Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 681 от 09.10.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно наказателно дело 5052/2026
Вид
Решение № 681
Подписан
09.10.2026
В сила
09.10.2026
Състав
Николай Николов, Силвия Борисова Русева, Дамян Ивайлов Христов

Цитирани разпоредби

  • чл.23, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.24 · Наказателен кодекс
  • чл.25, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.306, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.334, т.6 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 681 гр. София, 09.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Н. Николов

Членове:

Силвия Б. Русева

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Невена Ст. Братоева в присъствието на прокурора Н. Д. Д. като разгледа докладваното от Силвия Б. Русева Въззивно частно наказателно дело № 20261100605052 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

С Определение от 24.06.2026 г., постановено по ЧНД № 7953/2026г., 3ти състав на Софийски Районен съд, на основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК, е определил, спрямо осъдения Р. А. С., с ЕГН **********, едно общо найтежко наказание измежду наложените му наказания по НОХД №12173/2024г., по описа на СРС, НОХД №13435/2024г., по описа на СРС, НОХД №16438/2024г., по описа на СРС, НОХД №3222/2025г., по описа на СРС, НОХД №773/2026г., по описа на СРС, НОХД №14824/2025г., по описа на СРС, НОХД №16417/2025г., по описа на СРС, НОХД №8450/2025г., по описа на СРС и НОХД №2633/2026г., по описа на СРС, а именно „Лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ години, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим.

Със същото определение, СРС е приспаднал, на основание чл.25, ал.2 от НК, от така определеното общо най-тежко наказание за срок от 3 години „Лишаване от свобода“ изтърпяната част от наказанието „Лишаване от свобода“ по НЧД №18350/2025г. на СРС, считано от 20.12.2024г., както и, на 1 основание чл.59, ал.1, т.1 вр. ал.2 от НК, е приспаднал времето, през което осъденият е бил задържан по НПК и ЗМВР.

Първоинстанционният съд е увеличил, на основание чл.24 от НК, така определеното общо най-тежко наказание с 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца и е определил на осъдения Р. А. С., с ЕГН **********, едно общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 4 /четири/ години и 6 /шест/ месеца при първоначален „строг“ режим на изтърпяване.

В законоопределения срок е постъпила въззивна жалба от осъдения Р.

С.. В жалбата се излагат съображения, че определението е неправилно и несправедливо в частта му относно прилагането на чл.24 от НК, а именно завишаване на определеното общо най-тежко наказание с ½ (с 1 година и 6 месеца „Лишаване от свобода“). Иска се отмяна на определението на първоинстанционния съд и постановяване на ново от въззивната инстанция, с което да не бъде завишавано определеното общо наказание, алтернативно – да бъде редуциран размерът на завишението.

В закрито заседание от 23.07.2026г., СГС е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание, като е приел, че не се налага събиране на допълнителни доказателства в процеса, с оглед на което не е допуснал събирането на нови.

В съдебно заседание, служебният защитник на осъдения – адв. К. поддържа депозираната жалба, като допълва, че първоинстанционният съд не е изложил мотиви за завишаването на общото наказание с ½, след като дори представителят на СРП е предложил увеличение с 4 /четири/ месеца. Моли първоинстанционното определение да бъде отменено в частта му относно прилагането на чл.24 от НК, а, ако бъде преценено прилагането му – общото наказание да се увеличи с 4 месеца.

Осъденият С. поддържа защитника си и моли за намаляване на присъдата.

Прокурорът оспорва жалбата и счита, че СРС правилно е приложил разпоредбата на чл.24 от НК. Пледира за потвърждаване на първоинстанционния акт като правилен и законосъобразен.

В последната си дума осъденият С. моли да не се прилага чл.24 от НК.

2

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното във въззивната жалба, както и доводите и възраженията, направени в съдебното заседание и, след като в съответствие с чл. 314 от НПК, провери изцяло правилността на атакуваното определение, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок и от активно легитимирано лице, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна поради следните съображения:

Осъденият Р. А. С. е роден на ****г. в гр. Стражица, живущ: гр. София, кв. „Захарна фабрика”, бл.****, българин, български гражданин, неженен, осъждан, с основно образование, без работа, ЕГН: **********.

Същият е многократно осъждан, като към момента на произнасянето си първоинстанционният съд е приел, че следва да бъдат групирани наказанията, наложени му по девет влезли в сила съдебни акта, а именно:

1. Със съдебен акт по НОХД № 12713/2024г. на СРС, влязъл в законна сила на 30.10.2024г., му е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години, при първоначален строг режим на изтърпяване, за деяние, извършено от 28.10.2023г. до 09.11.2023г.

2. Със съдебен акт по НОХД № 13435/2024г. на СРС, влязъл в законна сила на 21.12.2024г., му е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 8 месеца, при първоначален строг режим на изтърпяване, за деяние, извършено на 23.10.2023г.

