Решение № 352 от 04.04.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 352 гр. Перник, 04.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лора Р. Стефанова при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска като разгледа докладваното от Лора Р. Стефанова Гражданско дело № 20221720105160 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 109 от ЗС, чл. 32, ал. 2 от ЗС и чл. 31, ал. 2 от ЗС.

Образувано е по искова молба от А. В. Д., ЕГН ********** от гр. *** срещу К. В. П., ЕГН ********** от гр. ***

Ищцата твърди, че по силата на давностно владение е собственик на втори етаж, състоящ се от една стая, кухня и санитарен възел, от масивна вилна сграда, която съгласно одобрения архитектурен проект се състои от сутерен и два етажа със застроена площ от 45.00 кв. м., построена в съсобственото и с ответника дворно урегулирано място, находящо се в село ***, представляващо парцел IV, отреден за имот с пл. № 201, в кв. 16 по регулационния план на с. ***, утвърден със заповед № III-145/22.02.1979 г., целият с площ от 1005 кв. м., при граници: улица, П.П,С.И. и С. П., както и на ½ ид. ч. от сутерена и на съответните идеални части от общите части на сградата.

Сочи, че ответникът също по силата на давностно владение, е собственик на първи етаж, състоящ се от една стая, кухня и санитарен възел от същата масивна вилна сграда, която съгласно одобрения архитектурен проект се състои от сутерен и два етажа със застроена площ от 45.00 кв. м., построена в съсобственото на страните дворно урегулирано място, находящо се в село ***, представляващо парцел IV, отреден за имот с пл. № 201, в кв. 16 по регулационния план на с. ***, утвърден със заповед № III-145/22.02.1979 г., целият с площ от 1005 кв. м., при граници: улица, П.П,С.И. и С. П., както и на ½ ид. ч. от сутерена и на сътоветните идеални части от общите части на сградата.

Сочи, че поради силно влошени отношения с ответника, датиращи от 2013 1 г. съвместното ползване на дворното място е невъзможно. Твърди, че имотът се ползва само от ответника. Излага, че последният препятства достъпа на ищцата до собствения и жилищен етаж от сградата, като е запушил входа до него със стари мебели и други непотребни вещи. В дворното място е разположил стар бракуван автомобил, с боклуци около него, а в средата на двора е монтирал железен басейн, който е мръсен и създава неприятна миризма. Сочи, че ответникът е запушил втората входна врата до дворното място с мрежа, която е запоил.

Исканията към съда са както следва:

На основание чл. 109 от ЗС да осъди ответника да премахне поставения от него зад входната врата гардероб и щайги с буркани, с които неоснователни действия пречи на ищцата да използва собствения си втори етаж от масивна вилна сграда, построена в парцел IV, отреден за имот с пл. № 201, в кв. 16 по регулационния план на с. ***, утвърден със заповед № III-145/22.02.1979 г., както и да премахне поставения в дворното място стар бракуван автомобил и железен басейн, които неоснователни действия пречат на ищцата да ползва съсобственото дворно място, представляващо парцел IV, отреден за имот с пл. № 201, в кв. 16 по регулационния план на с. ***, утвърден със заповед № III-145/22.02.1979 г.;

На основание чл. 31, ал. 2 от ЗС да осъди ответника да заплати на ищцата сумата от общо 6600 лв./по 100 лв. месечно/, представляваща обезщетение за лишаването и от право да ползва съсобствения недвижим имот, представляващ парцел IV, отреден за имот с пл. № 201, в кв. 16 по регулационния план на с. ***, утвърден със заповед № III-145/22.02.1979 г. за периода от 01.04.2017 г. до 28.09.2022 г.;

На основание чл. 32, ал. 2 от ЗС да разпредели между страните ползването на съсобственото дворно място, представляващо парцел IV, отреден за имот с пл. № 201, в кв. 16 по регулационния план на с. ***, утвърден със заповед № III-145/22.02.1979 г. за периода от 01.04.2017 г. до 28.09.2022 г. при квоти по ½ ид. ч. за всеки.

Исковата молба с приложенията е връчена на ответника на 19.12.2022 г. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор .

Ответникът оспорва предявените искове.

Признава твърдението на ищцата, че всяка от страните е самостоятелен собственик на отделен етаж от вилната сграда, като дворното място, в което е построена последната е съсобствено между тях при части по ½ за всеки.

Оспорва твърдението, че само той ползва дворното място. Сочи, че недвижимият имот винаги се е ползвал съвместно от него и от ищцата.

Излага, че той отсяда във вилния имот веднъж в годината през лятото за няколко последователни дни през юни, юли или август.

Твърди, че ищцата никога не го е уведомявала, че иска обезщетение за лишаване от ползването на имота. Сочи, че такова е дължимо от писменото му поискване, каквото не е отправяно към него.

Оспорва извършването от негова страна на неоснователни действия, които да пречат на ищцата да ползва собствения и жилищен етаж или дворното място. Твърди, че в двора няма железен басейн, а бракуваният лек автомобил не е негов и също вече не се намира в дворното място. Сочи, че зад входната врата за втория етаж действително е поставен бюфет, но това е сторено още от родителите на страните и не е резултат от негови действия.

2

Не възразява срещу иска за разпределение ползването на дворното място, като признава, че отношенията между него и ищцата са влошени, поради което не могат да вземат решение за ползването му.

Искането към съда е да отхвърли предявените искове по чл. 31, ал. 2 от ЗС и по чл. 109 от ЗС като неоснователни и да разпредели ползването на съсобственото дворно място по начин, който да не създава неудобства поголеми от обичайните. Счита, че разноските по последния иск следва да останат за всяка от страните, така както са направени.

