Решение № 18 от 24.02.2022, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Елин Пелин, 24.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, I СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Борислав Люб. Чернев при участието на секретаря Любка Ян. Костова като разгледа докладваното от Борислав Люб. Чернев Гражданско дело № 20211820100465 по описа за 2021 година

Ищецът твърди с исковата молба, че по време на брака с Р. Д. СВ. са родени двете им деца А.П.П.а и Й.П. С. П.. През 2013 г. с решение по гр. д. № 13188/2012 г. по описа на СРС бил прекратен гражданският брак, а родителските права отсъдени на майката и определен режим на лични контакти на децата с техния баща и последния осъден да заплаща месечната издръжка на децата.

Твърди се, че през този период майката Р.С., заедно с двете деца многократно сменяли местожителството си – гр.В. с. Л.. Също така през периода на съвместното пребиваване децата имали оплаквания от физически и психически тормоз от страна на майка им.

Твърди се, че с определение на К.районен съд от 06.02.2017 г. по гр.д. № 372/2016 г. са изменени родителските права, като са били присъдени на бащата - П. АНГ. П.. В тази връзка се твърди, че още от 20.10.2015г. децата са се установили и живеят само и единствено с баща си и досега осъщестяват контакти с майка си два пъти седмично, чрез онлайн видео-разговори, докато майката Р. С. се е установила да живее и работи в Съединените Американски Щати от повече от една година насам.

Твърди се, че срещу П. АНГ. П. е заведено изп. д. № 20201850400023 по описа на ДСИ - П.С.при Районен съд - К. образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 03.09.2015г. на основание решение постановено по гр.д.№ 5348/2013г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, II ВС и дължимата сума по изпълнителното дело е на обща стойност 9 812,50 лева, която сума представляваща издръжка за двете деца А. и Й. за периода от март 2019г. до 26.08.2020г..

С исковата молба ищецът се позовава на трайна съдебна практика, че когато единият от двамата родители се грижи и издържа децата, без значение дали са присъдени от съда родителските права върху тях, то не би следвало този родител да дължи отделно от това издръжка. Поддържа се с исковата молба още, че децата се отглеждат от П.П. и бащата осигурява необходимите средства за тяхната издръжка, като към момента не съществува 1 правно основание да се заплаща от него каквато и да е сума за издръжката им , чрез тяхната майка Р. С. по обективна причина, че майката не влага никакви разходи във връзка с отглеждането им.

Твърди се в исковата молба , че за да не се получи неоснователно обогатяване, длъжникът по делото за издръжка, респ. ищецът по настоящия процес оспорва изпълнението, чрез специалния иск по чл.439 ГПК, независимо дали е поискал изменение на издръжката при настъпване на основание за това. Ищецът твърди още, че възраженията му се основават на факти, настъпили след постановяване на решението за издръжка и които засягат изпълнителното основание изцяло или отчасти, а именно даване на издръжка в натура.

Ищецът твърди, че след датата на влизане в сила на съдебното решение по гр. д. № 13188/2012 г. по описа на СРС, в частта си относно присъдената издръжка и след произнасяне с определение от К.районен съд от 06.02.2017 г. по гр.д. № 372/2016 г. , децата живеят при баща си. Твърди се, че той им осигурява абсолютно всички необходими средства за издръжката, като по този начин е изпълнил задължението си, вменено му и с посоченото съдебно решение и правото на децата да получават такава е погасено чрез предоставянето й.

Иска се съдът да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните на основания чл.439 от ГПК, че П. АНГ. П., с ЕГН ********** с адрес: с. М., община Г., област С., не дължи на А.П. П.а, с ЕГН ********** и Й. П. С. П., с ЕГН **********, действащи чрез тяхната майка и законен представител Р. Д. СВ., ЛНЧ **********, сумата в размер на 9 812,50 лева, представляваща издръжка за периода от март 2019г. до 26.08.2020г. и задължения на П. АНГ. П. по изп.д.№ 20201850400023 по описа на ДСИ - П. С.при Районен съд - К., което изпълнително дело образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 03.09.2015г. на основание решение постановено по гр.д.№ 5348/2013г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, II ВС.

В срока по чл.131 ГПК ответниците, чрез тяхната майка и законен представител Р. С. и чрез упълномощен от последната адвокат по делото, са депозирали отговор на исковата молба. Оспорват се предявените искове и се иска тяхното отхвърляне, като неоснователни и недоказани.

Не се оспорва факта на прекратяване на брака между ищеца и Р.С. с решението на СРС .

Твърди се с отговора на ИМ, че не отговарят на истината изложените с исковата молба обстоятелства, че:

- в периода на съвместното съжителство между майката и двете деца, последните имали оплаквания от физически или психически тормоз спрямо тях от страна на майката;

- че майката сменяла често местоживеенето по време на съвместното съжителство с децата си;

- че децата са се установили да живеят при своя баща по своя вола;

- че родителските права по отношение на децата са били изменени през 2017г., като са били предоставени за упражняване от бащата.

Навежда твърдения с отговора по чл.131 ГПК, че упражняването на родителските права по отношение на двете деца е било предоставено на тяхната майка по силата на съдебна спогодба от 19.02.2015 година, одобрена от СГС по гр.д. № 5348/2013г. и влязла в сила на 27.02.2015 година.

Твърди, че ищецът насила й е отнел децата на 20.10.2015 година и от тогава до настоящия момент ги държи при себе си и не й ги дава. Твърди, че ищецът противоправно е нарушил установения режим на лични отношения с децата, самоволно ги е взел при себе си 2 и от тогава осуетява контактите им с тяхната майка, въпреки многобройни съдебни решения установяващи упражняването на родителските права от майката и местоживеене на децата при майката.

Оспорва твърдението на ищеца, за липсата на правно основание той да заплаща издръжка на двете си деца - А. и Й..

Излагат се твърдения с отговора на исковата молба, че ищецът е упражнявал психическо и емоционално насилие над децата и тяхната майка, което било предмет на редица съдебни решения.

Твърди се още, че е настъпило родителско отчуждаване между майката от една страна и двете й деца от друга по причини у ищеца по делото.

По същество се иска отхвърляне на предявените искове.

Претендират се разноските по делото.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предявени са отрицателни установителни искове от ищеца, при пасивно субективно съединяване, с правно основание чл.439, ал.2, вр. с ал.1 ГПК.

Не е спорно по делото, че от брака между ищеца П. П. и Р. С. са родени децата А. П.а П.а и Й. П. С.. Не се спори също, че бракът между ищеца и Р. С. е прекратен, а в последствие образувано изпълнително дело № 20201850400023 по описа на ДСИ П.С. при РС- Костинброд, въз основа на издаден на 03.09.2015г. изпълнителен лист на основание постановено решение по гр.д. № 5348/2013г. по описа на СГС, ГО, II в.с.. Не се спори също между страните, че търсената по посоченото изпълнително дело спрямо ищеца сума възлиза на 9 812.50 лева и представлява обща сума за издръжка от П.П. по отношение на двете деца – А. и Й. за периода от месец март на 2019г. до 26.08.2020г..

С решение на РС-София по гр.д. № 13188/2012г. е бил прекратен брака между ищеца и Р.С., като дълбоко и непоправимо разстроен по вина и на двамата съпрузи. Със същото решение упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца е предоставено на майката Р.С. и определено местоживеене на децата при майката / л.154 от делото/. Определен е режим на лични отношения на децата с техния баща П.П., който е осъден да им заплаща месечна издръжка. Бракоразводното решение е обжалвано и пред Софийски градски съд образувано въззивно производство, в което между П. П. и Р. С. е постигнато споразумение, одобрено с протоколно определение на същия съд от 19.02.2015 година по в.гр.д. №5348/2013г. . Според същото това споразумение ищецът в настоящото производство и Р. С. са се съгласили упражняването на родителските права по отношение на децата А. и Й. да бъде предоставено на майката Р. С., като е определен режим на лични контакти на децата с техния баща, както и дължимата от бащата месечна издръжка.

Издаден е бил изпълнителен лист от 03.09.2015г. по силата на който П.П. се задължава да заплаща на децата А. и Й., чрез тяхната майка Р. С. месечна издръжка в размер на по 250.00 лева от 1- во до 5-то число на месеца за съответния месец.

