Решение № 391 от 22.06.2020, Окръжен съд - Плевен

Съд: Окръжен съд - Плевен
Дело: Въззивно гражданско дело 141/2020
Вид: Решение № 391
Подписан: 22.06.2020
Състав: СВЕТЛА ЙОРДАНОВА ДИМИТРОВА, СТЕФАН АСЕНОВ ДАНЧЕВ, ТАТЯНА ГЕОРГИЕВА БЕТОВА

Цитирани разпоредби

чл.272 · Граждански процесуален кодекс
чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
чл.80 · Граждански процесуален кодекс
чл.70 · Закон за хората с увреждания
чл.103 · Кодекс за социално осигуряване
чл.90а · Кодекс за социално осигуряване
чл.212, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс

Р Е

Ш Е Н И Е гр. Плевен 22.06.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Плевенски Окръжен съд, І-ви въззивен граждански състав, в открито заседание на единадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СТЕФАН ДАНЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА

СВЕТЛА ДИМИТРОВА при секретаря А.Д. като разгледа докладваното от съдията Димитрова в.гр.д. № 141 по описа за 2020 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение №2165 от 24.10.2019 г. по гр.д.

№732/2019 г. Плевенски Районен съд е:

ОСЪДИЛ на основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ „Застрахователна компания ЛЕВ ИНС“АД, с ЕИК:

***, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Лозенец“, бул. „Черни връх“ № 51 Д, представлявано от М.М.С.-Г. и П.В.Д., ДА ЗАПЛАТИ на Р.И.А., с ЕГН: **********,***, сумата 13 000 лв., част от общо дължимите 13 238.62 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди – загуба на трудоспособност, причинени вследствие на ПТП на 18.06.2015 г., за периода от 18.06.2015 г. до 03.02.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 04.02.2019 г. до окончателното и изплащане.

ОСЪДИЛ на основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./

„Застрахователна компания ЛЕВ ИНС“АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Лозенец“, бул. „Черни връх“ № 51 Д, представлявано от М.М.С.-Г. и П.В.Д., ДА ЗАПЛАТИ на Р.И.А., с ЕГН: **********,***, сумата 400 лв. месечно, част от общо дължимите 400.71 лв. месечно, представляващи обезщетение за имуществени вреди – загуба на трудоспособност, причинени вследствие на ПТП на 18.06.2015 г., пожизнено за периода от 04.02.2019 г. до настъпване на юридически факт, представляващ основание за изменение на размера или за отпадане на задължението, заедно със законната лихва върху размера на всяко плащане, считано от първо число на съответния месец, за който се дължи , до окончателното плащане.

ОСЪДИЛ на основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./

„Застрахователна компания ЛЕВ ИНС“АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Лозенец“, бул. „Черни връх“ № 51 Д, представлявано от М.М.С.-Г. и П.В.Д., ДА ЗАПЛАТИ на Р.И.А., с ЕГН: **********,***, сумата 400 лв. месечно, част от общо дължимите 637.50 лв. месечно, представляващи обезщетение за имуществени вреди, представляващи необходими разноски за болногледач, търпени в резултат на ПТП, настъпило на 18.06.2015 г., дължимо за период от 04.02.2019 г. до настъпването на юридически факт, представляващ основание за изменение на размера или за отпадане на задължението за изплащане на присъденото месечно обезщетение, платимо на първо число на месеца, за който се отнася, заедно със законната лихва върху размера на всяко месечно плащане, считано от първо число на месеца, за който се дължи, до окончателното плащане.

ОСЪДИЛ на основание чл.78, ал.1 от ГПК „Застрахователна компания ЛЕВ ИНС“АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Лозенец“, бул. „Черни връх“ № 51 Д, представлявано от М.М.С.-Г. и П.В.Д. ДА ЗАПЛАТИ на Р.И.А., с ЕГН: **********,***, сумата от 6 064 лв., представляваща деловодни разноски.

Недоволен от решението е останал ответникът „Застрахователна компания ЛЕВ ИНС“АД и е подал въззивна жалба срещу него, в която моли то да бъде отменено и вместо него да бъде постановено решение, с което да бъдат отхвърлени ищцовите претенции.

