Решение № 110 от 26.02.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. София, 26.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове:

Даниела Стоянова

Таня Орешарова при участието на секретаря Иванка П. Палашева като разгледа докладваното от Даниела Стоянова Касационно гражданско дело № 20248002100757 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. С. И., подадена чрез адв. И. И.

– С., срещу въззивно решение № 224 от 07.12.2023 г., постановено по в. гр. д.

№ 305/2023 г. по описа на Окръжен съд – Габрово, в частта, с която като краен резултат са изменени мерките по упражняването на родителските права спрямо децата Г. А. Н. и С. А. Н., определени с решение № 11 от 17.02.2020 г., постановено по гр. д. № 61/2019 г. по описа на Районен съд – Габрово, както следва: 1. Определено е съвместно упражняване на родителските права спрямо децата от родителите Д. С. И. и А. Г. Н.; 2. Постановено е непосредствените грижи по отглеждане и възпитание на децата да се осъществяват, както следва: първите две седмици от месеца - при майката, а вторите - при бащата, като този режим следва да се прилага, считано от месеца, следващ влизане на решението в сила; 3. Постановено е, че родителските права ще се упражняват от родителя, при когото са децата в съответния период; 4. местоживеенето на децата ще бъде на адреса на родителя, който полага непосредствените грижи по отглеждане и възпитание 1 през съответния период от месеца. Всеки от родителите ще има право да взема децата със себе си извън определения режим при взаимно съгласие с другия родител, при когото са децата в момента; 5. издръжката на децата се поема от родителя, при когото са децата в съответния период съобразно определения режим.

Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса „Допустимо ли е определянето на режим на споделено родителство от съда, при пълна и категорична липса на съгласие и споразумение между родителите относно упражняване на родителските права по отношение на техните ненавършили пълнолетие деца или съдът в такъв случай следва да предпочете един от родителите при когото децата да живеят и той да е носител на родителските права?“

По поставения въпрос съставът на Върховния касационен съд, като взе предвид практиката на Върховния касационен съд – задължителната Тълкувателно решение № 1 от 03.07.2017 г. по т. д. № 1/2016 г. на ОСГК, и трайно установената каузална практика, обективирана в множество решения напр. Решение № 30 от 1.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3060/2018 г., IV г. о., ГК, Решение № 176 от 22.01.2021 г., постановено по гр. д. № 4025/2019 г. на IV г.о., дава следните разяснения:

С Тълкувателно решение № 1 от 03.07.2017 г. по т. д. № 1/2016 г., Върховният касационен съд на Република България – Общо събрание на Гражданска колегия, уеднакви практиката, свързана с допускането на съвместно упражняване на родителските права по отглеждане и възпитание на ненавършили пълнолетие деца. Съгласно задължителните му постановки, разпоредбата на чл. 59, ал. 2 СК изключва възможността родителските права да бъдат предоставени за упражняване съвместно на двамата родители в случай, че не се постигне споразумение по упражняването им. Изложеното е приложимо и в хипотезата на чл.59, ал.9 СК, според която при настъпило изменение на обстоятелствата съдът заменя постановените по-рано мерки по чл.59, ал.2 СК с нови съобразно същите правила.

По касационната жалба:

Поддържаните в касационната жалба основания за неправилност на решението по чл.281, т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост.

Жалбоподателката счита, че обжалваното решение е постановено в нарушение на закона, тъй като съдът е утвърдил статуквото за съвместно фактическо упражняване на родителските права, въпреки че съгласие в този смисъл страните не са съумели да постигнат и без да извърши преценка за интереса на децата. Позовава се на т.р. № 1/2016 г. на ОСГК на ВКС, според което, когато липсва съгласие между родителите и с цел защита интересите на детето съдът 2 следва да предпочете единия от родителите, на когото да възложи упражняването на родителските права, изразяващи се в непосредствената, ежедневна отговорност за отглеждането и възпитанието му. Сочи, че с обжалваното решение се предвижда съвместно носене на ежедневната отговорност за отглеждането и възпитаването на двете деца, че това разрешение е далеч от смисъла на предписанията по прилагането на закона, дадени с тълкувателния акт. Поддържа, че решението е постановено и в нарушение на т.II от ППВС № 1/12.11.1974 г. , че то не представя в мотивите съвкупна преценка на значимите за разпределяне на родителската отговорност обстоятелства, изяснени в конкретния случай, не съдържа анализ на доказателствата, доводите и възраженията на страните. Искането е да се отмени въззивното решение и вместо него да се постанови друго, с което родителските права спрямо двете деца да се предоставят на нея, да се постанови местоживеенето на децата да е при нея, да се определи режим на лични контакти на децата с баща им, както и последният да бъде осъден да заплаща издръжка за децата в размери 250лв. за детето Г. и 200лв. за детето С..

В условията на евентуалност иска след отмяна на решението, делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Доводите в касационната жалба се поддържат от пълномощника на жалбоподателката и в представената писмена защита.

А. Г. Н., в писмен отговор, подаден чрез адв. С. Б., изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество за неоснователност на жалбата. Счита, че постановките на т.решение № 1/2017 г. по т.дело № 1/ 2016 г. на ОСГК на ВКС касаят иска по чл.59, ал.2 СК, а в случая е предявен иск по чл.59, ал.9 СК – промяна в обстоятелствата на вече определен режим. Излага подробни съображения относно липсата на промяна в обстоятелствата, при които е определен предходния режим. Искането е решението да бъде потвърдено в обжалваната му част и да му се присъдят разноските, сторени в производството. В писмена защита чрез процесуалния си представител поддържа подадения отговор на касационната жалба.

За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд съобрази следното:

Страните са родители на децата Г. А. Н. и С. А. Н.; бракът между тях е прекратен на 17.02.2020 г. с влязло в сила решение № 11/17.02.2020г., постановено по гр. д. № 61/2019 г. по описа на Районен съд – Габрово; с последното е одобрено споразумение по чл. 51 СК, с което страните уреждат личните си и имуществени отношения след прекратяване на брака, в това число упражняването на родителските права по отношение на децата; в споразумението страните са се съгласили родителските права по отношение на родените по време на брака деца да се упражняват съвместно от родителите, 3 непосредствените грижи по отглеждане и възпитание на децата да се осъществяват от всеки един от родителите по един месец, в който той ще упражнява родителските права, като децата ще живеят при съответния родител.

Въззивният съд е посочил като безспорно между страните, че от месец юли 2022 г. родителите живеят на различни адреси, а децата пребивават при всеки един от тях по една седмица, след което пребивават за седмица при другия родител. Съобразно различното местоживеене на двамата родители към момента и начина, по който на практика всеки от родителите осъществява контактите си с децата, е обосновал извод, че е настъпила промяна в обстоятелствата, тъй като възприетият от страните режим не е този, определен с решение № 11/17.02.2020 г., постановено по гр. д. № 61/2019 г. по описа на Районен съд – Габрово.

От изготвения по делото социален доклад е счел за установено, че: двамата родители притежават необходимия родителски капацитет да полагат адекватни грижи за децата; при проведеното интервю с по-голямото дете същото е заявило, че е свикнало с режима, който се изпълнява в момента, и желае този режим да се запази, като се чувства добре и при двамата и не е бил пренебрегван. От заключението на изготвената по делото съдебно психологическа експертиза, по която на изследване е подложено по-голямото дете, е приел, че у същото се наблюдава балансирано отношение на привързаност към двамата родители; че детето има способността да види предимствата и недостатъците им и преценява, че се нуждае в еднаква степен и от двамата си родители; че не се наблюдава конфликт на лоялност към когото и да било от родителите. Констатирал е, че съгласно експерта найподходящият режим е възможна равностойна по време грижа и живот с двамата родители в техните пространства – споделено родителство. Съдът е кредитирал и показанията на разпитаните свидетели, от които е приел за установено, че и двамата родители имат възможност да полагат необходимите грижи за децата.

