Решение № 9875 от 25.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9875 гр. София, 25.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. КИРОВА при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело № 20251110114855 по описа за 2025 година

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „Т С“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от П П и М Ц,против Д. Р. С.,ЕГН **********,с адрес гр.С,с искане за осъждане на ответника да заплати сумите от 2854,45 лева ( 1459,46 евро ) главница за топлинна енергия за периода м.05.2022 г. до м.04.2024 г.,сумата от 294,40 лева ( 150,52 евро ) мораторна лихва за периода 15.09.2023 г. до 07.03.2025 г.,29,89 лева ( 15,28 евро ) сума за дялово разпределение за периода м.05.2022 г. до м.04.2024 г.,7,94 лева ( 4,06 евро ) мораторна лихва за периода 16.04.2023 г. до 07.03.2025 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на исковете до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди,че между дружеството ищец и наследодателката на ответницата Р. Л. Л. е съществувало договорно правоотношение за доставка и продажба на топлинна енергия за топлоснабден имот в *****,а с настъпване на наследственото правоприемство договорното правоотношение е нъзникнало с ответницата С.,при което ответницата е задължена да заплаща стойността на доставена топлинна енергия в срока по общите условия. Сочи се,че към процесния период незаплатената стойност на доставена топлинна енергия възлиза на 1459,46 евро,а с оглед обстоятелството,че главницата не е заплатена в срок,ищецът претендира мораторна лихва от 150,52 евро. С исковата молба са предявени и искове за заплащане сума за дялово разпределение и мораторна лихва върху същата,съответно в размер от 15,28 евро и 4,06 евро. Ищецът моли съда да уважи исковете.

В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв от ответницата Д. Р. С. със становище за недопустимост на иска,защото се 1 твърди,че дружеството ищец претендира парични суми за апартамент,различен от притежавания от ответната страна. Твърди се,че не е доказано дали ответницата е приела наследството. Сочи се,че липсва писмен договор,изтъква се,че исковете са недоказани като основани на частни документи. Формулирано е възражение за настъпила погасителна давност.

Ответната страна моли съда да отхвърли исковете.

Третото лице помагач „Т“ООД намира исковете за основателни.

Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав, като обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено следното :

С договор за продажба на държавен недвижим имот от 25.04.1991 г. Р. Л.

Л. се легитимира като собственик на *****.

Видно от договор от 16.05.2002 г.,сключен между „Т“ООД и етажните собственици в *****,страните са постигнали съгласие да бъдат обвързани от правоотношение,според което дружеството приема да реализира дялово разпределение на топлинна енергия,а етажните собственци са приели да поставят индивидуални разпределители. Догоорът е сключен в изпълнение на прието решение на общото събрание на етажните собственици.

Приети са съобщения към фактури,издадени на 31.07.2023 г. и 31.07.2024 г.

Установява се от договор,сключен между „Т С“ЕАД и „Т“ООД,страните са постигнали съгласие да бъдат обвързани от правоотношение,според което „Т“ООД приема да извършва дялово разпределение в сгради в режим на етажна собственост,а „Т С“ЕАД се съгласява да заплаща възнаграждение.

Представени са общи условия на „Т С“ЕАД за продажба на топлинна енергия.

По делото е приет документ за главен отчет от 2023 г. и документ за неосигурен достъп от 2024 г.

От приетото заключение по съдебно-техническата експертиза се установява,че за имота не е начислявана топлинна енергия за отопление поради липса на консумация,топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване е начислявана служебно поради констатирана липса на метрологична проверка на водомер,начислявана е топлинна енергия за сградна инсталация,общият топломер е преминавал периодична метрологична проверка със заключение за съответствие,главницата за процесния период,без да са включвани задължения извън процесния период възлиза на 1459,46 евро.

Според приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза след всеки отоплителен сезон са сторнирани месечните задължения и са издавани общи фактури,незаплатената главница възлиза на 2854,45 лева,а лихвата за забава е 294,54 лева,сумата за дялово разпределение е 21,95 лева,а лихвата за забава – 3,34 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи :

Искът с правно основание чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ е осъдителен иск,с който ищецът се стреми да получи реално изпълнение на 2 задължението на клиента да заплати потребената топлинна енергия,когато липсва доброволно изпълнение. Уважаването на исковата претенция е обусловено от провеждането на доказване,че между страните съществува договорно правоотношение,да установи уговорените права и задължения,както и да докаже вземането си по размер. Съдът приема,че е доказано,че ищецът е дружество,което продава и доставя топлинна енергия,а ответницата С. е клиент на топлинна енергия като собственик на имота. За да счете,че договорно правоотношение между страните съществува,съдът взе предвид,че ответницата е единствена наследница по закон на Р. Л.,която е собственик на топлоснабдения имот,липсват данни ответницата С. да се е отказала от наследството,а същевременно вписаните постоянен и настоящ адрес на ответницата са на адреса на топлоснабдения имот. В подкрепа на извода,че между страните съществува договорно правоотношение е и обстоятелството,че документът за главен отчет за топлоснабдения имот е подписан от лице с фамилно име С.,каквото е фамилното име на ответницата.

