Решение № 733 от 19.06.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 733 гр. Варна, 17.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Н. Св. Стоянов мл.с. Александър В. Цветков при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Н. Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20233100500754 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Енерго-про продажби” АД, ЕИК:

103533691, срещу Решение №492/16.02.2023г. по гр. д. №12249/2021г. на ВРС, 51-ви с-в, с което са отхвърлени предявените от „Енерго-про продажби” АД искове за осъждане на Д. Д., гражданин на Република *********, роден на ********** г., с адрес: **********, за сумата 350.93лв. – главница за незаплатена цена на предоставена в периода от 01.07.2020г. до 31.03.2021г. мрежова услуга за достъп до разпределителната мрежа на база предоставена мощност, за обект на потребление с клиентски номер *********** и абонатни номера *********, находящ се в **********, от к о я т о 263.23лв. за абонатен номер **********, изчислена на база предоставена мощност 39 кВт, и 87.70лв. за абонатен номер ********, изчислена на база предоставена мощност от 13 кВт, за която сума са издадени фактури в периода 13.08.2020г. – 12.04.2021г., и сумата 11.60лв. – мораторна лихва, начислена за периода 01.09.2020г. – 23.04.2021г. , за които вземания е отхвърлено подаденото заявление по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №6751/2021г. по описа на ВРС, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда – 13.05.2021г., до пълното изплащане на задължението, както и е осъден ищецът-въззивник за разноски пред ВРС.

1

Във въззивната жалба се твърди, че решението на ВРС е неправилно и постановено при нарушения на материалния закон, изразяващи се в непълно и неправилно тълкуване на събраните доказателста и прилагане на относимите законови норми. Неправилно е тълкувана разпоредбата на чл.29, ал.1 от ПТЕЕ. Услугата „достъп до мрежата на база предоставена мощност“ се дължи заради предоставеното на клиента право да ползва преносната мрежа, като в цената се включва поддържането на мрежата и готовността за подаване на енергия по нея до обекта на абоната. Ищцовото дружество е резервирало и поддържало мощност от 39 кВтч за обектите на ответника според заявеното от последния и поради това има право на определена от КЕВР цена за това, без значение дали и колко енергия е консумирал клиента.

Последният не е подавал заявление за намаляване или преустановяване на заявената мощност и дължи цената й. По тези причини се моли за отмяна на решението, за уважаване на предявените искове и за присъждане на разноски за две инстанции.

В срока по чл.263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е депозирала отговор, с който оспорва жалбата, за което излага съображения, поддърани и пред ВРС, като по същество моли потвърждване на решението.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявени от „Енерго-про продажби” АД, искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.29, ал.1 от ПТЕ и чл.86 от ЗЗД, за осъждане на Д. Д., гражданин на Република *********, роден на **********г., с адрес: село *********, общ. Долни чифлик, да заплати на ищеца, сумата от общо 350.93лв. – главница за незаплатена цена за предоставена в периода от 01.07.2020г. до 31.03.2021г. мрежова услуга за достъп до разпределителната мрежа на база предоставена мощност за обект на потребление с клиентски номер *********** и абонатни номера *********, находящ се в **********, от която 263.23лв. за абонатен номер **********, изчислена на база предоставена мощност 39 кВт, и 87.70лв. за абонатен номер ********, изчислена на база предоставена мощност от 13 кВт, за която сума са издадени фактури в периода 13.08.2020г.

– 12.04.2021г., и сумата 11.60лв. – мораторна лихва върху главното задължение, начислена за периода 01.09.2020г. – 23.04.2021г. , за които вземания е отхвърлено подаденото заявление по чл.410 ГПК по ч.гр.д.

