Решение № 767 от 29.05.2025, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 767 гр. Велико Търново, 29.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ при участието на секретаря ТАНЯ К. МАРГАРИТОВА като разгледа докладваното от ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ Гражданско дело № 20244110103496 по описа за 2024 година

За да се произнесе взе предвид:

Предявени са по реда на чл.415, ал.1 , т.1 , чл.422, ал.1 от ГПК установителни искове, имащи за предмет претендирани вземания за цена на доставена топлинна енергия/ с видова определеност : за отопление на имот и за подгряване на вода/, за цена на услугата по извършване на дялово разпределение и за обезщетение за забава в размер на законната лихва , чиято обща законова квалификация се извежда от нормите на ,чл.150, ал.1, чл.153, ал.1 от ЗЕ, вр. с чл.155, ал.1, т.2 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът ***, със седалище и адрес на управление : град *** с ЕИК ********* -*** чрез процесуален представител на длъжността юрисконсулт, твърди в исковата молба , че ответниците М. Д. М. с ЕГН:********** и М. А. М. с ЕГН:**********- и двамата с настоящ адрес в гр.*** , поради факта , че като съпрузи са съпритежатели на правото на собственост върху топлоснабден имот , находящ се са адрес: гр.*** са потребители на топлинна енергия за битови нужди и негови клиенти по доставката й, осъществявана на основание влезлите в сила спрямо тях Общи условия за продажба на топлинна енергия от *** на потребители за битови нужни в гр.***/ чл.150, ал.1 от ЗЕ/, одобрени с решение от 27.06.2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“от 10.07.2016 г.

1

По причина неизпълнение на задължението им да заплатят цената й в установения с общите условия 45 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася потреблението / чл.33, вр. с чл.32, ал.1 и ал.2 на ОУ /, както и стойността на услугата по дяловото й разпределение/ чл.22, ал.2 на ОУ/, извършвана съобразно варианта на начисляването й , уреден с нормата на чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ и спазване на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването от лице/***/, избрано от собствениците на обекти в сградата в режим на ЕС съгласно чл.139б от ЗЕ , вписано в публичния регистър по чл.139а от ЗЕ, дружеството / топлопреносно предприятие – продавач/се е снабдило със заповед за изпълнение № 2965/24.01.2024 г. по ч.гр.д. № 1353/2024 г. на СРС на вземания за сумата от 3 174,16 лева , представляваща сбор от цени на потребена топлинна енергия за отопление и подгряване на вода/ включени в обща фактура № **********/**.**.****/**.**.**** г. и изравнителна фактура № *********/ за периода от **.**.**** г. до **.**.**** г. ; за сумата от 477,98 лева , представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горепосоченото главно парично задължение за периода от 15.09.2022 г. до 21.12.2023 г. ; за сумата от 35,28 лева , представляваща стойност на услугата дялово разпределение за периода от м. май 2021 г. до м. април 2022 г. ; за сумата от 8,16 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горното главно парично задължение , за периода от 16.07.2021 г. до 21.12.2023 г. , както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главниците, считано от 05.01.2024 г. до окончателното им изплащане. Срещу заповедта е подадено възражение по реда на чл.414 от ГПК.

Предвид горетвърдяното, моли съда да постанови решение , с което да приеме за установено по отношение на ответниците , че вземанията съществуват , както и да ги осъди да му заплатят направените по производството разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В с.з. писмено поддържа исковете.

