Определение № 93 от 23.06.2026, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 93 гр. Разград, 23.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Търговско дело № 20263300900016 по описа за 2026 година

Производството е по чл.377 във вр. с чл.130 ГПК.

С искова молба вх.№2564/11.05.2026г. Ю. С. Х. се е легитимирал с качеството си на съдружник в „Иновасион“ООД и е поискал да бъде установено, че парично задължение поети по запис на заповед от това дружество от дата 14.01.2026г. за 55000евро спрямо кредитор (друг съдружник З. А. Г.) не се дължат. Като пороци на ценната книга, които водят до нищожност на сделката са изброени множество обстоятелства, които обаче не кореспондират на посочената от страната квалификация (липса на реквизити, действие без представителна власт от страна на поемателя, договаряне във вреда на представлявания), а оспорването на пораждането на задължението по менителничния ефект е обосновано с относително възражение за липса на причина за издаването му като гаранция без да е налице каузално отношение, което да обезпечава(не са били налице никакви парични транзакции или нужда от ползване на привлечени парични суми в такъв размер, нито поемателя е разполагал с възможност да предостави такава сума за да очаква връщането й). Ищецът е описал и поредица от действия, извършени от управителя на дружеството(издадени от името на дружеството множество записи на заповеди в полза на самия управител и другия съдружник, отказите на управителя да оспори с възражения издадените заповеди за изпълнение, насочване на принудително изпълнение срещу имуществото на дружеството), като сочи че същите са резултат от влошените отношения между участниците в дружеството и целеното увеличаване на задълженията за сметка на приходите и печалбата, в ущърб на общия дружествен интерес. Сочи, че като притежател само на 25% от капитала, не може с други средства да преодолее неправомерното облагодетелстване на другите съдружници, формиращи мнозинството(единият от тях действал като управител за издателя, а другия – като кредитор по ценната книга), и затова има интерес да отрече изпълняемостта на вземането, насочено срещу активи на дружеството. С така поисканото установяване ищецът цели да препятства упражняване на процесуалното право на изпълнение, установено в надлежно издаден изпълнителен лист срещу дружеството. Такъв отрицателен установителен иск е уреден изрично в полза на самия длъжник, но само доколкото не би се накърнила 1 силата на издаден срещу него изпълнителен титул(чл. 439 ГПК). Лицето, което се намира в членствено правоотношение с длъжника е трето лице за изпълнителния процес и нито издадената заповед, нито предприетото принудително изпълнение имат пряко действие в неговата правна сфера. Легитимиран да оспорва принудата, предприета от един кредитор (независимо каква е връзката му с длъжника) е само друг кредитор в хипотеза на конкуренция от едно и също имущество (чл.464 ГПК). За да реализира защита за отричане на изпълняемо право на вземане на своя конкурент обаче, третото лице следва да обосновава пряк интерес да получи лично удовлетворение по своето вземане, а не да освободи изобщо длъжника от принуда. Затова формулирането искане за отричане на чужд дълг събираем по издаден срещу другиго изпълнителен лист само по себе си изключва интереса като предпоставка за искова защита с отрицателен установителен иск. Действително, в съдебната практика (установена с решение № 133/22.11.2011 г. по т. д. № 17/2011 г. на І т. о. и решение 217/10.03.2016 г. по т. д. № 2296/2015 г. на І т. о. както и други) се признава интерес на участващ в търговско дружество съдружник да търси със собствен иск като трето за сделката на дружеството лице установяване на нищожността й. Тази хипотеза на искова защита не съвпада с настоящия казус. Когато сделката страда от порок, водещ до нейна абсолютна нищожност, всеки заинтересован може да се легитимира и да установи последиците от нищожността, ако правната му сфера се засяга от права, претендирани от друго лице въз основа на недействителната сделка (Определение № 2414 от 29.07.2025 г. на ВКС по ч. т. д.

№ 666/2025 г., II т. о., ТК). За да се обоснове такава защита обаче е нужно да се опишат с факти обстоятелствата, които да кореспондират именно на основанията, предвидени в чл. 26 ЗЗД или в друг специален закон, а не просто да се посочат твърдения за поведение, индикиращо целенасочена злоупотреба с иначе формално валидно издадени ценни книги. В практиката, формирана конкретно по оспорване от съдружници на възникването на задължения на дружества, поети от управители се утвърждава не принципен, а индивидуален подход при преценката на конкретен интерес, произтичащ от накърняване на членствено правоотношение в дружество – длъжник в принудително изпълнение( Решение № 30 от 3.06.2019 г. на ВКС по т. д. № 207/2018 г., I т. о., ТК, и Определение № 60437 от 6.12.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 1126/2021 г., I т. о., ТК, Определение № 428 от 18.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 2295/2019 г., II т. о., ТК, Определение № 422 от 7.08.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 1486/2017 г., I т. о., ТК). Пряко е застрашен онзи съдружник, който може независимо да влияе върху вземането на решения за дейността на предприятието и такива са случаите на признат интерес на еднолични собственици или мажоритарни съдружници. Когато обаче влиянието върху общите дружествени дела изисква опосредяване на волята на ищеца от допълнителни сделки-решения, върху които като титуляр на малцинствени права съдружника не може да влияе, въздействието на поетите или в последствие признати против неговата воля задължения не е пряко. Затова настоящият състав преценява, че такъв съдружник би могъл да се защитава с иск само срещу абсолютно порочни сделки (чийто последици винаги липсват), но не и да търси отричане на дълг на дружеството с обосноваване на относителни възражения за недобросъвестност при поемането на ценната книга.

2

В заключение, по конкретното дело не се установява легитимен интерес на ищеца като съдружник, засегнат като трето лице от поето парично задължение и предприето принудително изпълнение по неоспорен от дружеството изпълнителен титул, за да може да се легитимира надлежно с право на иск срещу правото на вземане на кредитора по изпълняем запис на заповед. В този смисъл определение № 313/05.06.2026 ч.т.д.№143/2026г. по описа на АпС-Варна, постановено по друго дело между същите страни по друг запис на заповед.

Доколкото обезпечителният интерес се поражда от допустимо право на иск, няма основание за преразглеждане и на искането за замяна на паричната гаранция с имотна-законна ипотека.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като процесуално недопустим иска ,предявен от Ю. С. Х., чрез пълномощник против „Иновасион“ ООД, гр.Разград и З. А. Г. да бъде прието за установено, че „Иновасион“ ООД, гр.Разград, ЕИК 204583560 не дължи на З. А. Г. сумата от 55000евро главница, произтичаща от запис на заповед, издаден на 14.01.2026г., с падеж 27.02.2026г., ведно със законната лихва за период от 02.03.2026г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в производството разноски за заплатена държавна такса в размер на 1100евро, съгласно изпълнителен лист № 73/04.03.2026г. по ч.гр.д. №388/2026г. по описа на РС Разград.

Прекратява производството по т.д.№16/2026г. по описан на ОС-Разград и връща исковата молба на подателя й.

Оставя без разглеждане искането за замяна на определената парична гаранция с имотна, с оглед липсата на интерес от обезпечението.

Определението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.

Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________

3