Решение № 810 от 14.07.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 810 гр. Варна, 12.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20243100500994 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на К. Г. С. чрез процесуалния й представител адвокат Н. М. срещу решение № 587 от 26.02.2024 г., постановено по гр.д.№ 1685 по описа за 2023 г. на Районен съд – Варна, четиридесет и девети състав, с което е отхвърлен предявеният от въззивницата против Държавата чрез министъра на земеделието, храните и горите отрицателен установителен иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на имот с идентификатор № *** по действащ план, одобрен със заповед № РД-18- 1897 от 27.11.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в село K., община Варна, област Варна, местност „Б.”, с площ 3 064 кв.м, при граници на имота по действащ план: от две страни поземлени имоти с идентификатор №№ *** и път, на основание член 124 от ГПК, както и е осъдена въззивницата да заплати на Държавата чрез министъра на земеделието, храните и горите сумата от 650 лева разноски по делото, включваща 250 лева депозит за възнаграждение на вещо лице и 400 лева юрисконсултско възнаграждение, на основание член 78, алинея 3 от ГПК

1

Във въззивната жалба се излага, че така постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като въззивницата владее имота повече от 10 години непрекъснато и необезпокоявано, поради което го е придобила въз основа на изтекла в нейна полза придобивна давност. Също така се излага, че имотът не е земеделска земя, за него няма постъпили реституционни претенции, не е застроен и е негоден за земеделско ползване. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се уважи иска.

Въззиваемата страна в срока по член 263, алинея 1 от ГПК е депозирала отговор по така подадената жалба, с който оспорва същата и иска да бъде потвърдено атакуваното решение като правилно и законосъобразно, като излага подробни аргументи в тази насока.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази приложимия закон съобразно нормата на член 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

В исковата молба се твърди, че в края на месец юни 2022 г. ищцата К. С. решила да се снабди с нотариален акт /НА/ за собственост, за което й била необходима молба-декларация по член 587 от ГПК, скица за процесния имот с идентификатор *** с площ от 3 064 кв.м, находящ се в местност „Б." на село K., при граници: имоти с №№ *** и път, които да й послужат за започване на процедура за набавяне на документи за снабдяване с констативен нотариален акт /КНА/. В хода на производството била уведомена от Община Варна, че за имота е съставен акт за частна държавна собственост /АЧДС/. Твърди, че владее и стопанисва процесния имот като свой от повече от 10 години, като и че никога имота не е бил ползван или владян от държавата, не е бил в чертите на бившето ТКЗС, а е бил извън очертанията на стопанския двор. Имотът не е бил предвиден за строителство в ЗРП, нито отреден за обществени и благоустройствени мероприятия на държавата. Сочи, че до момента процесният имот се ползва като частна собственост от нея и семейството й за лични нужди. Твърди, че през първите години сеела зеленчуци и люцерна за животните, като имота първоначално бил обрасъл в трева, саморасли издънки от дръвчета и бурени – хавра. След това облагородила и озеленила имота, засадила плодни и декоративни дървета. Сочи, че е трасирала имота и е изградила плътна ограда и го владее като свой необезпокоявано от никого 2 повече от 17 години, в същите граници от месец юни на 2005 г. Оспорва правото на собственост на държавата, твърдейки, че го е придобила по давност. Излага, че за нея е налице правен интерес от предявяване на отрицателния установителен иск и иска да бъде установено, че държавата не е собственик на поземлен имот с идентификатор *** с площ от 3 064 кв.м, находящ се в местност „Б." на село K., при граници: имоти с №№ *** и път.

В срока по член 131 от ГПК ответникът е депозирала отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на предявения иск. Сочи, че изложените в исковата молба обстоятелства не кореспондират с реалната фактическа обстановка. Твърди се, че процесният имот е част от стопански двор, поради което е собственост на държавата, поради което е съставен АЧДС № 10179 от 27.05.2021 г. Имотът е част от държавния поземлен фонд и поради това не може да бъде придобит по давност. Оспорват изтичане на придобивна давност в полза на ищцата, изтъквайки, че евентуално е имала единствено качеството на държател. Излага се, че синът на ищцата е предявил през 2020 г. против държавата иск с твърдение, че е придобил същия имот поради изтичане в негова полза на придобивна давност, като след отхвърляне на иска е депозирал пред ОД ”Земеделие” - Варна искане за закупуването му. Същото лице в качеството си на управител на търговско дружество е отправял до държавата искания за закупуване на имота /за който знае, че е част от стопански двор/, като е закупил от държавата съседни имоти. Навеждат се доводи, че тези факти сочат, че ищцата не е владяла имота с намерение да го свои през твърдения период. Твърди се, че процесният имот не представлява земеделска земя, а част от урбанизирана територия.

Предявеният иск е отрицателен установителен с правно основание член 124, алинея 1 от ГПК. Всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника - тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС, постановено по тълк.д. № 8/2012 г. на ОСГТК. Наличието на правен интерес за ищцата в конкретния случай се обуславя от наведеното в исковата молба 3 твърдение, че е станала собственик на процесния имот въз основа на изтекла в нейна полза придобивна давност, с което заявява самостоятелни права върху имота, като същевременно ответникът за същия имот е съставил АЧДС, с което също заявява свои права на собственост върху имота.

В производството по предявения отрицателен установителен иск ищцата следва да докаже фактите, от които произтича правният й интерес, а ответникът следва да установи по пътя на главното и пълно доказване своето право на собственост върху имота на посоченото правно основание – по силата на член 45, алинея 10 от ППЗСПЗЗ.

Въззивният съд намира, че не следва да преповтаря установената пред първата инстанция фактическа обстановка, доколкото страните нямат наведени доводи, че тя е неправилно установена, поради което и на основание член 272 от ГПК препраща към частта от мотивите досежно фактическата обстановка.

Съгласно член 45, алинея 10 от ППЗСПЗЗ земи, върху които са разположени обекти на организациите по § 12 и 29 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и незаети със сгради и съоръжения или прилежащи площи към тях, но негодни за земеделско ползване и неподлежащи на възстановяване, и земеделските земи в бившите стопански дворове на организациите по § 12, намиращи се извън урбанизираните територии, останали след възстановяване правата на собствениците, са държавна собственост и се актуват от областния управител.

Вещото лице по приетото от първата инстанция СТЕ е установило, че първият план за землището на село K. е изработения във връзка със земеразделянето план на зоните по член 18г от ПП3СПЗЗ през 1995 г., в който фигурира имот № 206 - стопански двор, в чиято южна част попада процесният имот; през 1995 г. е изработен и парцеларния план на ТКЗС „Б.“, с който се определят и прилежащите площи към сградите и съоръженията, както и свободните такива; през 1999 г. е приета картата на възстановената собственост /КВС/ за землището на село K.; процесният имот е идентичен с имота, определен по парцеларния план на стопанския двор като площ за изключване, с ПИ 009019 по КВС и с ПИ *** по КК; процесният имот е включен в стопанския двор на ТКЗС „Б.“ - село K. и не е възстановяван на 4 стари собственици по ЗСПЗЗ; площта на процесния имот е посочена в парцеларния план като такава за изключване, което означава, че той не е зает от сгради или съоръжения и не представлява прилежаща площ към тях; територията на стопанския двор не е земеделска земя, тъй като е негодна за земеделско ползване площ.

С оглед на изложеното процесният имот като земя, незаета със сгради и съоръжения или прилежащи площи към тях на организация по § 12 и 29 от ПЗР на ЗСПЗЗ /ТКЗС „Б.“ - село K./, която е негодна за земеделско ползване и не подлежи на възстановяване /няма заявени и реализирани реституционни претенции/, е държавна собственост съгласно цитираната по-горе норма на член 45, алинея 10 от ППЗСПЗЗ.

С оглед на изложеното следва да бъде обсъдено правоизключващото правата на ответника твърдение за придобиване на имота въз основа на осъществявано от ищците давностно владение от 2005 г. След като стигна до заключение, че имотът е държавна собственост по силата на закона, то по отношение на него е приложима предвидената с член 86 от ЗС и действалата до 31.05.1996 г. забрана за придобиване по давност на имоти държавна и общинска собственост, както и въведеният с § 1, алинея 1 от Закона за допълнение на ЗС мораториум. Съгласно същия давността за придобиване на имоти – частна държавна или общинска собственост - спира да тече за периода от 31.05.2006 г. до 08.03.2022 г. /когато е влязло в сила решение № 3 от 24.02.2022 г., постановено по к.д.№ 16/2021 г. на Конституционния съд на Република

България, с което разпоредбата е обявена за противоконституционна/, а с обявяването на разпоредбата на § 1, алинея 1 от ЗД на ЗС за противоконституционна не се засяга нейният досегашен ефект, като последиците от преустановяване на мораториума ще настъпят от момента на влизане на решението на КС на РБ в сила – член 151, алинея 2, изречение трето от КРБ. Тоест, към настоящия момент не е изтекъл изискуемият съгласно член 79 от ЗС десетгодишен давностен срок и ищцата не е могла да придобие имота въз основа на давностно владение. Още повече, ще в хода на производството ищцата не доказва по упражняване на фактическа власт върху имота през периода от 2005 г. до предявяване на исковата молба, за който период са налице показания на водените от нея свидетели, че владелец е бил друго лице.

5

Поради идентичните крайни изводи, до които достигна въззивният съд, атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

По разноските

Въз основа на отправеното от въззиваемата страна искане и съобразно разпоредбата на член 78, алинея 3 от ГПК въззивницата следва да бъде осъдена да й заплати направените в хода на производството пред настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски, които съобразно представения списък по член 80 от ГПК са в размер на 1 534,78 лева за юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият състав на въззивния съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 587 от 26.02.2024 г., постановено по гр.д.№ 1685 по описа за 2023 г. на Районен съд – Варна, четиридесет и девети състав.

ОСЪЖДА К. Г. С. ЕГН ********** с адрес в село K., община *** да заплати на държавата чрез министъра на земеделието и храните сумата от 1 534,78 /хиляда петстотин тридесет и четири 0,78/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание член 78, алинея 3 и алинея 8 от ГПК.

Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на страните с касационна жалба чрез Окръжен съд – Варна пред Върховен касационен съд по реда на член 280 и следващи от Гражданския процесуален кодекс.