В съдебно заседание ищцата чрез пълномощника и адвокат Л. П., поддържа исковете. Излага подробни съображения за основателността им. Искането към съда е да ги уважи, като разпредели полазването на съсобствения имот съгласно вариант "В" от заключението на вещото лице. Претендира разноски съгласно представен списък. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответната страна адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание, ответникът, чрез адвокат Х. Т., оспорва исковете по чл. 109 от ЗС и по чл. 31, ал. 2 от ЗС. Излага съображения за тяхната неоснователност, доразвити в представена в определения срок писмена защита. Искането към съда е да ги отхвърли и да разпредели ползването на спорното дворно място между страните съгласно втория вариант, предложен от вещото лице.

Съдът като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства в съответствие с чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намери следното:

Исковете са предявени от надлежно легитимирано лице, при наличие на правен интерес, поради което са процесуално допустими.

Разгледан по същество са частично основателни.

Не е спорно между страните и се установява от представения нотариален акт № 38, том I, дело № 81, год. 1996 и скица изх. № 22/ТР-3520/26.07.2022 г. на община Перник, че са собственици по давностно владение на дворно урегулирано място, представляващо парцел IV, отреден за имот с пл. № 201, в кв. 16 по регулационния план на с. ***, утвърден със заповед № III145/22.02.1979 г., с площ от 1005 кв. м., заедно с находяща се в парцела масивна вилна сграда, построена съобразно одобрен архитектурен проект на сутерен и два етажа, със застроена площ от 45 кв. м., като К. В. П. е собственик на първия етаж, състоящ се от една стая, кухня и санитарен възел, заедно с ½ ид. ч. от сутерена и съответните идеални части от общите части на сградата, а А. В. Д. е собственик на втори етаж, състоящ се от една стая, кухня и санитарен възел, заедно с ½ ид. ч. от сутерена и съответните идеални части от общите части на сградата.

По делото са представени жалба вх. № 16466/17.02.2013 г., подадена от ищцата до Районна прокуратура Перник, в която съобщава за извършен по отношение на нея побой от ответника, за което е образувана преписка № 5074/2013 г. и за недопускането и от същия в съсобствения им недвижим имот в с. ***. Представени са и писмо изх. 16466/27.12.2013 г. на 2-ро РУ – Перник до ищцата, от което е видно, че преписка с вх. № 5074/2013 г. е била образувана.

От експертно решение № 596 от заседание 43 от 07.03.2019 г. се установява, че ищцата е с призната неработоспособност 100% с чужда помощ.

3

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите А.М. Д. – дъщеря на ищцата, Р.С.Г. – съсед на страните, Т.В. П.а – съпруга на ответника и Н.В.П. – без родство със страните. Съдът кредитира показанията на всички свидетели, тъй като са дадени за факти, непосредствено възприети от тях, не си противоречат и взаимно се допълват. Независимо от близкото родство със страните на свидетелката Депотова и свидетелката П.а, съдът дава вяра на показанията им, тъй като те съответстват на останалите доказателства по делото.

От свидетелските показания се установява, че през 2013 г., когато и двете страни са се намирали в спорния недвижим имот, ответникът е проявил агресия към ищцата, като я е обиждал и заплашвал. Отправил към нея забрана да посещава съсобствения им имот. От тогава ищцата се страхувала да посещава както дворното място, така и собствения си етаж от жилищната сграда. Идвала само до двора и не влизала вътре. Отивала в дома на свидетелката Г. и с нея споделяла, че поради конфликта с ответника се страхува да влезе в имота. Считано от 2013 г. до приключване на съдебното дирете, само ответникът е ползвал недвижимия имот. Редовно идвал в същия през пролетните и есенните месеци, като а лятото постоянно пребивавал там със съпругата си.

От свидетелските показания се установява също, че достъпът до втория етаж на жилищната сграда е възможен само чрез преминаване през входната врата на къщата. Зад нея, във входното антре, ответникът е поставил стар шкаф, който не позволява пълното и отваряне. Предвид инвалидността на ищцата, при това положение, за нея е обективно невъзможно да премине през входната врата. Достъпът до първия жилищен етаж е възможен и през вратата на терасата. От показанията на свидетелката П.а се установява, че тя и съпругът и/ответникът/ за достъп до своя етаж от сградата, обичайно ползват именно вратата на терасата, която им е по-удобна.

От показанията на свидетелите се установи, че ответникът и семейството му ползват площта от дворното място, намиращо се в югозападната му част, непосредствено пред терасата на първия етаж от жилищната сграда, където засаждат градина.

От свидетелските показания се установява също, че в дворното място ответникът е съхранявал басейн, който не е почиствал редовно, което водело до поява на насекоми през летните месеци и неприятна миризма, както и стар, неизползваем лек автомобил. Установява се, че басейнът е премахнат преди около една година, а старият лек автомобил – след септември месец на 2022 г.

При доказателствена тежест на ищцата, указана и с доклада по делото, тя не представи доказателства да е отправяла писмена покана до ответника за заплащане на обезщетение за лишаването и от възможността да ползва собствения си недвижим имот.

По делото е приета съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице Е. А., която не е оспорена от страните. Експертът е установил възможността за ползване на дворното място от двете страни, като е изготвил два варианта за разпределение на ползването му. Към експертизата са изготвени цветни скици, които отразяват предложените от вещото лице различни варианти за разпределение ползването на дворното място. Според заключението на експерта месечната наемна цена процесното дворно място за спорния период е в размер на 85.00 лв.

4

При така установените факти, съдът от правна страна намира следното:

Съгласно чл. 109 от ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право.

Съгласно разясненията дадени в т. 3 от Тълкувателно решение № 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2015 г. за уважаване на иска с правна квалификация чл. 109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право.