Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 11 от 26.01.2022, Окръжен съд - Габрово

Съд
Окръжен съд - Габрово
Дело
Въззивно гражданско дело 372/2021
Вид
Решение № 11
Подписан
26.01.2022
В сила
26.01.2022
Състав
Полина Пенкова, Славена Койчева, Ива Димова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Габрово, 26.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Ива Димова

Славена Койчева при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева като разгледа докладваното от Славена Койчева Въззивно гражданско дело № 20214200500372 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 260085 от 15.07.2021 г. по гр. д. № 1171/2020 г. Районен съд - Севлиево уважил предявения от Т. К. П. иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл. второ ЗЗД, като прогласил нищожността на договор за наем на земеделска земя с нотариално удостоверяване на подписи с рег.№10791 от 03.07.2019г. по описа на нотариус П.Д., с район на действие РС-Севлиево, и вписан в СВ – Севлиево под вх.№2125 от 03.07.2019, акт №293, том 3, сключен между Д. Д. ТР. и ИВ. Д. КР., в качеството на наемодатели, и „Б.“ ООД, в качеството на наемател, за срок от 01.10.2030г. до 30.09.2040г., в частта на уговорения срок за първите три години от 01.10.2030г. до 01.10.2033г., поради заобикаляне на закона. С обжалваното решение първоинстанционният съд отхвърлил като неоснователни предявените от ищеца искове с правно основание чл. 26, ал.1, предл. второ и предл. трето ЗЗД за прогласяване на нищожността на договор за наем на земеделска земя с нотариално удостоверяване на подписи на страните с рег.№10789 от 03.07.2019г. по описа на нотариус П.Д.район на действие РС-Севлиево, и вписан в СВ – Севлиево под вх.№2124 от 03.07.2019, акт №292, том 3, сключен между Д. Д. ТР. и ИВ. Д. КР., в качеството на наемодатели, и „Б.“ ООД в частта на уговорения срок за първите три години от 01.10.2020г. – 01.10.2023г. Образуваното исково производство е било прекратено в частта в която са били предявени искове с правно основание чл. 26, ал.1, предл. второ 1 и предл. трето ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за наем на земеделска земя с нотариално удостоверяване на подписи с рег.№**от 03.07.2019г. по описа на нотариус П.Д., с район на действие РС-Севлиево, и вписан в СВ – Севлиево под вх.№2125 от 03.07.2019, акт №293, том 3, сключен между Д. Д. ТР. и ИВ. Д. КР., от една страна, и „Б.“ ООД, от друга страна, в частта, уреждаща уговорения срок от 01.10.2033 г. до 30.09.2040г., поради липса на правен интерес у ищеца. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника „Б.“ ООД съразмерно с отхвърлената част на исковите претенции сумата от 765 лв. разноски по делото. На основание чл. 78, ал.1 ГПК ответниците са осъдени да заплатят на ищеца съразмерно с уважената част от исковете сторените разноски по делото в размер на 99,50 лева.

