Решение № 7236 от 23.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7236 гр. София, 23.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20241110161230 по описа за 2024 година

Предявен e установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на парично задължение в размер на сумата от 1 607,60 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № *** от 23.11.2019 г., с краен срок за изпълнение – 15.12.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 31.05.2024 г. до окончателното плащане, за която сума по ч. гр. дело № 32818/2024 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 17.06.2024 г., частично обезсилена с определение от 18.10.2024 г.

Ищецът *** твърди, че между ****и ответника С. К. М. е сключен договор за потребителски паричен кредит № *** от 23.11.2019 г., по силата на който му предоставя кредит в размер на 1 950,48 лв., който следвало да бъде върнат чрез 20 месечни вноски в размер на 117,03 лв. всяка, съгласно погасителен план, инкорпориран в него. Поддържа, че на 26.05.2020 г. е сключено допълнително споразумение, с което крайният срок на договора е променен на 15.12.2021 г. Заявява, че след усвояване на кредита, от страна на кредитополучателя не са извършвани редовно плащания по него, като същият е останал задължен за сумата от общо 2 300,80 лв., от която: 1 607,60 лв. – главница и 693,20 лв. – договорна лихва. Допълва, че с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 27.07.2022 г. „*** прехвърля на ищеца вземанията си към ответника по договора за кредит от 23.11.2019 г., за което ответникът е уведомен, поради което счита, че цесията е породила действие по отношение на него, с което обосновава легитимацията си да претендира процесната сума. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът С. К. М. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Оспорва да е налице действителен договор за цесия, тъй като в представения такъв липсва съществена клауза от съдържанието му относно цената на договора, поради което същият не е породил действие, позовавайки се на съдебна практика в 1 тази насока. Оспорва представеното Приложение № 3, тъй като не може да се установи прехвърлителят на вземането, от какво правоотношение произтича то, както и начина на формиране на размера му, още повече, че то не е подписано от страните. Оспорва наличието на договорно правоотношение между него и кредитното дружество, тъй като се касае за реален договор, поради което не е достатъчно само постигане на съгласие, но и реално предоставяне на заемната сума. Счита договора за нищожен, тъй като е сключен в нарушение с разпоредбите на ЗПК, а именно: чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – поради липсата на изчерпателно посочване на всички разходи, очететени при формирането на ГПР, доколкото общото посочване само на цифрова величина – 24,65 % не е достатъчно, без да става ясно как ГЛП се съотнася към ГПР. Заявява, че в ГПР не е включена като разход застрахователната премия, което освен нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, представлява и нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи, че е налице нарушение и на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, тъй като в договора липсва яснота относно отделните компоненти, включени в рамките на погасителните вноски – каква част е главница, лихва и такса за обслужване. Навежда довод за допуснато нарушение и на чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК, тъй като от съдържанието му не се извлича изискуемата информация относно размера, датите и броя на плащане на вноските, което съгласно чл. 22 ЗПК води до цялостната му недействителност. Оспорва предоставянето на подписани от страните общи условия, които да ги обвързват. Твърди нарушение на изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК, тъй като се наблюдава различие в шрифта, използван в договора за кредит и този, използван в договора за застрахователно посредничество. Допълва, че са допуснати нарушения и на чл. 11, ал. 1, т. 20, 23 и 24 ЗПК, тъй като в договора не се съдържат клаузи относно правото на отказ на потребителя от договора, правото му да погаси усвоената главница и лихва съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 ЗПК, ред за прекратяване, както и извънсъдебни способи за решаване на спорове. Оспорва да дължи суми за „*** и „*** тъй като такива клаузи биха били нищожни. Счита, че при установена пълна недействителност на договора за кредит, съдът следва да отхвърли и иска за главница, тъй като в противен случай ще се допусне нарушение на чл. 6 ГПК. При условията на евентуалност счита, че в случай на прилагане на последиците на чл. 23 ЗПК, то извършените от него плащания следва да бъдат отнесени за погасяване на главницата.

Излага довод за изтекла погасителна давност. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявения иск. Претендира и разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна.

Установява се, че между „***, като кредитор, и С. К. М., като кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит № *** от 23.11.2019 г., по силата на който кредиторът предоставя на кредитополучателя парична сума в общ размер на 1 950,48 лв. под формата на потребителски кредит, а последният се е задължил да я върне при следните условия: чрез 20 броя равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 117,03 лв., при падеж на първата погасителна вноска – 15.12.2019 г., падеж на последната погасителна вноска – 15.06.2021 г. и годишен процент на разходите – 24,65 % и годишен лихвен процент – 22,24 %. Уговорено е, че общият размер на всички плащания се равнява на 2 340,60 лв. Видно от клаузите на договора, заемната сума от 1 950,48 лв. се формира от следните пера: 1 681,45 лв. – за закупуване на стоки (монитор, RAM памет, графична карта, твърд диск, твърд диск, аксесоари за компютърна техника и 269,03 лв. – за застрахователна премия за застраховка *** съгласно застрахователна декларация *** като в табличен вид в договора е обективиран и погасителен план, в който са посочени падежните дати на всяка една от отделните вноски, техния размер, както и оставащата сума.

