Решение № 21224 от 21.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21224 гр. София, 21.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря ВЕРА С. Д. като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20231110100167 по описа за 2023 година

Предявени са осъдителни искове от /фирма/ срещу Р. М. С. с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на цена на доставена топлинна енергия в топлоснабден имот в /населено място/ в периода м.

05.2019 г. до м. 04.2021 г. в размер на 1062,64 лв., ведно със законната лихва от 04.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2020 г. до 14.10.2022 г. в размер на 168,28 лв., такса за дялово разпределение за периода от 09.2019 г. до 04.2021 г. в размер на 25,02 лева, ведно със законната лихва за забава от 04.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането и 5,25 лева за обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 31.10.2019 г. до 14.10.2022 г. Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като той не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава.

Ответникът оспорва исковете, като поддържа, че ответникът не е ползвал топлинна енергия имота. Оспорва количеството ТЕ, доставено в имота, което да не е заплатено. Прави възражение за погасяване на вземанията по давност.

Третото лице помагач не взема становище. В хода на производството представя писмени доказателства.

Софийският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените възраженията на насрещната страна, приема следното:

Предявени са за разглеждане осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените 1 количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. Във връзка възражението за изтекла погасителна давност ищецът следва да установи, че са налице основания за спиране или прекъсване на давността по чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД, за които не сочи доказателства.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания, за което не сочи доказателства. По исковете по чл.

86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия /датата на публикуване на общите фактури/ и отправена и получена от ответника покана за заплащане на таксата за дялово разпределение. Указано и на ищеца, че не сочи доказателства, че е отправил, а ответникът е получил покана да заплати дължимата такса за дялово разпределение. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълговете на падежа/ след получаване на поканата, за което не сочи доказателства.

Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и "битовият клиент", който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗИ, страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е потребителят на топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за домакинството си /т. 42 от § 1 ДР ЗЕ (отм.), в редакция от ДВ, бр. 107 от 09.12.2003 г. и ДВ, бр. 74 от 08.09.2006 г. /. Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС /мотивната част/, е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата етажна собственост /в която се намира този имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа посредством приетото по делото заключение на СТЕ, което съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено. Установено е също така въз основа на съвкупната преценка на писмените доказателства наличие на валидно облигационно отношение между ответника и топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия – нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 22, том XI, рег. № 2588 от 1998 г., молба- декларация за открИ.не на партида за топлоснабдения имот на името на ответника, Договор от 07.04.2015 г. , подписан между клиентите в сграда – етажна собственост на адрес /населено място/ и /фирма/.

Поради изложеното, съдът приема, че между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.

Установено е от писмените доказателствата: изравнителни сметки, протокол за 2 неосигурен достъп за периода 2019 до 2020 г. и според заключението на СТЕ, което настоящият състав кредитира като компетентно, обективно и безпристрастно изготвено, че в процесния имот е начислена служебно топлинна енергия за две отоплителни тела без уреди в помещения хол и баня. Сградната инсталация е изчислявана върху пълната отопляема кубатура 78 куб. м. за процесния период няма начислена топлинна енергия за отопление на общи части, тъй като радиаторите в стълбището са демонтирани на 01.03.2002 г. Сградата не е захранена с ТЕ за БГВ.

Общо изчислената сума за потребена топлинна енергия за топлинна енергия за сградна инсталация и имот за период 2019 – 2020 г., 77,75 лева сградна инсталация и 429,51 лева отопление за имот СТЕ установява, че изчисленията извършени от ФДР са в съответствие с действащата Наредба № Е- РД-04-1 от 12.03.2020 г. Топломерът е с проверка със срок на валидност до 05.2023 г. Следователно по делото е доказана по несъмнен начин потребената от ответника топлоенергия за периода от 2019 г. до 2020 г. в размер на 77,75 лв. + 429,51 лв / в общ размер 507.26 лв./. В приложение № 1 към съдебно-счетоводната експертиза вещото лице е посочило по пера месечните задължения на абоната за процесния период. ССчЕ установява, че за процесният период няма извършени плащания.

За периода 2020 г. – 2021 г. съдебно-техническата експертиза установява, че топлинна енергия е начислявана на база в размер 103,39 лева за сградна инсталация и 451,99 лева за отопление за имот, но за този период по делото не е представен протокол за неосигурен достъп. Съдът намира, че няма пречка неосигуряването на достъп да бъде установено с това доказателствено средство, доколкото предмет на СТЕ е да установи законосъобразно ли е извършено дяловото разпределение, като вземе предвид отчета на индивидуалните разпределители в имота. В конкретния случай не се установява на вещото лице да са били представени други документи, различни от тези, приети по делото, като преценката дали със същите ищецът пълно и главно доказва правото си да начисли по реда на наредбата служебно количество на топлинната енергия за подгряване на вода, което след това е фактурирал, следва да извърши съдът.

Начисляването на служебна енергия представлява изключение от общото правило, че количеството на потребената от потребителите в сграда в режим на етажна собственост топлинна енергия се определя въз основа на отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, което изключение е обусловено от фактическата невъзможност посочените уреди да бъдат отчетени поради причини, за които отговаря съответният потребител (т.нар. неосигурен достъп). Съгласно чл. 70, ал. 3 НТ, редът за отчитане на показанията на уредите на клиентите, неосигурили достъп до имотите си, се урежда в общите условия на договорите по чл. 149, 149б и 150 ЗЕ, а съгласно чл.

150, ал. 1, т. 5 ЗЕ, общите условия на топлопреносното предприятие задължително уреждат реда за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления. Съгласно чл. 41, ал. 1, изр. последно от общите условия, приложими към договора, неосигуряването на достъп се констатира с протокол, подписан от упълномощен представител на продавача и от двама свидетели, които не са служители или на граждански договор при търговеца или продавача. Според чл. 13, ал. 1, т. 3 от ОУ, клиентите избират лице или лица от етажната собственост, които да подписват протоколите за неосигурен достъп в датите за отчет. Посочените уговорки уреждат по недвусмислен начин реда за установяване и доказване на неосигурения достъп - чрез съставяне на протокол за неосигурен достъп, подписан от представител на топлопреносното предприятие /респ. на съответната ФДР/ и един или повече представители на етажната собственост. В случая по делото не е представен протокол за неосигурен достъп, а видно от СТЕ, за период 2020 г.– 2021 г., ап. 61 не фигурира в протокола за неосигурен достъп. Ето защо, по делото не е доказано основание за служебно начисляване на топлинна енергия за период 2020 г. 2021 г., поради което искът за топлинна енергия в този период се явява недоказан.

Според общите условия от 2016 г., по-точно чл. 33, ал. 2, "Клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите по чл. 32, ал. 2 и, ал. 3 за потребеното 3 количество ТЕ за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Акцесорните претенции за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия се явяват установени в своето основание и размер съгласно ССчЕ за сумата от 107,09 лева, а за разликата над тази сума до 162,28 лева следва да бъдат отхвърлени.

ССчЕ установява, че за процесният период няма извършени плащания.

На следващо място следва да се посочи, че съгласно чл. 139, ал. 2 от ЗЕ, дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. В случая по данни от ССчЕ, стойността на услугата за дялово разпределение възлиза на 11,16 лева за периода от м.09.2019 г. до м. 05.2020 г. и 13,86 лева за периода от м. 06.2020 г. до м. 04.2021 г. По делото н е е представен нито формуляр за извършен реален отчет от ФДР, нито протокол за неосигурен достъп за периода 2020 г.-2021 г. , поради което се явява недоказана претенцията за такса за услугата, съгласно чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/ 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.