Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 94 от 28.11.2025, Районен съд - Омуртаг

Съд
Районен съд - Омуртаг
Дело
Гражданско дело 66/2021
Вид
Решение № 94
Подписан
28.11.2025
В сила
30.12.2025
Състав
Невяна Пейчева Захариева

Цитирани разпоредби

  • чл.124 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Омуртаг, 28.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОМУРТАГ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Невяна П. Захариева при участието на секретаря Диянка Б. Константинова като разгледа докладваното от Невяна П. Захариева Гражданско дело № 20213510100066 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл.

79 от ЗЗД и чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „ЮБЦ“ ЕООД, с настояща фирма „УГРЕНОВА ЕСТЕЙД“, ЕИК 205680303, със законен представител към датата на предявяване на иска Ю. Б. Ц., действащ чрез пълномощника си адв. В. Г. от САК, съдебен адрес:

***, със законен представител към датата на проведеното по делото открито съдебно заседание и понастоящем М. А. У., твърди в исковата си молба, че между него и „С.Г. Груп“ ООД, ЕИК 148062016, бил сключен Договор за цесия от 01.10.2019 г., по силата на който му било прехвърлено вземането от ответника. Сочи се в молбата, че с предходен Договор за цесия от 16.10.2018 г., вземането от ответника било прехвърлено от „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД на „С.Г. Груп“ ООД, ЕИК 148062016.

Описано е в исковата молба, че между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, ЕИК: 831642181 и ответника бил сключен Договор за електронни съобщителни услуги с клиентски номер 4920247 от 18.01.2013 г., с който на И. била предоставена мобилна услуга за номер ********** при условията на тарифен план VIVACOM MegaCall L + за срок от 12 месеца. На 30.01.2014 г. с Допълнително споразумение бил удължен срока на ползване на мобилна услуга за номер ********** с 24 месеца при същия тарифен план. С Допълнително споразумение от 25.03.2016 г., ответникът променил тарифния план, по който ползвал мобилна услуга за номер **********, като избрал нов тарифен план - VIVACOM Smart L, с месечен абонамент 29.99 лева. Срокът по 1 споразумението бил 24 месеца. С Допълнително споразумение от 13.01.2017 г., бил удължен срокът за ползване на мобилна услуга за номер ********** с 24 месеца при същия тарифен план, като била добавена и нова мобилна услуга за номер ********** по тарифен план VIVACOM i-Traffic L с месечен абонамент 19.99 лева с допълнителен пакет +Intemational S с абонамент 5.80 лева на месец. Срокът по последното споразумение бил 24 месеца - до 13.01.2019 г. Въз основа на сключените между ответника и „БТК“ ЕАД договор и допълнителни споразумения били издадени четири фактури за периода от 08.05.2017 г. до 07.09.2017 г., като исковата претенция обхваща две от тях – издадени за периода от 08.05.2017 г. до 07.07.2017 г., на обща стойност 104.20 лева за незаплатени месечни абонаменти и далекосъобщителни услуги, които И. не заплатил, поради което процесните абонаменти били деактивирани на 10.07.2017 г. Посочено е в молбата, че в полза на ищеца била издадена заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК, по ЧГД №136/2020г., по описа на РС – Омуртаг за претендираната сума и поради подадено възражение от длъжника, ищецът предявява настоящия установителен иск, като изрично е посочено, че ищецът не претендира да бъде признато за установено вземането му от ответника в размер на 251.79 лева, което също фигурирало в посочената заповед. Претендира се и да се признае за установено спрямо ответника, че съществува вземането на ищеца от него за сумата в размер на 90.89 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 27.09.2017 г. до 01.04.2020 г. Ето защо ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че съществува вземането му от ответника в размер на 104.20 лева, представляващо незаплатени месечни абонаменти и далекосъобщителни услуги и вземането му в размер на 90.89 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 27.09.2017 г. до 01.04.2020 г. Претендира и присъждане на направените по исковото и заповедното производства разноски. В съдебно заседание ищецът редовно призован не изпраща представител. По делото е постъпила молба - становище от процесуалния представител на ищцовата страна, в която са изложени съображения за основателност на исковите претенции и се прави искане да бъдат уважени.