Въззивникът намира за необоснован извода на Плевенски Районен съд, че преди ПТП Р.А. е реализирал трудови доходи като общ работник по около 450 лв. месечно, както и доходи от животновъдство по около 100 лв. месечно, общо 550 лв. месечно. За необоснован се счита и извода, че след ПТП Р.А. не реализира други доходи, освен пенсия. Моли се да бъде отчетено, че на въззиваемия е присъдено и изплатено обезщетение за неимуществени вреди от процесното ПТП в размер на 110 000 лв., като при определянето на размера на това обезщетение решаващият съд е съобразил загубата на работоспособност като критерий за обезвреда.

„Застрахователна компания ЛЕВ ИНС“АД намира, че няма доказателства по делото, че ако не беше настъпило процесното ПТП, за вбъдеще Р.А. би работил и/или развивал дейност, от които да реализира доход в размер поне на МРЗ. Счита също, че няма законова норма, която да определя докога се дължи месечното обезщетение за загуба на работоспособност и доход.

Сочи, че и в съдебното решение няма разписан ред за установяване настъпването на факт – основание за изменение в размера на обезщетението или за отпадане на задължението за плащането му.

Според въззивника, обжалваното решение не почива на експертното заключение, според което

Р.А. се е нуждаел от „неотменна“ чужда помощ само през първите 3 месеца след ПТП и че след това тази помощ е станала „препоръчителна“ и поради това необходима само за 4 часа в денонощието. Счита за неправилно определен размера на съответните обезщетения. Акцентира върху факта, че от системата на държавното обществено осигуряване в полза на Р.А. е изплащана и се изплаща месечна добавка за чужда помощ в размер, посочен от ВЛ. За неправилно се счита неприспадането на размера на тази месечна добавка от размера на обезщетенията за ползване на болногледач.

Препис от въззивната жалба е връчен на Р.А. на 27.01.2020 г. и на с.д. е подаден отговор, в който се моли да бъде потвърдено обжалваното решение.

Възииваемият сочи, че застрахователят нито е изложил твърдения, нито е представил доказателства, опровергаващи фактите, че той /въззиваемият/ е „работил на частно“ – без трудов договор и без осигуровки и че е извършвал стопанска дейност, без да се регистрира като самоосигуряващо се лице. Счита, че живеещата с него на съпружески начала Елка Асенова има непосредствени впечатления за неговите трудови дейности и доходи, поради което свидетелските ѝ показания за релевантни. Намира, че фактът, че не се е регистрирал като самоосигуряващо се лице, не влече след себе си неоснователност на претенциите му за обезщетения за загуба на работоспособност и доходи. Моли да бъде отчетено, че загубата на работоспособност има две измерения, защото причинява както неимуществени, така и имуществени вреди.

Въззиваемият се позовава на съдебна практика, според която при липса на сключен към момента на ПТП трудов договор, обезщетението за имуществени вреди се определя на база средната или минималната работна заплата.

Р.А. заявява, че ако е имал и има нужда от чужда помощ 24 часа в денононищието 7 дни в седмицата, е щял да претендира обезщетение, съизмеримо с възнаграждението на 3 или 4 болногледачи, а не за 1 болногледач. Акцентира, че определената от ВЛ сума от 27 030.06 лв. е осреднена между възнаграждението на болногледача по пазарни цени и МРЗ. Твърди, че не му е отпусната от АСП сума за чужда помощ, защото с Е.А. нямат сключен граждански брак. Твърди също, че последната преди ПТП също е „работела на частно“ и в животновъдството, а след ПТП не е можела вече да го прави, поради необходимостта да се грижи за него.

С определение №176 от 06.02.2020 г. Плевенски Окръжен съд е приел въззивната жалба за допустима и редовна и е насрочил о.с.з. за разглеждането и.

В о.с.з. на 11.06.2020 г. процесуалният представител на въззивника – юриск. К.И. е пледирал за уважаване на въззивната жалба и за присъждане на разноски за юриск. възнаграждение.

Въззиваемият е депозирал молба делото да се гледа в негово отсъствие. Представил е договор за правна защита и съдействие и списък по чл.80 от ГПК. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за усановено следното:

Видно от констативен протокол за ПТП с пострадали лица и протокол за оглед на ПТП при условията на чл.212, ал.2 от НПК, на 18.06.2015 г. по главен път I-3 Ботевград – Бяла, в посока към Бяла, се движел лек автомобил марка ОПЕЛ модел Зафира с рег.