Съгласно чл.153,ал.1 от ЗЕ клиент на топлинна енергия е собственикът на топлоснабдения имот. С оглед това,че имотът е бил собственост на наследодателката на ответницата,а с настъпване на наследственото правоприемство е придобит от ответницата С.,съдът счита,че е доказано съществуването на договорно правоотношение. Разпоредбата на чл.150 от ЗЕ предвижда,че правата и задълженията на страните се уреждат според общите условия на дружеството доставчик. Страните не твърдят да са уговорили индивидуални условия,при което приложение намират именно общите условия. За да бъде изпълнението на задължението точно,необходимо е цената на доставена топлинна енергия да е заплатена в срока по общите условия.

Доказването факта на плащане стойността на доставена топлинна енергия е възложено в тежест на ответницата като довод,изключващ основателността на иска. В хода на производството ответницата С. не е представила доказателства да е заплатила цената на доставена топлинна енергия изцяло или отчасти,поради което искът подлежи на уважаване. Не може да бъде споделен доводът на ответницата чрез назначения особен представител,че дружеството ищец претендира заплащане на топлинна енергия за имот,различен от собствения на ответницата имот. Следва да се отбележи,че топлоснабденият имот се индивидуализира не само чрез номер на апартамента,но и чрез абонатен номер и други,а в конкретния случай от съвкупния анализ на доказателствата по делото се установява,че ищецът претендира парични суми за топлинна енергия за топлоснабдения имот,находящ се в бл.986,вх.Б на ж.к.“Люлин“,наследен от ответницата С.. От анализа на доказателствата по делото се установява,че в сградата е въведена система за дялово разпределение на топлинна енергия въз основа на прието решение от общото събрание на етажните собственици,след което е сключен договор с дружество,което да реализира дялово разпределение. Когато в сградата е въведена система за дялово разпределение,собственикът на всеки имот е задължен да заплаща стойността на топлинна енергия,определена от дялово разпределение. Съдът намира,че предявената искова претенция за главница за топлинна енергия подлежи на уважаване за сумата от 1459,46 евро,както е предявена с исковата молба,в която насока съдът кредитира заключението по изслушаната съдебно-техническа експертиза,според което тази стойност е стойност на доставена топлинна енергия за процесния период,без да има 3 включени задължения извън процесния период. Изводът на съда за основателност на иска не се променя предвид довода на ответницата С. чрез назначения особен представител,че искът не е доказан,защото е основан на частни документи. Следва да бъде взето предвид,че макар частните документи да нямат обвързваща доказателствена стойност като официалните документи,същите имат своето доказателствено значение при обсъждането им с другите доказателства,а в конкретния случай от съвкупния анализ на доказателствата се установява,че исковата претенция за главницата за топлинна енергия подлежи на уважаване. Съдът приема,че и искът за сума за дялово разпределение е доказан по основание и по размер – за сумата от 21,95 лева ( 11,22 евро ),а за разликата до пълния претендиран размер подлежи на отхвърляне,в която насока съдът взе предвид заключението по съдебносчетоводната експертиза,според което има данни за частични плащания. За да счете,че искът за сума за дялово разпределение подлежи на уважаване,съдът взе предвид,че според чл.12 и чл.36,ал.2 от общите условия сумата за дялово разпределение клиентът на топлинна енергия заплаща на доставчика. С оглед това,че е уредено в общите условия,че сумата за дялово разпределение подлежи на заплащане към продавача на топлинна енергия,носител на вземането за тази сума е ищцовото дружество. Изводът на съда за основателност на исковете за главница за топлинна енергия и за сума за дялово разпределение налага да бъде разгледано формулираното в писмения отговор възражение за настъпила погасителна давност. Погасителната давност е уредена в полза на длъжника,който може да се позове на давност,ако в определен период от време кредиторът бездейства. Приложимата погасителна давност за вземания за топлинна енергия е тригодишната давност съгласно Тълкувателно решение по тълк.дело № 3/2011 г.по описа на ОСГТК на ВКС.

Съдът намира,че възражението за давност е недоказано,защото най-старите претендирани задължения са за м.05.2022 г.,докато исковата претенция е предявена на 14.03.2025 г.,т.е. по-малко от три години от настъпване изискуемост на вземанията.

Уважаването на иск с правно основание чл.86 от ЗЗД е обусловено от доказване,че парична сума не е заплатена,при което за периода на забава длъжникът отговаря пред кредитора за заплащане на обезщетение за забава.

Когато задължението има падеж или срок за плащане,считано от следващия ден длъжникът изпада в забава,а ако задължението няма падеж или срок,за да бъде поставен в забава длъжникът е необходимо да му бъде отправена покана.

Съдът счита,че задълженията за топлинна енергия възникват като срочни – според общите условия е предвиден срок от 45 дни за заплащане на месечните задължения,същият срок е регламентиран и за изпълнение на задължението по общата фактура. С оглед липсата на плащане на задължението в срок,съдът приема,че исковата претенция за заплащане на мораторна лихва върху главница за топлинна енергия подлежи на уважаване за сумата от 294,40 лева ( 150,52 евро ),както е предявена с исковата молба,тъй като според експертното заключение размерът на лихвата е по-висок спрямо предявения размер. Съдът счита,че исковата претенция за мораторна лихва върху сума за дялово разпределение подлежи на отхвърляне,защото общите условия не регламентират срок за изпълнение на това задължение,а същевременно ищецът не доказва да е поканил ответницата,с което да я постави в забава.

4

При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира присъждането на разноски,както и като отчете уважената част от исковете съдът намира,че в полза на ищеца следва да бъдат присъдени 902,10 евро съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение.