Решение № 299 от 17.07.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 299 гр. Пловдив, 17.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно търговско дело № 20235001000332 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „ЗАД Д.Б.:Ж.и З.“ против Решение № 68/ 22.02.2023 г. по т. д. № 1406/2021 г. на ОС – С.З., с което е осъден да заплати на С. Р. Т. в качеството й на дъщеря на Л.В.Т. сумата от 200 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 20.06.2021 г., при което е починала нейната майка, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.07.2021 г. - датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото лице, до окончателното изплащане на сумата.

Жалбоподателят изразява несъгласие с размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Счита същото за прекомерно, тъй като не е съобразено с факта, че от 10 години ищцата не живее в семейството на родителите си, както и със социално – икономическите условия към момента на настъпване на произшествието, когато минималната работна заплата е била със 130 лв. по – ниска от тази към датата на постановяване на решението.

1

Предвид изложеното иска да се отмени обжалваното решение в частта, в която предявеният иск е уважен над сумата от 80 000 лв., вместо което се постанови ново, с което се отхвърли над този размер.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ищцата С. Р. Т. чрез пълномощника си, с която оспорва въззивната жалба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност във връзка с доводите на страните, констатира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което е допустима.

С. Р. Т. е предявила против „ЗАД Д.Б.:Ж.и З.“ иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата от 200 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на майка й Л.В.Т., починала вследствие на настъпило на 20.086.2021 г. ПТП.

С влязла в сила присъда по НОХД № 33/ 2022 г. на Окръжен съд – С.З.

Р.М. Т. е признат за виновен в това, че на 20.06.2021 година в село Б., община К., ул. „Р.“ до №**, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Фиат“, модел „Мареа“ с рег. №*********, нарушил правилата за движение, в резултат на което, по непредпазливост, причинил смъртта на съпругата си Л.В.Т. – престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „б“ във връзка с чл. 343, ал. 1, б. „в“ във връзка с чл. 342, ал. 1 НК.

За лекия автомобил е сключена със „ ЗАД Д.Б.:Ж.и З.“ застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със срок на действие 17.05.2021 г. до 16.05.2022 г.

Ищцата С. Р. Т. е дъщеря на починалата Л.В.Т. и като такава е материално легитимирана да получи застрахователно обезщетение вследствие на сключената застраховка.

Така установените факти налагат извод, че в случая са налице предпоставките на чл. 432, ал. 1 КЗ за ангажиране отговорността на застрахователя „ЗАД Д.Б.:Ж.и З.“.

Оплакването в жалбата касае само размера на обезщетението за неимуществени вреди.

2

С оглед задължителните постановки, дадени с ППВС № 4/1968 г. и доразвити с трайната практика на ВКС, справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при деликт не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства. За да се определи справедлив размер на обезщетението за претърпени болки и страдания при причиняване на смърт, е необходимо да се съобразят следните общи критерии: възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди, причинените на последния морални страдания, обстоятелствата, при които е настъпило увреждането, както и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на самото общество, при отчитане на икономическите условия в страната, а като ориентир за последните - нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането. Особено важен фактор, определящ интензитета и продължителността на претърпените вреди вследствие на смърт, е степента на близост, привързаност и обич между увредения и починалия.

В настоящия случай от показанията на св. С.В.К. се установява, че познава ищцата от 10 години. От 7 – 8 години заживели заедно в гр. К.. Сочи, че била в добри взаимоотношения с майка си. Планирали да се женят, но отложили сватбата след ПТП. Преживяла изключително тежко смъртта на майка си, станала мълчалива, не разговаряла. Говорела често за майка си.

Споделяла всичко с нея. Често гостували в дома на родителите й.

При тези данни по делото настоящата инстанция намира оплакването на жалбоподателя за прекомерност на определеното обезщетение от 200 000 лв. за основателно. В случая окръжният съд не е отчел всички относими за определяне на обезщетението по чл. 52 ЗЗД обстоятелства, а именно възрастта на ищцата (почти на 26 години към датата на настъпване на произшествието), както и че от 7 – 8 години се е отделила от семейството на родителите си и е създала свое със св. С.К., което й позволява по - добре да отреагира на внезапната смърт на майка си и да понесе мъката от нейната загуба. В тази връзка следва да се отбележи, че степента на родствената връзка е важен фактор при преценка интензитета на претърпените неимуществени вреди, но също така следва да се държи сметка и за възрастта на увредения и семейния му статус. Следва да се има предвид и че 3 психологическата травма на децата, живеещи под закрилата на своите родители, е с по – голяма тежест от травмата на децата, които са се отделили от тях и са заживели самостоятелно. Невръстните и непълнолетни деца са по – уязвими в психологически план в сравнение с пълнолетните от смъртта на техен родител, загубата му оказва по – силно и трайно негативно въздействие върху тяхната психика, поради което обезщетенията за неимуществени вреди са в по – голям размер в сравнение с обезщетенията на навършилите пълнолетие, особено когато са създали собствени семейства, както е в случая.

Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че определеното от окръжния съд обезщетение в размер на 200 000 лв., което е обичайно за деца, живеещи заедно с починалия родител, е завишено и не съответства и интензитета и продължителността на преживените от ищцата болки и страдания. С оглед близките и сърдечни отношения между ищцата и нейната майка, социално – икономическите условия и стандарта на живот към датата на настъпване на вредоносния резултат, от една страна, а, от друга, обстоятелството, че от 7 – 8 години не живее в дома на родителите си и е създала свое семейство, справедливият паричен еквивалент на претърпените от ищцата болки и страдания от смъртта на нейната майка въззивната инстанция определя на 150 000 лв. Поради несъвпадане правните изводи с тези на първата инстанция обжалваното решение следва да се отмени в частта, в която предявеният иск по чл. 432, ал. 1 КЗ е уважен над сумата от 150 000 лв., вместо което се постанови ново, с което искът се отхвърли за разликата над този размер. Решението в частта, в която предявеният иск е уважен над сумата от 80 000 лв. до сумата от 150 000 лв. следва да се потвърди като законосъобразно.

По разноските:

С оглед частичната отмяна на решението същото следва да се ревизира и в частта на разноските.

Присъденото на адв. Ж. С. З. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 5 530 лв. за производството пред ОС – С.З. е определено в по – малък размер от действително дължимото върху обезщетението от 150 000 лв., но поради липса на жалба от заинтересованата страна - адв. Ж. С., не може да бъде увеличено.

За въззивната инстанция на ищцата С. Р. Т. следва да се присъдят 4 разноски в размер на 5 541. 67 лв. съобразно отхвърлената част на жалбата от 70 000 лв.

На ответника „ЗАД Д.Б.:Ж.и З.“ следва да се присъдят разноски за първата инстанция за адвокат и вещи лица в размер на 362. 50 лв. съобразно отхвърлената част на иска, а за въззивната в размер на 1000 лв. съобразно уважената част на жалбата от 50 000 лв. или общо 1362. 50 лв.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на ОС – С.З. ДТ в размер на 6 000 лв. съобразно размера на присъденото обезщетение.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 68/ 22.02.2023 г. по т. д. № 1406/2021 г. на ОС – С.З. в частта, в която предявеният от С. Р. Т. против „ЗАД Д.Б.:Ж.и З.“ иск по 432, ал. 1 КЗ е уважен над сумата от 150 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 20.06.2021 г., при което е починала нейната майка Л.В.Т., както и в частта, в която „ЗАД Д.Б.:Ж.и З.“ е осъден да заплати по сметка на ОС – С.З. ДТ в размер на 8 000 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Р. Т. против „ЗАД Д.Б.:Ж.и З.“ иск по чл.

432, ал. 1 КЗ над сумата от 150 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 20.06.2021 г., при което е починала нейната майка Л.В.Т..

ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която предявеният от С. Р. Т. против „ЗАД Д.Б.:Ж.и З.“ иск по чл. 432, ал. 1 КЗ е уважен над сумата от 80 000 лв. до сумата от 150 000 лв., както и в частта, в която „ЗАД Д.Б.:Ж.и З.“ е осъден да заплати на адв. Ж. С. З. адвокатско възнаграждение в размер на 5 530 лв.

ОСЪЖДА „ЗАД Д.Б.:Ж.и З.“ да заплати по сметка на ОС – С.З. ДТ в размер на 6000 лв.

ОСЪЖДА „ЗАД Д.Б.:Ж.и З.“ да заплати на С. Р. Т. разноски за 5 въззивната инстанция в размер на 5 541. 67 лв.

ОСЪЖДА С. Р. Т. да заплати на „ЗАД Д.Б.:Ж.и З.“ разноски за двете инстанции в размер на 1362. 50 лв.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6