3. Със съдебен акт по НОХД № 16438/2024г. на СРС, влязъл в законна сила на 22.02.2025г., му е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 8 месеца, при първоначален строг режим на изтърпяване, за деяние, извършено на 08.02.2023г.

4. Със съдебен акт по НОХД № 3222/2025г. на СРС, влязъл в законна сила на 10.12.2025г., му е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година, при първоначален строг режим на изтърпяване, за деяние, извършено на 26.01.2023г.

5. Със съдебен акт по НОХД № 773/2026г. на СРС, влязъл в законна сила на 11.03.2026г., му е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 години, при първоначален строг режим на изтърпяване, за 3 деяние, извършено на 01.12.2023г.

6. Със съдебен акт по НОХД № 14824/2025г. на СРС, влязъл в законна сила на 11.04.2026г., му е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 години, при първоначален строг режим на изтърпяване, за деяние, извършено на 25.02.2023г.

7. Със съдебен акт по НОХД № 16417/2025г. на СРС, влязъл в законна сила на 14.04.2026г., му е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца, при първоначален строг режим на изтърпяване, за деяние, извършено на 26.11.2023г.

8. Със съдебен акт по НОХД № 8450/2025г. на СРС, влязъл в законна сила на 20.04.2026г., му е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, при първоначален строг режим на изтърпяване, за деяние, извършено на 22.11.2023г.

9. Със съдебен акт по НОХД № 2633/2026г. на СРС, влязъл в законна сила на 01.05.2026г., му е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 4 месеца, при първоначален строг режим на изтърпяване, за деяние, извършено на 24.10.2023г.

С определение на СРС по НЧД № 18350/2025г., е извършено групиране на наказанията му по НОХД №12173/2024г. на СРС, НОХД №13435/2024г. на СРС, НОХД №16438/2024г. на СРС, НОХД №3222/2025г. на СРС. Така определеното му общо най-тежко наказание по тези четири наказателни производства не е изтърпяно към момента на произнасянето на първата инстанция.

С атакуваното определение, СРС е приел наличието на предпоставки за произнасяне по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК, като е групирал наказанията на осъденото лице по посочените по-горе девет дела и е определил общо найтежко наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим. Приспаднато е предварителното задържане на лицето и времето, през което лицето е търпяло наказание „Лишаване от свобода“ по някои от делата, включени в групата.

Считайки, че така определеното общо най-тежко наказание няма да изиграе своята превъзпитателна роля върху осъдения С., предвид многобройните му осъждания, както и обстоятелството, че деянията по деветте осъждания са 4 извършени в рамките на една година, съставът на СРС го е увеличил с ½, т.е. с 1 /година/ години и 6 /шест/ месеца „Лишаване от свобода“, като така определеното общо най-тежко наказание е в размер на 4 /четири/ години и 6 /шест/ месеца „Лишаване от свобода“ при първоначален „строг“ режим на изтърпяване.

С оглед данните за датите, на които са извършени деянията по деветте цитирани по-горе дела и датите, на които са влезли в сила съдебните актове, законосъобразно районният съд е приел, че са налични предпоставките на чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК за кумулиране на наложените на осъдения наказания, като правилно е преценил, че в случая най-тежко се явява наказанието, наложено на осъдения Р. С. по НОХД № 14824/2025 г. на СРС, в размер на 3 /три/ години „Лишаване от свобода“. Районният съд е извършил и групирането по начин, най-благоприятен за осъдения.

Настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд е направил и законосъобразни изводи по отношение необходимостта от увеличаване на наложеното общо най-тежко наказание на осъдения С. по реда на чл.24 от НК, като е изложил убедителни аргументи в тази насока, които се споделят от настоящата въззивна инстанция - обосновал е високата степен на обществена опасност на осъдения, като се е позовал и на цялата му престъпна деятелност, изложил е съображения за нуждата и начина, по който ще се осигури специалната превенция спрямо С., с оглед да бъде превъзпитан и възпрян за в бъдеще от противообществени прояви. Според справката за съдимост на осъдения С., извън групираните присъди, са налице още множество осъждания, изтърпяването на наказанията по които не е изиграло своята роля да поправи и превъзпита осъдения и да въздейства предупредително върху него, поради което въззивният съд счита, че възраженията на осъдения и защитата му относно прилагането на чл.24 от НК се явяват неоснователни. Без значение е, че в предложението си прокурорът е искал по-малко увеличение, тъй като вътрешното убеждение на съда не е обвързано и лимитирано от искането на представителя на държавното обвинение.

С оглед на горе изложеното, настоящият въззивен състав намери обжалваният първоинстанционен съдебен акт за правилен и законосъобразен, който следва да бъде потвърден именно като такъв.

5

Така мотивиран и на основание чл.334, т.6 и чл.338 от НПК, Софийски градски съд, XVI-ти въззивен състав,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 24.06.2026г. по НЧХД № 7953/2026г., по описа на СРС, 3-ти състав, постановено по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК ,вр. чл.25, ал.1, вр. чл. 23, ал.1 вр. чл.24 от НК.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6