През 2016г. е предявен пред РС-Костинборд иск с правно основание чл.59, ал.9 от СК от П. П. против Р. С. и съдът е уважил така предявения иск, като по гр.д. № 372/2016г. по описа на същия съд постановява промяна, в полза на бащата П.П., в режима на упражняване на родителските права по отношение на двете децата. Решението е обжалвано и с Решение № 227/22.06.2018г. по гр.д. № 117/2018г. по описа на Софийски окръжен съд е отменено изцяло, като решението на СОС е влязло в сила на 05.03.2019 година .

Не е спорно по делото, че от 20.10.2015 година децата живея при бащата П. П. и се отглеждат от него и от тогава ищецът осъществява фактическо упражняване на родителските права по отношение на децата Ангелина и Йоан.

През 2016г. майката Р.С. е предприела действия да си върне децата, респ. за предаване на децата от бащата П. П., чрез образуване на изп. дело № 20168400500156 по описа на ЧСИ М.Цачева, които действия основани на одобреното от Софийски градски съд 3 споразумение относно упражняването на родителските права. В това изпълнително производство бащата на децата и ищец в настоящия процес е заявил, че няма да предаде децата и фактическо предаване на А. и Й. не е било извършено.

Видно е от мотивите към цитираното решение на Софийски окръжен съд, че през 2016-2017 година, независимо от трудовата ангажираност на майката на децата последната е била във възможност и готовност да полага адекватни грижи за двете си деца. Майката е манифестирала устойчивост на трудностите , произтичащи от влошените взаимоотношения между нея и бившия й съпруг - ищец в настоящото производство, борейки се за собствените си права и тези на децата й. Р. С. била силно мотивирана да поддържа пълноценни контакти с децата си, да полага грижи за тях и търси варианти за постигане на тези цели / вж.

Решение № 227/22.06.2018г. по гр.д. № 117/2018г. по описа на Софийски окръжен съд , л.155,156 от делото/.

С Решение № 156 от 08.05.2020г. по в.гр.д. № 82/2020г. по описа на Софийски окръжен съд е отменено решение по гр.д. № 635/2018г. по описа на РС-К., с което е била уважена молба на П. АНГ. П., действал като баща на А. и Й., за издаване на заповед за защита на основание чл. 15, ал.2 от ЗЗДН срещу майката на децата, по същото дело СОС е издал заповед за защита срещу П.П. в полза на двете деца на основание чл.15, ал.2 ЗЗДН.

С Решение № 230/20.07.2020г. по гр.д. № 287/2020г. по описа на Софийски окръжен съд е отменено решение на РС-Костинброд по гр.д. № 471/2019г., с което е била отхвърлена молба на Р.С., в качеството на майка и законен представител на децата А. и Й. срещу П.П. за защита от домашно насилие и са постановени от окръжния съд мерки за защита от домашно насилие, извършено от П.П. спрямо двете децач на основание чл.5, ал.1,т.1, т.5 от ЗЗДН. По същото производство съдът е задължил бащата за определен срок да посещава специална програма за повишаване на родителския капацитет, за срок от 12 месеца /л.172178 от делото/.

По отношение на Петър А.П. са постановени и 2 бр. решения на ВАС на РБ, с които са отхвърлени оспорванията на П. П. срещу Задължително предписание № П/Д-СО-СВ002/29.05.2017г., издадено от директор на Дирекция "Социално подпомагане" – С. на основание чл.21, ал.1, т. 3 от Закона за закрила на детето във вр с чл.18, ал.4 от ППЗЗД, във вр. с нарушаване на правото на детето А.П.а П.а, регламентирано в чл.9, т.3 от Конвенцията на ООН за правата на детето и чл. 10, ал.1 ЗЗД, предвид установен риск от родителско отчуждение поради липсата на редовни и в пълен обем контакти на детето с майка му и неспазване на съдебно решение относно режима за лични отношения между тях и срещу Задължително предписание № П/Д-СО-СВ-001 от 29.05.2017 г., издадено от директора на Д "СП" - гр. С. с което на основание чл.21, ал.1, т. 3 от Закона за закрила на детето и чл. 18, ал. 4 от ППЗЗД е предписано на бащата П.П. да не възпрепятства и ограничава режима за контакти на детето с майка му Р. Ф. С. /Решение № 1314/31.01.2019г. по адм.д.№ 9518/18г. на ВАС, VI отделение; Решение № 15822/18.12.2018г. по адм.д. № 11869/2018г. на ВАС, VI отделение/.