Ищецът Т. К. П. обжалва решението, като прави оплаквания за неговата неправилност поради постановяването му в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и необоснованост. Посочва, че в първоинстанционния съдебен акт неправилно е разтълкувана и приложена нормативната уредба на недействителността на правните сделки и в частност основанието за нищожност заобикаляне за закона. Изтъква, че при установена нищожност на договора законът не предвижда възможност за нейното саниране, включително и чрез прогласяване на частична недействителност на засегнатите части от договора и заместването им с повелителните правила на закона. Излага теза, че при осъществено заобикаляне на закона чрез две или повече сключени сделки, насочени към постигане на общ непозволен правен резултат, тяхното съдържание е засегнато изцяло и обявяването на частична недействителност не намира приложение. Поради тези правни съображения в обжалваното решение е допуснато съществено нарушение на материалния закон и на основни гражданскоправни принципи. На следващо място посочва, че заобикалянето на закона винаги предполага сключване на поне две правни сделки, чиято недействителност се преценявала към момента на тяхното сключване. Поради функционалната връзка между сключените сделки, основана на преследвания забранен правен резултат, констатираната нищожност засяга и двата договора. При постановяване на обжалваното решение са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в необсъждане на всички направени искания и възражения и непълна оценка на представените доказателства. При установяване на фактическата обстановка по делото съдът неправилно формирал решаващите си изводи в несъответствие с действителното състояние на материалните правоотношения. Въззивникът се позовава на съдебна практика на върховната инстанция, като аргументира становище за частично припокриване между пороците, обуславящи нищожност на договора, а именно противоречие със закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави. Изтъква доводи в посока на това, че постигането на забранен от закона резултат чрез заобикалянето му, осъществено при формалното му спазване, е равнозначно на нарушаване на 2 закона и накърняване на правилата на добрите нрави. Поради това моли съда да отмени обжалваното решение в частта, в която са отхвърлени исковете с правно основание чл. 26, ал.1, предл. второ и трето, както и в частта, в която е прекратено исковото производство, и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски за двете инстанции, като за тези в настоящата представя списък по чл. 80 ГПК в съдебно заседание от 30.11.2021г.

Въззиваемата страна „Б.“ ООД с отговора по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението в обжалваната му част като правилно и законосъобразно. С молба от 26.11.2021г. заявява, че претендира разноски за въззивното производство в размер на 600 лева.

Въззиваемите страни Д. Д. ТР. и ИВ. Д. КР. не са депозирали отговори на въззивната жалба в законоустановения срок и не представят становище в открито съдебно заседание.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата Окръжен съдГаброво като въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235, ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно и субективно пасивно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 и пр. трето ЗЗД, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за прогласяване нищожността на договор за наем на земеделска земя с нотариално удостоверяване на подписи на страните с рег.№**от 03.07.2019г. по описа на нотариус П.Д., район на действие РС-Севлиево, и вписан в СВ – Севлиево под вх.№2124 от 03.07.2019, акт №292, том 3, сключен между Д. Д.

ТР. и ИВ. Д. КР., в качеството на наемодатели, и „Б.“ ООД в качеството на наемател, в частта на уговорения срок от 01.10.2020г. – 01.10.2023г., и на договор за наем на земеделска земя с нотариално удостоверяване на подписи с рег.№10791 от 03.07.2019г. по описа на нотариус П.Д.район на действие РС-Севлиево, и вписан в СВ – Севлиево под вх. №2125 от 03.07.2019, акт №293, том 3, сключен между Д. Д. ТР. и ИВ. Д. КР., в качеството на наемодатели, и „Б.“ ООД, в качеството на наемател, за срок от 10 години, считано от 01.10.2030г. до 30.09.2040г. за целия срок на договора. Исковата претенция се основава на твърдения, за това че ищецът притежава 2/3 идеални части от правото на собственост върху земеделските земи предмет на договорите, които били сключени с цел възпрепятстването му да стопанисва земите в значителен времеви период, надвишаващ установения максимален срок по чл. 229 ЗЗД, поради което договорите следвало да бъдат обявени за нищожни поради заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал.1 ЗЗД.

Същевременно размерът на уговорената наемна цена в договорите бил 3 значително занижен в сравнение със средните пазарни цени, което водело до нееквивалентност на уговорените престациите и краен извод за накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал.1 ЗЗД.

По делото не се спори, че на 03.07.2019 г. между Д. Д. ТР. и ИВ. Д. КР., в качеството на наемодатели, и „Б. ООД“, в качеството на наемател, са сключени два договора за наем с предмет предоставяне на ползване върху шест земеделски имота в обща площ от 44 дка, съответно за срок от 01.10.2020г. до 30.09.2030г. и от 01.10.2030г. до 30.09.2040г. Страните постигнали съгласие наемателят да заплаща на наемодателите наемна цена от 18 лева на декар за една стопанска година за целия срок на всеки от договорите.

