Акт от 08.05.2019, Окръжен съд - Габрово

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 84 гр.Габрово , 08.05.2019г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Габровски окръжен съд в публично заседание на девети април през две хиляди и деветнадесета година,в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.Пенкова

ЧЛЕНОВЕ:К.Големанова

И.Димова при участието на секретаря В.Григорова ,сложи за разглеждане в.гр.д. №88 по описа за 2019г., докладвано от съдията Пенкова и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Е.А.Д. и С.Г.М., подадена чрез процесуалния представител адв.П. срещу постановеното решение по гр.д.№521/2018г. на Севлиевски районен съд.

В жалбата се излагат твърдения,че неправилно първоинстанционният съд е приел,че правилата за главния и за солидарния длъжник важат еднакво.Ищецът не сочи доказателства изчерпано ли е имуществото на главния длъжник,за да се приеме,че изпълнението на задължението е осуетено. Съдът е приел,че са налице достатъчно косвени доказателства ,според които сделката била с цел увреждане, за което купувачът знаел.Правото на ползване на купувача от преди продажбата има значението, което би имал вписан договор за наем според чл.56 СК.Фактът,че в момента ответникът живее там,не е определящ ,да се приеме,че сделката е фиктивна при възможността по друг начин да се уредят отношенята между страните след развода и при кого да живее детето.Ответницата е ипотекирала имота за обезпечение на свой личен дълг. Сключването на последващ брак от ответницата ,не дава основание да се приеме,че между нея и бившия й съпруг има уговорка.Сочи се и установеното от св.М.Ц.В случая не е налице увреждане,защото ако имотът е бил в патримониума на солидарния длъжник,той никога не е могъл да послужи за удовлетворяване претенцията на кредитора.Освен това С. Д. никога не е била солидарен длъжник по този кредит.

Претендира се за отмяна на обжалваното решение,като незаконосъобразно.

От ответника по въззивната жалба не е депозиран писмен отговор.

Въззивният съд,като взе предвид събраните по делото доказателства и надеведните във въззивната жалба доводи,прие за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок,от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт,предвид на което е процесуално допустима.

Предмет на обжалване е постановеното от Севлиевски районен съд решение по гр.д.№521/2018г. ,с което е обявен за недействителен спрямо „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ" АД, с ЕИК *********, договора за покупко – продажба, сключен на 28.12.2016 г. и обективиран в нотариален акт № 49, т. IХ, рег. № 19 252, д. № 1 273 от 28.12.2016 г. на нотариус, с рег. № 543 на НК, с който Е.А.Д. е продал на С.Г. (с фамилно име – М., след постановяване на решение № 250/02.12.2016 г. по гр. д. № 1076/16 г. на РС – Севлиево, за развод по взаимно съгласие)

½ идеална част от недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Севлиево, с адрес на обекта гр. Севлиево, ЖК „***", блок № **, вход **, етаж **, апартамент **, с предназначение на обекта - Жилище, апартамент, брой нива на обекта - едно, със застроена площ 106,70 кв. м., при граници /съседни самостоятелни обекти в сградата/ на същия етаж - обекти с № *** и №

***, под обекта - обекти № *** и №

***, и над обекта – няма, ведно със същата идеална част от прилежащите му 4,017 % идеални части от общите части на сградата /по документ за собственост равняващи се на 12,20 кв.м. - Сграда № 1 и 4,017 % идеални части от терена /земята/, върху който е построена и разположена сградата, съставляващ поземлен имот /ПИ/ с кадастрален идентификатор *** по кадастралните карта и регистри на гр.

Севлиево, с адрес на ПИ: гр. Севлиево, пк. 5400, ЖК „**", целия с площ от 597,00 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за жилищни нужди, стар идентификатор: няма, номер по предходен план 3579, 3580, квартал 142, парцел III, при граници на ПИ: ПИ с кадастрални идентификатори ***, ***, ***, ***, на основание чл. 135 ЗЗД.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

За да уважи предявения иск по чл.135 ЗЗД първоинстанционният съд е приел,че са осъществени предпоставките от фактическия състав на тази правна норма.

Неоснователни са наведените във въззивната жалба възражения относно необосноваността и незаконосъобразността на изводите на съда за това,че е доказана исковата претенция по чл.135 ЗЗД.

