасителни вноски и тяхното заплащане от момента на сключване на договора за жилищен кредит, с изключение на задълженията на кредитополучателя, уговорени с договора за жилищен кредит, всички допълнителни споразумения и анекси към него, включително, но не само, за заплащане на погасителните вноски“ и Клаузата на чл. 12 от Допълнително споразумение от 07.10.2014 г. към Договор за кредит за покупка на недвижим имот от 09.05.2007 г., със следното съдържание: