Решение № 2353 от 08.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2353 гр. София, 08.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Д.а

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Въззивно гражданско дело № 20251100505605 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 23099/19.12.2024 г. по гр. д. № 20231110146248/2023 г. по описа на СРС, 51 състав са осъдени „Кардиф Животозастраховане“ АД, регистрирано в търговски регистър на Парижкия търговски съд, с номер на вписване В 308896547, действащо на територията на Република България чрез „Кардиф Животозастраховане, клон България“ КЧТ, с ЕИК:

175190059, със седалище и адрес на управление: град София, район Средец, ул. "Христо Белчев" № 29, ет. 1-3, и „Кардиф Общо застраховане“ АД, регистрирано в Парижки търговски съд, Република Франция под № 732 028 154, действащо на територията на Република България чрез „Кардиф Общо застраховане, клон България“ КЧТ, с ЕИК:

175190073, със седалище и адрес на управление: град София, район Средец, ул. "Христо Белчев" № 29, ет. 1-3, на основание чл. 134 ЗЗД, вр. чл. 382, ал. 3 КЗ и чл. 86 ЗЗД при условията на солидарна отговорност помежду си да заплатят в полза на „Юробанк България“ АД, с ЕИК: 000694749, със седалище и адрес на управление: град София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260 сумата от 20 866,65 лева, представляваща застрахователно обезщетение – дължим към **** г. остатък от дълга по договор за потребителски кредит № FL1330083 от 02.11.2022 г., сключен между А.Д.Б. и „Юробанк България“ АД, включваща главница и договорни лихви.

Със същото решение ответниците „Кардиф Животозастраховане“ АД и „Кардиф Общо 1 застраховане“ АД, са осъдени да заплатят на малолетните ищци Д. М. П., с ЕГН: ********** и Е. М. П., с ЕГН: **********, действащи чрез своя баща и законен представител М. Д. П., с ЕГН: **********, всички с адрес: град София, ул. ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 3431,66 лева, представляваща разноски по делото.

Против решението е подадена въззивна жалба с вх. № 22543/22.01.2025 г. от Кардиф Животозастраховане“ АД, действащо на територията на Република България чрез „Кардиф Животозастраховане, клон България“ КЧТ, и „Кардиф Общо застраховане“ АД, в която се излагат съображения за неправилност на решението на СРС. Отказът им да платят застрахователно обезщетение се базира на Общите условия, съгласно които „застрахователите могат да откажат извършването на застрахователно плащане, ако застрахователното събитие по рискове смърт, инвалидизация над 70%, ПБ или ХРЗ е в резултат или в причинна връзка с декларирано от Застрахования обстоятелство“.

Застраховката покрива единствено случаи на застрахователно събитие, вследствие на заболявания, диагностицирани в периода на застраховката, а не и заболявания, диагностицирани преди сключването на договора. Считат за неправилен извода на СРС, че не се установява пряка причинна връзка между злокачественото заболяване и смъртта. Този извод се потвърждавал от изявленията на вещите лица при представянето на заключението им в открито съдебно заседание, в което са посочили, че приложената имунотерапия има сериозни странични ефекти и двата приложени медикамента имат странични ефекти, като е посочено, че обяснението за настъпилите впоследствие белодробен тромбоемболизъм, анемичен синдром, анемия може да се приеме като ефект от прилаганото дълго време лечение. Направен е и извод, че поради кръвните изследвания има всички основания да се приеме, че се касае до белодробен тромбоемболизъм, причинен вследствие на онкологичното заболяване. Посочва, че в съобщението за смърт като причина за смъртта е посочено именно онкологичното заболяване, обявено в медицинския въпросник.

Съобщението за смърт не е било оспорено по реда на чл. 193, поради което съдът е бил длъжен да съобрази неговото съдържание при изграждане на преценката си относно причината за смъртта. Считат, че съдът е допуснал съществени процесуални нарушения, свързани с попълването на делото с доказателства. СРС неправилно е оставил без уважение искане по чл. 192 ГПК за снабдяване със справка от НЗОК. Моли съда на основание чл. 266, ал. 3 ГПК да изиска по реда на чл. 192 ГПК справка от НЗОК относно вида на проведени лечения и манипулации и за прилагани и изписвани медикаменти на А.Б. за периода 01.01.2019 г. – **** г. В условията на евентуалност моли справката да бъде изискана на основание чл. 186 ГПК. Не са съгласни с извода на първоинстанционния съд, че е извършен изричен отказ от аутопсия от страна на близките на ищцата. Твърдят, че е извършено процесуално нарушение, като в доклада липсва указание, че доказването на този факт е в тежест на ответника, затова считат, че настоящият състав следва да проведе доказването му.

