Решение № 6659 от 05.10.2017, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.

София, 05.10.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Б въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА ДИМИТРОВА

ПЛАМЕН ГЕНЕВ при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от мл. съдия

Генев гр. дело № 9989 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 147252 от 15.06.2017 г., постановено по гр. д. № 13603/2017 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 145 състав, са отхвърлени предявените обективно съединени искове от ищеца Р.Н.Г., ЕГН **********, с адрес ***, срещу ответника „В.А.“-М.Б.ЗА А.Л./МБАЛ/-София, с БС *********-Ю, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Г. Софийски“ № 3, представлявано от бригаден генерал- проф. Н.П., д.м.н. началник, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконосъобразно и отмяна на Заповед № 43/06.01.2017 г. на работодателя, с която трудовото правоотношение на ищцата Р.Г. е прекратено на основание чл.

328, ал. 1, т. 10, пред. 1 КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „общ работник“ в клиника „Очни болести“ при ответника, и за заплащане на обезщетение за оставането ѝ без работа вследствие на уволнението, за периода 09.01.17 г.-09.07.17 г. в общ размер на 4337,10 лв.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищцата Р.Н.Г.. Във въззивната жалба са изложени съображения, че посоченото правно основание на заповедта за прекратяването на трудовото правоотношение не кореспондирала с фактическата обстановка. Твърди се, че първоинстнционният съд неправилно е приел, че ищцата е била назначена на безсрочен трудов договор при ответника.

Излагат се твърдения, че не са били налице предпоставките за прекратяване на трудовото правоотношение по отношение на ищцата на основание чл. 328, ал. 1, т.

10 от КТ. Твърди се още, че било налице пряка дискриминация по отношение на ищцата по признак възраст и наличие на физически увреждания. Въззивникът не се явява в съдебно заседание.

Въззиваемата страна „В.А.“-М.Б.ЗА А.Л./МБАЛ/-София, чрез процесулания си представител юрк. М.Д.изразява становище по жалбата в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, като счита същата за неоснователна. Посочва се, че трудовото правоотношение на Р.Г. не било срочно и това обстоятелство било неотносимо към предмета на спора. Посочва се още, че по отношение на въззивника са били налице предвидените в разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ предпоставки за прекратяване на трудовото правоотношение. Излагат се твърдения, че нямало пряка дискриминация по отношение на Р.Г.. В съдебно заседание пред въззивния съд въззиваемата страна поддържа отговора на въззивната жалба и оспорва жалбата и претендира за присъждане на разноските по делото.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд той се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта – в обжалваната му част. Следователно относно проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявени са искове с правно основание чл. чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2, т.

3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконосъобразно и отмяна на Заповед № 43/06.01.2017 г. на работодателя, с която трудовото правоотношение на ищцата Р.Г. е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10, пред. 1 КТ.

Безспорно установено е въз основа на представените по делото трудов договор № 1161/30.12.2014 г., и допълнително споразумение № 532/30.12.2014 г., че между Р.Г. и ответника „В.А.“-М.Б.ЗА А.Л./МБАЛ/-София е съществувало валидно безсрочно трудово правоотношение, по което ищцата е заемала длъжността „общ работник“ в клиника „Очни болести. Трудовият договор № 1161/30.12.2014 г., е сключен за срок от три месеца до 31.03.2015 г., който срок с подписаното допълнително споразумение № 532/30.12.2014 г. е променен в такъв за неопределено време.

Със заповед № 43/06.01.2017 г. на началника на В.А. на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ е прекратен трудовия договор на Р.Г., на длъжност „Общ работник“ в клиника „Очни болести“.

По делото е представено разпореждане № ********** за отпускане (изменение) на пенсия (и) № 3/ прот. № N65086 /02.07.2014 г. -8/2014 г., с който е изменена пенсията за инвалидност на ищцата по заявление подадено на 30.06.2014 г. В посоченото разпореждане изрично е посочено, че към посочената дата осигурителния стаж на ищцата до датата на инвалидизиране (12.04.2010 г.) е 33 г. 04 м. 22 дни, а осигурителния стаж след датата на инвалидизиране е 4 г.

00 м. 19 дни.

Основният спорен във въззивната инстанция въпрос е относно наличието на предпоставките за извършване на уволнението по реда на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ. Установяването на това обстоятелство е в доказателствената тежест на работодателя-ответник, който следва при условията на пълно доказване да установи в процеса, че са били налице предвидените в закона предпостаки, вследствие на което законосъобразно е приложил уволнителното основание по чл.

328, ал. 1, т. 10 КТ.

В чл. 328 от КТ е предвидено субективно право на работодателя едностранно да прекратява трудовите договори с работници /служители/ при наличие на някое от изчерпателно посочените в тази разпоредба предпоставки. В закона не се съдържа изискване осъществяването на това право да е обусловено от предварително изявено такова желание от съконтрахента. Това би променило същността на правото и на основанието за уволнение. Същото се отнася и за основанието по чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ. Възможността да се прекрати трудовото правоотношение на това основание е придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО. Съгласно задължителната практика на ВКС постановена по реда на чл. 290 от ГПК в Решение № 838 от 17.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1739/2009 г., IV г. о., ГК и Решение № 379 от 10.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 300/2011 г., III г. о., ГК основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ - при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, представлява определен юридически факт, който трябва да е възникнал след сключване на трудовия договор и при наличието на който уволнението би могло да се извърши законосъобразно. Законът има предвид факт, настъпил след, а не преди сключването на трудовия договор между страните.

След като според тази норма работодателят може да прекрати трудовия договор с отправяне на писмено предизвестие до работника и служителя при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст е ясно, че законът има предвид факт, настъпил след, а не преди сключването на трудовия договор между страните.

За придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, чл. 68 на КСО предвижда наличието на две кумулативни предпоставки – навършването на определена възраст както и наличието на съответния осигурителен стаж. Съгласно цитираната норма жените придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършване на възраст 60 години и 10 месеца и осигурителен стаж 35 години и 2 месеца, като от 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година, както следва: до 31 декември 2029 г. възрастта за жените се увеличава с по 2 месеца за всяка календарна година, а от 1 януари 2030 г. – с по 3 месеца за всяка календарна година до достигане на 65-годишна възраст. В 68, ал. 2 КСО е предвидено и увеличаване на осигурителния стаж от 31 декември 2016 г. осигурителният стаж по ал. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на осигурителен стаж 37 години за жените. Към момента на прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата 09.01.2017 г., осъществено със заповед № 43/06.01.2017 г. на началника на В.А., съгласно разпоредбите на КСО за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при жените е необходимо навършване на 61 години и осигурителен стаж от 35 години и 4 месеца.

Първоинстанционният съд в мотивите на обжалваното решение по делото е установил, че към момента на прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата същата е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. За решаването на спора от значение е въпроса към кой момент ищцата е придобила правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като за да може работодателят да упражни правото си да прекрати законосъобразно трудовото правоотношение на ищцата, същата следва да е придобила право на пенсия след постъпването си на работа при него. От представените от ответника доказателства по делото, а именно разпореждане № ********** за отпускане (изменение) на пенсия се установява, че ищцата към 30.06.2014 г. е навършила 63 г. и 5 месеца и притежава 37 г. 5 м. 11 дни осигурителен стаж, като същата е постъпила на работа при ответника по силата на трудов договор № 1161/30.12.2014 г., считано от 01.01.2015 г., т. е. по делото е установено, че ищцата е придобила правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО още преди възникването на трудовото правоотношение с „В.А.“-М.Б.ЗА А.Л./МБАЛ/-София. С оглед изложеното по-горе настоящият съдебен състав намира, че не са били налице предпоставките за прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата по реда на чл. 328, ал.

1, т. 10 КТ, поради което и не следва да бъде споделен извода на СРС, че е било налице основанието по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ за уволнението на ищцата, като решението му следва да бъде отменено и предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ да бъде уважен, тъй като се е явява основателен.

Предвид изложеното основателен е и акцеосрният иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ. Тъй като уволнението на Р.Г., извършено с процесната уволнителна заповед от 06.01.2017 г., е незаконно, а ищцата е работила към момента на прекратяване на трудовото правоотношение по трудов договор за неопределен срок при ответника /обстоятелство, което не се оспорва от последния/, предпоставките за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност: „Общ работник“, в Клиника „Очни болести“ при „В.А.“-М.Б.ЗА А.Л./МБАЛ/-София, в случая са налице.

Искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал.

1 от КТ е безспорно акцесорен спрямо този по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, но следва да бъде доказан. Обезщетението по чл. 225, ал. 1 за вредите, които е претърпял работника от оставането му без работа поради незаконното уволнение, се дължи не безусловно, а само при наличието на всички елементи от фактическия състав на цитираната разпоредба - незаконно уволнение, оставане без работа и причинна връзка между тях. По делото е приложено копие от трудовата книжка на ищцата, от което е видно, че след извършеното отбелязване за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата с ВМА няма извършени други записвания. В открито съдебно заседание пред СРС проведено на 01.06.2017 г. трудовата книжка на ищцата е представена и в оригинал за извършване на констатация от съда, като в протокола е отбелязано, че след прекратяването на процесния трудов договор няма други вписвания, като съдът е констатирал още, че работодателя е записал в трудовата книжка, че ищцата е работила при него общо 2 г. и 8 месеца на длъжност „общ работник“ при последно основно възнаграждение в размер на 460 лв.

По делото е представено от ответника служебно удостоверение № И-4191/16.05.2017 г., в което е посочено, че последното трудово възнаграждение получено от Р.Г. е в размер на 722,85 лв. Във връзка с посоченото удостоверение ищцата на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК е направила изменение на иска, като е увеличила размера на претендираното обезщетение за сумата от 4337,10 лв. Районният съд е допуснал изменението на иска и с оглед изявлението на процесуалния представител на ответника е отделил за безспорно обстоятелството, че размерът на последното получено възнаграждение на заеманата длъжност от ищцата е в размер на 722,85 лв. С оглед изявленията на страните, липсата на възражения и отделяне за безспорно обстоятелството за размер на месечното възнаграждение от страна на ищцата то не следва да бъде изследван въпроса за постоянния характер на допълнителните трудови възнаграждения.