Определение № 77 от 20.02.2025, Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ към Определение рег.№ 77/20.02.2025г. по ВЧНД № 98/2025г. по описа на Окръжен съд Сливен

Производството е по реда на чл.64 ал.8 от НПК.

Образувано е по подадена частна жалба от адв.С. П. от АК Сливен, служебен защитник на обв.Е. А. М., против Определение рег.№ 148/14.02.2025г. по ЧНД № 187/2025г. по описа на РС Сливен, с което е взета мярка за неотклонение задържане под стража спрямо обв.М..

С частната жалба, подадена от служебния защитник на обв.М., се твърди, че взетата мярка за неотклонение е материално и процесуално незаконосъобразна. Счита се, че не са налице предпоставките на чл.63 ал.1 и 2 от НПК, тъй като от събраните до момента доказателства по делото не може да се направи обосновано предположение, че обвиняемият е извършил деянието по повдигнатото му обвинение. Сочи се, че не са налице доказателства, че съществува опасност обв.М. да се укрие, както и не е налице опасност да извърши действия, с които да попречи за разкриването на обективната истина. Заявява се, че обвиняемият има настоящ адрес, на който живее с майка си и където може да бъде призован, с установена самоличност е, няма данни да е пречил на органите на досъдебното производство – дал е подробни обяснения, които са способствали за изясняване на обективната истина. Счита се, че не може да се приложи презумпцията за извършване на престъпление от обвиняемия, защото същият е неосъждан. Иска се да се отмени обжалваното определение на районния съд и да се измени в подписка или парична гаранция.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура гр.Сливен моли да се остави без уважение жалбата на обв.М. и защитника му, и да се потвърди атакуваното определение. Счита, че са налице законовите предпоставки спрямо обвиняемото лице да бъде взета най-тежката мярка за неотклонение, тъй като е налице обосновано предположение, че той е извършил престъплението, в което е обвинен. Сочи, че по делото са налице доказателства за вероятна съпричастност на обвиняемия и към други престъпления по чл.209 от НК, предвид представената в съдебно заседание докладна записка, но подлежи на доказване. Прокурорът споделя изцяло изложеното в мотивите на атакувания съдебен акт. Отчита, че се касае за престъпление с изключително висока степен на обществена опасност, което в последните години придоби широко разпространение и са пострадали множество лица. Счита, че задържането под стража е най-адекватната мярка на този етап от разследването за пресичане възможността обвиняемият да извърши друго престъпление или да се укрие, напускайки страната, отчитайки пълноправното членство на България в Шенген, граничния контрол на практика липсва и обвиняемия може по всяко време безпрепятствено да 1 напусне страната. Пледира за потвърждаване на взетата мярка за неотклонение.

Пред настоящата инстанция обв.Е. А. М., се явява лично и заедно със своя сл.защитник. Служебният защитник поддържа жалбата на основанията посочени в нея. Счита, че не са налице законовите предпоставки за налагане на най-тежката мярка за неотклонение задържане под стража спрямо обв.М., тъй като не са налице кумулативно дадените предпоставките по чл.63 ал.1 и ал.2 от НПК, както и не са събрани доказателства, водещи до извода, че е налице реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление. Посочва, че обв.М. има заявен настоящ адрес, на който живее с майка си и където може да бъде призован, както и че неговата самоличност е установена и са извършени необходимите следствия действия. Сочи, че обвиняемият не е осъждан. Пледира да се отмени определението на СлРС, с което е взета мярка за неотклонение задържане под стража по отношение на обв.Е. М., както и да се измени взетата мярка за неотклонение от задържане под стража в по-лека такава - подписка или парична гаранция.

Обвиняемият в личната си защита сочи, че е прекратил работа в чужбина, за да е при майка си, защото не може да се справя сама. Посочва, че е трета седмица в България и с надеждата да си намери работа е попаднал на обява и нещо, което чува за втори път, като е готов да съдейства. Иска да е при майка си и да се грижи за нея. В последната си дума моли за по-лека мярка за неотклонение, за да помага на майка си.