От събраните по делото доказателства от фактическа стрна е установено,че ищеца и ответника Е.Д. са страни по договор за револвиращ кредит,с анекси към него и договор за инвестиционен кредит

,с анекси към него.Със сключения на 16.09.2014г. договор за револвиращ кредит № 244/2014г. „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ" АД е предоставила на кредитополучателя „МИЙТ ТРЕЙД“ ООД, при солидарни длъжници „ТОНИ ТРЕЙДИНГ“ ООД,

„МИЙТ ТРЕЙД ГРУП“ ООД, Г.Г. и Е.А.Д., целево за оборотни средства кредит, в размер до 200 000,00 лв. и срок на погасяване 30.04.2016г. съгласно анекс към договора..С договора за инвестиционен кредит № 243/2014 г. от 16.09.2014 г.

„БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ" АД е предоставила на кредитополучателя „МИЙТ ТРЕЙД“ ООД, при солидарни длъжници „ТОНИ ТРЕЙДИНГ“ ООД, „МИЙТ ТРЕЙД ГРУП“ ООД, Г.Г.и Е.А.Д., целево за рефинансиране на друг кредит и за придобиване на дружествени дялове, кредит в размер до 540 000,00 лв. и срок на погасяване 30.08.2021г.

От представените писмени доказателства се установява,че по реда на чл.417 ГПК ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 21.10.2016 г. и изпълнителен лист от същата дата, по ч. гр. д. № 1012/16 г. на РС – Севлиево, въз основа на договор за револвиращ кредит № 244/2014 г. от 16.09.2014 г. и анексите към него, за сумите 90 247,87 лв. – главница, 2 836,50 лв. – наказателна лихва, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.10.2016 г. до окончателно изплащане на вземането, 1862,28 лв. - държавна такса и 1862,28 лв. - юрисконсултско възнаграждение, в полза на „БАНКА ПИРЕОС

БЪЛГАРИЯ" АД, срещу солидарните длъжници „МИЙТ ТРЕЙД“ ООД, „ТОНИ ТРЕЙДИНГ“ ООД, „МИЙТ ТРЕЙД ГРУП“ ООД, Г.Г.и Е.А.Д..Издадена е и заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 10.02.2017 г. и изпълнителен лист от същата дата, по ч. гр. д. № 157/17 г. на РС – Севлиево въз основа на договор за инвестиционен кредит № 243/2014 г. от 16.09.2014 г. и анекси към него, за сумите 420 958,79 лв. – главница, 9 998,56 лв. – възнаградителна лихва, 3 864,40 лв. – наказателна лихва, 1922,96 лв. – административна такса, 170,80 лв. – застрахователни премии, 238,80 лв. – нотариални такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.02.2017 г. до окончателно изплащане на вземането, 8743,09 лв. – разноски за държавна такса и 150,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение, в полза на

„БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ" АД, срещу солидарните длъжници „МИЙТ ТРЕЙД“ ЕООД, „ТОНИ ТРЕЙДИНГ“ ООД, „МИЙТ ТРЕЙД ГРУП“ ООД, Г.Г.и Е.А.Д..

От събраните по делото доказателства се установява,че ответниците са бивши съпрузи, като с влязло в сила решение № 250/02.12.2016 г. по гр. д. № 1076/16 г. на РС – Севлиево е прекратен бракът им по взаимно съгласие, на осн. чл. 50 СК. С решението е предоставено упражнаяването на родителските права по отношение на детето А. Д. на майката С.Г. Д., а на бащата Е.А.Д. е определен режим на лични контакти с детето. Определено е местоживеенето на детето на адреса на семейното жилище - гр. Севлиево, ЖК „**", блок № **, вход **, етаж *, апартамент **, като същото е предоставено за ползване на съпругата до навършване пълнолетие от детето. За уравнение на дяловете от придобитите движими и недвижими вещи съпругът се е задължил да заплати на съпругата сумата 5000,00 лв. в срок до 30.01.2017 г.. Постановено е след развода жената да носи предбрачното си фамилно име – М..

След прекратяване на брака,с нотариален акт № 49, т. IХ, рег. № 19 252, д. № 1 273 от 28.12.2016 г. на нотариус, с рег. № 543 на НК, ответникът Е.А.Д. е продал на ответницата С.Г. Д. ½ идеална част от съсобствения недвижим имот, придобит в режим на СИО - самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.