№6751/2021г. по описа на ВРС, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда – 13.05.2021г., до пълното изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че ответникът Д. Д. е собственик на обект с абонатен номер ********** и абонатен номер ********, находящ се в с. ********* № 2

734 и № 735, с предназначение на обекта – стопанска постройка производствен обект, поради което между страните е налице облигационно правоотношение по повод продажба на ел. енергия, по което ответникът се явява небитов клиент по смисъла на § 1 т. 33а от ПЗР към ЗЕ. Последният дължи на крайния снабдител, какъвто е ищецът „Енерго-Про Продажби“ АД, освен цената за потребената ел.енергия в собствения му електроснабден обект, така и цената за предоставените мрежови услуги, сред които и достъп и пренос на ел. енергия по електроразпределителната мрежа, при условията на чл. 29 от ПТЕЕ. Цената за достъп е дължима за поддържането на мрежата и принципната готовност за престиране на електрическа енергия, независимо дали такава енергия е потребявана реално, като разходите за поддръжка и управление на мрежата зависят от ангажирания за нуждите на клиента капацитет в нея, в съответствие със заявената от него мощност. Цената на услугата се определя от КЕВР на ден, съобразно тази мощност, респ. същата се дължи за всеки ден, през който продължава присъединяването. В случая обект с абонатен № ********** е присъединен към електроразпределителната мрежа на при резервирана мощност от капацитета на мрежата в размер на 39 кВт, а обектът с абонатен № ******** – при мощност от 13 кВт.

В процесния период от 13.08.2020 г. до 08.10.2020 г. между страните е съществувало облигационно правоотношение, по което ответникът, макар да не е потребявал ел.енергия, е имал възможност да ползва предоставената му услуга по достъп до електроразпределителната мрежа и така е бил задължен да заплаща цената на тази услуга, като небитов потребител. Последната е определена в т. 7.3.2 от Решение Ц-29 от 01.07.2020г. на ДКЕВР в размер на 0.2053 лв. /kW/ден и за същата са били издадени следните фактури: фактура № ********** от 13.8.2020 г. на стойност 21,13 лв., фактура № 0297829037 от 13.8.2020 г. на стойност 7,04 лв., фактура № 0298497829 от 15.09.2020 г. на стойност 29,78 лв., фактура № 0298489611 от 15.9.2020 г. на стойност 9,92 лв., фактура № 0299579443 от 8.10.2020 г. на стойност 12,49 лв. и фактура № 0299579204 от 8.10.2020 г. на стойност 37,48 лв.

Считано от 01.10.2020г. от кръга клиенти на крайния снабдител са отпаднали всички небитови клиенти, съобразно изменението на чл.94а от ЗЕ, което е довело до прекратяване на действащия между страните договор за доставка на електрическа енергия при общи условия. Според § 15 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ (ДВ, бр. 57 от 2020 г., в сила от 26.06.2020 г.) за клиентите, които след 01.10.2020 г. не могат да бъдат снабдявани от крайния снабдител, и до 30 септември 2020 г. не са сключили договор с търговец на електрическа енергия по договорени цени, доставката на ел. енергия се извършва от досегашния му доставчик, в качеството му на титуляр на лицензия за търговия с електрическа енергия по чл. 39, ал. 1, т. 5 ЗЕ. Доставчикът сключва с тези клиенти типов договор със срок от 1 октомври 2020 г. до 30 юни 2021 г., а до сключването му осигурява доставката на електрическа енергия.

В случая ответникът няма сключен договор с търговец на електрическа енергия по свободно договорени цени за процесния обект към 01.10.2020г. към датата на исковата молба, като не е налице и сключен типов договор по § 15 на ПЗР на ЗИД на ЗЕ. Затова и процесният обект с абонатни № ********** 3 и № ******** служебно е преминал на свободния пазар с доставчик досегашния краен снабдител „Енерго-Про Продажби“ АД, но вече като търговец. Съобразно ПТЕЕ в полза на търговеца са дължими и суми за мрежови услуги.

