Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 511 от 06.02.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 12124/2025
Вид
Решение № 511
Подписан
06.02.2026
В сила
06.02.2026
Състав
Мария Милкова Дългичева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 390 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 46, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 511 гр. Пловдив, 06.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария М. Дългичева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Мария М. Дългичева Гражданско дело № 20255330112124 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 във вр. с чл. 238 ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от "НД МЕНИДЖМЪНТ" ООД, ЕИК 200267101, с адрес на управление: гр. Перник, ул. Рашко Димитров, бл. 80, вх. В, ет. 6, ап. 71 против П.

И. Г., ЕГН **********, с адрес: обл. П. гр. Й.Г., ул. **,, №*, с която са предявени кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 86 ЗЗД за заплащане на следните суми: сумата от 405.94 лева - представляващи неизплатена главница по сключен Договор за потребителски кредит №***.;

24.06 лева - представляващи договорна лихва по сключен Договор за потребителски кредит №***. за периода от 21.04.2023г. до 01.08.2023г. и сумата от 103.97 лева, представляваща обезщетение за забава по Договор за потребителски кредит №***. между страните, в размер на законната лихва върху главницата, за периода от деня след датата на падежа, а именно 02.08.2023г., до датата на завеждане на молбата по чл. 390 ГПК – 11.06.2025г. , ведно със законна лихва за забава върху всяка една от главниците, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 05.05.2025 г., до окончателното погасяване на задълженията.

Ищецът посочва, че на *** г. е сключил с ответника договор за потребителски кредит № ***, съгласно който на ответника е отпусната сумата от 733, 20 лв., при годишен лихвен процент 37, 22 %, която сума е следвало да бъде върната на пет равни месечни вноски в размер на 156 лева. Към настоящия момент ответникът погасил само три вноски в размер на 350 лв., като остатъкът от дължимата сума не е изплатен. Претендира се и лихва за забава.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответника.

Препис от исковата молба е бил редовно връчен лично на ответника, който в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът е бил редовно 1 призован за съдебното заседание, проведено на 28.01.2026 г. на адреса на длъжника – по реда на чл. 46, ал. 1 ГПК.

Въпреки редовното му призоваване, ответникът не се е явил в съдебното заседание за разглеждане на делото, като не е депозирал молба за разглеждането му в негово отсъствие.

Следователно налице са предпоставките, установени в разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, а именно – ответникът да не е подал отговор на исковата молба, да е бил редовно призован за първото по делото съдебно заседание, на което не се е явил и не е депозирал молба за разглеждането му в негово отсъствие.

Налице е и третата кумулативно изискуема предпоставка за постановяване на неприсъствено решение, а именно от събраните по делото писмени доказателства, да се установява, че исковата претенция е вероятно основателна.

По така изложените съображения предявените искове следва да бъдат уважени, като в полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се присъдят сторените от последния разноски в исковото производство в общ размер от 255, 65 евро, от които сумата от 51, 13 еврп лв. за заплатена държавна такса и сумата от 204, 52 евро за заплатено адвокатско възнаграждение.

В настоящото производство следва да бъдат присъдени и разноските, сторени от ищеца в производството по допускане на обезпечение на бъдещ иск по ч.гр.д. № 2198/2025 г. по описа на Районен съд - Перник, в размер на сумата от общо 224, 97 евро, от които 20, 45 евро за държавна такса и 204, 52 евро за адвокатско възнаграждение. За да достигне до този правен извод съдът съобрази задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 5 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решение, с което се разглежда спора по същество и съобразно неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка е постановена с оглед този изход и в защита на правните последици от решението.

Не следва обаче да се присъждат сторените в изпълнителното производство разноски в размер от 52, 15 евро – такси и разноски по ТТР към ЗЧСИ и в размер на сумата от 204, 52 евро за заплатено адвокатско възнаграждение. Съгласно формираната съдебна практика на ВКС разноски, понесени в обезпечително производство, са тези по обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо исково производство, докато в останалата част /по налагане на допуснатите обезпечителни мерки/ това са разноски по изпълнителното дело. Съдебните и деловодните разноски, които се дължат по реда на чл.78 от ГПК не включват разходите в изпълнителното производство по налагане на допуснатите обезпечителни мерки. В този смисъл е практиката на касационната инстанция, постановена с Определение № 845 от 05.12.2011г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2011 г., I т. о., ТК, Определение № 876 от 02.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3490/2014 г., I т. о.

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА П. И. Г., ЕГН **********, с адрес: обл. П. гр. Й.Г., ул. **,, №* да заплати на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 86 ЗЗД на "НД МЕНИДЖМЪНТ" ООД, ЕИК 200267101, с адрес на управление: гр. Перник, ул. „Рашко Димитров“, бл. 80, вх. В, ет. 6, ап. 71, следните суми: сумата от 207, 55 евро представляващи неизплатена главница по сключен Договор за потребителски кредит № ***.; 13, 30 евро - представляващи договорна лихва по сключен Договор за потребителски 2 кредит №***. за периода от 21.04.2023г. до 01.08.2023г. и сумата от 53, 16 евро, представляваща обезщетение за забава по Договор за потребителски кредит №***. между страните, в размер на законната лихва върху главницата, за периода от деня след датата на падежа, а именно 02.08.2023г. до датата на завеждане на молбата по чл. 390 ГПК – 11.06.2025 г., ведно със законна лихва за забава, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 05.05.2025 г. до окончателното погасяване на задълженията.

ОСЪЖДА П. И. Г., ЕГН ********** да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на "НД МЕНИДЖМЪНТ" ООД, ЕИК 200267101 сумата от 685, 14 евро – разноски в производството по гр.д. № 12124/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив и ч.гр.д.

2198/2025 г. по описа на Районен съд – Перник.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Решението подлежи на контрол по реда на чл. 240 ГПК в едномесечен срок от връчването му от страната, срещу която е постановено.

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3