Решение № 1808 от 23.12.2024, Районен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1808 гр. Велико Търново, 23.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ И. при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ И. Гражданско дело № 20244110100788 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правното основание чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК.

Ищецът излага твърдения, че е сключил с ответника договор за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане на изплащане *******., като на 24.06.2021г. е сключен мобилен план срещу месечна промоционална такса в размер на 45,99лв. за срок от две години по партида с телефонен номер ***. Във връзка договора за мобилни услуги от 24.06.2021г. абонатът е сключил и договор за лизинг за мобилно устройство на изплащане. На 23 месечни вноски в размер на 36,98лв. всяка от тях, като е получил мобилното устройство на цена 850,53лв., а цената му в магазините на оператора била 2 294,99лв. Сочи се, че ищецът изпълнил задълженията си по договора за периода 19.07.2021г.-25.01.2022г., но за посочения период ответникът дължи на ищцовото дружество сума в общ размер 1829,07лв., от които 365,29лв.-неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги, 850,54 лв.-неплатени суми за устройства по договор за продажба на изплащане по договори за продажба на изплащане, 613,24лв.-общ размер неустойки. Ищецът твърди, че за горепосочените си вземания се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2970/2023г. на ВТРС, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК. Предвид на изложеното отправя искане до съда да приеме за установено по отношение на ответника, че му дължи сума в общ размер 1829,07лв., както и сумата 300,14лв.- мораторна лихва за периода от датата, представляваща първи ден от забавата за 1 плащане по всеки отделен документ до датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението в съда-20.09.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане. Претендира разноски за исковото и заповедното производството.

С отговора на исковата молба, ответникът, чрез назначения си особен представител, оспорва предявените искове. Оспорва, че между страните са сключени процесните договори за мобилни услуги и лизинг, като твърди ,че по делото е представено резюме на договор от 24.06.2021г, а не самия договор и е налице подпис само на служителя на оператора, а липсва подпис на клиент. Счита, че ищецът не доказва възникването на облигационните отношения по процесните договори между страните, като оспорва и твърдяното неизпълнение на договорите от страна на ответника.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 14.10.2019г. между ищцовото дружество и ответника е сключен рамков договор за електронни съобщителни услуги *****, при месечна абонаментна такса в размер на 15,99лв.

На 24.06.2021г. е сключен мобилен план срещу месечна пропорционална такса в размер на 45,99лв. за срок от две години по партида с телефонен номер ***** С договор за продажба на изплащане от 24.06.2021г. е закупено мобилно устройство на изплащане чрез 23 месечни вноски в размер на 36,98лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план.

По делото са представени фактури издадени в периода 19.07.2021г.-25.01.2022г., в които са начислени суми за предоствани електронни съобщителни услуги в общ размер 365,29 лв., сумата 850,54 лв.-суми за устройства по договор за продажба на изплащане и сумата 613,24 лв.-неустойки при прекратяване на договора.

На 20.09.2023г. ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника К. Д. Х.. Въз основа на заявлението е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.г.гр.д.

№2970/2023г. на Великотърновски районен съд против длъжника К. Д. Х за заплащане на сумата сумата от общо 1829,07 лева – неплатени суми за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане, предоставяни със системен партиден номер М5740700, като част от рамков Договор, идентифициран с неговия уникален номер ***** за периода от 19.07.2021г. до 25.01.2022г., формирани както следва: неплатени суми за предоставени и неплатени електронни съобщителни услуги на обща стойност 365,29 лева, неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане на обща стойност 850,54 лева и начислени неустойки в общ размер на 613,24 лева, ведно със законната лихва от входиране на заявлението в съда - 20.09.2023г. до изплащане на вземането, сумата 300,14 лева – мораторна лихва върху цялата сума от датата, представляваща първи ден от забавата за плащане по всеки отделен документ до датата, предхождаща датата на депозиране на 2 заявлението в съда - 20.09.2023г., както и разноски в заповедното производство.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК и след дадени от съда на заявителя указания, последният предявил настоящите положителни установителни искове.

От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК са допустимипредявени са от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК.

Предявените положителни установителни искове имат за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По тези искове следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото съществуване спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.

В настоящото производство ищецът предявава искови претенции за установяване дължимост на вземания за стойността на месечните абонаментни планове, за стойност на предоставени услуги, извън абонаментния план за процесния период, за лизингови вноски и за неустойки за предсрочно прекратяване на договорите.

