Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 213 от 21.11.2023, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 278/2023
Вид
Решение № 213
Подписан
21.11.2023
В сила
21.11.2023
Състав
Христо Иванов Крачолов, Иван Христов Ранчев, Веселин Ганчев Ганев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 213 гр. Пловдив, 20.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев при участието на секретаря Нина Б. Стоянова в присъствието на прокурора Димитър Анг. Ангелов като разгледа докладваното от Христо Ив. Крачолов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20235000600278 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на гл.21 НПК.

С присъда № 7/06. 04. 2023 г., постановена по НОХД № 100/2022 г.

Кърджалийският окръжен съд е ПРИЗНАЛ подс. Е. Д. А. със снета по делото самоличност, за НЕВИНОВЕН в това, че на 05. 06. 2018 година, в гр. *, на строителен обект в условията на независимо съпричиняване с Е. Е. М. от с. *, общ. *, обл. *, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност не следял за спазването на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд от работещите от производственото звено (бригада) на строителния обект; на чл.

27 т. 2 от Наредба № 2/2004 г.; на чл. 27 т. 3 от Наредба № 2/2004 г.; на чл. 36 ал. 2 от Наредба № 2/2004 г. и на чл. 40 т. 1 и т. 2, чл. 60 ал. 1 и чл. 61 от Наредба № 2/2004 г., в резултат на което причинил по непредпазливост смъртта на Р. Р. М. от с. *, общ. *, поради което и на основание чл. 304 от НК, го Е ОПРАВДАЛ по предявеното обвинение по чл. 123 ал. 1 от НК.

1

Със същата присъда съдът е ПРИЗНАЛ и Е. Е. М. със снета по делото самоличност, за НЕВИНОВЕН в това, че на 05. 06. 2018 година, в гр.* , на строителен обект, като технически ръководител на обекта, в условията на независимо съпричиняване с Е. Д. А. от с. *, обл. *, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност в нарушение на чл. 26 т. 1 от Наредба № 2 от 22. 03. 2004 г. и в нарушение на т. 1.1, т. 1.4 и т. II.4 от Длъжностната му характеристика; на чл. 26 т. 8, б. „б“ и б. „в“ от Наредба № 2/2004 г. и на т. 1.21 от Длъжностната му характеристика, на чл. 26 т. 9, б. „а“ от Наредба № 2/2004 г. и в нарушение на т. 1.15 от Длъжностната му характеристика; на чл. 36, ал. 2 от Наредба № 2/2004 г. и на чл. 40, т. 1 и т. 2, чл. 60, ал. 1 и чл. 61 от Наредба № 2/2004 г., в следствие на което причинил по непредпазливост смъртта на Р.

Р. М. от с. *, общ. *, поради което и на основание чл. 304 от НК, го е ОПРАВДАЛ по предявеното обвинение по чл.123 ал.1 от НК.

Недоволна от постановената присъда е останала Окръжна прокуратура Кърджали, която е депозирала въззивен протест с искане да се отмени първоинстанционната присъда, а двамата подсъдими да бъдат признати за виновни и осъдени за извършеното престъпление по чл. 123 ал. 1 НК.

Прокурорът даде заключение, че присъдата е незаконосъобразна, необоснована и постановена при съществени нарушения на процесуалните правила. Счита, че тя следва да бъде отменена и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Подсъдимите лично и чрез техните защитници считат, че присъдата следва да бъде потвърдена, понеже не са допуснати процесуалните нарушения, посочени в протеста и поддържани от представителя на Апелативна прокуратура пред въззивната инстанция.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и във връзка с направените оплаквания в протеста и жалбата намира и приема за установено следното:

При разглеждане на делото първоинстанционният съд е допуснал съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 335 ал.2 вр. чл. 348 ал.3 вр. т.2 НПК.

Обвинителният акт срещу двамата подсъдими е внесен в Окръжен съд – 2

Кърджали на 11.05.2022 г., когато е образувано и първоинстанционното производство. С разпореждане от 13.05.2022 г. съдията докладчик е насрочил разпоредително заседание на 20.06.2022 г., когато то е проведено. Обсъдени са въпросите, регламентирани в разпоредбата на чл. 248 ал.1 НПК и делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание. Разпоредителното заседание е проведено в състав: Г. М.-председател и М. Е. и С. П. съдебни заседатели. След това делото е продължило да се разглежда по общия ред в същия състав.

В съдебното заседание на 18.07.2022г. е даден ход на дело, подсъдимите са поканени да дата обяснения, приети са заключения на вещите лица и са разпитани свидетели. Съдебното следствие е продължило и на 03.10.2022 г., като следващото заседание, проведено на 07.11.2022 г. е отложено, поради неявяване на защитника на подс. Е. М..

Преди датата на следващото съдебно заседание – 24.11. 2022 г., секретар е установил, че на 11.11.2022 г. внезапно е починал съдебният заседател С. П. и е уведомил съдебния администратор /л.147 НОХД/. Направена е справка в НБД и е установено, че това обстоятелство е надлежно отразено в системата.

На същата дата е извършен случаен избор на съдебен заседател и видно от протокола /л.149 НОХД/ за такъв е избрана В.А.А. Тя е и участвала в съдебното заседание, насрочено за 24.11.2022 г., видно от съдебния протокол № 303/24.11.2022 г. /л.154 НОХД/. Делото е отложено за 11.01.2023 г.

Междувременно на 06.01.2023 г. съдията-докладчик е разпоредил да се определи съдебен заседател на принципа на случайния подбор на мястото на починалия съдебен заседател С. П.. По делото не става ясно защо, след като веднъж това е било сторено и е избран за участие съдебният заседател В.А.А е разпредено извършване на втори избор. Видно от протокола за избор на заседател /л.164 НОХД/ за такава е избрана съдебният заседател Н. М.. Тя е участвала и в проведеното ново разпоредително заседание, съдебното следствие и постановяването на присъдата.

Следователно в случая не става ясно кое е наложило замяната на определеният вече по съответния ред съдебен заседател В.А.А със съдебния заседател Н. М.. Допуснато е нарушение, което въпреки да не може да се приеме за съществено, понеже единственото съдебно заседание, в което е участвала В.А.А е отложено, внася сериозно съмнение в начина, по който е 3 определен новият съдебен състав и обективността при разглеждане на делото в проведеното ново съдебно следствие.

Пловдивският апелативен съд счита, че освен посоченото нарушение е допуснато и друго нарушение, което е от категорията на съществените. То не е отстранимо от въззивната инстанция, но може да бъде отстранено при новото разглеждане на делото от първоинстанционния съд.

Въпреки, че в обстоятелствената част на обвинителния акт подробно са описани фактите, които прокуратурата приема за установени в хода на досъдебното производство респ. определена е рамката на онзи кръг обстоятелства, които подлежат на доказване в хода на съдебното следствие, мотивите към атакуваната присъда са прекалено пестеливи в тази насока.

В първата част на мотивите подробно са преповторени исканията на страните и техните становища. Приетата за безспорно установена фактическа обстановка от съда е пресъздадена в два абзаца схематично и непълно.

Съдът е приел единствено, че на 05.06.2018 г. на въпросния строителен обект, на работа били А. М. и пострадалият Р. М.. Същият ден подс. Е. М. отсъствал, което наложило ежедневният инструктаж да бъде проведен от М.

А.. Двамата работници останали сами, като за кратко при тях пристигнал подс. Е. М., който малко по-късно се отправил към друг обект. В един момент за времето от 10:30 ч. до 11:00 ч. св. А. М. забелязал, че колегата му Р. М. го няма. Видял през един от отворите на прозореца, че той е паднал на земята в двора, където изхвърляли отпадъците. При пристигане на лекарския екип, била констатирана смъртта му. След това са преповторени заключенията на вещите лица, приети по време на съдебното следствие.

На практика в мотивите към присъдата са анализирани единствено показанията на св. А. М. дадени в хода на досъдебното производство, вкл. и в разпита му пред съдия, а след това и пред двата съдебни състава. Направен е извод, че те са противоречиви и от тях не ставало ясно кой, кога и дали е възложил работата, състояща се в изхвърляне на отпадъци през прозорците на етажа. Не ставало ясно и как пострадалият е паднал и от кой етаж.

