Решение № 16970 от 31.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16970 гр. С., 31.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА при участието на секретаря НАДЕЖДА КР. ИГНАТОВА като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско дело № 20251110156407 по описа за 2025 година

Предмет на делото са предявените от „Топлофикация С.“ ЕАД срещу М.

Б. Г. ЕГН: **********, настоящ адрес гр. С., ЖК Б., бл.**, ет.*, ап.**, общ.

Столична, обл. С. (столица) кумулативно съединени искове с правни основания чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.153 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, относно признаването за установено, че М. Б. Г. ЕГН: ********** дължи на Топлофикация С. ЕАД сумата в размер на 64,38 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода, ведно със законната лихва за период от 08.10.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 83,08 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 29.09.2025 г., 2,58 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.11.2022 г. до 29.09.2025 г. върху главница за доставена услуга дялово разпределение за периода от 01.08.2023 г. до 31.12.2023 г., които вземания са предмет на издадена Заповед за изпълнение на парично вземане по ч.гр.д. № 1002/25 г. по описа на РС Павликени.

Ищцовото дружество основава претенциите си с твърденията, че делото е образувано във връзка с установяване на вземане, за което е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, като във връзка с възражение на длъжнила съдът е указал на ищцовото дружество да предяви 1 срещу него настоящите искове за установяване на вземането. Сочи, че ответникът дължи претендираните суми, в качеството на потребител на топлинна енергия в процесния имот, до който ищцовото дружество е доставяло топлинна енергия в процесния период, цената на която не е била заплатена.

В законоустановения срок за отговор на исковата молба, такъв е постъпил от страна на ответника, с който се оспорват предявените искове.

Развиват се доводи, че ответникът е гол собственик на процесния имот, поради което не дължи цената за доставената топлинна енергия. Позовава се на учредено право на ползване върху имота на трето за спора лице и заявление на същото трето лице за откриване на партида. Прави възражение за изтекла давност.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:

За основателността на иска по чл. 153 ЗЕ следва да се установи кумулативното наличие на следните юридически факти: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните, количеството на реално доставената от ищеца по договора топлинна енергия за процесния период и размера на нейната цена. По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да докаже съществуването и размера на главния дълг и изпадането на ответниците в забава.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият 2 случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови нужди.

В посоченото Тълкувателно решение е отразена и принципната възможност клиенти на топлинна енергия за битови нужди да бъдат правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респ. носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на § 1, т. 2а ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презюмира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответницата, че е гол собственик на имота, доколкото е учредено право на ползване на трето лице 3 П. Колева Г. и именно това лице е подало молба-декларация за откриване на партида. По делото е прието като писмено доказателство препис-извлечение от акт за смърт, представен от Столина община по искане на ищеца, от който се установява, че лицето П. Г. е починало на 23.09.2019 г., т.е. преди исковия период. Със смъртта на вещния ползвател, се е прекратило правото на ползване и ответницата като собственик на имота (което обстоятелство се установява от представения с исковата молба нотариален акт) става потребител на топлинна енергия в процесния имот, доставяна от ищеца.

Страните не спорят и съдът с доклада е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищцовото дружество е доставило топлинна енергия в претендирания размер в процесния имот през исковия период, както и че размерът на мораторната лихва за забава е посоченият такъв в исковата молба, както и че е извършвана услуга дялово разпределение на претендираната цена.

Поради изложеното съдът намира искът за главница за топлинна енергия за основателен. При принципната основателност на иска, съдът следва да разгледа възражението за давност.

Съгласно приложимите към процесното правоотношение общи условия от 2016 г., купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като при неизпълнение на задължението в срок, дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва.

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения /каквито са процесните за главница/, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. Следователно, задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като срочни – както вече бе отбелязано, според общите условия месечните суми за топлинна енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. При това положение, погасени по давност ще са всички месечни вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три години назад, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, т. е. три години назад от 08.10.2025 г. Следователно 4 претендираната от ищеца цена за топлинна енергия е погасена по давност за периода преди 01.08.2022 г. Поради изложеното съдът намира, че следва да уважи искът за топлинна енергия за периода от 01.08.2022 г. до 30.04.2024 г., която съдът на основание чл. 162 ГПК определя на приложените по делото фактури изчислява в размер на 28,30 лв., над признатото по заповедното производство вземане за главница от ответницата. До тази сума искът следва да се уважи, а за горницата да се отхвърли.

С оглед основателността на главния иск за периода, основателен е и искът за законна лихва за забава върху тези вземания. Съгласно общите условия, действащи за периода за който следва да бъде уважен главния иск, потребителите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, поради което и съгласно чл.84, ал.1, изр.І ЗЗД с изтичането на този срок настъпва забавата на длъжника и това е началната дата, от която се дължи лихва за забава. Предвид акцесорния характер на претенцията за обезщетение за вредите от забавеното изпълнение на задължението за заплащане на главницата, искът за лихва върху задълженията за периода до 01.08.2022 г. е неоснователен, тъй като съгласно чл. 119 ЗЗД с погасяването на главното задължение, се погасяват и произтичащите от него допълнителни задължения, поради което съдът намира, че искът за мораторна лихва следва да бъде уважен до сумата в размер на 78,93 лв., изчислен от съда с лихвен калкулатор, а за горницата следва да се отхвърли.

С разпоредбата на чл. 139, ал. 2 от ЗЕ /редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 г., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. / се възлага отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата "дялово разпределение на топлинна енергия" е точно определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б /при Общи условия/, в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към 5 топлопреносното предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия, а съгласно чл. 140, ал. 5 – лицето по чл. 139б, ал. 1 предлага на клиентите в сграда – етажна собственост, самостоятелно или чрез упълномощено лице, да сключат писмен договор, в който се уреждат условията и начинът на плащане на услугата дялово разпределение.

Съгласно чл. 36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2016 г. /одобрени с решение на КЕВР от 27.06.2016 г. и в сила от 11.07.2016 г. /, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях търговец, като стойността й се формира от: 1 цена за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2 цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3 допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача, за отчитане на уредите за дялово разпределен, извън обявените от търговеца дати. Редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите.

Разпечатката съдържа 24 от 85 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/52576f8b-631f-4086-a7b8-5f2d876decca