Отношенията на страните по договора във връзка със сключването, отпускането и изпълнението му са уредени с „Условия по договора“, представляващи неразделна част от 2 същия, като в клаузата на чл. 2 се предвижда, че месечните вноски съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, съставляваща печалба на кредитора. Съгласно чл. 3 при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска, а при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от този договор надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост. Според чл. 8 месечните погасителни вноски са платими не по-късно от определените падежни дати, а с подписа си в поле „Удостоверявания“ кредитополучателят е удостоверил получаването на стоката/услугата, описана в поле „Финансирани стоки и услуги“, в добро функционално състояние от упълномощения търговски партньор, както и получаването на опосредстван чрез стока/услуга кредит за сума, посочена в поле „Размер на кредита“, която е платима от него на търговския партньор при получаване на вещта. Според чл. 4 месечните погасителни вноски покриват компонентите на задължението в последователност разноски, лихва, главница, а в чл. 22 страните са уговорили, че кредиторът може да по всяка време да прехвърли правата си по договора на избрано от него трето лице без да е нужно предварително да получи съгласието на кредитополучателя.

Към договора е сключено споразумение за отсрочване на погасителни вноски от 26.05.2020 г., с което е отложено заплащането на част от месечни погасителни вноски под № 5, 6, 7, 8 и 9 за срок от 5 месеца, с който се удължава и срокът на кредита до 15.12.2021 г., като се променя и размерът на месечните погасителни вноски съгласно обективирания в него погасителен план, според който общата дължима сума по кредита се променя от 2 340,60 лв. на 2 489,56 лв., платима чрез 16 броя месечни погасителни вноски в размер от по 126,34 лв.

От договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2022 г. се установява, че „***, в качеството на продавач, прехвърля в полза на ***, в качеството на купувач, всички вземания, произтичащи от договори за кредит, сключени от продавача с физически лица, ведно с привилегиите, обезпеченията и другите им принадлежности, като същите са индивидуализирани в приложение № 1/27.07.2022 г. към него, в което под № 806 е вписан договор за потребителски кредит № *** от 23.11.2019 г., с краен срок за изпълнение – 15.12.2021 г., сключен със С. К. М..

От представеното пълномощно се установява, че на основание чл. 99 ЗЗД „***, чрез управителя си, е упълномощил ***, да извърши уведомяване при условията на чл. 99, ал. 3 ЗЗД във връзка с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2022 г. на всички длъжници на дружеството по сключените договори за потребителски кредити и допълнителни споразумения и протоколи.

От уведомление с изх. № 370/25.05.2024 г. за извършено прехвърляне на вземания става ясно, че адв. П. В., в качеството си на пълномощник на ***, е изпратил такова от името на „*** до ответника С. К. М., с което го уведомява за сключване на договора за прехвърляне на парично вземане (цесия) от 27.07.2022 г., с който задълженията му по договор за потребителски кредит № *** от 23.11.2019 г. са изкупени от ***.

Видно от известието за доставяне на „*** към него, уведомлението, изпратено му на адрес: гр. ****, не е получено от адресата, като същото се е върнало с отбелязване, че е останало непотърсено от адресата.

От изслушаното и прието по делото без оспорване от страните заключение на вещото лице по съдебносчетоводната експертиза се установява, че в изпълнение на договор за кредит за покупка на стоки № *** от 23.11.2019 г. „*** е заплатило на 26.11.2019 г. в полза 3 на „*** сума по фактура № 0000019853/25.11.2019 г. за закупени от кредитополучателя С. К.

М. стоки на стойност от 1 681,45 лв. Според експерта по договора са заплатени суми в общ размер на 468,12 лв., представляващи първите 4 погасителни вноски по погасителния план (по 117,03 лв. всяка), с които са погасени сумите, както следва: 342,88 лв. – главница и 125,24 лв. – възнаградителна лихва, като след приспадане на същите непогасени са останали сумите, както следва: 1 950,48 лв. – главница и 413,84 лв. – възнаградителна лихва, на колкото се равняват дължимите такива и към момента на подаване на заявлението по заявлението по чл. 410 ГПК – 31.05.2024 г. По време на изслушването си в открито съдебно заседание на 27.03.2025 г. вещото лице заявява, че в случай, че застрахователната премия се включи като основа за изчисляване на ГПК, ще се достигне до надвишаване на уговорения с договора такъв от 24,65 %, а именно: 50,71 лв.

Съдът кредитира заключението, преценявайки го по реда на чл. 202 ГПК, като обосновано и компетентно изготвено – въз основа на материалите по делото и справка в счетоводните данни на ищеца, даващо подробен отговор на всички поставени задачи и останало неоспорено от страните.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

По иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 99 ЗЗД Основателността на иска се обуславя от установяване от ищеца наличието на следните предпоставки: 1/ възникването на облигационно правоотношение по силата на процесния договор за потребителски паричен кредит № *** от 23.11.2019 г., отговарящ на изискванията на ЗПК, с твърдяното съдържание; 2/ че е изпълнил задълженията си по договора, при което за ответника е възникнало задължение за връщане на усвоения кредит; 3/ че е настъпил падежът на задължението за връщане на сумата; 4/ прехвърляне на вземанията към длъжника на ищеца и уведомяване на ответника за извършената цесия; 5/ размера на вземанията.