При тези условия за периода от 10.11.2020 г. до 12.4.2021 г. ищецът е начислявал цена за мрежова услуга „достъп до електроразпределителната мрежа“ на база предоставена мощност до обекта на ответника - 39 кВт за абонатен № ********** и 13 кВт за абонатен № ********, за което са били издадени следните фактури: фактура № 0300770705 от 10.11.2020 г. на стойност 9,92 лв., фактура № 0300770563 от 10.11.2020 г. на стойност 29,78 лв., фактура № 0301918703 от 10.12.2020 г. на стойност 28,82 лв., фактура № 0301918697 от 10.12.2020 г. на стойност 9,61 лв., фактура № 0303067585 от 8.1.2021 г. на стойност 9,92 лв., фактура № 0303067595 от 8.1.2021 г. на стойност 29,78 лв., фактура № 0304220433 от 10.2.2021 г. на стойност 29,78 лв., фактура № 0304220289 от 10.02.2021 г. на стойност 9,92 лв., фактура № 0305371961 от 10.3.2021 г. на стойност 8,96 лв., фактура № 0305371969 от 10.3.2021 г. на стойност 26,90 лв., фактура № 0306525103 от 12.4.2021 г. на стойност 29,78 лв. и фактура № 0306525351 от 12.4.2021 г. на стойност 9,92 лв.

Сумите по издадените фактури в общ размер 350.93лв. не са заплатени от ответника, поради което същият е изпаднал в забава и дължи мораторна лихва в общ размер на 11.60 лв., определен като сбора от лихвите по всяка фактура, считано от датата, следваща падежа й, до 23.04.2021г.

За вземанията за главници и лихви ищецът подал заявление по чл. 410 от ГПК срещу ответника, което било отхвърлено с влязло в сила разпореждане на заповедния съд, което мотивирало интереса от настоящите искове.

По изложените съображения ищецът моли за осъждане на ответника за същите суми и претендира разноски по делото. В о.с.з. поддържа твърденията си и исканията си до съда.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез особения му представител, депозира отговор, в който излага становище за неоснователност на исковете.

Оспорва наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между страните по повод достъпа до електроразпределителната мрежа на исковите търговски обекти. Сочи, че ответникът е подписал предоставените му документи, вкл. искането за присъединяване на негов обект към мрежата, без участието на преводач, респ. без да разбира съдържанието на документите и правните им последици. Изтъква още, че има разминаване между заявеното от него искане за присъединяване като битов абонат и последващото отразяване на обектите като търговски такива в подписаните договори.

Намира за неясно всяка от партидите с посочени два абонатни номера за кои обекти е разкрита, доколкото в действителност ответникът е придобил само една сграда според приетия НА. Оспорва качеството на ответника като „потребител на мрежова услуга за достъп“ в процесния период. Намира, че 4 такъв потребител може да е само лице, което реално ползва ел.енергия, а в случая липсва потребление. Позовава се и на чл.7 от ОУ на договорите за пренос на ел.енергия, според който ползвател на мрежата е само лице, което е снабдявано с енергия през електроразпределителната мрежа от снабдителя.

Оспорва предоставянето на мрежовата услуга за достъп, чиято цена се претендира по главния иск. Оспорва и размера на цената за услугата.

Оспорва и автентичността на представените към исковата молба два броя констативни протоколи от 12.09.2019 г. с твърдения, че подписът върху тях не е положен от ответника. В о.с.з. оспорва облигационното правоотношение между страните, с оглед че представеният договор за достъп и пренос на електрическа енергия е сключен с трето лице – „Енерго-Про мрежи“ АД.

Изтъква и че датите на представените към исковата молба протоколи от 2015 г. предхождат тези на заявленията за включване на обекта към електроразпределителната мрежа. По тези съображения моли за отхвърляне на исковете срещу него.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Няма спор и е видно от приетото заповедно дело, че за исковите суми е било подадено заявление по чл.410 от ГПК, отхвърлено от заповедния съд, което мотивирало интереса от настоящите искове, като настоящите искове са предявени в срока по чл.415, ал.4 от ГПК.