Решение № 473 от 15.04.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 473 гр. Варна, 15.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валентин Пушевски при участието на секретаря Мария Ст. Миланова като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно наказателно дело № 20243110204875 по описа за 2024 година установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Х. М. Б., с ЕГН: **********, с адрес: * срещу Наказателно постановление № 24 – 0433 – 001537 от 02.12.2024 г., издадено от Началника на Първо РУ към ОД на МВР гр. Варна, с което на основание разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т. 6 от Закона за движение по пътищата, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева за това, че на 17.11.2024 г. в 11:44 часа в гр. Варна, по ул. „Д-р. Писклюлиев“ до № 94 в посока към бул. „Владислав Варненчик“ управлява собствения си лек автомобил „Нисан Кашкай“ с рег. № В 1654 НР, като по време на движение използва мобилен телефон без устройство, позволяващо използването на телефона, без участие на ръцете му – нарушение на разпоредбата на чл. 104а от Закона за движение по пътищата.

Жалбоподателят Х. М. Б. намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно и неправилно с един основен аргумент в защита на своята позиция, а именно навежда твърдения, че на процесната дата 17.11.2024 г., докато е управлявал личния си автомобил по ул. „Д-р.

Пискюлиев“ в гр. Варна не е държал в ръката си мобилен телефон, а е държал закуска. Също така допълва във въззивната си жалба, че не му е било 1 разяснено правото да обжалва съставения срещу него АУАН, което според него също представлява нарушение на процесуалните правила. Поради гореизложените съображения, жалбоподателят Х. М. Б. моли за отмяна на оспореното от него наказателно постановление.

В проведеното на 19.02.2025 г. открито съдебно заседание по НАХД № 4875 по описа за 2024 г. на Варненския районен съд, жалбоподателят Х. М. Б. се явява лично, като поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли за отмяна на процесното наказателно постановление.

Въззиваемата страна Началникът на Първо РУ към ОД на МВР – гр.

Варна не се явява лично, не изпраща и процесуален представител по време на проведеното на 19.02.2025 г. открито съдебно заседание по НАХД № 4875 по описа за 2024 г. на Варненския районен съд, който да изрази позицията на институцията в дадения ход на делото по същество, като в депозирани на 31.01.2025 г. писмени бележки, изготвени от процесуалният представител на въззиваемата страна гл. юрисконсулт К.Л.-А. се застъпва становище за неоснователност на въззивната жалба и се моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

В 11:44 часа на 17.11.2024 г. жалбоподателят Х. М. Б., с ЕГН: ********** управлявал собствения си лек автомобил „Нисан Кашкай“ с рег. № В 1654 НР по ул. „Д-р. Пискюлиев“ в гр. Варна в посока към бул. „Владислав Варненчик“, като държал в едната си ръка закуска.

По същото време на ул. „Д-р. Пискюлиев“ до сграда с административен адрес: № 94 бил позициониран екип на Първо РУ към ОД на МВР гр. Варна, съставна част от който бил св. Г. С. Г. – полицейски инспектор към Първо РУ към ОД на МВР гр. Варна, който изпълнявал служебните си задължения по контрол върху безопасността на движението в този район на града.

Св. Г. преценил, че жалбоподателя Х. държи в ръката си мобилен телефон, поради което спрял автомобила му за проверка и му съставил акт за установяване на административно нарушение за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 104а от Закона за движение по пътищата.

Жалбоподателят Х. отказал да подпише АУАН, тъй като в него било вписано, че няма възражения, а в действителност той имал конкретни възражения срещу описаната в обстоятелствената част на АУАН фактическа 2 обстановка, като св. Г. му връчил препис от АУАН.

В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, което било разгледано от административно – наказващия орган, но след като било преценено за неоснователно, на 02.12.2024 г. Началникът на Първо РУ към ОД на МВР гр.

Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т. 6 от Закона за движение по пътищата, наложил на жалбоподателя Х. административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 104а от Закона за движение по пътищата.

По отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира за установено следното:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът я намира за основателна, поради следните съображения:

В случая съдът приема за достоверно твърдението на жалбоподателя Х.

М. Б., че е държал в ръката си закуска, тъй като на първо място то е подкрепено от показанията на св. М. Б. и св. С. Й. М., които показания съдът няма причина да не кредитира. Вярно е, че св. Х. е сестра на жалбоподателя, а св. М. е негова майка, поради което съдът прие с особена критичност техните показания, предвид близката им родствена връзка, но съдът няма причина да не им даде вяра, защото са последователни и взаимнодопълващи се, а и най – важното същите са се возили в превозното средство и са се намирали непосредствено до водача на автомобила, поради което и е логично да се приеме, че много по – добре от св. Г. са видели какво държи в ръката си жалбоподателя.

Съдът кредитира показанията на св. Г., че жалбоподателя е държал в ръката си някаква вещ, но не им дава вяра за това, че вещта е била мобилен телефон. Житейско неиздържано е само с един поглед св. Г. да индивидуализира вещта в ръката на водача на превозното средство по – прецизно от св. Х. и св. М., при това самият св. Г. сподели, че водачът веднага 3 е пуснал вещта, т.е. се налага извод, че прекия очен контакт на полицейския служител с вещта е бил съвсем кратък, поради което и е много възможно, а и съдът приема, че св. Г. не е индивидуализирал правилно вещта в ръката на жалбоподателя.

Ето защо съдът приема, че жалбоподателят е държал закуска в ръката си, поради което и не е извършил от обективна страна нарушение на разпоредбата на чл. 104а от Закона за движение по пътищата.

Второто основание за отмяна на оспореното наказателно постановление е допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила, конкретно е била нарушена разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН.

В случая жалбоподателят, в качеството си на нарушител, е отказал да подпише АУАН, като това обстоятелство не е било удостоверено чрез подписа на един свидетел, името и точният адрес на който се отбелязват в акта за установяване на административно нарушение.

Действително впоследствие АУАН му е бил връчен срещу разписка, но непроменен остава извода на съда, че не е изпълнено задължението да бъде запознат нарушителя със съдържанието на АУАН, като изпълнението на това задължение се удостоверява чрез подпис, а в случая такъв липсва или отказа да бъде запознат със съдържанието на АУАН се удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и точният адрес на който се отбелязват в акта за установяване на административно нарушение, като в случая и това задължение не е било изпълнено.

Този пропуск представлява съществено нарушение на процесуалните правила, не би могъл да бъде „саниран“ в съдебното производство, поради което и въз основа и на това самостоятелно основание, Наказателно постановление № 24 – 0433 – 001537 от 02.12.2024 г., издадено от Началника на Първо РУ към ОД на МВР гр. Варна, следва да бъде отменено.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2 вр. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

Отменя Наказателно постановление № 24 – 0433 – 001537 от 02.12.2024 г., 4 издадено от Началника на Първо РУ към ОД на МВР гр. Варна, с което на Х.

М. Б., с ЕГН: **********, с адрес: *, на основание разпоредбата на чл. 183, ал.

4, т. 6 от Закона за движение по пътищата, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева за това, че на 17.11.2024 г. в 11:44 часа в гр. Варна, по ул. „Д-р. Писклюлиев“ до № 94 в посока към бул. „Владислав Варненчик“ управлява собствения си лек автомобил „Нисан Кашкай“ с рег. № В 1654 НР, като по време на движение използва мобилен телефон без устройство, позволяващо използването на телефона, без участие на ръцете му – нарушение на разпоредбата на чл. 104а от Закона за движение по пътищата.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му пред Административен съд – Варна.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5