При така приетото за установено е обосновал извод, че тъй като към момента децата се чувстват добре при режим на споделено родителство, като пребивават и при единия, и при другия родител, то този режим следва да се запази. Посочил е, че предвид спокойствието на децата и за да се избегне едно непрекъснато преместване, но и при съобразяване, че същите са свикнали в кратки периоди да са и при единия, и при другия родител, е определил като подходящ следния режим: първите две седмици от месеца, при майката, а вторите при бащата; родителските права да се упражняват от родителя, при когото са децата в съответния период; местоживеенето на децата да бъде на адреса на родителя, който полага непосредствените грижи по отглеждане и 4 възпитание през съответния период от месеца; всеки от родителите да има право да взема децата със себе си извън определения режим при взаимно съгласие с другия родител, при когото са децата в момента. Доколкото децата ще бъдат по равни периоди през всеки месец и при двамата родители, е формирал извод, че не следва да се определя издръжка, а същата следва да се поема от родителя, при когото са децата в съответния период съобразно определения режим.

Касационният съд намира, че по поставения правен въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с дадените с тълкувателно решение № 1/2017 г. по т.дело № 1/ 2016 г. на ОСГК на ВКС и по чл. 290 ГПК от настоящия състав разяснения, като е нарушил материалния закон и е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Въззивният съд не е обсъдил всички доказателства и не преценил всички обстоятелства, релевантни за спора, с което е допуснал нарушение на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, като също така не е изследвал всички аспекти на най-добрия интерес на децата според критериите по пар. 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето.

В противоречие и с указанията на Постановление № 1/1974 г. на Пленума на ВС не е обсъдил всички доказателства и установени обстоятелствата, които имат значение за произнасянето на съда по въпроса на кого да предостави упражняването на родителските права спрямо децата.

Определеният от съда в контекста на постановеното споделено родителство „свободен режим“ на лични контакти е в състояние да предизвика канфликти и да въведе и децата в споровете на родителите. При липса на съгласие между родителите, демонстрирано явно с подаването на исковите молби, относно упражняването на родителските права, режима на лични отношения и начина на упражняването им, явно е, че те имат различно разбиране за това, кое е най-доброто за децата им и именно съдът е този, който трябва да определи привременните мерки по начин, който да не създава предпоставки за конфликти, съответно неизпълнение, а от там и на практика да не вреди на децата. Съдът е този, който определя рамката, той постановява какъв е интересът на децата и задължава родителите да съобразят поведението си със съдебното постановление. При така постановеното от въззивния съд, децата да са две седмици при майката, следващите две седмици при бащата, родителските права да се упражняват и местоживеенето на децата да се определя от родителя, който полага непосредствените грижи по отглеждане и възпитание през съответния период от месеца като поема и издръжката им през този период, както и всеки от родителите да има право да взема децата със себе си извън определения режим при взаимно съгласие с другия родител, при когото са децата в момента, на практика не се дават никакви указания, не 5 се охраняват интересите на децата, поставят се в риск, създават се условия за неизпълнение, а още и за напрежение и спорове между родителите, между деца и родители. Съдът не е уточнил правилата, при които родителите трябва да се „споразумяват“; не е даден вариант за разрешение, ако не го сторят. Като не е отчел влошените отношения на родителите, упражненият акт на домашно насилие над бившата съпруга, който е провокирал промяната в местоживеенето й, не е преценил обвиненията на бащата за злоупотреба с алкохол от страна на майката, липсата на съгласие и единомислие у родителите по въпросите за децата, съдът е подценил съществуващата във висока степен вероятност децата да бъдат поставени в риск, да бъдат въвлечени в конфликта между родителите им и постигането на взаимно съгласие между тях да е трудно, почти невъзможно. Извел е като решаващ и на практика единствен фактор за решението по чл. 59, ал. 9 във връзка с ал. 2 СК желанията на децата, и по-точно желанието на по-голямото дете, което е в противоречие с цитираната разпоредба и § 1, т. 5 от