Ответникът М. И. И., с адрес: ***, се представлява по делото от адв. С.

А. от АК – Търговище, който оспорва исковете и пледира да бъдат отхвърлени като неоснователен и недоказан. В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответникът не е подал писмен отговор.

Съдът като прецени становищата на страните във връзка с представените по делото доказателства приема за установено следното:

По подадено заявление от „ЮБЦ“ ЕООД /настояща фирма „УГРЕНОВА ЕСТЕЙД“/, ЕИК 205680303, е образувано ЧГД № 136/2020 г., по описа на РС – Омуртаг, чиито материали са приложени като писмени доказателства по делото, по което съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение № 531 от 28.08.2020 г., с която е разпоредил длъжникът М. И. И. да заплати на заявителя сумата в размер на 355.99 лева, представляваща главница по 2 издадени фактури по договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 4920247 от дата 18.01.2013 г., 30.01.2014 г., 25.03.2016 г., 13.01.2017 г., сключени между И. и „БТК“ ЕАД, ЕИК 831642181 и сумата в размер на 90.89 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 27.09.2017 г. до 01.04.2020 г. Съобщението и заповедта са връчени лично на длъжника и в законовия срок същият е подал възражение по чл. 414 от ГПК, поради което и в законовия едномесечен срок заявителят е предявил настоящите установителни искове. Предметът на настоящото исково производство е да се установи наличието на част от визираното от издадената заповед за изпълнение вземане по главницата, а именно сумата в размер на 104.20 лева и на вземането за мораторна лихва. Като доказателства по делото са приети и приложени материалите по ЧГД № 136/2020 г., по описа на РС – Омуртаг. Приложени са по делото като писмени доказателства и представените с исковата молба документи, а именно: заверени преписи от Договор № 4600008855 от 16.10.2018 г. за прехвърляне на вземания/цесия/, договор за прехвърляне на вземания/цесия/ от 01.10.2019 г., извлечение от приложение № 1 към договор за цесия от 01.10.2019 г., потвърждение за прехвърляне на вземане по чл. 99, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите, уведомление за цесия, Допълнително споразумение към договор за електронни съобщителни услуги № **********18012013-26881955 от 18.01.2013 г., Допълнително споразумение към договор за електронни съобщителни услуги № **********330012014-29909526 от 30.01.2014 г., декларация от М. И. И. от 25.03.2016 г. за получен екземпляр от Общи условия, Допълнително споразумение към договор за електронни съобщителни услуги № **********25032016-36615991 от 25.03.2016 г., декларация от М. И. И. от 13.01.2017 г., Допълнително споразумение към договор за електронни съобщителни услуги № 120465631301201739496605, от 13.01.2017 г., месечна сметка № **********/08.06.2017 г., ведно с приложение към месечна сметка - извлечение по услуги и детайлизирана справка, месечна сметка № 1229116312/08.07.2017 г., ведно с приложение към месечна сметка -извлечение по услуги и детайлизирана справка, общи условия на договора между „БТК" АД и абонатите на услуги, предоставяни чрез обществената фиксирана електронна съобщителна мрежа на дружеството. От описаните по – горе доказателства – договори за електронни съобщителни услуги за клиентски номер 4920247, сключени между И. и „БТК“ ЕАД, ЕИК 831642181, допълнителни споразумения към тях и приложимите към договорите общи условия, се установява, че между ответника и „БТК“ ЕАД са били налице валидни облигационни отношения.

От приложените месечни сметки, ведно с извлечение по услуги и детайлизирана справка, издадени въз основа на цитираните договори, е видно, че длъжникът следвало да заплати на „БТК“ ЕАД стойността на предоставените му електронни съобщителни услуги, подробно изброени в приложените извлечения. В исковата молба изрично е подчертано, че за ищеца не представлява интерес да бъде признато за установено спрямо ответника, че 3 дължи част от вземането, за което е издадена цитираната по – горе заповед за изпълнение на парично задължение и че претендира единствено главница в размер на 104.20 лева. Видно е от приложената месечна сметка № 1229116312/08.07.2017 г., че същата е издадена именно за посочената сума. Не са налице доказателства за заплащане на тази сума от ответника. От приложения по делото Договор № 4600008855 от 16.10.2018 г. за прехвърляне на вземания/цесия/, договор за прехвърляне на вземания/цесия/ от 01.10.2019 г., извлечение от приложение № 1 към договор за цесия от 01.10.2019 г., потвърждение за прехвърляне на вземане по чл. 99, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите, се установява, че първият от цитираните договори е сключен между „БТК“ ЕАД, в качеството на цедент и „С. Г. Груп“ ООД, в качеството на цесионер и че по силата на договора вземането на първото дружество от ответника – в размер на 355.99 лева е прехвърлено на „С. Г. Груп“ ООД, което впоследствие по силата на втория от цитираните договори го прехвърлило на „ЮБЦ“ ЕООД, с ЕИК 205680303, представлявано от Ю. Б. Ц. При извършена служебно справка в ТРРЮЛНЦ се установява, че в регистъра са вписани промяна във фирмата на „ЮБЦ“ ЕООД, с ЕИК 205680303, като от 09.05.2022 г. същата е „УГРЕНОВА ЕСТЕЙД“ и промяна по отношение на законния представител на дружеството, като от 09.05.2022 г. като негов законов представител – управител и едноличен собственик на капитала, е вписана М. А. У. Към исковата молба е приложено и уведомление за цесия, адресирано до длъжника, който е получил същото с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея.

Предвид изложените данни и обсъдените доказателства съдът следното:

По своята правна природа установителния иск по чл.422, ал.1 от ГПК, за разлика от общия установителен иск по чл.124 ал.1 от ГПК, няма самостоятелен произход. Неговият произход е обусловен от предходно образувано заповедно производство, което при оспорване на заповедта за изпълнение от длъжника чрез възражение по чл. 414 от ГПК се трансформира в исковото производство. Както бе посочено по – горе предметът на настоящото исково производство е да се установи наличието на конкретно вземане на ищеца визирано в конкретната издадена заповед за изпълнение вземане. В случая по ЧГД № 136/2020 г., по описа на РС – Омуртаг е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 531 от 28.08.2020 г., с която е разпоредено ответникът по настоящото производство да изплати на ищеца посочените по – горе суми. В тежест на ищеца е да докаже наличието на изискуеми и ликвидни вземания към ответника в претендираните размери.

По иска с правно основание правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД: Съдът намира, че от събраните по делото доказателства може да се стигне до категоричен извод, че е налице вземане на ищеца от ответника в размер на 104.20 лева, както към датата на подаване на заявлението, по което е образувано посоченото ЧГД, така и към датата на предявяване на иска и понастоящем. Приложените към исковата молба документи, приети и приложени като писмени доказателства по делото, съдържат данни за 4 дължимите от ответника на „БТК“ ЕАД суми по описаните по – горе договори за електронни съобщителни услуги. Действително в заповедното производство с издадената заповед за изпълнение е разпоредено И. да заплати на заявителя – ищец по настоящото дело, сумата в размер на 355.99 лева, представляваща главница по издадените фактури по цитираните договори за електронни съобщителни услуги, а не сумата от 104.20 лева, но възраженията на процесуалният представител на ответника в тази насока са напълно неоснователни, т. к. изцяло в правомощията на ищеца е да прецени дали искането му ще бъде да се признае за установено спрямо ответника, че му дължи цялата сума по издадената заповед за изпълнение или част от нея.

Установи се по делото, че ищецът се легитимира като кредитор въз основа на договор за цесия, по силата на който му е прехвърлено вземането от ответника. Не са налице доказателства, че непосредствено след сключване на договора ответникът е бил уведомен за цесията, но към исковата молба е приложено уведомление за цесия, което е връчено на И. ведно с препис от исковата молба и приложенията към нея. Съгласно задължителната съдебна практика – Реш. № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., Реш.