Претендират сторените разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх. № 139380/17.04.2025 г., подадена от Д. М. П. и Е. М. П., действащи чрез своя баща и законен 2 представител М. Д. П., чрез адв. Д. Н., с който заявяват, че решението е правилно и законосъобразно, а въззивната жалба е неоснователна. Сочат, че първоинстанционният съд е изпълнил задълженията си във връзка с доклада по делото. Наличието на причинна връзка между заболяването и смъртта на застрахованото лице не кореспондира с даденото заключение на вещите лица. Материалната доказателствена стойност на съобщението за смърт е съобразена от съда. Констатацията, че съобщението за смърт не е било оспорено по реда на чл. 193 ГПК е без правно значение за спора. Считат, че не са налице допуснати съществени процесуални нарушения, свързани със събиране на доказателства. Изразяват становище, че отказът на първоинстанционния съд да допусне доказателствено искане по чл.

192 ГПК за снабдяване със справка от НЗОК, не представлява процесуално нарушение, което да обуславя основания за неговото допускане във въззивното производство при условията на чл. 266, ал. 3 ГПК. Ответната страна не е доказала фактическия състав на изключващата отговорност клауза от Общите условия – чл. 11.2, поради липса на установена връзка между заболяването и смъртта, както е посочено в първоинстанционното производство. В настоящия случай твърдението на въззивната страна относно наличието на непълни указания от първостепенния съд по отношение на обстоятелствата, които следва да се докажат, е неоснователно и поради което е недопустимо и искането им по чл.266, ал. 3 ГПК за назначаване на допълнителна задача към приетата и неоспорена съдебно-медицинска експертиза. Претендират сторените разноски по настоящото производство.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр. д. № 20231110146248/2023 г. по описа на СРС, 51 състав е образувано по искова молба, подадена от Д. М. П. и Е. М. П., действащи чрез своя баща и законен представител М. Д. П., чрез адв. Д. Н., срещу „Кардиф Животозастраховане“ АД, регистрирано в търговски регистър на Парижкия търговски съд, с номер на вписване В 308896547, действащо на територията на Република България чрез „Кардиф Животозастраховане – клон България“ КЧТ и срещу „Кардиф – Общо застраховане“ АД, регистрирано в Парижки търговски съд, Република Франция под № 732 028 154, действащо на територията на Република България чрез „Кардиф Общо застраховане – клон България“ КЧТ за осъждане на ответниците на основание чл. 134 ЗЗД, вр. чл. 382, ал. 3 КЗ и чл. 86 ЗЗД при условията на солидарна отговорност да заплатят в полза на „Юробанк България“ АД сумата от 20 866,65 лева, представляваща застрахователно обезщетение, формирано от дължим към **** г. остатък от дълга по договор за потребителски кредит № FL1330083 от 02.11.2022 г. /главница и лихви – редовни и просрочени/, сключен между наследодателя на ищците А.Д.Б. и „Юробанк България“ АД, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Ищците твърдят, че са наследници по закон на А.Д.Б., ЕГН **********, починала на **** г. в гр. София, за което представят акт за смърт, удостоверение за наследници и 2 бр. актове за раждане. Ищците са приели под опис наследството – факт, удостоверен от приложено 3

Решение № 12685/18.07.2023 г. по ч.гр.д. № 32870/2023 г. на СРС, вписано под № 1456/19.07.2023 г. Посочват, че наследодателката им е била страна по договор за потребителски кредит № FL1330083 от 02.11.2022 г., сключен с „Юробанк България“ АД, по силата на който на А.Б. е предоставен паричен кредит в размер на сумата от 21 500 лева.

Поддържат, че за обезпечаване изпълнението на задълженията по кредита бил сключен договор за застраховка, обективиран в сертификат № FL1330083 от 02.11.2022 г. по застрахователна програма „Защита на плащанията“ на кредитополучателите по потребителските кредити, предоставени от „Юробанк България“ АД, със застраховано лице – кредитополучателя по договора за кредит А.Б., застрахователи „Кардиф Животозастраховане“ АД и „Кардиф – Общо застраховане“ АД и застраховащ и ползващо се лице кредиторът „Юробанк България“ АД. Излага се, че бил уговорен застрахователен пакет „L“, включващ като покрит застрахователен риск „смърт в резултат на злополука или заболяване“, в който случай застрахователната сума се равнява на остатъчния баланс по потребителския кредит. Ищците твърдят, че за целите на определяне на застрахователния рисков профил на застрахования, А.Б. е попълнила медицински въпросник, в който е посочила, че има „магнитен меланон“ и е на лечение за посоченото заболяване. В нейната експертиза, изготвена в болницата, като окончателна диагноза за смъртта й е записано „Двустранна пневмония, състояние след ОВИ, Постковид пулмфиброза, дихателна недостатъчност…“. Поддържа се, че след смъртта на кредитополучателя, застрахователите са били уведомени за настъпване на застрахователното събитие, но същите са постановили отказ за изплащане на застрахователно обезщетение по претенцията, който ищците считат за незаконосъобразен. Посочват, че от страна на търговската банка – кредитор не са предприети действия относно претендиране и изплащане от страна на застрахователя на застрахователната сума. Излага се, че непогасеният остатък от задълженията по договора за потребителски кредит към 12.03.2023 г. възлиза на сума в общ размер от 20 866,65 лева, от която 20 839,91 лева главница и 26,74 лева лихви – редовни и просрочени. Съгласно застрахователния сертификат застрахователното обезщетение при настъпване на застрахователния риск – смърт в резултат на злополука или заболяване, е остатъчният баланс по кредита. Сочат, че като наследници на починалия кредитополучател и застрахован А.Б., същите встъпват в кредитните й задължения, но и в правата по застраховката за обезпечаването им. В исковата молба са изложени твърдения, че клаузата на 11.1 „общи изключващи клаузи за всички рискове“ от приложимите към застрахователния договор Общи условия е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 6, вр. чл. 145 ЗЗП, съгласно която отговорността на застрахователя се изключва по отношение на риск „смърт“ ако застрахователното събитие е в резултат на причинно-следствена връзка с всяко заболяване, страдание или физическо състояние, свързано с тях, както и усложненията и рецидивите им, за което Застрахованият е получил медицинско консултиране, диагностициране или лечение в тригодишен период преди датата на застраховането и за които Застрахованият е предоставил на Застрахователите невярна и/или непълна информация или не е обявил при попълване на „Кратък медицински въпросник“. Поддържа се, че на практика застрахованото лице е принудено да се съгласи с предварително установените от застрахователя Общи 4 условия, без да може да повлияе на съдържанието им. В условията на евентуалност навеждат доводи за нарушение от страна на ответниците на чл. 362, ал. 4 КЗ. Излагат, че с попълването на медицинския въпросник от страна на А.Б. при сключване на застраховката, ответниците изрично са поставили въпроси за заболяването й, вследствие на което са били наясно със застрахователния риск и въпреки това са сключили процесния застрахователен договор. Същевременно, ответниците не установяват по безспорен и категоричен начин наличието на пряка връзка между заболяването на А.Б. и смъртта й, в която връзка оспорват заключението, дадено от медицинската комисия на ответниците, съгласно което А.Б. е починала от „усложненията на злокачествено образувание“ и сочат, че според експертизата, изготвена в болницата, където е починала застрахованата, сочи като причина за смъртта й „…двустранна пневмония. Състояние след ОВИ. Постковид пулмфиброза. Дихателна недостатъчност“. Към датата на подаване на исковата молба дългът по кредита продължава да се погасява. С тези съображения ищците Д. М. П. и Е. М. П., действащи чрез своя баща и законен представител М. Д. П., отправят искане за осъждане на ответниците да заплатят в полза на „Юробанк България“ АД, като трето ползващо се лице, сумата от 20 866,65 лева, представляваща дължим към **** г. остатък от дълга по договор за потребителски кредит № FL1330083 от 02.11.2022 г. /главница и лихви – редовни и просрочени/, сключен между наследодателя на ищците А.Д.Б. и търговската банка.