Настоящата частна жалба е подадена от адв.С. П. от АК Сливен, сл.защитник на обвиняемия Е. А. М., който има право на такава, против постановеното определение и в тридневния преклузивен срок за обжалване по чл.64 ал.7 от НПК, поради което е допустима.

Сливенският окръжен съд, след като се запозна с всички материали по настоящото наказателно дело, обсъди доказателствата, събрани в хода на разследването до настоящия момент, както и в съдебното производство, по повод мярката за неотклонение на обвиняемия и провери атакуваното определение по оплакванията на жалбоподателя и служебно изцяло, направи извода, че частната жалба е неоснователна.

По повод искането на прокурор от Районна прокуратура гр.Сливен за вземане спрямо обв.М. на мярка за неотклонение задържане под стража и в пълно съответствие с разпоредбата на чл.63 ал.1 от НПК, Районен съд Сливен е анализирал събраните доказателства и е преценил всички факти, относими към вземането на мярка за неотклонение задържане под стража, спрямо обвиняемия. Първостепенният съд е приел също, че събраните на досъдебното производство гласни и писмени доказателства, и протоколите за извършени процесуално-следствени действия, са достатъчна доказателствена основа, на базата на която може да се направи обосновано подозрение, че обв.М. е извършил престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност.

Направил е правилен извод за наличието на реална опасност обвиняемият да 2 се укрие, която законова презумпция не се оборва или поставя под съмнение и към настоящия момент. Взети са предвид наличните данни, че обвиняемият не обитава един адрес, няма постоянен адрес и установеност на едно място, както и факта, че не работи, не притежава имущество и няма доходи. Отчетено е и обстоятелството, че обв.М. продължително е пребивавал в чужбина и скоро се е завърнал в страната.

Въз основа на приетите и правилно установени факти първостепенният съд е направил законосъобразен правен извод, към който се присъедини и въззивният съд, че са налице кумулативно изискуемите условия по чл.63 от НПК, за вземане спрямо обв.Е. А. М. на мярка за неотклонение задържане под стража.

Досъдебно производство № 234/2025г. по описа на РУ Сливен е образувано на 13.02.2025г. на основание чл.212 ал.2 от НПК с извършено действие по разследването – разпит на свидетел, за това, че на 12.02.2025г. в гр.Сливен, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Й. С. П., като й причинил имотна вреда в размер на 3200 лева престъпление по чл.209 ал.1 от НК.

С постановление от 13.02.2025г., предявено на същата дата, Е. А. М. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.209 ал.1, вр.чл.20 ал.2, вр.ал.1 от HK, за това, че на 12.02.2025г. в гр.Сливен, с цел да набави за себе си и за другиго (неустановено по делото лице) имотна облага, в съучастие с неустановеното по делото лице, като извършител, поддържал заблуждение у Й. С. П. от***, и с това й причинил имотна вреда в размер на 3200 лева.

С постановление на прокурор от 13.02.2025г., обв. Е. А. М. е задържан за срок до 72 часа за довеждането му пред съда, на основание чл.64 ал.2 от НПК, считано от 18.00 часа на 13.02.2025г.

Съдът съобрази, че повдигнатото срещу обв.М. обвинение е за тежко умишлено престъпление, с предвидено за него наказание лишаване от свобода от една до шест години, наличието на данни, подкрепящи обоснованото предположение за извършване на разследваното престъпление именно от обв.М., както и за съществуването на опасност от укриване, които са в унисон с нормите на чл.93 т.7 от НК, чл.63 ал.1 и чл.56 ал.3 от НПК.

В тази връзка правилно е становището на първата инстанция, че по делото са налице достатъчно данни, които подкрепят обоснованото предположение, че обвиняемият е извършил разследваното деяние.

