Решение № 111 от 03.05.2023, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. Монтана, 27.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Таня Живкова при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно гражданско дело № 20231600500069 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба на „Т.“ ЕАД, представлявано от изп. директор А.А., против решение на Районен съд – Берковица от 29 ноември 2022 г. по гр. д. № 186/2022 г.

Жалбоподателят „Т.“ ЕАД твърди, че решението на БРС е постановено в противоречие с чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката. Изтъква, че задължено лице може д абъде не само собственикът на имота, но и ползувателят, поради което въззиваемата следвада бъде осъдена да плати съответна на дела й част от стойността на потребената топлинна енергия. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и разноски.

Въззиваемата М.Г. в писмен отговор оспорва въззивната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Посочва, че не е собственик на топлофицирания имот, тъй като е заявила отказ от наследство, но не е и ползувател, в подкрепа на което посочва адреса си, който е различен от този напроцесиня имот. Моли решението на БРС да бъде потвърдено и да й се присъдят разноски за въззивната инстанция.

При въззивното разглеждане на делото не са събрани нови доказателства. МОС провери обжалвания съдебен акт като обсъди събраните в производството доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена от легитимирано да обжалва лице в срока по чл.

1

259, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Пред Берковския районен съд се е развило производство по чл. 422 от ГПК, инициирано от „Т.“ ЕАД. По искане на дружеството БРС е издал заповед за изпълнение срещу М. В. Г. за неплатена стойност на топлинна енергия, доставена за жилище на адрес: гр. С., ж.к.“Л.“, бл. **, ет. *, ап. ** в размер на 867,68 лв за периода 1 май 2018 г. – 30 април 2020 г. , мораторна лихва от 86,40 лв и 14,76 лв сума от дялово разпределение.

След оспорване на вземането от страна на длъжницата дружеството е предявило иск за установяване съществуването на вземането, като е твърдяло, че между него и ответницата съществува договорно отношение, по което тя е неизправна страна.

За да отхвърли иска, БРС е приел, че топлофицираният имот е бил собственост на наследодателя на М. Г., но тя е заявила отказ от наследството му, надлежно вписан в нарочната книга по чл. 49 от ЗН при Софийския районен съд. От това е извел, че тя не дължи заплащане на стойността на доставената енергия след като не е обвързана от договор за доставка на енергия, тъй като не е собственик или ползувател на жилището.

Въззивният съд намира решението за правилно и законосъобразно, поради което го потвърждава.

За да дължи стойността на енергията, доставена от „Т.“ ЕАД за апартамент № ** в бл. ** в ж. к. “Л.“ в гр. С., въззиваемата трябва да е страна по облигационен договор с доставчика на топлоенергия. Такъв договор се сключва със собственика на имота или с ползувателя. По делото са събрани доказателства, от които се установява, че имотът е бил придобит през 1987 г. от бащата на въззиваемата, а след неговата смърт преживялата съпруга изрично е заявила пред дружеството-доставчик, че желае да замести съпруга си като страна в правоотношението и партидата да бъде разкрита на нейно име. От това следва извод, че страна по договора за доставка на топлинна енергия е преживялата съпруга.

Налице е наследствено правоприемство между починалия собственик и неговата дъщеря М. Г., но поради заявения отказ от наследство М. Г. не е поела нито активите, нито пасивите от откритото наследство, т. е. тя не е придобила права върху процесното жилище, нито пък е задължена за разходите, направени във връзка с него.

Няма данни Г. да е обитател на жилището и да има качеството ползувател, за да бъде обвързана от договор за доставка на топлинна енергия и да дължи стойността на доставената такава. В тежест на ищеца е било, както правилно е възложил доказателствената тежест БРС, да установи съществуването на облигационна връзка между дружеството и въззиваемата и основанието за възникване на задължение за плащане. Въззивникът не е представил доказателства в подкрепа на твърдението си, поради което искът правилно е отхвърлен като неоснователен.

Решението не противоречи на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, според който всички 2 собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. По отношение въззиваемата категорично е устаноевно, че не е собственик на имота, липсват и доказателства да е титуляр на вещно право върху него, за да се приеме, че правната връзка между нея и дружеството-снабдител е възникнала по силата на закона.

Въззивният съд потвърждава обжалваното решение.

Въззиваемата е представила списък на разноските и е заявила искане за присъждането им на основание чл. 78 от ГПК. За да се присъдят разноски, трябва да е установено, че те действително са сторени. Липсват доказателства въззиваемата да е платила посочения в списъка хонорар от 440 лв за процесуален представител и 10 лв други разноски, поради което съдът не присъжда разноски на М. Г..

На основание горното МОС

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 118 на Районен съд – Берковица от 29 ноември 2022 г. по гр. д. № 186/2022 г.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3