Ответниците лично и чрез пълномощника си адвокат Н. Т. от АК *** оспорват исковете и молят да бъдат отхвърлени с възражения/ доводи/, основани на положенията / обстоятелствата, че липсват доказателства да е спазено повеленото с нормата на чл.133, ал.2 от ЗЕ изискване сградата в режим на ЕС да е присъединена към топлопреносната мрежа с писмен договор/ такъв не съществува / в резултат на взето решение за това на етажните собственици; през 2 периода на претенциите са нямали качеството на клиенти – купувачи на топлинна енергия за битови нужди от дружеството – ищец по смисъла на пар.1, т.2а от ДР на ЗЕ , за тях не са действали публично известните общи условия по чл.150, ал.1 от ЗЕ и не дължат плащане на вменените им суми за ползвана топлинна енергия , защото няма сключен писмен договор при общи условия с доставчик , както изисква чл.149, ал.1, т.6 от ЗЕ вследствие на взето решение на етажните собственици, притежаващи мнозинство от 2/3 от собствеността в сградата, поради което не е поискано закупуването на топлината енергия и в случая приложение намира нормата на чл.62, ал.1 от ЗЗП / не се дължи плащане на непоискана стока или услуга/.

Претендират присъждане на направените по производството разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства , приема за установено и обосновава следните правни изводи:

Безспорен и документално установен факт е / вж. нотариален акт за продажба № *** на нотариус, вписан в регистъра на НК под № 210 с район на действие СРС/ , че ответниците притежават общо и бездялово/ придобито на основание чл. 19, ал.1 от СК- отм./ правото на собственост върху посочения по-горе жилищен имот, находящ се в сграда в режим на ЕС.

През периода, включващ претендираните вземания, имота е снабдяван с топлинна енергия, потребявана от преките родственици на ответниците- признато в проведените две съдебни заседания обстоятелство.

Ответникът М. Д. М. е подал молба декларация с вх.№ 5277/12.10.2000 г. до „*** ***“ АД-Т.Р. *** за откриване на партида за ползване/ продажба на топлинна енергия в имота/ л.14 от гр.д. № 20183/2024 г. на СРС/. С решение на собствениците в сградата в режим на ЕС – предмет на съставен протокол № 168/23.08.2011 г., прието с мнозинство от 2/3 от собствеността/ л. 23, л.24 от гр.д. № 20183/2024 г. на СРС/, е избрано в съответствие с изискванията на чл. 139б, ал.1, ал.2 от ЗЕ дружеството ***/ няма спор, че е вписано в публичния регистър в МЕ съгласно чл.139а от ЗЕ/ да извършва услугата дялово разпределение на доставената и изразходена в нея топлинна енергия. Между „*** ***“ ЕАД и ***- град *** е сключен на основание чл. 139в, ал.1, ал.2 от ЗЕ на 09.06.2020 г. писмен договор при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия/ л.31- 37 от гр. дело № 3

20183/2024 г. на СРС/.

Предметът на спора се заключава в отрицание на съществуването на договорно основание, на което се претендират главните вземания за цена на доставена и потребена топлинна енергия в двата й вида / за отопление на имот и за подгряване на топла вода/ и цена на услугата за дяловото й разпределение, без да се оспорва с изложение на конкретни обстоятелства и доводи размера им, засягащо правилното изчисление на сумите съобразно нормативната технология.

Възникването на договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди между топлопреносно предприятие по смисъла на чл. 129 от Закона за енергетиката / каквото е дружеството –ищец/ и собственици/ каквито са ищците / и/или титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост е предпоставено от следните факти: а/ присъединяване на отоплителните им инсталации в сградата/ когато тя е нова или е съществуваща след основен ремонт и преработка на същите от вертикално към хоризонтално разпределение- чл. 135, ал.2, ал.3 от ЗЕ/ към топлопреносната мрежа чрез присъединителен топлопровод и абонатна станция/ чл.135, ал.1 от ЗЕ/, извършено с писмено съгласие на собствениците, притежаващи най- малко две трети от собствеността- чл.133, ал.2 от ЗЕ. Това писмено съгласие , което е особен вид правна сделка, наречена решение на общото събрание на етажните собственици / чл.

11, ал.1, т.10, б.“л“ на ЗУЕС/ , не е нищо друго освен изначално изявена воля /подчиняваща несъгласното с вземането му малцинство/ за топлоснабдяване / получаване занапред на топлинна енергия срещу заплащане. б/ изтичане на 30 дни от публикуване на общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди , предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията за енергийно регулиране , когато влизат в сила спрямо всички собственици и титуляри на вещното право на ползване в сградата – етажна собственост и те стават негови клиенти за закупуването й , дължащи плащане на цената й/ без значение дали те или други лица са я ползвали /, щом бъде доставена в имотите им, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части – чл. 150, ал.1, ал.3, чл.153, ал.1, ал.6 от ЗЕ.

Законът не предвижда срок на съществуване на така възникналите договорни отношения за продажба на топлинна енергия 4

, нито изисква за запазването или подновяването им периодично / примерно за всеки отоплителен сезон/ да бъде приемано решение от етажните собственици , въз основа на което да се сключват между тях като клиенти и топлопреносното предприятие като продавач писмени договори при общи условия или индивидуални писмени договори като новопораждащ или запазващ ги юридически факт.

По този повод неоснователно е възражението на ответниците за липса на договорен фактически състав поради обстоятелството , че не е спазено изискването на чл. 149, ал.1,т.6 от ЗЕ да е налице сключен писмен договор при общи условия между доставчика на топлинна енергия и клиентите в сграда – етажна собственост като юридически факт пораждащ продажбено правоотношение . Отговорът защо е така е очевиден: изискването се отнася само за бъдещо регулиране на облигационни отношения между клиентите в сграда – етажна собственост и доставчик на топлинна енергия , който е лице различно от топлопреносното предприятие / чл.139, ал.2, чл.149а от ЗЕ/ . Да се приравни правното им положение в тази връзка/ независимо че са все така продавачи на топлинна енергия / и изискването да се прехвърли и по повод на отношенията на клиентите с топлопреносното предприятие би означавало да се обезсмисли изцяло разпоредбата на чл.150 , ал.1 от ЗЕ.

Единственият юридически факт, чиято правна последица е прекратяването им / частично или пълно/ е прекратяване на топлоснабдяването на сградата от съответната абонатна станция или от нейно самостоятелно отклонение , извършено въз основа на писмено изявление на собствениците , притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата –етажна собственост до топлопреносното предприятие, че не желаят да бъдат клиенти на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване – чл.153, ал.2, ал.3 от ЗЕ.

Неоснователно е възражението за липса на договорен фактически състав и поради това , че не било взето решение на общото събрание на етажните собственици в хипотезата на чл.133, ал.2 от ЗЕ€

То би имало по начало някаква правнорешаваща тежест , ако бе съпроводено с твърдение и доказване , че присъединяването на отоплителните инсталации в сградата към топлопреносната мрежа е извършено по време , когато е трябвало да бъде спазено повелението на въпросния законов текст или това на чл. 105а от Закона на енергетиката и енергийната ефективност / отм./ - и двата недопускащи 5 присъединяване без надлежно изразено съгласие за това на собствениците или титулярите на вещното право на ползване като изначално положително волеизявление за предстояща продажба на топлинна енергия, но не е спазено.

В случая очевидно става въпрос за „заварена“ от нормите на чл.133, ал.2 от ЗЕ и чл.105а от ЗЕЕЕ/ приета като част от нов раздел IVа през 2001 г./ сграда в режим на етажна собственост , чийто изградени отоплителни инсталации са присъединени към топлопреносната мрежа още преди 2000 г . и доказателство за това обстоятелство е молбата – декларация на ответника за откриване на нова партида за имота на негово име в замяна на предишния собственик , който също е имал такава.

Законът не изисква и е нелогично да изисква преуреждане на подобни заварени положения в съответствие с разглежданото изискване чрез приемане на решение на общото събрание на етажните собственици „пост фактум“ на присъединяване , което е извършено при нормативна уредба , която не само не го е изисквала/ да има съгласие в писмена форма на собствениците / , но дори е предвиждала задължително топлоснабдяване на жилищните сгради в режим на ЕС в цялостно застроени топлоснабдени райони или в жилищни комплекси / вж. чл.162, ал.1 и ал.2 от ППЗТСУ- отм./.