Въззивната инстанция намира, че обоснованото подозрение, обв.М. да е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение, се подкрепя от надлежно събраните доказателствени източници, а именно протокол за претърсване и изземване от 12.02.2025г. и фотоалбум към него, протокол за оглед на веществени доказателства, включително фотоалбум към него, част от обясненията на обв.Е. А. М., показанията на свидетелите Й. С. П., В. Н. Д., В.Д.Ц., И.Х. А., протоколи за доброволно предаване, протокол за извършено 3 разпознаване, писмените доказателства – справка за съдимост, характеристична справка, справка за пътуване на М., декларация за СМПИС, новоприетите в с.з. писмо от РУ Сливен, ведно с докладна записка от 17.02.2025г. Събраните до момента на досъдебното производство доказателствени материали са достатъчни, за да се аргументира извод за наличието на обосновано подозрение относно авторството на деянието в лицето на обвиняемия. Разследването е в началната си фаза и предстои осъществяването и на други процесуално-следствени действия, необходими за изясняване на релевантните за спора обстоятелства, включително и за съпричастност на обв.М. към извършване на други престъпления. Ноторно известно е, че към настоящият момент, във връзка с производство за вземане на мярка за неотклонение задържане под стража, не е необходимо наличието на категорични, безспорни и несъмнени доказателства относно вината на обвиненото лице. Предвид това, правилно първата инстанция е направила извод, въз основа на събраните до този етап доказателства на ДП, за съпричастност на обвиняемия към повдигнатото му обвинение. Съобразно това, твърдяното от защитата на обвиняемия за липса на обосновано подозрение, че обв.М. е извършил деянието, в което е обвинен, не е подкрепено с доводи, като настоящата инстанция го намира за неоснователно.

Въззивният съд счита, че съпричастността на обв.Е. М. към деянието, в което е обвинен, се установява от проведените разпити на свидетелите и най-вече на пострадалата Й. П., както и от извършеното разпознаване на лице, обективните находки при проведеното претърсване и изземване, протокола за оглед на веществени доказателства. Предстои извършването и на други процесуално-следствени действия за изясняване на обстоятелствата по делото, предвид етапа на разследване.

Въззивната инстанция намира, че е законосъобразен изводът на районния съд за наличието на опасност от укриване от страна на обв.М.. В тази връзка следва да се подчертае законовата регламентация, според която тази опасност е предвидена в чл.63 ал.1 от НПК, и наличието й е достатъчна да обоснове вземането на мярка за неотклонение задържане под стража.

Правилно е становището на първата инстанция, че в случая съществува реална опасност от укриване, която според настоящият състав на съда се обосновава от механизма, начина и средствата за извършване на конкретното деяние. Тази опасност се извежда и от факта, че обв.М. дълги години е пребивавал извън България, завърнал се е преди няколко седмици, както и самия той твърди, независимо, че в справката му за пътуване е отбелязано последно излизане от България на 11.01.2025г. и няма данни за завръщането му. Разбира се България е пълноправен член на Шенгенското пространство и е премахнат контрола и по сухопътните ни граници, поради което таза справка не е изчерпателна и лицата могат да пътуват без да се осъществява контрол. Това е още един аргумент, който да мотивира съдът, че е налице опасността от укриване на обв.М. и евентуална невъзможност за приключване на производството по делото в разумен срок.

4

Неоснователно е твърдението на защитата, че обв.М. има заявен настоящ адрес, който е адресът на неговата майка. Към настоящия момент това е само едно твърдение, неподкрепено от доказателства по делото.

Установеният адрес на обвиняемия по делото е *******, на който, както и сам заявява обвиняемия – не живее. Нещо повече, обвиняемият последните няколко дни, близо седмица, не е пребивавал при майка си, за която заявява, че се грижи, а е пътувал до **, след това до гр.Сливен, като е пребивавал по няколко дни в градовете, а преди това е бил в чужбина и последно през м.януари 2025г. отново е напуснал страната през ГКПП Калотина. Поради това, заявеното от защитата и от обв.М., че ще се грижи за майка си, е голословно, по делото не са налични доказателства подкрепящи това твърдение, заявено от обвиняемия. Въззивната инстанция го намира за голословно твърдение, ненамиращо опора от доказателствата по делото, заявено с цел облекчаване на положението на обвиняемия. Съобразно изложеното, заявеното обстоятелство, че обвиняемият се грижи и ще се грижи за майка си, на този етап не може да наложи извод на съда за вземане на полека мярка за неотклонение на обвиняемия, различна от задържане под стража.