На 05.07.2019 г. по силата на договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 10, том ІІ, рег. № 1780, дело № 201 от 2019 г. на нотариус с рег. № 298 от НК, Д.Т., С.С.и Х.Х., в качеството на дарители, прехвърлили безвъзмездно в полза на Т.П., действащ чрез пълномощника Д.И., 2/3 идеални части от процесните поземлени имоти, подробни описани в съдържанието на нотариалния акт.

В проведени искови производства преди образуване на настоящото по силата на Решение №125/20.07.2020 г. по гр.д.№1479/2019г. по описа на РССевлиево и Решение №260039 от 22.10.2020г. по гр.д.№692/2020г. по описа на РС-Севлиево на основание чл. 26, ал.1, предл.1, вр. чл. 229, ал.2 ЗЗД е прогласена нищожността на всеки от двата процесни договора за наем на земеделски земи в частта на предвидения срок на действие над 3 години до уговорения 10-годишен срок на предоставяне на ползването.

По делото е приета съдебно-икономическа експертиза, от чието заключение се установява, че средната наемна цена за една стопанска година на процесните поземлени имоти е както следва: нива с площ 4,875 дка. – 22,98 лв./дка.; нива с площ 7,158 дка. – 20,35 лв./дка.; нива с площ 3,664 дка.

– 23,03 лв./дка.; нива с площ 17,597 дка. – 20,35 лв./дка; нива с площ 3 дка. – 20,35 лв./дка; нива с площ 7,699 дка. – 20,35 лв./дка.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания и в обжалваната част, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. , ОСГТК на ВКС).

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Изложеното оплакване на въззивника срещу решението в частта, в която първоинстанционният съд е прекратил производството по предявения иск за прогласяване на нищожността на договор за наем на земеделска земя със срок 2030 г. - 2040 г. в частта, уреждаща периода 01.10.2033-01.10.2040г. поради липса на правен интерес от завеждането му, е неоснователно. Въпреки че въззивникът не е изложил в жалбата си конкретни правни доводи срещу крайния извод на съда 4 за недопустимост на иска, настоящият съдебен състав намира за необходимо да анализира въпроса за съвместимостта на заявените искови претенции. При постановяване на обжалвания съдебен акт районният съд законосъобразно е изследвал правния интерес у ищеца за предявяване на претенцията за прогласяване на нищожността на сделките при наличието на предходно произнасяне по въпроса за действителността, но основано на различни правопораждащи факти. Актуалната съдебна практика, обективирана в Решение №97 от 08.02.2013г. по т.д. №196/2011 г., ТК, I ТО на ВКС, приема, че атакуваните правни сделки биха могли да страдат от различни пороци, всеки от които да е основание за обявяване на нищожността, но правният резултат, който ще се постигне с уважаването на иска на едно от въведените основания по принцип изключва интереса от обявяването на нищожност на някое от другите въведени основания.

В конкретния случай съпоставката между преследваните правни резултати при оспорване на действителността на договора за наем в разглежданото производство и в производство по гр.д.№1479/2019г. по описа на РС-Севлиево не разкрива различия. С постановено в предходното исково производство Решение №125/20.07.2020 г. на основание чл. 26, ал. 1 предл. първо, вр. чл. 229 ал.2 ЗЗД е прогласена нищожността на частта от оспорвания договор за наем, обхващаща периода 2033 г. – 2040г., която в настоящото производство също е атакувана, но на основание чл. 26, ал. 1, предл. второ, вр. чл. 229, ал.2 ЗЗД. С предявените установителни искове и в двете производства ищецът претендира да бъде установено със сила на пресъдено нещо, че сключеният договор за отдаване под наем на земеделска земя между ответниците не е породил правно действие по отношение на него за целия срок на договора 2030г. – 2040г. поради наличие на съществени пороци, водещи до противочерие със закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави. В представеното уточнение на исковата молба въззивникът не е конкретизирал правен интерес от прогласяване на недействителността на сделката в оспорената част на различно правно основание и не е посочил такива правни последици, които да обуславят извод за съвместимост на последващо търсената правна защита с вече предоставената. При така изложените съображения въззивният съд намира заключението на първоинстанционния съд за недопустимост на иска по чл.