Севлиево, одобрени със Заповед №РД-18-77/16.07.2008 год. на ИД на АГКК, последно изменение със Заповед №КД-14-07-1138/27.11.2008 год. на Началника на СГКК-Габрово, с адрес на обекта гр. Севлиево, ЖК**,блок** вход***етаж**апартамент**,която сделка е предмет на предявения по делото иск по чл.135 ЗЗД.

Съгласно вписаното в нотариалния акт от продажната цена от 10 000лв., е прихваната сума 5 000,00 лв. от задължение на Е.А.Д. към С.Г. Д. за уравнение на дяловете от придобитите по време на брака движими и недвижими вещи, постановено с решение № 250/02.12.2016 г. по гр. д. № 1076/2016 г. на РС – Севлиево, а остатъка от цената 5000,00 лв. продавачът е заявил, че е получил в брой в деня на сключване на договора, обективиран в нотариалният акт.Вписаната в нотариалният акт данъчната оценка на продадения имот е 13 746,30 лв..

От приетата по делото СИЕ и обясненията на вещото лице в съдебно заседание се установява,че задълженията на ответника Е.А.Д. по договор за кредит № 244 от 16.09.2014 г., към 28.12.2016 г.

– датата на разпоредителната сделка, са в размер на 96 808,93 лв., а към датата на извършване на проверката при ЧСИ от вещото лице – 17.10.2018 г. ,са в размер на 9 940,53 лв. Задълженията на ответника Е.А.Д. по договор за кредит № 243 от 16.09.2014 г., към 28.12.2016 г. – датата на разпоредителната сделка, са в размер на сумата 433 101,20 лв., а към датата на извършване на проверката при ЧСИ от вещото лице – 17.10.2018 г., са в размер на 30 748,88 лв.,като в посочените суми не е включена законната лихва до окончателно изплащане на вземането, която се изчислява при плащането от съдебния изпълнител.

Съгласно приетата съдебно - оценителна експертиза и обясненията на вещото лице в съдебно заседание пазарната цена на апартаманта, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Севлиево, с адрес гр.

Севлиево, ЖК**,блок** вход***етаж**апартамент**, с площ 106,70 кв.м., заедно с 4,017 % идеални части от общите части на сградата и от дворното място е: към 2018г. - 88 400 лв., а за ½ идеална част – 44 200 лв.; към 2016 г. - 77 700 лв., а за ½ идеална част – 38 850 лв.Пазарната цена на апартаманта, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.

Севлиево, с адрес гр. Севлиево, ЖК**,блок** вход***етаж**апартамент**, с площ 106,70 кв.м., заедно с 4,017 % идеални части от общите части на сградата и от дворното място към 2016 г. е: 60 600 лв., при условие, че същото е обремено с тежест – право на ползване за неопределен срок в полза на С.Г. Д.; между 60 600 лв. и 66 000 лв., при условие, че същото е обременоно с тежест – право на ползване в полза на С.Г. Д., за срок до навършване на пълнолетие на детето.

От показанията на свидетеля И.Ц., се установява,че година и половина и повече преди развода ответниците не са живеели заедно. След развода семейното жилище било присъдено в началото на майката, защото имали непълнолетно дете и след това бащата, поради задължения към майката, прехвърлил неговия дял на нея. Фактически жилището било на майката. Двамата ответници били в доста обтегнати отношения и в годините назад, докато били семейство, Е. не споделял със С. фирмените им дела.Ответниците нямали близки отношения година и половина преди развода; доста преди развода са живяли на един и същ адрес.Преди да имат официален развод,година не са живяли заедно в едно жилище. Сега Е. живее в жилището, което е било семейно и се водело на С., а С. живее в друго населено място, близо до гр. Севлиево,при втория си законен съпруг.

Така установената фактическа обстановка дава основание да се приеме,че е осъществен фактическият състав на чл.135,ал.1 ЗЗД по отношение на процесната разпоредителна слделка,сключена на 28.12.2016г.,,което обуславя и основателността на предявения иск.

Ищецът се легитимира като кредитор на ответника Е. Д. за вземания , произтичащи от валидно сключени на 16.09.2014г. два договора за кредит с анекси към тях, приложени към исковата молба, по които ответникът е солидарен длъжник , за които вземания са издадени и заповеди по чл.417 ГПК.Предвид на това е налице пръвата предпоставка от фактическия състав на чл.135 ЗЗД.

Разпечатката съдържа 44 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/52526a27-e895-4a6c-88a0-d0d4bff14c20