Обсъждайки показанията на въпросния свидетел, съдът декларативно е отразил, че те са изключително противоречиви, взаимно изключващи се и не се подкрепят в „голямата си част“ от другите доказателства по делото. Кои са тези „други доказателства“ не е отразено в мотивите. И съдът не е посочил 4 всъщност кои от показанията на свидетеля възприема и кои не, след като е направил извод, че те са противоречиви.

Освен това, видно от съдебния протокол /л.201 гърба НОХД/ по съответния ред са били приобщени показанията на св. А. М. от протокола му за разпита пред съдия /т.4 л.169 ДП/ и показанията му дадени пред друг състав на КжОС в съдебното заседание, проведено на 18.07.2022г.

Показанията му, дадени в протокола за разпит пред следователя /т.1 л.31 ДП/ на 30.08.2018 г. не са приобщавани по време на съдебното следствие, а това очевидно е било наложително да бъде сторено например при хипотезата на чл.281 ал.4 вр. ал.1 НПК и е неясно защо първоинстанционният съд ги обсъжда и тях, мотивирайки изводите за противоречия в думите на свидетеля.

Наред с това първостепенният съд е направил предположения относно причината за падането на Р. М., който може да бил паднал при изхвърлянето на боклук, но също толкова вероятно може да бил скочил сам, да е получил пристъп на болест, дори се изразява предположение, че може да бил бутнат от някого.

Отразено е освен това, че в обвинителния акт безкритично е прието обстоятелството, че пострадалият укрил от личния си лекар и от работодателят си, заболяване, пречещо му да работи на височина.

След като е приел, че обвинението не е доказано по несъмнен и категоричен начин, съдът преповторил диспозитива на обвинителния акт, само че в оправдателна насока.

Пловдивският апелативен съд счита, че така както са изградени мотивите към присъдата, същите не покриват стандартите, визирани в разпоредбата на чл.305 ал.3 и особено в изр. 2 НПК.

Основателен е доводът, направен в допълнението към протеста, че показанията на св. А. М. не са обсъдени в съвкупност с останалите гласни и писмени доказателства по делото.

Вън от вниманието на съда при обсъждане на събраните по делото доказателства е останал протоколът за оглед на местопроизшествието и онагледяването на описаните в него обстоятелства, чрез изготвения фотоалбум /т.1 л.22 и сл. ДП/. В него изрично е описано, че при огледа самият свидетел А. М. е посочил работното място на пострадалия.

5

В хода на досъдебното производство е изготвена съдебна експертиза за здравословни и безопасни условия на труд /т.1 л. 92/. Тази експертиза не става ясно от мотивите възприета ли е с доверие или не. В тази насока е и напълно основателно възражението на представителя на Апелативна прокуратура, направено по време на въззивното заседание. Действително експертизата е отговорила и на правни въпроси, но първоинстанционният съд е имал възможност да прецени необходимостта от назначаване на допълнителна, на разширена или повторна експертиза, съблюдавайки хипотезата на чл. 153 НПК. Освен това в съответствие с изискването на чл. 154 ал.2 НПК, след като не е съгласен с въпросното заключение, съдът е следвало да изложи убедителни мотиви в тази насока. По отношение фактическата обстановка и изводите в тази експертиза са събрани достатъчно гласни и писмени доказателства, които е следвало да се обсъдят наред със становището на вещото лице инж. И. В..

В тази насока изобщо не е обсъден протоколът за резултатите от извършеното разследване на злополуката, извършена от НОИ /т.1 л.104 ДП/, декларация за трудова злополука /т.1 л.108 ДП/, протокол за извършена проверка от дирекция „Инспекция по труда“ – * /т.1 л.110 ДП/ и констативен протокол /т.1 л.126 ДП/, протокол за извършена проверка /т.1 л.129 ДП/.

Освен това в хода на съдебното следствие са разпитани свид. Е. Ю., която е извършила проверка, след подаден сигнал на тел. 112 /л.204 НОХД/, а така също и свид. Х. Ч. /л.205 НОХД/. Показанията на тези свидетели са останали също извън вниманието на решаващия съд и не са обсъдени с останалите гласни и писмени доказателства по делото, както поотделно, така и в тяхната съвкупност.