Между страните са възникнали облигационни правоотношения, регулирани от Общи условия, като ответникът е имал качеството абонат и потребител на услуги от мобилния оператор, съгласно т. 1 и т. 49 от ДР на Закона за електронните съобщения. По силата на договора за електронни съобщителни услуги от 14.10.2019г. и приложения към него ищецът се е задължил да предоставя на ответника, в качеството му на абонат и потребител на мобилни услуги, договорените основни и допълнителни електронни съобщителни услуги по предпочетените тарифни планове за предоставените телефонни номера. От своя страна, ответникът е поел задължение да заплаща за срока на договорите съответната месечна абонамента такса. Уговорената в договора абонаментна такса представлява минималната цена, която абонатът следва да заплаща всеки месец през действието на договора, за това, че операторът е поддържал своите телекомуникационни системи в изправност и по начин, че да не се възпрепятства достъпа на абоната до използването на предоставените услуги, поради което съдът приема, че същата се дължи независимо от това дали абонатът реално ги е потребил. В настоящото производство от страна на ответника не оспори сключването на договора за електронни съобщителни услуги, запознаването с Общите условия, поради което съдът приема, че доколкото по делото не са ангажирани доказателства за обратното, договорът за мобилни услуги валидно е обвързвал страните по него и ответникът дължи заплащането на абонаментните такси по този договор за отчетните периоди, независимо дали е ползвал мобилни услуги и независимо от техния обем. Падежът на тези задължения е 3 настъпил на посочените във фактурите дати. В случая ищецът е изпълнил задължението си да издаде процесните фактури, в които е посочил стойността на фиксираната абонаментна такса, на използваните услуги, извън месечния абонамент, като към всяка от фактурите има приложение с детайлна информация за всеки от посочените компоненти. Падежът на тези задължения също е настъпил на посочените във фактурите дати, като по делото не са ангажирани доказателства за заплащането им, поради което съдът намира, че ответникът дължи на ищеца сумата 365,29 лв.,включваща предоставени електронни съобщителни услуги за процесния период.

Относно сумата от 850,54 лева за незаплатени лизингови вноски исковата претенция също е основателна. Мобилното устройство е предоставено съобразно подписания между страните договор за продажба на изплащане, предмет на исковите претенции и е получено от клиента, което е удостоверено от подписа му под договорите. Условията за предоставяне на устройството, продажната цена и начинът на плащане, както и придобиването на устройството се съдържат в приложените договори за продажба на изплащане, в които е уговорено заплащане на 23 месечни лизингови вноски / за срока на договора/ в посочения размер при фактурирането на месечните сметки на абоната съобразно договора за предоставяне на мобилни услуги. Видно от приложените фактури ответникът не е заплатил лизингови вноски в общ размер от 850,54 лева. Няма доказателства ответникът да е възразил пред оператора относно тази стойност, както и няма доказателства, че е платил начислените суми, представляващи дължими лизингови вноски, което води до извод за основателност на исковата претенция за неизплатени лизингови вноски, включени в процесните фактури.

По иска за установяване дължимост на претендираните от ищеца неустойки.

Неустойката е форма на договорна отговорност, която служи за обезщетяване на вредите от неизпълнението, като предварително установява размера на тези вреди, без да е необходимо кредиторът да ги доказва.

В случая, в процесния договор е уговорена клауза за неустойка за предсрочното му прекратяване, като нейният размер не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти такси. Уговорена по този начин отговорността на потребителя при предсрочно прекратяване на договора не съвпада с обема на главното му задължение по него. Същият не дължи всички абонаментни такси за първоначално предвидения срок, а отговорността му е ограничена до трикратния им размер. Така уговорена неустойката не нарушава принципите на добросъвестността и на забраната за неоснователното обогатяване и съответства на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и същата може да породи действително вземане за кредитора, стига обаче да са се осъществили всички елементи от фактическия й състав, очертан по волята на страните. Необходимо условие за възникването й е прекратяване на договора за мобилни услуги преди изтичане на първоначално определения срок било то по инициатива на потребителя, било поради нарушение на задълженията му по индивидуалния договор.

Фактът на прекратяване на договора за мобилни услуги преди изтичане на първоначално определения срок е относим /релевантен/ към възникване на вземането за неустойка. Видно 4 от съдържанието на неустоечната клауза задължителен елемент от фактическия й състав е предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги, а не е достатъчно да е налице само нарушение на задълженията на потребителя. В тази връзка в съдържанието на неустоечната клауза ясно и недвусмислено е посочено, че това вземане се дължи в случай на прекратяване на договора преди изтичане на първоначалния му срок и че се дължи за всяка СИМ карта по отношение на която е налице прекратяване. Този начин на уговаряне на неустойка кореспондира с действащите между страните ОУ и уреденото в тях право на мобилния оператор едностранно да прекрати договора при неизпълнение на задължението на абоната за плащане на ползваните мобилни услуги. Следователно без предсрочно прекратяване на договора за ищеца не може да възникне вземане за неустойка в уговорения размер. Прекратяването на договора поради неизпълнение на договорни задължения се подчинява на общите правила на чл. 87 ал. 1 ЗЗД за срок и форма. Неизпълнението на договорно задължение по причина, за която отговаря длъжника, включително неплащането на възникнали задължения през предварително определен срок в договора, както е в случая, е основание за развалянето му според разписаното в чл. 87 ал. 1 ЗЗД. Следователно, доколкото процесния договор е сключен в писмена форма, изявлението за прекратяването му същото следва да е в такава форма и с него следва да се дава подходящ срок за изпълнение. За да породи действие това едностранно волеизявление на ищеца, то следва да достигне до ответника /арг. чл. 14 ал. 1 ЗЗД/. По делото нито се твърди от кога ищецът счита договора за предсрочно прекратен, нито кога е отправил нарочно волеизявление за развалянето му респ. кога то е получено от абоната. Не е ангажирал и доказателства в тази насока, поради което съдът намира, че същият не е упражнил надлежно правото си да прекрати процесния договор преди изтичане на срока му, а само предсрочното му прекратяване води до възникване на уговорената между страните компенсаторна неустойка.