№ ***, управляван от Н.Т.Ч.. В същото време по републикански път III-3402 Пордим – Славяново, в посока към Славяново, се движел лек автомобил марка РЕНО модел Меган Сценик с рег. № ***, управляван от В.Л.Р.. На път III-3402 преди кръстовището му с път I-3 имало знак Б2 „Спри. Пропусни движещите се по пътя с предимство.“, с който знак В.Л.Р. не се съобразил и навлязъл директно в кръстовището, където се сбъскали управляваният от него автомобил и този, управляван от Н.Т.Ч.. В резултат на удара на място починали В.Л.Р.и един от пътниците в РЕНОТО, а друг от тези пътници – ищецът Р.А. получил тежки наранявания.

Видно от постановление от 11.12.2015 г. по досъд. произв. №Д-140/2015 г. на Плевенска Окръжна прокуратура, починалият при ПТП водач на РЕНОТО е нарушил правилата за движение по пътищата и е имал техническата възможност да предотврати настъпването на ПТП, а водачът на ОПЕЛА нито е нарушил правилата за движение по пътищата, нито е имал техническата възможност да предотврати настъпването на ПТП. Поради това, е прекратено досъд. произв. №Д-140/2015 г. на Плевенска Окръжна прокуратура.

Видно от справка от 19.10.2015 г. в Информационния център към Гаранционния фонд, към 18.06.2015 г. лек автомобил марка РЕНО модел Меган Сценик с рег. №*** е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена със „Застрахователна компания ЛЕВ ИНС“АД, съгласно полица №22115001386312.

С оглед обстоятелството, че процесният застрахователен договор е сключен на 19.05.2015 г. /т.е. преди влизането в сила на сега действащия КЗ/ и съгласно §22 от ПЗР на КЗ, приложима е част четвърта от отменения КЗ, доколкото няма данни страните да са договорили друго след 01.01.2016 г. Поради това правната квалификация на исковете е по чл.226, чл.1 във вр. с чл.223, ал.1 от КЗ /отм./ В о.с.з. на 20.06.2019 г. е изрично прието за безспорно между страните, че „на 18.06.2015 г. е настъпило ПТП, което е причинено от В.Р., който е застрахован при ответника“.

Спорни между страните са въпросите относно механизма на ПТП – респ. относно вината на участниците в ПТП; относно механизма на настъпване на уврежданията на ищеца – респ. относно причинната връзка между ПТП и уврежданията и относно възражението на ответника за съпричиняване от страна на ищеца, изразяващо се в непоставянето на обезопасителен колан.

Видно от заключението на ВЛ В.И., вложено в делото на стр.250-256, непосредствено преди удара лек автомобил марка ОПЕЛ модел Зафира с рег. № *** се е движел със скорост 95.57 км/час, а лек автомобил марка РЕНО модел Меган

Сценик с рег. №*** – със скорост 59.46 км/час. При това положение водачът на ОПЕЛА не е имал техническа възможност да предприеме ефективно спиране до мястото на удара. При движение на ОПЕЛА с максимално разрешената за участъка скорост от 90 км/час, пак щеше да настъпи удар с РЕНОТО, но то щеше да се е придвижило с 0.5 м напред от реалното си местонахождение. При изготвяне на това заключение ВЛ е ползвало актуална към 18.06.2015 г. схема на процесния пътен участък, представена от АПИ /на стр.238 от делото/.

Видно от заключението на ВЛ В.И., вложено в делото на стр.205-222, при удара между ОПЕЛА и РЕНОТО върху тялото на Р.А. са действали инерционни сили, които са отклонили горната му част наляво. Главата и лявото рамо са се ударили в дясната част на предната лява седалка, а долната част на лявата ръка е влязла в контакт с рамковата конструкция на предната лява седалка и лоста на ръчната спирачка. Според ВЛ, телесните увреждания на Р.А. е възможно да се получат и при поставен обезопасителен колан, защото при страничен удар /какъвто е бил процесният/ коланът не възпрепятства отклонението на тялото на ищеца наляво спрямо първоначалното му положение.